Айзък Азимов
Немезида (17)

29.

Бяха изминали пет години от Отпътуването. За Крайл Фишър беше трудно да повярва в това, тъй като имаше чувството, че е изминало много повече време, безкрайно много време. Ротор не беше в миналото му, а в някакъв съвсем друг живот, който му се струваше все по-невероятен. Наистина ли беше живял там? Наистина ли имаше жена?

Единствено дъщеря си помнеше ясно, но дори този спомен беше объркан, защото понякога като че ли си я спомняше като ученичка.

Разбира се, това объркване се дължеше, до голяма степен, на факта, че животът му през последните три години, откакто Земята беше открила Звездата Съсед, беше трескаво напрегнат. Той постоянно пътуваше до различни Колонии.

Всички те бяха населени с хора от неговата раса, които говореха на неговия език и имаха общо взето неговата културна ориентация. (Това беше предимството на разнообразието на Земята. Тя разполагаше с агенти, които по външност и култура приличаха на населението на всяка Колония.)

Разбира се, той не можеше напълно да се слее с населението на Колониите. Независимо, че външно приличаше на тамошните хора, той говореше с различно произношение, не можеше да понася промените в гравитацията с тяхната грация, не можеше да плава като тях в зоните с ниско притегляне. На всяка Колония, която посещаваше, той се издаваше по много, различни начини и хората винаги леко се отдръпваха от него, въпреки че навсякъде той беше преминал през карантина и лечение, преди да бъде допуснат на самата Колония.

Престоят му на различните Колонии продължаваше по няколко дни или седмици. От него не се очакваше да се задържи по-дълго или да създаде семейство, както стана на Ротор. Но Ротор притежаваше хиперпространствения метод, а сега Земята търсеше сведения от по-малка важност или поне той беше изпращан с по-маловажни задачи.

Беше се върнал преди три месеца. Не очакваше ново назначение, а и не гореше от желание за работа. Беше му омръзнало да напуска Земята, да не отговаря на средата, да се преструва на турист.

Старият му приятел и колега, Гаранд Уайлър, току-що се беше завърнал от някаква Колония и сега го гледаше с уморен поглед. Тъмната кожа на красивата му ръка проблесна на светлината, когато я повдигна, за да помирише ръкава си и пак я отпусна.

Фишър се усмихна под мустак. Познаваше този жест, самият той го правеше. Всяка Колония имаше характерна миризма, в зависимост от растенията, които се отглеждаха там, подправките, с които се готвеше, парфюмите, които се използуваха, самите машини и смазочни масла. С нея бързо се свикваше, но когато се завърнеше на Земята човек започваше да я усеща. Това продължаваше дори след като се е изкъпал и е изпрал дрехите си.

— Добре дошъл, — каза Фишър. — Как беше на тази Колония?

— Както винаги — ужасно. Старият Танаяма е прав. Това, което всички Колонии мразят най-много е разнообразието. Те не харесват различията във външността, вкусовете, възможностите и живота. Те се подбират, за да са еднакви и презират всичко останало.

— Прав си, — каза Фишър. — Жалко е.

— Това определение е меко и безчувствено, — отвърна Уайлър. — „Жалко“. „Хопа, изпуснах чинията“. „О, жалко“. „А, развали се контактната ми леща“, „Ех, че жалко“. Тук става дума за човечеството. Става дума за непрестанните усилия на Земята да открие начин за съвместно съществуване на всички култури и раси. Положението все още не е идеално, но е рай в сравнение с това само преди един век. А когато успеем да отидем на Колониите всичко отива по дяволите и се озоваваме в Средновековието. А ти казваш „Жалко“. Как можеш да реагираш по този начин на такава огромна трагедия?

— Съгласен съм, — отвърна Фишър, — но след като не можеш да ми дадеш някакъв практически съвет, какво значение има какви думи използувам? На Акарума ли беше?

— Да.

— Те знаят ли за Звездата Съсед?

— Разбира се. Доколкото знам, новината е стигнала на всички Колонии.

— Разтревожени ли са?

