Сам Лундвал
Ах, тази Алиса! (10)

10

Капитан Немо бе проявил все пак достатъчно разбиране да им отреди две съседни една на друга каюти. Каютата на Монтийе отговаряше на всички изисквания за корабен лукс — махагонова обшивка на стените, голямо писалище, удобно, меко легло с рамка от тъмно дърво. На стената висяха манометър за отчитане на външното налягане на водата и с това на дълбочината, на която се намира корабът, хронометър и други физически и навигационни уреди. Подът бе застлан с дебел килим, а втора врата водеше към малка самостоятелна баня. Кабината на Кат не можеше да се похвали с такъв лукс. Стените представляваха гола метална повърхност, наместо писалище имаше кръгла желязна масичка, за легло служеше подвижна стенна койка, която се спускаше само за спане и тогава заемаше половината от помещението, а за баня, разбира се, и дума не можеше да става. Затова пък на масичката бе поставена ваза със свежи цветя — малко внимание към женското и присъствие.

— Какво ще правим сега? — попита Кат. — Или ще седим със скръстени ръце и ще оставим този смахнат да си играе на капитан и да ни разиграва както си иска?

Свила крака под себе си, тя се бе разположила върху удобното легло на Монтийе. Изглеждаше бледа и притеснена. Тънки бръчици около устните издаваха тревогата й.

Защо пък не — помисли Монтийе. — Всъщност тя има право.

Седна върху плота на писалището, загледа се в кристалния полилей, чиито висулки звънтяха леко в такт с полюшването на подводницата, и сви рамене.

— А ти предлагаш да се измъкнем някак, така ли?

Кат го погледна.

— Възпира ли ни нещо?

— Възпира ни, и още как. Единственото оръжие, с което разполагаме тук, са лазерните пистолети, а ако ги задействуваме, те ще пробият обшивката на подводницата. Капитан Немо си е направил сметката.

Кат разсеяно си играеше с кичурите от косата си.

— Не съм съвсем сигурна, че е така. Някакво чувство ми подсказва… — тя замълча. — Но още не мога да го формулирам. Има съвсем прост начин да се измъкнем от това положение. Трябва само паметта ми да ме подсети… Не можем ли да го подкупим?

— Умряла работа. Той има дори повече, отколкото би могъл да си пожелае. Какво можем да му предложим ние?

— Тъй както се въртеше около теб, помислих, че може би ще иска нещо — особено след като ме отпрати, за да останете насаме.

— Тук цари мъжко царство — поясни Монтийе с щедра усмивка, — в което просто няма място за жени. Немо вероятно не би знаел какво да прави, ако му се наложи да забавлява някоя дама. Искаше да си поговорим насаме, защото ме има за равен на себе си, това беше то. Изглежда, е зажаднял да общува с хора.

Изведнъж електрическите светлини на кристалния полилей замъждукаха и угаснаха. Няколко мига по-късно над леглото просветна газена лампа и озари каютата с меката си, но трептяща жълта светлина. Газеничето представляваше бронзов ангел с пламтяща факла в ръката. Монтийе започна да чувствува умората си.

— Очевидно е време за сън. — Вдигна поглед към Кат. — Имаш ли някакво конкретно предложение?

— И да, и не. — Тя бе извадила пистолета и разсеяно го въртеше в ръцете си. — Любопитно ми е какво ли ще стане, ако го наглася на максимална мощност и параметър и стрелям право в тавана.

— Въображение не ми липсва — каза мрачно Монтийе. — Представям си много образно цялата картина.

Кат премести един от ограничителите на оръжието и продължи да си играе с него.

— А аз не съм толкова сигурна какво ще стане. — Изгледа замислено Монтийе. — Започвам да се досещам в каква история сме забъркани. Най-напред онази сцена от „Алиса в страната на чудесата“, а сега пък… — Тя млъкна и разсеяно завъртя оръжието в ръцете си. Изведнъж попита: — Чувал ли си някога какво е Deus ex machina?

— Не.

— Това е литературен похват. Ако някой писател непредвидливо постави героя си в невъзможна ситуация, може да му се наложи да прибегне до т.нар. Deus ex machina — нещо като чудотворно спасение на героя. Каквото и да е то, но да го извади от обърканото положение.

— За какво ми го разказваш това точно сега? — учуди се Монтийе.

— Нима не разбираш, Мон? Попаднали сме в един литературен свят, свят, населен с митични същества театрални образи и герои, взети от различни романи. Мисля, че…

Тя стисна пистолета по-здраво. Монтийе успя само да вдигне ръка, преди тя да натисне спусъка. Покривът се проби и през отвора нахлуха стихийни водни талази, които заляха цялата каюта. Подът поддаде под тежестта и краищата му се огънаха надолу. Монтийе залитна към солидното легло. Нещо го удари в слепоочията, леглото се превърна в бездънна пропаст, която го погълна и той потъна в рог от безкраен мрак.