Хенри Дейвид Торо
Дивите ябълки (1)

Историята на ябълковото дърво

Удивително е как тясно историята на ябълковото дърво е преплетена с човешката история. Според геолозите клас Rosaceae, включващ ябълката, същинските треви и Labiatae, сиреч ментата, възникнал на земята малко преди появата на човека.

Изглежда, ябълките са съставлявали част от храната на ония незнайни първобитни хора, от които неотдавна на дъното на швейцарските езера бяха открити останки, смятани за по-стари и от Рим, тъй стари, че между тях нямало метални сечива. В находището открили и цяла-целеничка почерняла и спаружена киселица.

Според Тацит древните германци задоволявали глада си наред с другото и с диви ябълки (agrestia poma).

А Нибур отбелязва, че „къща, нива, рало, оран, вино, масло, мляко, овца, ябълка и пр. думи из земеделието и мирновременния живот в латински и гръцки се покриват, докато латинските думи за всичко, свързано с войната или лова, са коренно различни от гръцките“. Следователно ябълковото дърво може да бъде приемано за символ на мира на същото основание, както и маслината.

От ранни времена ябълката е била тъй важна и повсеместно разпространена, че названието й, проследено назад в много езици, е означавало плод изобщо. Μήλο на гръцки означава както ябълка, тъй и плодът на което и да е дърво, а също и овца, и всякакъв добитък, та до богатство в най-общ смисъл.

Евреи, гърци, римляни и скандинавци са тачили ябълковото дърво. Смятало се е, че първата човешка двойка е била изкусена от плодовете му. В митологията с ябълка се разрешава съперничество между богини, дракони охраняват ябълки, а герои биват наемани да ги берат.

Ябълковото дърво се споменава най-малко на три места в Стария завет, а плодовете му — поне още два-три пъти. Соломон възпява: „Както ябълката между дърветата на дъбравата, така е възлюбленият ми между синовете.“ И още: „Подкрепете ме с шишчета, разхладете ме с ябълки.“^[1] Най-прекрасната част от най-прекрасното в човешкото тяло е именувана по тоя плод — „ябълката на окото“.

Омир и Херодот също споменават ябълковото дърво. Във великолепната градина на Алкиной Одисей вижда „круши, нарове и ябълки, натежали от прекрасни плодове“. Съгласно Омир ябълките били сред плодовете, които Тантал не можел да откъсне, защото вятърът винаги отвявал клоните им встрани от него. Теофраст пък като ботаник познавал и описал ябълковото дърво.

В Прозаическата Еда се казва, че „Идуна държи в кутия ябълките, от които боговете, усетят ли наближаването на старостта, трябва само да вкусят, за да станат отново млади.“ Така младостта им постоянно ще се обновява, додето настъпи ragnarok, сиреч залезът на боговете.

От Лудън научавам, че „древните уелски бардове били награждавани за съвършенство в пеенето с ябълкова клонка“, както и че в шотландските планини ябълково дърво било гербът на рода Ламонт.

Ябълковото дърво (Pyrus malus) вирее най-вече в умерения климатичен пояс. Лудън пише, че „расте във всички части на Европа с изключение на мразовитите области, а също и в западна Азия, Китай и Япония“. И у нас растат два-три сорта типично северноамерикански ябълки. Култивираното ябълково дърво е донесено в страната от първите заселници и се смята, че тук се развива тъй добре, както навсякъде другаде, та дори и по-добре. Вероятно някои от сортовете, които понастоящем са култивирани, са били занесени на британските острови от римляните.

Възприемайки разграничението, което прави Теофраст Плиний отбелязва, че „от дърветата някои са напълно диви (sylvestres), а други са по-питомни (urbaniores)“. Теофраст причислява ябълката към втората група, та в тоя смисъл тя се оказва най-питомното измежду дърветата. Безвредна е като гълъб, красива като роза и благодатна като стадо. Култивирали са я по-дълго от другите дървета, та носи нещо човешко в себе си и, кой знае, може след време, както е при кучето, връзката й с нейния див прародител напълно да се заличи. Тя се преселва заедно с човека също като кучето, коня и кравата: най-напред вероятно от Гърция към Италия, сетне към Англия, а оттам — към Америка; а пък нашият преселник на запад продължава с твърда крачка да върви към залязващото слънце с джобове, пълни с ябълкови семена, или направо с няколко ябълкови фиданки, привързани към багажа му. През тая година най-малко милион ябълкови дръвчета са посадени така в западните части, където до миналата година не е имало и една култивирана ябълка. Забележете как по тоя начин Седмицата на цъфтежа, подобно шабата, се разпространява из прериите — защото, когато се преселва, човек взема със себе си не само своите птици, четириноги, зеленчуци, насекоми, самата си нива, но и овощната си градина.