— Ни най-малко. Защо да се тревожат? Имат хиляди години на разположение. Те могат да напуснат Слънчевата Система много преди Звездата да се приближи, особено ако се окаже, че наистина представлява заплаха, което, както знаеш, е абсолютно сигурно. Всички Колонии могат да напуснат Слънчевата Система. Те се възхищават от Ротор и само чакат удобен момент да отпътуват. — Уайлър беше намръщен и говореше с горчивина. Той продължи:

— Всички ще отпътуват, а ние ще останем тук. Как можем да построим достатъчно Колонии, за да спасим осем милиарда човешки същества?

— Говориш като Танаяма. С какво ще си помогнем, ако ги настигнем и ги накажем или унищожим? Пак ще сме тук и пак няма да можем да се махнем от Земята. Какво ще спечелим, ако всички те останат като послушни деца и заедно с нас изчакат Звездата Съсед?

— Това не те вълнува, Крайл. Но Танаяма се вълнува и аз го подкрепям. Той е толкова запален, че ако е необходимо, ще разпердушини Галактиката, за да изнамери хиперпространствения метод за Земята. Той му е необходим, за да настигнем Ротор и да ги разбием, но дори това да не ни помогне, хиперпространственият метод ще ни е нужен, ако се наложи да евакуираме от Земята колкото може повече хора. Така че Танаяма има право, дори мотивите му да са неморални.

— Но да предположим, че открием хиперпространствения метод и разберем, че разполагаме с достатъчно време и средства да евакуираме само един милиард души. Кои ще са те? И какво ще стане, ако тези, които са на власт, започнат да спасяват само хора от своята раса?

Уайлър изръмжа:

— Не е за мислене.

— Прав си, — съгласи се Фишър. — Можем само да се радваме, че няма да сме между живите, когато се стигне дотам.

— Що се отнася до това, — Уайлър снижи гласа си, — може вече да се е стигнало. Подозирам, че вече разполагаме с хиперпространствения метод или, че малко ни остава да го разработим.

Фишър го погледна с дълбоко недоверие.

— Какво те кара да мислиш така? Сънища? Интуиция?

— Не. Познавам една жена, чиято сестра познава един човек от екипа на Стария. Достатъчно ли е?

— Разбира се, че не.

— Не съм в състояние да ти кажа нищо повече. Виж какво, Крайл, аз съм твой приятел. Знаеш, че ти помогнах да се върнеш на работа в Управлението.

Крайл кимна.

— Знам и съм ти благодарен за това. И от време на време се опитвам да ти се отблагодаря с подобни услуги.

— Така е и аз съм ти благодарен за това. Сега искам да ти дам секретна информация, която мисля, че ще е важна за теб я ще ти бъде от полза. Готов ли си да ме изслушаш и да не ме издадеш?

— Винаги готов.

— Разбира се, знаеш с какво се занимаваме.

— Да, — отвърна Фишър. Това беше безсмислен реторичен въпрос, на който не можеше да има друг отговор.

Вече пет години агенти на Управлението (между които беше и Фишър през последните три години) се ровеха из информационните бунища на Колониите. Търсеха полезни отпадъци.

Всички Колонии, както и Земята, работеха над хиперпространствения метод, още откакто се разбра, че Ротор го притежава и особено, откакто Ротор го беше доказал, като напусна Слънчевата Система.

Предполагаше се, че по-голямата част, а може би всички Колонии разполагаха с отделни сведения за дейността на Ротор. Според Споразумението за Огласяване на Научните Постижения всяко от тези сведения трябваше да се оповести открито и тогава, ако успееха да съберат цялата информация, това на практика щеше да означава получаването на хиперпространствения метод. Но явно в този случай това беше неосъществимо. Не се знаеше какви предимства може да донесе новият метод и всяка Колония се надяваше да бъде първа в това отношение и така да получи значителна преднина пред останалите. Ето защо всички криеха това, с което разполагат — ако изобщо разполагаха с нещо — само че никой нямаше достатъчно информация.

