Жул Верн
Две години ваканция (20)

V

Почивка и южния край на езерото. — Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс. — Раздяла. — Областта на Даунс-лендс. — Ист-ривър. — Надолу по левия бряг. — Пристигане при устието.

 

 

Шест седмици след тези събития, към пет часа вечерта четирима от младите колонисти се спряха в южния край на Фемили-лейк.

Беше 10 октомври. Усещаше се влиянието на хубавия сезон. Под дърветата, облечени в съвсем прясна зеленина, земята беше придобила отново пролетния си цвят. Приятен ветрец набръчкваше леко повърхността на езерото, все още осветена от последните лъчи на слънцето, едва докосващи обширната равнина на Саут-мурс, обградена от тесен пясъчен бряг. Многобройни птици прелитаха на кресливи ята, които се прибираха в нощните си убежища под сянката на гората или в пукнатините на скалата. Монотонната пустота на тази част от остров Черман се нарушаваше единствено от различните групи дървета с вечнозелени листа — борове, дъбове и недалеч елова гора от няколко акра. Растителната рамка на езерото беше разчупена на това място и за да навлезе човек отново в гъстия пояс на горите, трябваше да върви няколко мили по единия или другия от двата странични бряга.

В този момент хубав огън, запален в подножието на един приморски бор, изпущаше ароматен дим, който вятърът разнасяше над блатото. Две патици се печаха на пламтящото огнище, стъкмено между два камъка. След вечерята на четирите момчета не оставаше нищо друго освен да се завият в одеялата си и докато единият от тях дежури, другите трима да спят спокойно до сутринта.

Това бяха Доиифан, Крос, Уеб и Уилкокс и ето при какви обстоятелства бяха решили, да се отделят от другарите си. През последните седмици на тази втора зима, която младите колонисти прекарваха във Френч-ден, отношенията между Донифан и Бриан се бяха обтегнали. Знаем с какво озлобление се отнесе Донифан към избирането на своя съперник. Станал още по-завистлив, още по-раздразнителен, той е голямо усилие се стараеше да се подчинява па заповедите на новия вожд на остров Черман. Не му се възпротиви открито само защото знаеше добре, че мнозинството няма да го подкрепи. Все пак при различни случаи проявяваше такава неприязън, че Бриан не можеше да се стърпи и му правеше справедливи забележки. След случката с кънките, когато прояви очебийно неподчинение, може би от ловджийска страст или от желание да прави каквото си иска, непокорството му непрекъснато растеше и идваше момент, когато Бриан щеше да се принуди да вземе мерки.

Много обезпокоен от това състояние на нещата, дотогава Гордън разчиташе на обещанието на Бриан да се сдържа. Но чувствуваше, че неговото търпение се изчерпва и че в интерес на всички, за поддържането на добър ред трябва да се даде пример. Напразно се опитваше Гордън да пробуди у Донифан по-добри чувства. Ако някога бе имал известно влияние върху него, то сега трябваше да признае, че го е загубил напълно. Донифан не му прощаваше, че често бе вземал страната на неговия съперник. Затова намесата на Гордън нямаше никакъв резултат и той с дълбока мъка предвиждаше усложнения в най-близко бъдеще.

А поради това положение би рухнал сговорът, толкова необходим за спокойствието на обитателите на Френч-ден. Те се чувствуваха душевно подтиснати, и съвместният живот ставаше още по-тягостен.

Всъщност, като се изключат часовете за ядене, Донифан и привържениците му — Крос, Уеб и Уилкокс, които все повече и повече попадаха под неговото влияние, живееха отделно. Когато лошото време им пречеше да излизат на лов, те се събираха в някое кътче на Залата и там разговаряха тихо помежду си.

— Сигурно — каза един ден Бриан на Гордън — четиримата кроят нещо.

— Дали не е против теб, Бриан? — отвърна Гордън. — Да се опитат да те изместят? Но Донифан няма да посмее! Ти знаеш, че всички ще бъдем на твоя страна, а и той самият не може да не знае това!

— Дали Уилкокс, Крос, Уеб и той не мислят да се отделят от нас?

— Съществува такава опасност, Бриан, но според мен нямаме право да им попречим!

— Допускаш ли, Гордън, че могат да се настанят някъде далеч?

— Може пък да нямат такова намерение, Бриан.

— Напротив, имат! Видях как Уилкокс правеше копие от картата на корабокрушенеца Бодоан, очевидно с цел да го вземе със себе си.

— Уилкокс ли направи това?

— Да, Гордън, и, откровено казано, си мисля: за да сложим край на тези неприятности, не е ли по-добре да се откажа от длъжността си в полза на някой друг на теб, Гордън, или дори на Донифан! Така ще се прекрати всякакво съперничество.

