Барбара Клевърли
Дамаски кинжал (22)

Глава двайсет и първа

— Имаш предвид, че убиецът все още е на свобода? Нищо не му убягва. Това, което чухме, е само изстрел от едната цев на ловджийската пушка. Почакай за този от другата!

След напрегнатото мълчание, наложено от ситуацията, присъстващите малко си поотдъхнаха и започнаха да разговарят помежду си. Фред започна да разпитва Ратмор за силата на укрепленията и разположението им в Махдан Котал, а Едуин Бъроус, за да установи способностите на Малик като дипломат и лидер на въоръжени мъже. Той искаше да знае дали главатарят отговаря на дефиницията на „Тамани“^[1] за честен човек, т.е. „такъв, който може да бъде подкупен“. Грейс, сериозна и угрижена, заговори с Искандер за здравословното състояние на сестра му, когато я беше видяла за последен път, и го поздрави с раждането на неговия племенник. Ратмор, който допиваше третото си уиски, се впусна в първия разказ за приключенията си отвъд територията на противника. Джо и Лайли, развеселени установиха, че сега, след като беше минало известно време, той се представяше в много по-героична светлина и не се съмняваха, че докато се върне в Симла, ще се представя като нещо средно между Кързън и Кичинър, изпъстрено тук-там с нещо от Т. И. Лоурънс.

Сър Джордж добродушно се намеси, за да въдвори ред в стадото си.

— Знам, че Джеймс е наредил да ни сервират вечеря в стола… Нещо специално ли е, Джеймс? Овчарски пай? Чудесно! Моето любимо ядене! Особено с добро бургундско. И руло с конфитюр след това. Великолепно! В такъв случай не трябва да караме тези неща да ни чакат. Дърмот, Едуин, Фред, ако искате, може да започнете, а ние ще се присъединим след малко. Мисля, че ми трябват само някои малки доуточнения, за да мога да напиша доклада си. Свързано е със съмненията на Искандер. Мисля, че проблемът може да бъде разрешен лесно, ако изслушаме какво има да каже Грейс, но не е нужно да задържаме всички… Виждам, че Фред няма търпение да си похапне здравата.

Фред наистина очакваше с нетърпение вечерята, но същевременно бързо схвана намека и с готовност поведе групата. Останалите отново вторачиха погледи един в друг. Джеймс и Бети седяха близко един до друг, като тя беше сложила покровителствено ръката си върху неговата. От изражението по лицата на Грейс и Искандер не можеше да се разбере нищо. Усмивката от лицето на сър Джордж се стопи, когато другите напуснаха.

— Ето я и втората цев — каза Лайли.

Всички погледнаха в очакване към сър Джордж.

— Веднъж на врата ми беше излязъл цирей — каза той. — Отвратително, голямо червено нещо. Мисля, че му викаха „делхийско възпаление“. Непрекъснато продължаваше да наедрява и лекарят каза, че единственото отърваване от него е да го среже. Така и направи. Ужасно мърлява работа. Пръсна се гной навсякъде. Но беше прав. В мига, в който натискът спря и цялата гадост беше изхвърлена, започнах да се чувствам по-добре. Имам чувството, че тук сме в същото положение с тази работа около смъртта на Земан, и ще препоръчам същото лечение. То е кратко и болезнено, но се страхувам, че никой от нас няма да остане незасегнат. Затова давам скалпела не на теб Грейс, ти си част от проблема, а на Джо. Започвай, Джо!

— Трябва да се признае, че настойчивостта, с която Искандер постави под съмнение официалното обяснение за смъртта на Земан, бе напълно оправдана — започна без колебание Джо. — Джордж няма време за колебаещи се хора. Земан не е умрял от случайна смърт, дължаща се на хранително или някакво друго отравяне. В онази нощ той е бил убит, но не при описаните обстоятелства, нито на мястото, където беше намерено тялото му, и не по начина, по който всички предположиха.