Листата и крехките клонки на ябълката са подходяща храна за много домашни животни като кравата, коня, овцата и козата; същото се отнася и до плодовете й, търсени и от свинете. Изглежда, някога е съществувала естествена връзка между тия животни и ябълковото дърво. Киселиците във френските гори са смятани за основно средство за препитание на дивите глигани.

Не само индианците, но и много туземни насекоми, птици и бозайници са приветствали пристигането на ябълковото дърво на американски бряг. Гъсеницата снесла яйцата си на първата поникнала ябълкова клонка и оттогава дели предпочитанията си между ябълката и дивата череша; плодовият червей изоставил заради нея бряста. А когато израсла, синьогушките, червеношийките, черешарките, кралчетата и още много други бързо долетели, построили си гнезда и запели в клоните й; тъй се превърнали в градински птици и започнали да се размножават повече от когато и да било преди. Открита била нова ера в птичата история. Кълвачът пък намерил тъй вкусно угощение под ябълковата кора, че я пробил в правилен пръстен около целия ствол — нещо, което, доколкото ми е известно, не бил правил никога дотогава. Не трябвало много време на лещарката да разбере колко вкусни са ябълковите пъпки, та всяка зимна вечер оттогава, че до ден-днешен прелита от гората да ги кълве за голяма жалост на фермерите. И заекът не закъснял да узнае вкуса на клоните и кората на ябълката; щом узреели плодовете й, катерицата ги отнасяла къде с търкаляне, къде в лапички до хралупата си и дори мускусният плъх изпълзявал вечер от потока и лакомо ги поглъщал, додето накрай утъпкал просека в тревата на брега; а когато сковалият ябълката мраз започвал да се топи, гарваните и сойките с радост отпивали навремени от вейките й. Бухалът се примъкнал до първата хралупа в ябълково дърво и доволно избухал, виждайки, че точно такова място му трябва; веднъж настанил се там, останал завинаги.

Тъй като темата ми е Дивата Ябълка, ще хвърля само бегъл поглед върху някои от периодите в годишното развитие на култивираната ябълка и ще премина по същество.

Сред дърветата ябълката цъфти може би най-красиво — изобилно и омайно както за очите, тъй и за обонянието. Скиталецът често бива изкушаван да свърне встрани от пътя и да поостане край някоя особено красива ябълка с разпъпили цветове. Колко по-високо стои ябълката от крушата с нейните необагрени, безуханни цветове!

Към средата на юли зелените ябълки са вече тъй големи, че ни напомнят за печива и за есен. Обикновено моравите са застлани с нападали, тъй да се каже мъртвородени, ситни ябълчици, заради нас Природата разрежда ябълковото изобилие. Римският писател Паладий пише, че „ако има опасност ябълките да опадат преждевременно, един камък, положен в разклона на корените, ще ги задържи на дървото“. Това разбиране все още намира привърженици, та и до днес могат да се видят камъни, поставени в кореновите вилки на някои дървета — за да се загубят скоро под тях. В Съфък, Англия казват:

„По Архангеловден, до два-три дена,

Половината ябълка е развалена.“

Ранните ябълки узряват около първи август, но според мен не са тъй добри на вкус, както са на аромат. Една от тях е достатъчна да пропие носната ви кърпичка с благоухание, което не може да се сравнява с никой от парфюмите, продавани в магазините. Ароматът на някои плодове е тъй незабравим, както тоя на цветята. Вдигам някоя очукана ябълка от пътя и тя ми напомня с уханието си за богатството на Помона, пренасяйки ме напред във времето, когато ябълките ще бъдат струпани на златисторумени купчини в овощните градини и край бъчвите за сайдер.

Ако седмица-две по-късно вървите, особено вечер, покрай овощните градини, ще минете през малък участък, изпълнен с уханието на зрели ябълки, и тъй ще им се насладите безплатно и без никого да сте окрали.

Всички природни продукти притежават нещо неосезаемо и безплътно, в което се съдържа върховната им стойност и което не може да бъде принизявано, купувано или продавано. Никой смъртен не се е наслаждавал на съвършеното благоухание на плодовете и само богоподобните сред хората са призвани да сетят амброзийната им същност. Защото нектарът и амброзията не са нищо друго, освен нежния аромат на всеки земен плод, който грубите ни небца не успяват да почувстват — тъй обитаваме небесата на боговете, без да го знаем. Когато видя някой особено презрян човек, понесъл товар прекрасни и благоуханни ябълки към пазара, сякаш ставам свидетел на надпревара между него и коня му, от една страна, и ябълките, от друга, като за мен ябълките винаги печелят. Плиний казва, че ябълките са по-тежки от всичко останало, та воловете започвали да се потят само при вида на товар от тях. Коларят започва да губи товара си от мига, в който се опита да го откара там, където той не принадлежи, сиреч не до най-прекрасното място. Макар навремени да слиза от колата да проверява дали всичките ябълки са там, аз виждам как тяхната неосезаема божественост извива в тънка струйка към небето, а пътя към пазара продължават само месото, корите и семките им. Това вече не са ябълки, а кюспе. Дали все пак не са ябълките на Идуна, чиито вкус поддържа боговете вечно млади? И дали, когато започнат да се съсухрят и да посивяват, боговете ще оставят Локи да им занесе в Йотунхайм точно тях? Не, не е дошло още времето на ragnarok, на залеза на боговете.

