Христо Ботев
Обрезание на жените

Чуйте бееееей!!! Чуйте сички глухи, слепи, сакати, неми! — Чуйте и елате, вижте: в Русчук са дошли една сюрия българки, за да се турчат! Но нашите патриоти, които и от мене по-яката викат (а джобовете си със зъби стискат): „Просвещение! Просвещение, а не революция трябва на нашият народ“ — те са се решили да не оставят тия жени слепи и необразовани, па макар и да се потурчат. „Просвещение! Просвещение!“ Турското правителство ще изпълни своята отеческа обязаност и ще проводи Геновича да изпълни обрядът на обрезанието, защото според умът на тоя мъж обрезание, обрезание трябва на българският народ. „Просвещение, просвещение!“ Екзархията ще изпрати Найденова, да занесе на сяка жена по един чифт едриненски жълти чехли. „Просвещение, просвещение!“ „Доброядетелната дружина“ ще изпроводя Трудова за ходжа, Мънзова за софта^[1] (просвещение!) и ще им купи по една жълта антерия^[2], а одеските българи по една бяла чалма (просвещение!) и виенските — по един зелен пояс. „Просвещение! Просвещение!“ Арнаудов и Михайловски ще преведат коранът.

„Просвещение, Сапуновци, просвещение“, но тоя човечец или това говедо, което търси „кометата“ да й се оплаче, че турчат жена му — какво ще му речете, а, патриоти? „Просвещение! Просвещение!“ „Добродетелната дружина“ ще го проводи в полицията на рахатлък или в някое консулство на покаяние.

Но мълчете, да не просветят и мене.