Самата Земя с помощта на извънредно сложната система на Земните Служби за Разследване, душеше по всички Колонни без изключение. Земята беше тръгнала на лов и Фишър беше един от ловците.

Уайлър бавно каза:

— Прегледахме събраната досега информация и предполагам, че тя е достатъчна. Ще успеем да разработим пътуване посредством хиперпространствения метод. Мисля, че ще стигнем до Звездата Съсед. Не ти ли се иска да бъдеш един от хората, които ще отидат?

— Защо ще искам да ходя там, Гаранд? Ако изобщо се осъществи това пътуване, в което се съмнявам.

— Убеден съм, че ще се осъществи. Не мога да ти кажа откъде го знам, но можеш да ми вярваш, източникът ми е сигурен. Разбира се, че ще искаш да отидеш. Може да видиш жена си. Ако не нея — тогава дъщеря си.

Фишър неспокойно се размърда. Имаше чувството, че е прекарал половината си живот, стараейки се да не мисли за тези очи. Марлейна вече беше на шест години и сигурно говореше тихо и бавно — като Роузан. Сигурно можеше да вижда в душите на хората — като Роузан.

— Говориш глупости, Гаранд, — каза той. — Дори да успеем да осъществим такъв полет, защо ще ме включват в екипажа? Сигурно ще изпратят специалисти от различни области. Освен това, ако има някой, когото Старият няма да пусне, то това съм аз. Може да ми е позволил да се върна на работа в Управлението и да ми е възлагал задачи, но знаеш какво е отношението му към провала, а аз наистина се провалих на Ротор.

— Да, но именно в това е въпросът. Именно това те прави специалист. Ако ще преследва Ротор, как би могъл да не включи единствения Землянин, който е живял там четири години? Кой би могъл да разбере Ротор и да знае как да се справи с тях по-добре от теб? Поискай да те приеме. Изтъкни този факт, но не забравяй, че не знаеш, че притежаваме хиперпространствения метод. Просто говори за възможности, използувай условно наклонение. И в никакъв случай не ме намесвай. Аз също не знам за това.

Фишър се намръщи замислено. Възможно ли беше това? Не смееше да се надява.

30.

На следващия ден, докато Фишър се двоумеше дали да рискува да поиска среща с Танаяма, решението беше взето вместо него. Танаяма го извика при себе си.

Танаяма рядко викаше при себе си обикновените агенти. Той имаше много заместници, които да ги тормозят. Но ако Старият повикаше някой от агентите, това обикновено не беше на добро. Ето защо Крайл Фишър с мрачно примирение се подготви да бъде назначен като инспектор на фабрики за производство на торове.

Танаяма седеше зад бюрото си. През последните три години, откакто Земята откри Звездата Съсед, срещите им бяха редки и кратки, но Танаяма изглеждаше непроменен. Той открай време беше нисък и съсухрен, така че беше невъзможно да се промени повече. Погледът му беше запазил своята проницателност и в бледите очертания на устните му все още се четеше жестокост. Може би дори беше облечен в същите дрехи както преди три години. Фишър нямаше представа.

Но въпреки че и суровият му глас беше същият, тонът му беше изненадващ. Изглежда, че напук на всички негови предположения Старият го беше извикал, за да го похвали.

— Фишър, вие се справяте добре, — каза Танаяма със странното си, но не съвсем неприятно изкривено произношение на земен английски. — Исках лично да ви го кажа.

Фишър, който стоеше прав (не беше поканен да седне), успя да скрие изненадата си.

— Не можем да отпразнуваме това публично, с лазерен парад и холографско шествие, — каза Директорът. — Не е прието. Но аз ви го казвам.

— Това е напълно достатъчно, г-н Директор, — каза Фишър. — Благодаря ви.

Танаяма гледаше Фишър изпитателно с присвитите си очи. Накрая попита:

— Само това ли ще кажете? Нямате ли въпроси?

— Предполагам, че вие ще ми кажете това, което трябва да знам, г-н Директор.

— Вие сте агент, способен човек. Какво сте научили?