Към края на август или в началото на септември иде ред на още едно изтъняване на ябълковата реколта, когато земята бива засипвана от обрулени ябълки — това става най-вече при силни ветрове подир дъжд. В някои овощни градини могат да се видят до две трети от ябълките на земята, още твърди и зелени, нападали в кръг около дърветата или по наклонените места, изтъркаляни чак долу в подножието на склона. Това са зловредни ветрове, които никому нищо добро не довяват. На длъж и шир из страната хората събират обрулените ябълки, превръщайки ги в евтина плънка за първите ябълкови пайове.

През октомври, когато листата опадат, ябълките ясно се открояват на дърветата. Една година видях в съседен град ябълкови дървета, дотолкова отрупани с плод, колкото не помня да съм виждал преди — малки жълти ябълки, надвиснали над пътя. Клоните изящно се огъваха под тежестта им, та дърветата напомняха тръни и цялостният им изглед се променяше. Дори най-високите клони, наместо да са изправени нагоре, се бяха разперили и тегнеха във всички посоки, а ниските бяха намерили тъй много подпори, че цялото дърво заприличваше на изображение на индийска смокиня. Както се казва в един стар английски ръкопис: „Колкото повече ябълки роди дървото, толкова повече то се свежда към людете.“

Безспорно ябълката е най-прекрасният плод. Нека принадлежи на най-красивите, на първите във всичко. И това да бъде „пазарната“ й цена.

Между пети и петнадесети октомври виждам под дърветата наредени бъчонки. Да кажем, че се разговоря с някого, комуто е възложено да подбере само бъчонките с най-хубавите ябълки. Той по няколко пъти преобръща в ръце поочуканите, преди да ги хвърли настрани. Ако трябваше да му кажа каквото ми минава през ум, щях да му обясня, че всяка ябълка, която е държал, е вече очукана, понеже той е изтрил прашеца й и с него цялата й благотворна божественост. Хладните вечери принуждават фермерите да побързат с брането, та накрая виждам само тук-там стълби, подпрени на дърветата.

Щеше да е добре, ако приемахме тия дарове с повече радост и признателност, а не смятахме за достатъчно само да насипем пресен тор около дърветата. Някои стари английски обичаи биха могли поне малко да ни помогнат. Намирам ги описани най-вече в „Народни старини“ от Бранд. Оказва се, че „на Бъдни вечер девънширските стопани и техните работници вземат голяма купа със сайдер, в която плува парче препечен хляб, тържествено я отнасят в овощната градина, където с празничен обред приветстват ябълковите дървета, та през следващата година да родят богато“. Обредът се състои в следното: „напръскват корените на дървото със сайдер, слагат парченца от препечения хляб върху клоните“, сетне „застават в кръг около най-плододайното дърво в градината и три пъти последователно вдигат ето тая наздравица:

«Пием за тебе, стара ни ябълко,

Та да напъпваш, та цвят да даваш,

Та с плод богат да ни даряваш!

Шапки пълни, калпаци пълни!

Торби и крини, чували пълни!

И моите джобове — пълни и те! Хей!»“

Също тъй в някои части на Англия в навечерието на Нова година практикували тъй нареченото „сурвакане на ябълките“. Група момчета обикаляли овощните градини, нареждали се в кръг около ябълковите дървета и повтаряли следната благословия:

„Здрав да си, корене! Стволе, стой силен!

Богу се молим за берекет обилен:

от всяка вейка — сладка скорозрейка;

от всяка клонка — ябълка в бъчонка!“

„Сетне крещят в хор, а едно от момчетата им приглася на кравешки рог. По време на тоя обред всички шибат овошките с пръчки.“ Това се нарича „гощаване“ на дърветата и според някои е „остатък от езическите жертвоприношения в чест на Помона“.

Херик пише:

„Гощавайте дърветата си с бой,

Та сливи, круши да родят безброй

Че колкото по-пищно ги гощават,

Те толкова по-щедро плод ще дават.“

Нашите поети имат по-голямо основание да възпяват сайдера, отколкото виното, ала е нужно да запеят по-добре от англичаните, че инак не ще сторят чест на музата си.