— Е, това е достатъчно като първи разрез — каза сър Джордж. — Сега изстискай останалото малко по малко и не забравяй, че не съм участвал в тази малка шарада, така че заради мен трябва да разкажеш всички подробности. И така, продължавай, Джо!

— Ще започна с показанията на двамата свидетели, за които съм сигурен, че още от самото начало очевидно не са ми казали цялата истина. Това са Лайли и Минто.

Териерът вдигна муцуна и ръмжейки, оголи зъби, когато чу името си.

— Ужасно малко кученце — рече сър Джордж, невярващ на очите си.

— Няма друго такова! Докато то си показва зъбите, бих искал всеки от вас да отбележи колко голяма е празнината между предните.

Всички надникнаха в устата на Минто. Въпреки че беше поласкан от вниманието, той започна да се зъби на всички страни.

— Нощта беше гореща, а всички бяхме яли прекалено много. Някои от нас дори бяха пийнали повече, отколкото трябва. — Той премина плавно към останалата част от разказа си, т.е. историята на Лайли за прекарания от нея мъчителен час в градината, като реши безсрамно да го редактира, за да й спести изчервяванията. — Както ни каза Лайли, тя не могла да заспи и отишла в градината да подиша свеж въздух. А, да, в колко ми каза, Лайли — някъде преди един часа, така ли беше?

Лайли кимна. Искандер я погледна изненадан и изнервен.

— Когато отивала към градината, чула Минто да ръмжи, минавайки покрай колибката му, която по това време беше на площадката на стълбището. Обаче видяла, че в градината вече имало други, които не могли да заспят. Били две фигури, седнали на мраморната пейка. Би ли ни казала какво видя, Лайли?

— Бяха Земан и Искандер. Изглежда, че се караха. Поне Искандер беше ядосан на Земан, а той само се смееше. Предположих, че това са техни лични работи, и не исках да ги прекъсвам. Моментът едва ли беше подходящ за светски разговори, затова се скрих зад едно дърво, а после се върнах след тях в крилото за гости. Но този път Минто не ръмжа срещу мен.

— Това ни посочва две важни неща — продължи Джо. — Че в часа, който Грейс посочи, че е настъпила смъртта, Земан е бил още жив и се е чувствал добре, а това хвърля сянка на съмнение върху нейните показания. Тъкмо това невярно определяне на часа, в който е настъпила смъртта, е накарало Искандер да заподозре, че е възможна някаква нечестна игра, и го е принудило да вземе заложник и да избяга с него, докато ние, англичаните, започнем да признаваме очевидните факти.

Искандер кимна.

— И второ, че Минто вече не е бил в колибката си, когато Лайли се е върнала в стаята си. И така, къде е бил той? Къде най-вероятно може да е бил, освен там, където го виждаме сега? Сгушил се при господарката си. Можеш ли да потвърдиш това, Бети?

Бети се прокашля и предпазливо заговори:

— Да, Джо, така беше. У дома в Пешавар той спи на леглото ми и предполагам, че не е могъл да разбере защо е бил оставен в онова странно място. Мисля, че с Джеймс заключихме вратата към единайсет часа. Не съм сигурна дали отново ме беше споходило така нареченото „сутрешно гадене“. То може да се случи по всяко време на деня и нощта. Не е нужно непременно да е сутрин. Джеймс така здраво беше заспал, че аз не исках да го безпокоя, затова отидох на пръсти в банята и използвах легена за пране. Реших да го оставя там до сутринта. Беше много късно, а и не знаех какво друго мога да направя. Когато се връщах в леглото, чух драскане по вратата. Беше Минто. Не искаше да се махне оттам. Започна да вие и да вдига шум. Отключих и го пуснах да влезе. Скочи към мен и вдигна такава врява, че забравих да заключа вратата. Настани се на леглото ми и мисля, че двамата сме заспали. — Тя замълча, явно нямайки желание да продължи по-нататък.

Докато подреди спомените си, продължи Джо:

— Искандер ни каза, че това, което на Лайли се е сторило като кавга в градината, всъщност е било най-малко изразяване на различни мнения. Искандер се е опитвал да разубеди Земан да не изпълнява своя отдавна подготвян план да убие Джеймс.