— Не, Бриан! — възрази Гордън разпалено. — Не! Това значи да не изпълниш дълга си към тия, които са те избрали.

В такива неприятни раздори мина зимата. През първите дни на октомври студовете окончателно престанаха и повърхността на езерото и реката се размрази напълно. Тогава именно — вечерта на 9 октомври — Донифан обяви решението си да напусне Френч-ден с Уеб и Уилкокс.

— Значи искате да ни изоставите? — каза Гордън.

— Да ви изоставим ли? Не, Гордън! — отговори Донифан. — Работата е там, че Крос, Уилкокс, Уеб и аз просто намислихме да се заселим в друга част на острова.

— Но защо, Донифан? — обади се Бакстър.

— Чисто и просто, защото желаем да живеем по своя воля и откровено казано, защото не сме съгласни да ни командува Бриан!

— Бих искал да зная в какво ме упрекваш, Донифан? — понита Бриан.

— В нищо само загдето си ни началник! — отвърна Донифан. — Нали вече имахме американец за вожд на колонията? Сега пък ни командува французин! Остава на всичко отгоре да назначим Моко.

— Ти не говориш сериозно, нали? — запита Гордън.

— Съвсем сериозно заявявам — отговори Донифан с високомерен тон, — че ако на нашите другари им харесва да имат за вожд не англичанин, това не се харесва нито на моите приятели, нито на мен!

— Добре! — отвърна Бриан. — Уилкокс, Уеб, Крос и ти, Донифан, сте свободни да заминете и да вземете полагаемата ви се част от нещата!

— Никога и пе сме се съмнявали в това, Бриан, тъй че още утре ще напуснем Френч-ден!

— Дано не се разкайвате за решението си! — вметна Гордън, разбрал, че всякакво настояване по този въпрос ще бъде безполезно.

Планът, който Донифан бе решил да изпълни, беше следният:

Няколко седмици преди това, когато разказваше за екскурзията си през източната част на остров Черман, Бриан бе заявил, че малката колония би могла да се настани там при добри условия. В крайбрежните скали имаше много пещери, горите източно от Фемили-лейк стигаха чак до брега, Ист-ривър даваше сладка вода в изобилие, бреговете гъмжаха от всякакъв дивеч, с една дума — животът там щеше да бъде така лесен, както във Френч-ден, и много по-добър отколкото в залива Слуи. При това разстоянието на Френч-ден до брега беше не повече от дванайсет мили по права линия, от които шест — за преминаване на езерото и почти толкова — за спущане по течението на Ист-ривър. Така че при крайна нужда лесно щяха да се свързват с Френч-ден.

Едва след като обмисли сериозно всички тези предимства, Донифан убеди Уилкокс, Крос и Уеб да се настанят с него на другия бряг на острова.

Обаче Донифан не възнамеряваше да стигне до Дисепшън-бей по вода. Той смяташе да вървят по следния маршрут: да се спуснат по брега на Фемили-лейк до южния му край, да го заобиколят, да поемат обратно по отсрещния бряг, за да стигнат до Ист-ривър, като изследват тази местност, за която още не знаеха нищо, а после да продължат покрай реката и през гората до самото й устие. Преходът беше доста дълъг — около петнайсет-шестнайсет мили, — но пътьом той и другарите му щяха да покажат ловното си майсторство. По този начин Донифан избягваше използуването на яла, за управляването на който беше нужна по-опитна ръка от неговата. Той искаше да вземат гумената лодка, която беше достатъчна за преминаването на Ист-ривър, а при нужда — и на други реки, ако се намереха такива в източната част на острова.

С този първи поход целяха единствено да изследват крайбрежието на Дисепшън-бей, за да изберат там място, където Донифан и тримата му приятели щяха да се върнат, за да се настанят там окончателно. Тъй като не искаха да се обременяват с багаж, решиха да вземат само две пушки, четири револвера, две брадвички, муниции в достатъчно количество, въдици, пътни одеяла, джобен компас, леката гумена лодка и само няколко консерви, като не се съмняваха, че с лов и риболов ще могат да задоволяват достатъчно нуждите си. Впрочем те вярваха, че този поход няма да трае повече от шест-седем дни. Когато си изберат местожителство, ще се върнат във Френч-ден, ще вземат оттам полагаемите им се вещи от „Слуи“ и ще натоварят целия този багаж на колата. Ако Гордън или някой друг благоволи да ги навести, ще го посрещнат добре; но категорично отказваха да продължават този общ живот при сегашните условия и решението им по въпроса беше неотменимо.

