Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In a Perfect State, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джо Гарбър. Искам те обесен

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

Художествено оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-050-7

История

  1. — Добавяне

На Типи Хедрен, прототипа на Оливия, би трябвало да се посвети много повече от един роман.

Сократ: И тогава първото нещо ще бъде да наложим цензура на писателите. Цензорите ще приемат хубавите разкази и ще отхвърлят лошите. И ще изискваме майките и бавачките да разказват на децата само одобрените.

Платон, „Република II“

Човек бяга най-бързо от себе си.

Лукреций, „За природата на нещата“

В книгите четем, че едно време богове и богини превръщали мъжете в зверове и птици. Жените правят същото. Ето защо онзи мечок може да е бил рицар, отишъл на лов в горите на Биская. Вероятно е разгневил някой бог или богиня и е бил преобразен в мечок, за да изтърпи наказанието си…

Фроасар, „Хроники III“

Отдавна стигнах до извода, че животът е шанс шест към пет.

Деймън Ръниън, „Изгодна цена“

Благодарности

Дължа много на правителството на Сингапур за любезното сътрудничество, докато правех проучвания за тази книга. Специални благодарности дължа и на сингапурския съвет по туризма, по охраната и поддръжката на парковете и по жилищното строителство, на полицията и на пристанищните власти за помощта, която ми оказаха. Както и на персонала на хотел „Рафълс“, на американското посолство, на неколцина журналисти, местни бизнесмени и приятели, които направиха всичко възможно да ми помогнат.

Помолиха да не споменавам имената им.

Когато говореха за недостатъците на държавата си и за политическите особености, те понижаваха тон, предпазливо се оглеждаха дали някой не подслушва и ме молеха да не споменавам имената им. Управляващите в Сингапур не приемат критика, колкото и да е добронамерена. Жалко, защото непримиримите критици са направили нас, отделните индивиди, и обществото като цяло по-добри. Фактът, че управляващите в Сингапур не правят разлика между критика и конфронтация, в крайна сметка може да доведе до по-лоши последици и от онези, които политиците искат да избегнат.

Но не е моя работа да критикувам, а още по-малко — да се опитвам да натрапвам западните ценности на една източна страна. Ние, американците, сме правили това и резултатите не са били твърде лицеприятни.