Той замълча за малко, за да даде възможност на всеки да реагира на казаното по собствен начин. Изглежда, че най-изненадан беше сър Джордж. После Джо продължи:

— Бадал. Това е трябвало да бъде отмъщение за смъртта на двамата му по-големи братя от ръката на Джеймс преди дванайсет години. Идеалният момент бил дошъл и Земан нямал намерение да го пропусне. Вече бил съставил план как да избяга от форта заедно с хората си. Без желание Искандер бил принуден да го последва и Земан се преоблякъл в униформата си, подготвяйки се за дългия път на кон обратно в Афганистан. В три часа той излязъл от стаята си и се отправил нагоре по стълбите към тази на Джеймс.

Бети се разтрепери и Джеймс сложи ръка на рамото й.

— Ще ви кажа какво се случи след това — рече рязко той, — защото тази част засяга само мен и няма да е справедливо да замесваме Бети в нея. — Той изгледа сърдито Джордж и продължи да говори с ясен, безпристрастен тон, по войнишки: — Събудих се, без да знам точно по кое време е било, с нож, опрян в гърлото ми. Земан беше затиснал устата ми с ръка, а острието на кинжала му почти пробождаше югуларната ми вена. Не е искал да ме убие, докато спя. Нарочно ме събуди, защото искаше да разбера защо трябва да умра. Прошепна имената на братята си и каза, че бил там, сред хълмовете, и ме видял, когато ги убивам преди толкова много години. — Замълча за момент и разтърси глава. — Тогава ще е бил десетгодишен. Той е стрелял по мен с джезаил. Представяте ли си? С джезаил! Сигурно е бил голям колкото самия него! Издирил ме и решил да се запознае с мен, когато се срещнахме в Пешавар. Мисля, че ме хареса. Но независимо от това дали ме е харесал или не, това няма значение за кръвното отмъщение, за този зловещ безкраен танц от отмъщения и контра отмъщения. Виждал съм това и преди и знам колко неумолима и колко вредна е тази практика — каза бавно Джеймс. — Обаче пущуните така разбират нещата. Не могат да си представят как можем да забравим! Те ще кроят планове, ако е необходимо в продължение на години, за да постигнат целта си. Обаче имаше нещо, което дори Земан не би могъл да предвиди! Ужасният малък Минто! Той се събуди и веднага се нахвърли срещу него! Прескочи разстоянието между двата кревата и го захапа за ръката. Тази, която държеше кинжала. Това беше напълно неочаквано за Земан. Започна да си дърпа ръката, но не беше достатъчно бърз и зъбите на кучето се забиха в ръкава му. То не успя да захапе плътта, но това беше достатъчно. Увисна с цялата си тежест на ръкава на Земан, падайки между креватите, без да го изпусне. Това отклони за миг вниманието му от мен, но то беше достатъчно. Докато Земан се опитваше да освободи ръката си, взех свещника до леглото ми — той е от кована мед и е тежък, с квадратна основа, както вече предполагам, че сам си се уверил, Джо — и го ударих по главата. Мисля, че ударът беше сполучлив, защото той се строполи на пода, без да гъкне, и съм съвсем сигурен, че е умрял скоро след това.

Това беше обяснението, което Джо очакваше от Джеймс. Той изчака, за да види дали последният има нещо да добави, но приятелят му запази мълчание, явно уморен.

— Било е три часа, а вие с Бети сте били изправени пред сериозен проблем — каза Джо. — Един гост, и то военен, с положение и влияние е лежал мъртъв от удар по главата в спалнята на коменданта на Гор Катри. Не искам да се впускам в подробности за това до какво води нарушаването на нормите на гостоприемството. Обаче сами виждате, че това е ситуация, която би могла да бъде използвана от всеки, който би имал такова желание, особено пък от хората в тази част на света, които много държат на тези неща. Нямаше да мине много време и афганците и афридите щяха да ни нападнат. Както ми напомни Грейс, войни са ставали заради много по-дребни поводи.