На другия ден още при изгрев слънце Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс се сбогуваха с другарите си, които явно бяха много опечалени от тази раздяла. Може би самите те се чувствуваха по-развълнувани, отколкото изглеждаше, макар и да бяха твърдо решени да изпълнят проекта си, в който упорството играеше голяма роля. След като прекосиха река Зеландия с яла, който Моко върна обратно при малкия яз, те се отдалечиха, без да бързат много, за да могат да изучават тази долна част на Фемили-лейк, което малко по малко се стесняваше към края си, и обширната равнина на Саут-мурс, простираща се до безкрайност на юг и на запад.

По пътя убиха няколко птици на самия бряг на блатото. Донифан, съзнаващ, че трябва да пестят мунициите, се задоволи само с дивеча, необходим за прехраната им през деня.

Времето беше облачно, но нямаше изгледи да вали, а вятърът явно се бе установил в посока североизток. През тоя ден четирите момчета изминаха само пет-шест мили и към пет часа вечерта стигнаха до края на езерото, където спряха да пренощуват.

Ето такива събития се бяха разиграли във Френч-ден от последните дни на месец август до 11 октомври.

Така че Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб сега се намираха далеч от другарите си, от които нищо не би трябвало да ги разделя! Чувствуваха ли се вече самотни? Да, може би! Но решени да изпълнят докрай проекта си, те мислеха само да си създадат нов живот някъде другаде на остров Черман.

На другия ден, след доста студена нощ, която можаха да изтърпят благодарение на големия огън, поддържан чак до зори, четиримата се приготвиха за път. Южният край на Фемили-лейк образуваше много остър ъгъл там, където се съединяваха двата бряга, от които десният вървеше почти перпендикулярно на север. На изток местността беше все още блатиста, макар че водата не заливаше вече тревистата и почва, издигаща се на няколко фута над езерото. Срещаха се малки височинки, покрити с трева и засенчени от хилави дървета. Тъй като тази местност изглежда се състоеше главно от дюни, Донифан я нарече Даунс-лендс (Земи на дюните). После, понеже не желаеше да се впуща в неизвестното, той реши да продължат по брега, за да стигнат до Ист-ривър и до оная част от крайбрежието, която Бриан вече бе изследвал. По-късно щяха да се постараят да изучат областта на Даунс-лендс до брега.

Преди да тръгнат на път, Донифан и другарите му обсъдиха този въпрос.

— Ако разстоянията са отбелязани точно на картата — каза Донифан, — трябва да видим Ист-ривър най-много на седем мили от края на езерото и до вечерта ще можем да се доберем до нея без особени усилия.

— Защо не тръгнем на североизток, за да стигнем реката при устието й? — забеляза Уилкокс.

— Вярно, така ще си спестим една трета от пътя — вметна Уеб.

— Няма съмнение — отвърна Донифан, — но защо да се впускаме през тия блатисти местности, които не познаваме, и да става нужда да се връщаме обратно? Напротив, ако вървим все по брега на езерото, има вероятност да не срещнем по пътя си никакво препятствие.

— А освен това — добави Крос — ще бъде полезно да изследваме течението на Ист-ривър.

— Безспорно — отговори Донифан, — защото тазн река служи за пряка връзка между брега и Фемили-лейк. Пък и като се спуснем по нея, ще имаме възможност да видим оная част от гората, която тя пресича.

След този разговор потеглиха с бодра крачка. Тясната пътека минаваше на три-четири фута височина над езерото отляво и над дългата равнина с дюните, простираща се отдясно. Тъй като теренът се повдигаше чувствително, можеше да се предположи, че няколко мили по-нататък видът на местността ще се измени напълно.

И наистина към единайсет часа Донифан и другарите му се спряха да обядват на брега на едно малко заливче, засенчено от големи буки. Оттам, додето стигаше погледът в източна посока, се виждаше само тъмна зелена маса, която закриваше хоризонта.

Едно агути, убито сутринта от Уилкокс, послужи за обеда, приготвен криво-ляво от Крос, натоварен специално да замества Моко като майстор-готвач. Донифан и другарите му имаха време само колкото да опекат на жарава няколко къса месо и да ги излапат, като едновременно с глада утолиха и жаждата си, след което поеха по брега на Фемили-лейк.

Тази гора, граничеща с езерото, се състоеше от същите дървесни породи, както Трапс-уудс в западната част на острова. Само че тук преобладаваха дърветата с вечнозелени листа. Имаше повече приморски борове, ели и дъбове, отколкото брези или буки — все с огромни размери.

Донифан можа да се убеди също — за голямо свое задоволство, — че фауната в тази част от острова беше не по-малко разнообразна. Няколко пъти се показаха гуанаки и планински лами, както и цяло стадо нанду, които се отдалечиха, след като утолиха жаждата си. Гъстакът гъмжеше от зайци мара, тукутукоси, пекари и пернат дивеч.

