Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (33)

Глава 32

В събота вечерта Ким се прибра в шест часа; чувстваше се изтощена. Накъдето и да се обърнеше, все й се привиждаше Остин. Когато Ярдли, гушнала Вини, изскочи да й извикат: „Честито!“ тя направо изпищя.

Ярдли остави кученцето на пода и я прегърна.

— Извинявай. Не искахме да те изплашим.

— Знам. Просто съм нервна в момента. Какво става?

— Празнуваме новата ти работа и първия ти оглед! Толкова се гордея с теб. — И възбудено я въведе към кухнята: — Приготвих любимите ти ястия: пиле с кашу, ориз на пара и торта с ананас. — Вдигна видеокасета и бутилка вино и продължи: — А след вечеря ще се настаним удобно да гледаме „Легенди за падението“. Питие, Брат Пит и добър приятел. Какво повече ни трябва?

Сълзи потекоха по бузите на Ким, докато отговаряше:

— Нищо. Благодаря ти, Ярдли. Ти си истинска приятелка.

Тя я прегърна отново и тихо настоя:

— Тогава е най-добре да си призная — смятах, че най-после ще споделиш какво те притеснява.

— Толкова ли си личи?

Ким избърса сълзата, капнала върху копринената й блуза.

Ярдли кимна и предложи:

— Защо не отидеш да се преоблечеш, а аз ще налея питиетата?

След няколко минути приятелката й се появи, навлякла любимия си анцуг.

— Вече се чувствам по-добре. — Пое подадената от Ярдли чаша и двете се настаниха на дивана. — Как вървят нещата с Кайл?

— Никак — отвърна тя, отпивайки от чашата. — Вчера имахме ужасен спор. Чувствам се страшно кофти.

— Ами… Позвъни и се извини — предложи Ким.

— Не съм сигурна, че ми е чак толкова кофти — засмя се Ярдли.

Ким преполови чашата с вино и я погледна:

— И за какво се сдърпахте?

— За пистолета, дето го изпрати сестра ми.

— Сериозно?

Тя кимна. Вече започваше да усеща успокояващото въздействие на виното.

— Сериозно. Не обича пистолети. Особено ако някой е зареден и той случайно попадне на него на дъното на нечия чанта.

— Всъщност е прав — прецени другото момиче. Не те ли е страх да не гръмне по погрешка?

— Никак. Продавачът в оръжейния магазин ми обясни, че всички пистолети модел „Смит и Уесън“ гърмят само при пряк натиск — мисля, спомена пет килограма — върху спусъка. Не възнамерявам да проверявам верни ли са думите му, но излиза, че дори да го изпуснеш, дори да го удариш, пак няма да гръмне. Наясно съм колко нелепо звучи, но поради голямата ми нервност напоследък само мисълта за пистолет в чантата ми действа успокоително, сякаш част от семейството ми е постоянно с мен и ме защитава.

— Е, след като си разкри душата, сега е мой ред за изповед — изсумтя Ким.

— Отново се срещаш с Остин, нали? — Изгледа я изпитателно.

Шокирана, тя възкликна:

— Откъде знаеш?

— Напоследък, докато рисувах на балкона, на няколко пъти ми се мярна колата му при пресечката. Ще ми се да се надявам, че просто ти се възхищава отдалеч.

— Не съвсем. — Ким си доля вино. — Ти се оказа съвършено права по отношение на него.

— Мога ли да попитам защо прие да се виждате отново?

Ким отпусна глава назад.

— Преди няколко седмици го срещнах на базара „Удланд Хилс“ с друга жена. Държаха се за ръце… Нали разбираш: изглеждаха щастлива двойка. На следващия ден ми се обади в службата. Не ме покани да излезем или да се видим. Просто искал да се увери дали още сме приятели. Още няколко пъти говорихме по телефона и един ден заяви колко много страда, че не ме вижда.

Ярдли затвори очи и продължи да слуша.

— Срещнахме се и той се държа като джентълмен. Скъсал с другото момиче, защото бил влюбен в мен. До вечерта, когато излязох с Кайл и с теб, се надявах този път да е по-различно.