— За доброто на всички трябваше смъртта да бъде представена като дължаща се на естествени причини — обади се Бети. — Обаче не бихме могли да го сторим без помощта на Грейс.

— Затова отидох до стаята й и я помолих да помогне на Бети, която не се чувстваше добре, и тя наистина мислеше, че я викам за това, когато ти отвори вратата и ни видя в коридора — обясни Джеймс.

— Да — каза Джо. — Последният човек, когото би искал да видиш в този момент, е бил Сандиландс от Скотланд Ярд.

— Да бе, да срещна тъкмо честния Джо, който не би участвал в никакви опити за прикриване и изопачаване на истината! — каза Джеймс. — Трябва да призная, че се почувствах малко неудобно. Обаче направихме това, което трябваше да сторим. Грейс дойде в стаята и прегледа Земан. Той вече беше мъртъв…

— Да, никой не би могъл да му помогне — обади се Грейс. — И докато стоя, така да се каже, на мястото на свидетелите, ще добавя само, че истинската причина за смъртта, която трябваше да посоча след аутопсията, беше удар по главата, предизвикал мозъчен кръвоизлив. Ударът от острия ръб на свещника е бил до известна степен притъпен от тюрбана на Земан, но все пак е бил нанесен с достатъчно сила, за да пробие черепа и да разкъса кръвоносните съдове под костта, така че кръвоизливът е бил вътрешен между черепа и мозъчната обвивка. Гъстата му коса също прикри до голяма степен раната, която и без това не изглеждаше да е голяма. Само можете да си представите причините, които ме накараха да скрия насилствената причина за смъртта.

Тя замълча, огледа се наоколо и накрая каза:

— Вижте какво, през целия си съзнателен живот работих за мира по границата. Работих, за да сложа най-после край на този, както Джеймс сполучливо го нарече, зловещ танц. Бих направила и бих казала всичко, за да прекъсна този затворен кръг на смърт и отмъщение!

— Идеята да представим нещата като отравяне беше моя, Джо — каза Бети. — Първоначално мислехме само да пренесем тялото на стълбите и да го поставим с раната точно върху ръба на едно от каменните стъпала, за да изглежда така, сякаш е паднал, но после си казахме: „Това няма да заблуди никого! Пущуните се движат като котки. Те не се спъват и не падат дори и в тъмното!“ А и какво е можел да прави на стълбите през нощта? Това щеше да повдигне прекалено много въпроси. Трябваше да измислим някоя по-естествена причина за смъртта му и тогава си спомних, че по една случайност само Земан и аз бяхме яли от фазана. Ако кажехме, че само той и аз от групата сме се почувствали зле, това можеше да прозвучи убедително. Казах на Грейс, че всъщност по-рано през нощта съм повръщала и това я наведе на мисълта да…

— Трябваше да действаме бързо — прекъсна я Грейс, усещайки, че Бети изпитва известни угризения при спомена за следващата стъпка от прикриването на истината. — Разбира се, пред нас стоеше и въпросът за хипостазата^[2]. Щяхме да си имаме работа с Джо, а не бяхме съвсем сигурни какви са познанията му за състоянието на тялото след настъпването на смъртта и неговите физически аспекти, след като е лондонски полицай. Затова реших, че ще са ни нужни най-достоверната информация и най-убедителните доказателства. Без каквото и да било отлагане тялото трябваше да бъде поставено там, където щеше да бъде открито, за да може кръвта и другите течности да бъдат в съответното състояние. Взех парченце бял камък от стълбите и го вкарах в раната, а след това се заех с проблема за повръщането. — Тя изгледа пребледнелите лица на присъстващите и с малко мрачен хумор каза: — От уважение към чувствителността ви към такива неща, а според мен най-чувствителни на тази тема са Искандер и самата Бети, ще отговоря съвсем просто на незададените ви въпроси. Спринцовка! Беше нужна една минута работа за прехвърляне на част от съдържанието в порцелановия леген за пране в гърлото на трупа.

