Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sisters & Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън. Сестри и тайни

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN: 954–585–060–4

ИК „Бард“, София 1999

История

  1. — Добавяне

Епилог

Дори за претъпкания бар на международното летище в Сейнт Луис в петък вечер не бе обичайно да се видят четири изключително красиви жени, седнали на едно място. Хората ги зяпаха с нескрит интерес, а четиримата мъже, разположили се в отдалечения край на помещението, се забавляваха при всяко подсвиркване или подмятане и се хилеха.

— Наистина великолепна гледка, нали? — отбеляза мъжът, представен на другите трима само някъде преди тридесетина минути като Джейк.

— Определено — съгласи се Питър ентусиазирано.

Имаше предвид всичките, но не сваляше поглед от едната: тази, която му стана съпруга преди пет месеца.

Етън държеше чашата с бренди и ги изучаваше с окото на творец.

— Знаете ли — странното е, че и поотделно всяка е изключителна и прекрасна. Дайна и Лорън имат еднакви коси и тен, но Дайна е миньонче, докато Ярдли притежава по-универсална красота, или ангелска вероятно е по-подходящата дума. Лорън пък изцяло покрива типа на Одри Хепбърн или Джаклин Кенеди.

— А твоето момиче просто излъчва чувственост — обади се Кайл.

Етън се засмя.

— Така е. Но ако за минутка се взрете внимателно, ще откриете една наистина впечатляваща прилика.

— Очите — предположи Питър Кейн.

— О! Не съм съгласен — възрази Джейк. — Според мен устните. Вижте ги само, когато се смеят. Омагьосващо е.

— Ако питате мен — физиката — обади се Кайл. — Нямам предвид само лицата, а фигурите като цяло. Какво ще кажеш, Етън?

— Всеки от вас има право, но е повече от механичния сбор на това, което споменахте — отвърна Етън, възприемайки ролята на авторитет. — По-скоро е в поведението, в достойнството им и в душевната сила, ако щете, които нито трагедията, нито годините на раздяла не са накърнили.

— Е, поне с целия този товар се свърши — заключи Кайл. Вдигна бирата, изпи я и направи знак на бармана да повтори поръчките. После погледна мъжете, с които съвсем скоро му предстоеше да се сроди. — И докато говорим за товарите от миналото, настоях Ярдли да се отърве от онзи проклет пистолет завинаги.

— О, да, небезизвестния дамски „Смит“. Радвам се. А то какво се оказа — Дайна през цялото време го е носила в чантата си и спокойно е могла да ме убие — обади се Джейк със свъсени вежди при спомена за кошмарната им Коледа.

— Ъхъ… Ярдли го уви в хубав копринен шал с бележка, че тя щяла да пази семейните ценности. Голяма ценност! Все едно да запазиш зъбите на гърмяща змия, която те е ухапала и едва не те е убила! — Кайл Бейкър поклати глава озадачен. — Съжалявам, но не виждам никакъв сантиментален момент в подобно поведение.

— Разбирам какво имаш предвид, Бейкър. Но въпреки всичко не ме напуска странното чувство, че по някакъв зловещ, необясним начин пистолетът всъщност ни донесе голям късмет. — Питър, естественият в държането си милионер, се усмихна широко и отново се загледа в съпругата си. — Поне в моя случай с ръка на сърцето признавам значителната му роля за хармонията и любовта, която открих заедно с Лорън.

— Добре го каза. — Кайл потупа Питър по рамото и намигна на другите двама. — Защо да не предложа на Ярдли да го изпрати обратно на Лорън, щом си толкова привързан към него?

— Почакайте — намеси се Етън. — Познавам добре цялата история на пистолета — всъщност прекалено добре. Знам защо Лорън го е изпратила на Ардат и защо е искала Дайна да го носи със себе си… Но ако Дайна го е предала на Ярдли за съхранение, кое те накара да настояваш тя да се отърве от него?

По лицето на Кайл Бейкър премина сянка — спомни си изпитанието с убиеца на няколко брокерки по недвижими имоти, който едва не уби и Ярдли. Ала след миг погледът му попадна върху жената, която обичаше, и успя да се усмихне:

— Дайна го изпрати на Ярдли, увит в шала, който Джейк използвал да я завърже. Ярдли намира цялата история за твърде романтична; сравнява я с Шекспирова трагедия.

Въздъхна, отпи от бирата и разказа накратко за убийствата на брокерките.

— Охо! — възкликна Етън. — Нищо чудно защо си я накарал да обещае да се отърве завинаги от пистолета.