Тя се понадигна:

— Говориш за онази вечер? Мислех, че Кайл ти е налетял на верандата или нещо подобно.

Ким се засмя.

— Според мен Кайл е страхотен. Е, доста напрегнат на моменти, но иначе е страшно симпатичен. Както и да е — Остин ни проследи.

Очевидно загрижена, Ярдли отбеляза:

— А после видях колата му, паркирана пред нас два пъти през седмицата.

— Да. Наистина започвам да се плаша.

— Освен да те следи, предприел ли е нещо друго?

Ким помълча за миг.

— Не. Просто няколко пъти, докато се виждахме, прояви насилие, а сега… — Пое си дълбоко дъх и довърши: — Допускаш ли вероятността да има нещо общо с убийствата в празните къщи?

За да прикрие изненадата си, Ярдли се наведе да остави чашата си върху масичката.

— Защо ти хрумва подобно нещо? — попита.

С огромно усилие, като едва изричаше думите, Ким сподели опасенията си:

— Убийствата започнаха горе-долу по времето, когато се разделихме. Той те ненавижда, ти си брокерка, а сега вече и аз… — Ярдли я гледаше дълбоко замислена. Тя сви рамене и продължи: — Знам, знам… Държа се като параноичка.

— Не. След като скъсахте, на другия ден фактически аз разговарях с Остин. Наблюдаваше къщата ни. Чисто и просто го уведомих, че ако продължава да те безпокои, ще го изритам по задника.

— Наистина ли? — смая се Ким.

Ярдли кимна; опита се да потисне смеха си, а приятелката й — вместо да се разгневи, прихна от сърце.

— Нахвърлила си се върху Остин? Все едно Вини да се нахвърли върху санбернарец.

От смях Ярдли една успя да каже:

— Наистина… представляваме невероятна гледка… И двете смятаме, че мъжете, с които излизаме… са способни да извършат убийство!

 

 

Ким се завъртя пред огледалото да се види в цял ръст — за пръв път се радваше, че ще работи в неделя. Всичко беше чудесно. Новата тюркоазена рокля напълно подхождаше за предстоящия оглед на къщата — елегантна, но не прекалено секси. Грабна чантата и забърза към задната врата. Вини тичаше след нея с лай и игриво захапа полата й. Тя отскочи неволно, блъсна се в поставката за списания и й се пусна бримка.

— Виж какво направи! — скара му се тя.

Кутрето легна и се обърна по гръб, за да покаже, че се предава, преди да е разгневило стопанката.

— Знам, че не обичаш да оставаш сам, но ако не престанеш да се държиш така невъзможно, ще прекарваш повечето време в гаража. Ясно ли ти е?

Той проплака, после се надигна. Внезапно се напрегна. Извъртя единственото си ухо към гаража, вдигна главица, изръмжа и оголи зъби.

Ким погледна часовника. Ако побърза, ще успее да смени чорапогащника и да стигне до къщата навреме. Очите на Вини се стрелнаха от нея към гаража и после отново към нея. Този път зави по-високо, сякаш отчаяно се мъчеше да й съобщи нещо.

— Хайде, момчето ми. Успокой се. Не се прави на Ласи — скара му се Ким. — Да видим кой ще пристигне пръв горе. — Извърна се и се затича, но кутрето не помръдна. Наведе се, взе го на ръце и тръгна нагоре. — Може и да си най-странното същество на планетата, но с Ярдли и така те обичаме.

През цялото време Вини се съпротивляваше и не откъсваше очи от вратата. Щом Ким го метна върху леглото, той скочи на пода, разлая се и полетя отново надолу по стълбите.

Докато се преобуваше, тя извика: „Вини, млъкни.“ Като по чудо лаенето спря. „Браво“ насърчи го Ким и също се спусна по стълбите. След завоя го видя: дребното му черно телце лежеше на теракотата в кухнята. Втурна се към него и понечи да се наведе, но спря: в прозореца зърна нечие отражение. Бавно се извърна, за да застане лице в лице с Остин.

— Здравей, Ким. Не си очаквала да ме видиш тази сутринта.

— Не. И в момента доста бързам. Как влезе?