— След което, за по-голяма убедителност, си оставила следи от стаята на Земан до тялото, а също и малко под брадичката му — обади се Джо.

— Да. Но тъкмо тук се натъкнахме на проблем по време на аутопсията. От орловия ти поглед едва ли е убягнал фактът, че солидните частици, съдържащи се в повърнатото, са сравнително пресни. Предполагам, че всеки опитен лондонски полицай има известен опит с повръщането…

Джо кимна.

— Съсипало е не един чифт полицейски ботуши.

— Затова реших, че е по-добре да кажа истината за часа, в който частично смляният материал е бил изхвърлен, отколкото да посоча истинския час, в който е настъпила смъртта. Посочих неверен час за настъпването на смъртта и не мислех, че това е направило впечатление на някого. Освен това тук се допускат доста големи различия. Ако бях посочила, че смъртта е настъпила в 3 часа сутринта, Джо би се досетил моментално, че работата на стълбите е нагласена.

— Имало е и друг начин за действие — каза Джо.

— Да, разбира се. Бихме могли да ти кажем истината още тогава и да се опитаме да те накараме да ни помогнеш. Не мисли, че не ми е идвало наум! Но Джеймс беше непреклонен. Той отказа да ти се доверим. — Тя погледна към Джо, наклонила глава на една страна. — Сега, когато те познавам по-добре, командир Сандиландс, разбирам неговите задръжки.

— Обаче имаше нещо в повърнатото, което издаваше цялата работа! — обади се Лайли. — Спомням си, че когато с теб, Джо, се върнахме, за да огледаме дрехите на Земан, ти каза, че миризмата те връща към спомените за кварталната кръчма в събота вечер, а после се замисли и добави: „Така ли е наистина?“ Знам какво си мислеше тогава! Че в повърнатото няма алкохол!

— Точно така — съгласи се Джо. — Джордж, на теб това не би ти се сторило необичайно, но трябва да ти кажа, че Земан и Искандер изпиха по едно-две брендита в края на вечерта. Отдавам това на напрежението, на което бяха подложени по време на вечерята от общуването им с вбесяващия ги Ратмор. Нямаше и следа от алкохол в повърнатото от Земан. Миризмата наистина напомняше по-скоро на детско парти, отколкото на канавката пред кварталната кръчма. Съжалявам, Бети! Това не е лесно за никого от нас, особено пък за теб. Така че, колкото и да беше невероятно, ако пробата от повърнатото към единайсет часа не беше на Земан, независимо от това, че по трупа имаше от него, тогава то е било от някой друг. На Бети й е призляло точно по това време, а тя беше единственият човек от участниците във вечерята, който не е пил алкохол.

— Така че ако Бети е била замесена, Джеймс също е бил замесен и Грейс е помагала това да не се разбере — заключи Лайли.

— Обаче не мога да си представя как си разбрал за участието на Минто в цялата работа.

— Следите от зъбите! — обади се пак Лайли. — Джо и аз се върнахме в лазарета и прегледахме отново дрехите. В ризата на Земан имаше дупки, а разстоянието между тях беше същото, каквото вие току-що видяхте между зъбите на това малко кученце, което стои там. Освен това разбрахме, че се е опитвало да се върне в стаята на Бети, защото по боята на вратата има следи от нокти.

— Двамата с Лайли сте страхотна детективска двойка — рече Грейс. — Обаче я ми кажете, след като толкова лесно сте разгадали всичко, какво ви спря да обявите разкритията си?

— Мисля, че причината бяха ролките за коса — каза, усмихвайки се Джо. — Не ми се искаше да повярвам, че една дама с ролки на главата и по пеньоар може да извърши убийство или да прикрие убийство. Бях напълно заблуден от теб, Грейс, да не говорим пък за Бети.

— Имахме и известен късмет — призна Грейс. — Разкритието на птицегледача, че фазанът бил отровен с арсеник, беше добре дошло.

