Харлан Коубън
Погрешен удар (38)

Глава тридесет и седма

Докато Майрън стигне до третото си местоназначение, беше почти четири сутринта. В къщата все още светеше. Всъщност не беше учудващо. Той натисна звънеца. Мейбъл Едуардс отвори вратата. Беше наметната с хавлиен халат над нощницата. Тя се разплака и протегна ръце, за да го прегърне.

Майрън отстъпи назад.

— Ти си ги убила всичките — каза той. — Първо Анита. После Хорас. И накрая Бренда.

Устата й се отвори широко.

— Не го мислиш, нали? — каза тя.

Майрън извади пистолета си и го опря в челото на възрастната жена.

— Ако ме излъжеш, ще те убия — заплаши я той.

За секунда от шокиран, погледът на Мейбъл стана леден.

— С микрофон ли си, Майрън? — запита тя.

— Не.

— Няма значение. Опрял си пистолет в главата ми. Ще кажа каквото поискаш.

Пистолетът я вкара обратно в къщата. Майрън затвори вратата. Снимката на Хорас все още стоеше на полицата над камината. За миг Майрън се вгледа в лицето на стария си приятел. После се обърна към Мейбъл.

— Излъга ме — каза той. — Още от самото начало ме лъжеш. Всичко, което ми разказа, е било лъжа. Анита никога не ти се е обаждала. Тя е мъртва от двайсет години.

— Кой ти каза?

— Чанс Брадфорд.

Мейбъл изсумтя презрително.

— Не би трябвало да вярваш на такива хора — каза тя.

— Подслушването на телефоните — добави Майрън.

— Какво?

— Артър Брадфорд е подслушвал телефона ти. През последните двайсет години. Надявал се е, че Анита може да ти се обади. Но всички знаем, че тя не го е направила.

— Това не означава нищо — каза Мейбъл. — Може просто да е пропуснал тези обаждания.

— Не мисля така. Но има и друго. Ти ми каза, че Хорас ти се обадил миналата седмица, докато се криел. Предупредил те да не се опитваш да го търсиш. Но Артър Брадфорд отново подслушвал телефона ти. Той самият е търсил Хорас. Защо тогава не знае нищо за обаждането му?

— Сигурно отново е объркал нещата.

Майрън поклати глава.

— Току-що посетих един тъп бандит на име Марио — каза той. — Изненадах го, докато спеше, и му направих някои неща, с които не се гордея много. Докато свърша, той си призна какви ли не престъпления, включително и това, че с помощта на кльощавия си партньор се опитал да получи малко информация от теб. Но се закле, че никога не те е удрял в окото. И аз му повярвах. Защото този, който те е ударил, е бил Хорас.

Бренда го беше нарекла сексист, а и напоследък той доста беше размишлявал върху расовите проблеми. Но сега видя истината. Предубежденията му се бяха обърнали срещу самия него. Мейбъл Едуардс. Милата, възрастна, чернокожа дама. Куки за плетене и очила. Едра, мила и с майчински вид. Надали злото би могло да приеме по-подходяща политически форма.

— Ти ми каза, че си се нанесла в тази къща малко след като Анита изчезнала. Как една вдовица от Нюарк е можела да си позволи това? Каза ми, че синът ти работел по време на следването си в Йейл. Съжалявам, но работата на половин работен ден не е чак толкова добре платена.

— Е, и?

Майрън не сваляше пистолета от нея.

— Още от самото начало си знаела, че Хорас не е баща на Бренда, нали? Анита е била най-близката ти приятелка. Все още си работела във фермата на Брадфорд. Със сигурност си знаела.

Мейбъл не възрази.

— И какво, ако съм знаела? — попита тя.

— Тогава си знаела, че Анита възнамерява да избяга. Сигурно ти се е доверила. А щом е възникнал проблем в „Холидей Ин“, тя се е обадила на теб, а не на Хорас.

— Възможно е — не отрече Мейбъл, — ако говориш хипотетично. Предполагам, че на теория всичко е възможно.

Майрън притисна пистолета към челото й и я бутна на канапето.

— Заради парите ли уби Анита?

Мейбъл се усмихна. Все същата ангелска усмивка, но Майрън си помисли, че вече вижда в нея нещо изключително зловещо.

— Хипотетично, Майрън, предполагам, че съм могла да имам купчина мотиви. Пари, да. Четиринадесет хиляди долара са много пари. Или сестринска любов — Анита щеше да зареже Хорас с разбито сърце. Щеше да отведе бебето, което той считаше за свое. Може би дори щеше да каже на Хорас истината за бащата на Бренда. И може би Хорас щеше да узнае, че единствената му сестра е крила тайната от него през всичките тези години.

Мейбъл се вторачи намръщено в пистолета.

— Бих могла да имам много мотиви, признавам — каза тя.