— Чакайте — намеси се Питър. — Не схващайте думите ми превратно. Дори никога повече да не видя пистолета, няма да загубя съня си, но по странен начин вярвам в ролята му да ни събере. А и съм любопитен, Бейкър — тя какво направи с него?

— И аз бих искал да знам — додаде Джейк. — Каквито и чувства да изпитваме от обстоятелството, че някоя от тях се разхожда с пистолета, Дайна гласува огромно доверие на Ярдли, като й го изпрати. Многократно ми е споделяла, че всички намират Ярдли за най-сантименталната сред тях и именно затова й поверяват да пази семейната история.

— Тя определено е сантиментална — съгласи се Кайл и прихна. — И смятам, че ще одобрите начина, по който изпълни молбата ми да се отърве от оръжието. — Кимна към другия край на помещението — в момента четирите жени отваряха малки кадифени кутии. — Оттук не можете да видите какво има вътре, но ще разберете кое ме разсмива, щом нашите дами приключат отпразнуването на тази своя среща.

Питър повдигна леко ръкава на кашмиреното си яке, за да погледне часовника, и се обади:

— Което, опасявам се, трябва да прекъснем след броени минути, защото е време ние с Лорън да хванем полета за Париж.

— Това ме подсеща — обади се Джейк. — Защо предприемате второ пътуване до Париж само четири-пет месеца след медения ви месец?

— Защото през пролетта Париж е още по-великолепен, отколкото през есента. — След кратка пауза Питър се усмихна самодоволно и се наведе напред да сподели: — А за известно време вероятно е и последната ни възможност да пътуваме. Впрочем, със сигурност е последното ни пътуване само двамата.

— Ей, да не намекваш… — започна Кайл.

— Лорън е бременна — потвърди Питър, а зелените му като гората очи заблестяха гордо.

— Е, честито, човече! — поздрави го Джейк, вдигна чашата и кимайки към останалите, ги подкани да последват примера му. Чукнаха се и той вдигна тост. — За теб, Питър. Като един от четиримата най-късметлии мъже на този свят. Честно казано, отлично си се справил, приятелю. — И ухилен, добави: — Бих те посъветвал да продължаваш в този дух, но ти току-що доказа, че знаеш как да се справиш и без нашите напътствия.

Докато всички се смееха, Питър остави няколко двадесетдоларови банкноти на масата, отказвайки предложението на другите да се включат в сметката.

— Следващия път ти черпиш, Етън — каза той. — Ще се върнем навреме за сватбата ви другия месец.

— Само посмейте да не се явите! — закани се привлекателният писател. — А после заминаваме за Оклахома за големия ден на Кайл и Ярдли. Чакам го с нетърпение, защото тя обеща да ми покаже рисунките си. Ардат твърди, че е доста талантлива.

— Надарена — поправи го Кайл.

— Е, канех се да те попитам, Бейкър, дали се притесняваш да узакониш официално връзката ви, но по ухилената ти физиономия разбирам колко излишен е въпросът.

— И все пак ще отговоря. Не, ни най-малко не се притеснявам. Напротив — нямам търпение. Ако зависеше от мен, щяхме да се венчаем още сега, както направиха Дайна и Джейк по Нова година. Но Ярдли е неотстъпчива. Настоява за традиционна църковна сватба, с цветя и всичко по реда си. И твърдо е решила да е през юни. — Погледна към бъдещата си съпруга и трите й сестри, които прекосяваха заведението, събрали възхищението на всички.

— Заяви, че е изключено да пропусне възможността да покаже най-красивите шаферки на света. И само ги погледнете! Как да й възразя?

— Дори не се опитвай — посъветва го Питър. — Няма начин да успееш.

Четиримата мъже се надигнаха и започнаха да си проправят път през претъпканата зала и ръчния багаж по пода. Джейк спря близо до вратата и накара останалите да обърнат внимание на медальоните със сребърни верижки, появили се върху шията на всяка от четирите жени.

— Да не би… — започна той и погледна Кайл.

— Както виждате — отвърна Кайл.

Приближиха се, за да разгледат по-добре необикновените бижута, изящно изработени от перлени люспи.

— Господи! — възкликна Етън. — Та те носят проклетия пистолет на шиите си.

— Точно така — съгласи се Джейк, — но трябва да признаеш, че добре им стои.

— По някакъв начин той е част от тях — тихо добави Питър, улови погледа на съпругата си и се усмихна.

Всички се разцелуваха. Доволен от находчивата идея на годеницата си, Кайл отбеляза:

— Да. Какъв по-добър начин да го запазиш във фамилията, пък и му отива да го носи всяка от дамите Смит.

Край