— Нищо, г-н Директор. Не се опитвам да науча нищо друго, освен това, за което съм инструктиран.

Танаяма кимна едва забележимо с малката си глава.

— Подобаващ отговор, но аз искам неподобаващ. Какво сте научили?

— Изглеждате доволен от мен, г-н Директор, и затова предполагам, че съм ви донесъл информация, която се е оказала полезна за вас.

— В какво отношение?

— Мисля, че нищо не би било по-полезно от това да се сдобиете с хиперпространствения метод.

Танаяма отвори уста без да издаде звук.

— И след това? Ако приемем, че е така, какво ще правим след това?

— Ще отпътуваме за Звездата Съсед. Ще открием Ротор.

— И нищо повече? Това ли е всичко? Не можете ли да видите по-надалече?

Тук Фишър реши, че ще бъде глупаво, ако не опита късмета си. Нямаше да получи по-добра възможност.

— Само едно нещо е по-добро — когато първият земен кораб отпътува от Слънчевата Система с помощта на хиперпространствения метод, аз да бъда на борда.

Едва го беше изрекъл и разбра, че е загубил или поне, че не е спечелил. Танаяма се навъси. С остър заповеднически тон той каза:

— Седнете!

Фишър чу зад себе си тихото движение на един стол, който се плъзна към него при думите на Танаяма — думи, които примитивният му компютризиран мотор можеше да разбере.

Фишър седна без да се обърне, за да се увери, че столът е там. Танаяма щеше да се обиди, а в този момент това беше недопустимо.

— Защо искате да сте на кораба? — попита Танаяма.

— Аз имам жена на Ротор, г-н Директор, — отговори Фишър, като се стараеше да не издава вълнението си.

— Жена, която изоставихте преди пет години. Мислите ли, че ще се зарадва, ако се върнете?

— Имам и дете, г-н Директор.

— Тя е била на една година, когато сте заминали. Мислите ли, че знае за вашето съществуване? Или, че я интересувате?

Фишър замълча. Самият той много пъти беше мислил за това.

Танаяма изчака малко и каза:

— Само че няма да има полет до Звездата Съсед. Няма да има кораб, на който да пътувате.

Фишър отново трябваше да скрие изненадата си.

— Простете, г-н Директор. Вие не казахте, че притежаваме хиперпространствения метод. Казахте „Да предположим, че е така…“ Трябваше да обърна внимание на думите ви.

— Така е. И винаги трябва да бъде така. Въпреки това, ние наистина разработихме хиперпространствения метод. Сега можем да пътуваме в космоса като Ротор, по-точно, когато построим кораб и сме сигурни, че конструкцията му е подходяща и подробностите са добре обмислени, което може да ни отнеме една-две години. А после какво? Сериозно ли предлагате да отидем до Звездата Съсед?

Фишър отвърна предпазливо:

— Това е просто една възможност, г-н Директор.

— Безполезна възможност. Помислете добре. Звездата Съсед е на повече от две светлинни години от Земята. Колкото и добре да овладеем хиперпространствения метод, пътят дотам ще ни отнеме повече от две години. Нашите теоретици ми казаха, че, въпреки че с хиперпространствения метод корабът, за кратки периоди от време, ще се движи със скорост по-висока от тази на светлината — колкото по-висока е скоростта, толкова по-кратък ще бъде периодът от време — в крайна сметка, корабът не ще може да стигне до никоя точка в пространството по-бързо от светлинен лъч, който е тръгнал от същата начална точка.

— Но ако е така…

— Ако е така, повече от две години ще трябва да живеете на космически кораб, наблъскан с още няколко души екипаж. Мислите ли, че ще можете да изтърпите това? Много добре знаете, че досега не са правени дълги полети с малки кораби. Това, което ни трябва, е Колония, структура, достатъчно голяма да осигури нормална среда — нещо като Ротор. Колко време ще ни отнеме това?

— Не мога да определя, г-н Директор.