— Как го извърши, Мейбъл?

— Прибирай се у дома, Майрън.

Майрън отдръпна леко пистолета и я удари по челото с него. Силно.

— Как? — повтори той.

— Да не мислиш, че ме е страх от теб?

Той отново я удари с пистолета. Още по-силно. И отново.

— Как? — извика Майрън.

— Какво искаш да кажеш с това „как“?

Мейбъл заговори със съскащ глас, сякаш изплюваше думите.

— Би било съвсем лесно, Майрън. Анита беше майка. Кротичко щях да й покажа оръжието. Щях да й съобщя, че ако не направи точно това, което й кажа, ще убия дъщеря й. Затова добрата майка Анита щеше да ме слуша. Щеше да прегърне дъщеря си за последен път и да й каже да я изчака във фоайето. А аз щях да използвам възглавница, за да заглуша шума от изстрела. Просто, нали?

Нова вълна от ярост заля Майрън.

— Какво стана после? — попита той.

Мейбъл се поколеба. Майрън отново я удари с оръжието.

— Докарах Бренда обратно у дома. Анита беше оставила бележка, в която съобщаваше на Хорас, че изчезва и че Бренда не е негово дете. Скъсах я и написах друга.

— Значи Хорас никога не е научил, че Анита е възнамерявала да вземе Бренда?

— Точно така.

— И Бренда не е казала и дума?

— Тя беше на пет годинки, Майрън. Не разбираше какво става. Каза на баща си как съм я взела и съм я отвела от мама. Но не помнеше нищо за хотела. Поне аз така мислех.

Тишина.

— Какво си помисли, когато трупът на Анита изчезна?

— Сетих се, че Артър Брадфорд се е появил, намерил я е мъртва и е направил онова, което семейството му винаги правеше — изхвърлил е боклука.

Нова вълна от ярост.

— И намери начин да използваш това. Със сина си Терънс и политическата му кариера.

Мейбъл поклати глава.

— Прекалено опасно — каза тя. — Човек не може да си позволи да шантажира момчетата Брадфорд. Нямам нищо общо с кариерата на Терънс. Но честно казано, Артър винаги с удоволствие помагаше на Терънс. Все пак той беше братовчед на дъщеря му.

Майрън изпита чувството, че мозъкът му ще се пръсне от гняв. Искаше му се да натисне спусъка и да приключи с тази история.

— Какво стана после? — попита той.

— О, стига, Майрън. Знаеш останалото. Хорас реши да търси Анита. След всички тези години. Каза ми, че имал някаква следа. Смятал, че може да я намери. Опитах се да го разубедя, но любовта е странно нещо.

— Хорас е научил за „Холидей Ин“ — каза Майрън.

— Да.

— Говорил е с една жена на име Каролайн Гундек.

Мейбъл сви рамене.

— Никога не съм я чувала.

— Преди малко събудих госпожа Гундек от дълбок сън — каза Майрън. — Уплаших я до смърт. Но се съгласи да поговори с мен. Точно както бе говорила и с Хорас. Тогава била камериерка и познавала Анита. От време на време Анита заработвала по някой допълнителен долар в хотела. Каролайн Гундек помни, че в онази нощ видяла Анита. Изненадала се, защото Анита била в хотела като гост, а не в ролята на камериерка. Също така си спомни, че видяла и малката й дъщеричка. Накрая си припомни, че видяла как дъщерята на Анита си тръгва с някаква друга жена. Описа я като изнервена наркоманка. Аз нямаше да се сетя, че си ти. Но Хорас веднага се е усетил.

Мейбъл Едуардс не каза нищо.

— След като е чул това, Хорас е разбрал всичко. Затова вбесен е дошъл тук. Все още се е криел. Все още всичките му пари са били у него — единайсет бона. И те е ударил. Толкова се ядосал, че те ударил в окото. И тогава ти си го убила.

Тя отново сви рамене.

— Звучи почти като самоотбрана — отбеляза тя.

— Почти — съгласи се Майрън. — С Хорас е било съвсем лесно. Бездруго вече се е криел. Просто трябваше да се преструваш, че той още се крие. Чернокож, който се крие, а не жертва на убийство. Кой щеше да се заинтересува? Историята на Анита се повтаряше. През всички тези години ти си правила разни дребни неща, с които да накараш хората да повярват, че Анита е жива. Писала си писма. Лъгала си за измислени телефонни разговори. И сега си решила отново да постъпиш по същия начин. Веднъж вече си успяла, нали? Но проблемът е, че не можеш да се отървеш от труповете с лекотата на Сам.

— Сам?

— Човекът, работил за семейство Брадфорд — обясни Майрън. — Предполагам, че Терънс ти е помогнал да преместите труповете.

Мейбъл се усмихна.