Към шест часа вечерта се наложи да спрат. На това място брегът се пресичаше от речица, която служеше за оттичане на езерото. Тя сигурно беше Ист-ривър и действително така се оказа. Това можа лесно да се установи, защото под група дървета в дъното на тясно заливче Донифан откри скорошни следи от лагеруване, тоест пепел от огнище.

Тук именно бяха спирали Бриан, Жак и Моко при похода си до Дисепшън-бей, тук бяха прекарали и първата си нощ.

Да се разположат на това място, да запалят наново угасналите въглени, а после, след вечерята, да се изтегнат под същите дървета, които бяха приютявали техните другари, беше най-хубавото, което можеха да направят Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, и те го сториха.

Преди осем месеца, когато Бриан се бе спрял на това място, дори през ум не му минаваше, че четирима от другарите му ще дойдат тук на свой ред с намерение да живеят отделно в тази част на остров Черман!

И може би, като се видяха тук, далеч от удобното жилище във Френч-ден, където можеха да останат, ако пожелаеха, Крос, Уилкокс и Уеб съжалиха за своята безразсъдна постъпка! Но тяхната участ сега беше свързана с участта на Донифан, а Донифан беше твърде горд, за да признае грешките си, твърде упорит, за да се откаже от проектите си, твърде завистлив, за да се съгласи да се подчини на своя съперник.

На другата сутрин Донифан предложи да преминат незабавно Ист-ривър.

— По този начин — каза той — ще можем още през деня да стигнем до устието, което отстои на не повече от пет-шест мили!

— Освен това — забеляза Крос — на левия бряг Моко е събирал шишарки, така че по пътя ще можем да се запасим.

Тогава разгънаха гумената лодка и щом я спуснаха във водата, Донифан я насочи към отсрещния стръмен бряг, развивайки подире си едно въже. С няколко замаха на късото весло той бързо измина тридесетте-четиридесетте фута, колкото беше широка реката на това място. После, дърпайки въжето, чийто край държаха, Уилкокс, Уеб и Крос притеглиха обратно към себе си леката лодка, с която един след друг се прехвърлиха на другия бряг.

След като направиха тона, Уилкокс разглоби гумената лодка, сгъна я като пътна чанта, метна я на гърба си и тръгнаха отново на път. Разбира се, би било по-малко уморително да се спуснат с яла по течението на Ист-ривър, както бяха постъпили Бриан, Жак и Моко; но гумената лодка можеше да носи само един човек, затова се принудиха да се откажат от тактов начин на придвижване.

Този ден беше много тежък. Гъстата гора, почвата, често покрита с буйна трепа, осеяна с клони, откършени от последните бури, многобройните мочурища, които трябваше е големи усилия да заобикалят, забавиха пристигането им на брега. Пътьом Допифан можа да се убеди, че корабокрушенецът — французин явно не е оставил следи от минаването си в тази част от острова, както и под зелените масиви на Трапс-уудс. И все пак нямаше съмнение, че той е изследвал и тази местност, защото на картата му беше обозначено точно течението на Ист-ривър чак до Дисепшън-бей.

Малко преди обед спряха да похапнат точно на мястото, където растяха пиниите. Крос набра от плодовете им, и всички се гостиха. После в разстояние на още две мили трябваше да се провират през гъсталака и дори да си пробиват път с брадва, за да не се отдалечават от реката.

Поради тези отклонения стигнаха края на гората чак към седем часа вечерта. Тъй като се мръкна, Донифан не можа да види нищо от разположението на брега. Все пак различи пенеста ивица и чу продължителния боботещ рев на морето, разбиващо се в брега.

Решиха да спрат на това място, за да преспят на открито. За следващата нощ несъмнено брегът щеше да предложи по-добър подслон в някоя от пещерите недалеч от устието на реката.

Настаниха се на лагер; обедът, или по-право, поради късния час, вечерята се състоеше от няколко диви кокошки, опечени иа пламъка на огън от сухи клони и борови шишарки, събрани под дърветата.

От предпазливост се уговориха да поддържат този огън до сутринта и Донифан се нае да се грижи през първите часове за него.

Уилкокс, Крос и Уеб, изтегнати под клоните на една голяма пиния и много уморени от продължителното вървене през деня, заспаха незабавно.

Донифан е голяма мъка се бореше със съня. Но устоя; ала когато дойде време да го смени някой от другарите му, всички бяха потънали в толкова дълбок сън, че не се реши да събуди никого.

Всъщност в гората около лагера беше толкова спокойно, че можеха да се чувствуват в безопасност досущ като във Френч-ден.

Затова, като хвърли в огъня няколко наръча дърва, До-нифан се изтегна под дървото. Очите му веднага се затвориха и отново се отвориха чак когато слънцето се издигаше над широкия морски хоризонт, очертаващ се по края на небето.