— Да! Този наивник Ахмед! Набута се право в ръцете ви. Цялата работа обаче ми се стори малко пресилена след обяснението ти, че смъртта се дължи на отравяне с андротиндамаджин — каза с усмивка Джо. — Какво въображение!

Грейс поклати глава.

— Андромедотоксин! Не съм си го измислила! Има такива случаи, въпреки че все още не съм попадала на такъв.

— Всичко това започва да ми прилича на самохвалство — рече с укор сър Джордж. — Мога ли да ви припомня, че става дума за една твърде трагична смърт. Я виж ти с какви демонични хора си имам работа! Нищо чудно, че Искандер е решил да опре пистолета в главите ви! И къде се озовахме сега, имам предвид от политическа гледна точка?

— Аз бих попитал по-скоро къде се озовахме от гледна точка на закона — рече твърдо Джо.

— Предполагам, че си готов сам да си отговориш на въпроса — каза Джордж.

— Тъй като смъртта е настъпила след опит за убийство от страна на починалия, на нея трябва да се гледа като на оправдано убийство — рече Джо. — Това е съвсем ясен случай на самозащита. Джеймс не е имал друга възможност… всеки на неговото място би постъпил по същия начин. Кинжалът е бил опрян в гърлото му, а съпругата му по всяка вероятност е щяла да бъде сполетяна от подобна смърт, тъй като е спяла до него. В тази страна няма съд, било той военен или граждански, който ще осъди Джеймс за убийство при такива обстоятелства. Обаче за да се спази редът и да има яснота и справедливост в този съдебен процес, той трябва да бъде арестуван, обвинен и изправен пред съд.

Грейс и Джеймс се спогледаха, но не казаха нищо.

— Това ни казва гласът на Скотланд Ярд и на английската правосъдна система — рече сър Джордж. — Наистина, ако Джеймс би бил толкова глупав да пукне главата на някого със свещник в някоя спалня на лондонския „Бъркли Скуеър“, ще се съглася, че картите съвсем ясно показват, че му предстои пътуване до „Олд Бейли“^[3]. Но ние се намираме на Северозападната граница, която на практика представлява военна зона. Освен това на стотици мили наоколо няма никакъв съд, а някой трябва да ръководи форта, докато Джеймс е окован във вериги. Хм.

Джо изчака. Беше свикнал неведнъж да чува как Джордж изразява гласно мнението си по един непреодолим проблем, след което бързо го решава, рязко променяйки посоката. Внезапно Джордж се обърна към Искандер:

— Това е твоята земя, Искандер, загубата е преди всичко твоя и на афридите. Какво имаш да кажеш?

— Д-р Холбрук спомена за уговорките, които е постигнала с Рамазад Хан. Тя е разменила три живота срещу три живота и Рамазад се е съгласил да зачеркне дълга. Той беше поел пред цялото племе задължението да отмъсти за Земан. Що се отнася до афридите, веригата на отмъщението свършва до там. — Той сви рамене и се загледа в стената. — Каква ще бъде официалната английска реакция, вече не ме интересува. Аз исках да узная истината. Сега вече я приемам. Как вие ще постъпите с нея, си е лично ваша работа. Ако искате, можете да я погребете.

Настъпи дълга пауза, докато всички останали премислят казаното. Да, истината им беше вече известна, но на кого вече беше нужна тя? Като се изключи интелектуалното удовлетворение, че вече знаят отговора на загадката, тя не беше утешение за никого. Изведнъж Джо разбра, че вниманието на всички е съсредоточено върху него. Искандер му беше напомнил, че афридите вече не търсят отмъщение или справедливост и беше върнал отново топката в неговото поле. Сър Джордж беше готов да направи и да каже всичко, което би успокоило обстановката, и Грейс би го подкрепила. Бети погледна умоляващо Джо, а Джеймс остана безмълвен и отказа да срещне погледа му. Всички чакаха Джо да заговори, давайки си сметка, че той се бори с безкомпромисната си честност. Той усети как започва да се ядосва. Не беше нито съдия, нито съдебно жури. Неговата роля беше да посочи подробностите на престъплението, да докаже кой го е извършил и да предаде обвиняемия на съответните власти. Не беше негова работа да решава дали да прекрати или да продължи едно разследване. Знаеше точно какви са неговите задължения.