— Не подценявай силата ми, Майрън — каза тя. — Аз не съм безпомощна.

Майрън кимна. Права беше.

— Изброихме няколко мотива, но предполагам, че всичко е станало най-вече заради парите — каза Майрън. — От Анита си взела четиринадесет хиляди. От Хорас — единадесет. А и съм готов да се обзаложа, че любимият ти, покоен съпруг, чиято снимка гледаш с насълзени очи, е бил застрахован.

Тя кимна.

— Само за пет хиляди, горкия.

— Но достатъчно за теб. Застрелян в главата пред собствения си дом. Без свидетели. А предишната година си била арестувана три пъти. Два за дребни кражби и един за наркотици. Очевидно падението ти е започнало още преди Роланд да бъде убит.

Мейбъл въздъхна.

— Свърши ли вече? — попита тя.

— Не — отговори Майрън.

— Мисля, че обсъдихме всичко, Майрън.

Той поклати глава.

— Не и Бренда.

— О, да, разбира се — съгласи се Мейбъл и леко се наведе напред. — Изглежда, имаш всички отговори, Майрън. Защо убих Бренда?

— Заради мен — отговори той.

Мейбъл се усмихна. Майрън усети как пръстът му затрепери над спусъка.

— Прав съм, нали?

Тя продължи да се усмихва.

— Смятала си, че Бренда не е заплаха за теб, тъй като не си спомня за „Холидей Ин“. Но аз самият ти разказах за нашето посещение там. Споменах ти, че тя има някакви смътни спомени. И тогава си решила, че трябва да убиеш и нея.

Усмивката на Мейбъл не изчезна.

— Трупът на Хорас е открит и главният заподозрян е Бренда. Работата ти е била много по-лесна. Накисваш Бренда и после тя изчезва. С един куршум два заека. Затова си скрила пистолета под матрака на Бренда. Но отново ти е било трудно да се отървеш от трупа. Застреляла си я и си изхвърлила трупа в гората. Сигурно си възнамерявала да се върнеш там друг път, когато имаш повече време. Не си вярвала, че може да сформират група за издирване, която случайно да я открие толкова скоро.

Мейбъл Едуардс поклати глава.

— Наистина имаш страхотно въображение, Майрън — каза тя.

— Това не е измислица — каза Майрън. — И двамата го знаем.

— Също така знаем, че не можеш да докажеш абсолютно нищо.

— Ще открием доказателства, Мейбъл. Влакънца, косми, каквото и да е.

— Е, и?

Усмивката й отново прободе сърцето му като кука за плетене.

— Ти самият ме видя да прегръщам племенницата си в тази стая. Ако по тялото й има влакънца или някакви други частици, те са от тази прегръдка. А и Хорас ме посети, преди да бъде убит. Разказах ти вече. Затова и по него може да има някакви дребни частици, ако въобще са открили нещо.

В главата на Майрън избухна бесен гняв, който почти го ослепи. Той притисна оръжието към челото й. Ръката му затрепери.

— Как го направи? — попита той.

— Кое?

— Как подмами Бренда да напусне тренировката?

Мейбъл не мигна.

— Казах й, че съм намерила майка й.

Майрън затвори очи. Опита се да се сдържи и да не натисне спусъка. Мейбъл се вторачи в него.

— Няма да ме застреляш, Майрън — каза тя. — Не си човек, който може хладнокръвно да убие една жена.

Той не свали пистолета.

Мейбъл протегна ръка и отмести оръжието от лицето си. После стана, затегна халата си и тръгна към вратата.

— Лягам си — каза тя. — Затвори вратата, когато излизаш.

 

 

Майрън затвори вратата. Подкара обратно към Манхатън. Уин и Есперанца го чакаха. Не го попитаха къде е ходил. И той не им разказа. Всъщност никога не им разказа за това.

Обади се в апартамента на Джесика. Отговори телефонният секретар. Когато чу сигнала, Майрън съобщи, че възнамерява да остане при Уин известно време. Не знаеше колко точно.

Рой Померанц и Илай Уикнър бяха открити мъртви в хижата два дни по-късно. Очевидно ставаше дума за убийство и самоубийство. Хората в Ливингстън дълго обсъждаха историята, но никой не можеше дори да предположи какво бе принудило Илай да извърши подобно нещо.

Есперанца се върна на работа в „Спортно представителство МБ“. Майрън не.

Убийствата на Бренда и Хорас Слотър останаха неразкрити.

Нищо от случилото се във фермата Брадфорд през онази нощ не намери място във вестниците. Говорителят на предизборната кампания на Брадфорд потвърди, че Чанс наскоро е прекарал операция на коляното заради стара травма от тенис. Той се възстановяваше бързо.

Джесика не отговори на телефонното съобщение. А Майрън разказа само на един човек за последната си среща с Мейбъл Едуардс.