Пол Дохърти
Нощна сянка (17)

Бележка на автора

Този роман е написан въз основа на няколко действителни истории. В книгата ми „Големият обир на кралската хазна от 1303 година“ подробно и задълбочено се разглежда един от най-скандалните грабежи в историята на престъпността в Англия. Ричард Пъдликот и неговата банда наистина са съществували. Разбойниците успели да въвлекат в престъплението си монасите от Уестминстър, макар че това едва ли им е струвало особени усилия! След тези събития Едуард действително изпратил в Лондон своя верен служител, Джон де Дрокенсфорд (върху чиято личност е изграден образът на Корбет), за да разреши случая. Дрокенсфорд се справил отлично и до Коледа на 1303 година успял да натика по-голямата част от бандата в Тауър. Много от откраднатите скъпоценности били възстановени и за тях построили специално хранилище, но в крайна сметка съкровището било преместено в Тауър, където е изложено и до днес. Крадецът Пъдликот бил закаран до ешафода в ръчна количка и после увиснал на бесилото. За назидание одрали кожата му и върху една от вратите в Уестминстърското абатство още могат да се видят следи на мястото, където е била закована.

Джон льо Риш, наричан още Джон Рамаж, е роден в Уестминстър и работел като слуга при монасите. Майка му живеела близо до църквата „Сейнт Джайлс“ в Крипългейт. Джон имал много лоша репутация и вече бил подвеждан под отговорност за редица престъпления. Около времето, когато бил извършен обира, той многократно бил забелязан да влиза и да излиза от Абатството. След това Рамаж изведнъж забогатял и се снабдил с коне и оръжия като истински рицар. Осмелил се дори да се облече като войник, за да се присъедини към кралската армия на Север. После обаче решил, че няма нужда да се излага на излишни рискове, и се върнал в Уестминстър, където бил приютен от монасите. След грабежа започнал да се хвали, че има достатъчно пари, за да си купи цял град! Първоначално укривал една част от откраднатите скъпоценности в къщата на майка си, но после ги преместил, за да не ги открият кралските служители. Трябвало да го арестуват, но тогава Рамаж изчезнал безследно. Мога с доста голяма точност да предположа как е приключил животът му — престъпниците като Льо Риш много рядко умирали в леглата си.

Историята за нападението над Едуард I, извършено от асасините в Светите земи, е отразена в много хроники. Някои историци оспорват истинността на това събитие, но аз вярвам, че то се е случило. Хора като Сагитариус — средновековният еквивалент на днешните снайперисти — били често явление, за което се разказва в лондонските хроники, в коронерските^[1] регистри и в записките от съдебните заседания из различните графства, които тогава се съхранявали в столицата. Разследването, проведено от Корбет, правдиво отразява правните традиции от онова време. „Хората на краля“ буквално колели и бесели и присъствието им всявало ужас сред населението. Освен това, ако някой се окажел твърде упорит, можели да го призоват пред Кралския съд в Уестминстър, което означавало продължителен и скъп престой в Лондон!

Превземането на Ако също е описано точно. Тамплиерите действително удържали крепостта до последно, а падането на града сложило край на всички надежди на войските на Запада да си върнат Светите земи. Три години след времето на действието в романа Филип Хубавия предприема своето коварно нападение^[2] над тамплиерите и унищожава ордена им напълно.

Свободните братя на Светия Дух също не са изцяло плод на художествена измислица. По онова време Европа била залята от подобни странстващи групи. Някои от тях били безобидни, но други представлявали истинска заплаха за живота и сигурността на хората. Хрониките ги описват толкова живо, че почти можем да си ги представим как бродят по пътищата из Франция, Испания и дори графство Есекс в Англия!