Хенри Дейвид Торо
Дивите ябълки (9)

„Замръзнало-размръзналата“ ябълка

Към края на ноември, макар някои от здравите дивачки да са вече по-зрели и навярно по-ядливи, ябълките в голямата си част, също както и листата, са загубили красотата си и започват да измръзват. Дърво и камък се пука от студ, та разумните фермери прибират бъчвите с ябълки и ви донасят ябълките и сайдера, които са обещали, понеже е дошло време да се вкарат в избата. Случва се из ранния сняг да останат да се подават червените страни на някоя и друга ябълка, та дори и отделни ябълки да запазят цвета и здравината си под снега през цялата зима. Ала обикновено в началото на зимата ябълките замръзват и много скоро, макар да не са загнили, придобиват цвета на печени.

А малко преди края на декември обикновено иде ред на тяхното първо размръзване. Същите ябълки, които само преди месец, когато са замръзнали, са били кисели, тръпчиви, съвсем неприемливи за изнежения цивилизован вкус, допускат сега по-топли слънчеви лъчи, към които са крайно чувствителни, да ги размразят, за да се окажат пълни с прекрасен сладък сайдер, който далеч превъзхожда бутилирания и за мен измества виното. Всички ябълки са вкусни така, а челюстите ви се превръщат в преса за сайдер. Някои, запазили повече от месото си, са придобили пределна сладост и дъхавост и според мен струват повече от ананасите, които внасяме от Бахамските острови. А ония, които неотдавна дори и аз, който съм полуцивилизован, не можах да хапна, нарочно зарязаните от фермерите на дървото, сега с радост откривам, че имали свойството да се задържат на клона — също като листата на младите дъбове. Ето начин за произвеждане на сладък сайдер без варене. Оставяте студа да скове ябълките, да ги стегне като камъни, а сетне дъжда или някой топъл зимен ден да ги размрази, подир което имате ябълки, които сякаш са поели небесно благоухание посредством въздуха, в който се ветреят. Също тъй можете да се уверите, че ябълките, които отпървом са потраквали в джоба ви, додето си отидете у дома, са се размръзнали и ледът се е превърнал в сайдер. Ала след третото-четвъртото замръзване и размръзване ябълките вече не са тъй приятни на вкус.

Какво са още зелените плодове, внасяни от знойния юг, пред тия, които са достигнали зрелост в студа на мразовития север? Това са същите ония кисели ябълки, с които се опитвах да прилъжа спътника си, гледайки го лукаво, та дано ги опита. Сега и двамата настървено пълним джобовете си с тях, привеждаме се, надигайки чашите им, за да опазим дрехите си от изобилния сок, и ставаме по-разговорливи от виното им. Коя ли ябълка би убегнала на бастуните ни, колкото и да е нависоко и прикътана сред преплетените клони?

Тоя плод, доколкото зная, никога не е виждал пазар — тъй различен е от ябълките по пазарите, от сушените ябълки и сайдера, при това не всяка зима го довежда до съвършенство.

Ерата на Дивата ябълка скоро ще отмине. Тоя плод най-вероятно ще изчезне от Нова Англия. И днес можете да вървите из големи площи със саморасли плодни дървета, чиито плодове в миналото са били използвани за сайдер, а сега всичко тъне в разруха. Разказваха ми за една овощна градина в далечен град, която била на склон и ябълките се търкаляли към някаква стена в подножието му, образувайки до четири фута високи купчини, та от страх да не правят сайдер от плодовете, собственикът изсякъл градината. Откак съществува повикът към трезвеност и повсеместно се отглеждат култивирани плодове, у нас изобщо не се садят туземни ябълкови дървета като ония, които виждам навсякъде из изоставените, заобиколени с гори пасбища. Боя се, че оня, който след век броди из тия поля, не ще познава насладата да брули диви ябълки. Горкият, колко много радости не ще познава! Независимо от налагането на различните сортове култивирани ябълки, съмнявам се, че днешните овощни градини са тъй големи, както преди век, когато са били садени тая огромни и безпорядъчни градини за сайдер, когато човекът е ял и пил ябълки, когато кюспето е било единственият тор, а дърветата не са стрували повече от усилието да бъдат посадени. Тогава човекът е можел да си позволи да бодва пръчка край всяка стена и да я остави да пусне корени. Днес няма да видите никой да сади дървета, където свари, покрай запуснатите пътища и просеките или по дъното на горските падини. Сега, когато има присадки, за които се плаща, хората струпват плодните дървета върху малки парцели край къщите си и ги затварят с ограда — резултатът от всичко това ще бъде, че накрай ще сме принудени да се оглеждаме за ябълки по бъчвите.

„Ето Словото Господне, което дойде към Иоила, сина Фатуилева.

Слушайте това, старци; и дайте ухо всички, които населявате земята! Ставало ли е това в дните ви, или в дните на бащите ви?…

Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го червеят; и каквото остави червеят, изпояде го пръгът.

Изтрезвейте, пияници, та плачете; и лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; защото се отне от устата ви.

Понеже люде възлязоха на земята ми, крепки и безбройни, на които зъбите са зъби лъвови, и имат кътни зъби на лъвица.

Туриха лозата ми в запустение, и смоковниците ми в сломение: съвсем я обелиха и хвърлиха; пръчките й останаха бели…

Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари…

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; нарът, и финикът, и ябълката, всичките дървета на полето изсъхнаха: и радостта изсъхна от человеческите синове.“^[10]