Замисли се за най-лошото, което би могло да се случи, ако изпълнеше тези свои задължения. Това щяха да бъдат няколко неприятни месеци за Джеймс и Бети, през които Джеймс временно щеше да бъде отстранен от служба. Разбира се, той щеше да бъде оправдан, но през това време щяха да се разправят клюки, да се правят предположения, а вероятно и преувеличения. Вече беше виждал салоните на английското висше общество в действие. А Грейс, какво пък за нея? Тя трябваше да даде показания, които щяха силно да я дискредитират като лекар. Емирът не би искал да има лекар, чието име е свързано, колкото и заблуждаващо да е, с думата отрова. Пущуните, които бъдат запознати с тази история, вече никога няма да се обръщат за помощ към нея. Грейс по-добре от всеки друг беше наясно колко крехко е доверието в тази част на света.

Джо държеше в ръцете си ако не живота на приятелите си, то поне техните кариери. Лесно беше да поиска да бъде приложен законът. Официалните фрази, с които можеше да направи това, бяха на устните му. Той погледна към сър Джордж, чиито изразителни черти за пръв път бяха станали напълно непроницаеми.

Мълчанието беше нарушено от Лайли. Тя започна да цитира една поема, която беше неизвестна на Джо:

„Колкото богове, толкова и вери,

колкото пътеки, толкова и завои,

а всичко, от което този свят има нужда,

е да се научим да бъдем милостиви.“

Лайли добави:

— Ела Уилър Уилкокс^[4]. Някой да има да каже нещо за американското образование!

Джо й се усмихна. Това проклето момиче, за чиято сигурност той лекомислено пое отговорност, имаше способността да чете мислите му, да спуква балона на неговата помпозност и да го подтиква да поеме в посоката, която той знаеше, че трябва да следва.

— Не съм чел твоята госпожица Уилкокс, Лайли, но приветствам разсъжденията й, въпреки че може би бих предпочел по-лиричния подход на Порция.

Сър Джордж се намеси.

— Не е нужно да навлизаме в разсъждения за милосърдието. Това на всички ни е известно. Но колко са тези, които биха цитирали един стих от Басанио. Само един стих, но казва всичко: „За да направиш голямо добро, направи малко зло.“ Често си го повтарям. А ти, Джо?

— Някой ще възрази ли, ако в края на краищата предложа първоначалните заключения от аутопсията, направена от Грейс, да бъдат приети за показващи истината за онова, което се случи във форта в четвъртък вечерта и рано сутринта в петък? — попита Джо.

Всички поклатиха глави и промърмориха:

— Не.

— Приемат се с единодушие — каза сър Джордж. — Мисля, че вече всички можем да отидем да вечеряме.

 

 

Когато Джо се запъти към офицерския стол, Лайли го хвана за ръка и попита:

— Джо, можеш ли да кажеш дали съм левачка или деснячка?

Озадачен, Джо се замисли за момент и после каза:

— Деснячка, но не бих могъл да се закълна.

— Да, казваш го, защото си ме наблюдавал да ям с дясната ръка, но всъщност съм левачка. Ние, леваците, не сме много и аз винаги го забелязвам, когато срещна друг.

— Разбирам накъде биеш, Лайли. Да, права си! Но с оглед на това, което току-що беше казано в трапезарията, мисля, че ще е по-добре да не се захващаме с това. Няма да има полза, а и можем да причиним доста голяма вреда, ако пак почнем да се ровим в тази работа. Време е да приложим на практика „изкуството да бъдем милостиви“, както каза ти.

— Съгласна съм — рече весело Лайли. — Нека гледаме на това като на още едно малко зло, което сме направили. Сега разбирам как сър Джордж си осигурява спокоен сън нощем!