— Може и десет години, ако всичко върви добре — ако нямаме спънки и ако имаме късмет. Както знаете, Земята не е строила Колонии от близо един век. Всички нови Колонии са строени от други Колонии. Ако изведнъж ние започнем да строим, ще привлечем вниманието на всички съществуващи Колонии, а това не е желателно. Освен това, ако построим такава Колония, ако я оборудваме с хиперпространствени съоръжения и я изпратим към Звездата Съсед на такъв дълъг полет, какво ще направи тя, когато пристигне там? Като Колония тя ще бъде уязвима и Ротор лесно ще може да я унищожи, ако притежава военни кораби, а това е сигурно. Ротор ще има повече военни кораби, отколкото нашата пътуваща Колония ще може да носи. Тъй като са там вече от три години, докато ние стигнем ще са изминали петнадесет години от тяхното пристигане там. Още щом ни видят ще ни унищожат.

— Простете, г-н Директор, това възможно ли е? Дори на теория?

— Това не зависи от нас. Трябват ни учени, които да съсредоточат усилията си върху този въпрос, а ние не разполагаме с такива хора. Вече близо век от Земята изтичат мозъци към Колониите. Така че сега трябва да обърнем този процес. Трябва по някакъв начин да претърсим Колониите и да убедим най-добрите физици и инженери да дойдат на Земята. Можем да им предложим много, но трябва да бъдем внимателни. Да не бъдем прекалено откровени, разбирате ли, иначе Колониите сигурно ще ни изпреварят. Сега…

Той замълча и замислено огледа Фишър.

Фишър неспокойно се размърда и каза:

— Да, г-н Директор?

— Физикът, когото имам предвид, се казва Уендел и знам, че е най-добрият специалист в областта на хиперпространството в Слънчевата Система.

— Но специалистите на Ротор откриха хиперпространствения метод, — каза Фишър сдържано.

Танаяма продължи без да му обръща внимание:

— Открития могат да се направят по една щастлива случайност и докато висшият ум полага здрави основи, по-слабо развитият лесно може да го изпревари. В историята има много примери за това. Освен това, Ротор има само хиперпространствен метод, който, както се оказа в крайна сметка, позволява движение със скоростта на светлината. Аз искам свръхсветлинна скорост, много по-голяма от тази на светлината. И искам Уендел.

— Аз ли трябва да ви го доведа?

— Нея. Тя е жена. Теса Анита Уендел от Аделия.

— Така ли?

— Затова избрахме вас. Очевидно, — Танаяма изглеждаше развеселен, въпреки че изражението на лицето му с нищо не го показваше, — жените не могат да ви устоят.

Лицето на Фишър замръзна.

— Простете, че ви противореча, г-н Директор, но не смятам, че е така. Никога не съм смятал, че е така.

— И все пак сведенията са убедителни. Уендел е жена на средна възраст, около четиридесетте, развеждана два пъти. Няма да ви е трудно да я убедите.

— Честно казано, сър, намирам тази задача за неприятна и при тези обстоятелства вероятно някой друг агент ще бъде по-подходящ.

— Въпреки това, аз искам да сте вие. Ако се боите, че няма да можете да флиртувате с нея и да бъдете влудяващо привлекателен, когато пристъпите към нея с извърнато лице и сбърчен нос, аз ще ви предложа една сделка, агент Фишър. Вие се провалихте на Ротор, но добрата ви работа отчасти компенсира това. Сега имате възможност напълно да поправите грешката си. Ако обаче не доведете тук тази жена, това ще бъде много по-голям провал от Ротор и никога няма да можете да се поправите. И все пак, не искам единствено страхът да ви води. Ще ви подхвърля и малко надежда. Ако доведете Уендел, когато бъде построен свръхсветлинен кораб и той се отправи към Звездата Съсед, вие ще можете да отпътувате с него, ако пожелаете.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, — каза Фишър, — и бих постъпил така и без условията, които ми поставихте.

— Отличен отговор, — каза Танаяма и се усмихна едва забележимо, — и без съмнение добре отрепетиран.

Фишър си тръгна със съзнанието, че е изпратен на най-решаващата си ловна експедиция.