— Когато Ярдли тръгна, блокирах гаражната врата, преди да се хлопне. Хитро, не смяташ ли?

Тя се опита да се овладее и попита:

— Какво искаш?

— Теб.

Извърна се, сякаш щеше да излезе, и строго му напомни:

— Вече говорихме по въпроса, Остин. Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея.

Телефонът иззвъня. С лекота, от която й прилоша, той опря нож в гърлото й.

— Вдигни го и въобще да не ти хрумва да споменаваш, че съм тук.

Ким пристъпи заедно с него към телефона до хладилника.

Ало — успя да произнесе.

— Ким, радвам се, че те заварих у дома. Ще се видя с Ярдли на огледа, така че ти давам почивка днес следобед. Напоследък те понатоварих с доста работа. Полага ти се цял свободен уикенд.

— Но… — В продължение на няколко секунди не смееше да си поеме въздух — страхуваше се Остин да не й пререже гърлото. Паникьосана, най-сетне успя да промърмори примирено: Благодаря, господин Маккей. Не мога да изразя благодарността си. Дочуване.

— Умно го изигра — похвали я Остин.

Едва сдържайки сълзите си, Ким промълви:

— Защо? Ако наистина държиш на мен, защо постъпваш така?

Без видимо усилие той я отнесе до гаража и я притисна към хондата й. Сграбчи ръцете й, изви ги зад гърба й и ги обви с тиксо. Свали обувките й и направи същото с глезените й.

— Винаги си знаела, че ще се стигне дотук — заяви й грубо. — Затова се върнах. Защото трябва да сме заедно.

Ким се опита да се овладее, да възвърне хладнокръвието си.

— А сега, когато се оказва, че не си на работа днес, вероятно искаш да се обадиш на новото си гадже?

— Какво ново гадже? Моля те, пусни ме! Ще поговорим за всичко това по-късно. Обещавам ти.

Остин поклати глава и се усмихна; пресегна се и извади купчина прегънати листове от чантата й. Огледа плана на къщата, където трябваше да отиде на оглед.

— Сигурно на това място се канеше да се срещнеш с него. Защо не отидем заедно? Да видим кога ще се появи.

„Господин Маккей ще дойде там, а в къщата Ярдли вече чака. Слава Богу, че тя разполага с пистолет“ — мина й през ума. Опита се гласът й да прозвучи спокойно.

— Страхотна идея. Ела с мен. Ще прекараме следобеда заедно и ще ти докажа, че не излизам с друг.

— Във вестника пише, че докато не бъде заловен убиецът, всички огледи ще се правят от екип. — Ухилвайки се още по-широко, той измъкна клетъчния телефон от чантата й: — Сега ще се обадим на оная кучка, твоята съквартирантка. За да не заподозре нещо, кажи й, че шефът ви ще отиде вместо теб. И ако не искаш да я убия, не смей да ми извъртиш някой номер.

Остин набра номера и натисна острието на ножа в шията й. Държеше слушалката помежду им. И двамата напрегнато очакваха обаждането на Ярдли.

 

 

Ярдли беше паркирала в алеята на къщата, която Ким трябваше да представи. Сега седеше търпеливо в джипа, чиито прозорци бе спуснала. Погледна часовника и се зачуди защо ли се бави Ким. Само след секунди клетъчният й телефон иззвъня. Грабна го и припряно попита:

— Къде си?

— Ярд, Ким се обажда. Няма да дойда, но Чарлс скоро ще бъде при теб.

Ярдли застана нащрек:

— Ким? Добре ли си? Гласът ти ми звучи някак странно.

— Няма значение. Прикрий ме, Ярд. Направи всичко необходимо продажбата да стане. Ще се видим по-късно. Дочуване.

— Ярд ли? И кой, по дяволите, е Чарлс? — недоумяваше Ярдли, но връзката беше прекъсната.

Няколко минути държа телефона в ръка и се взира в него. И каква продажба?

Поклати глава; това бе един от най-странните разговори, които някога бе водила, особено с Ким. Приятелката й никога не я наричаше „Ярд“, а и двете никога не наричаха Чък — Чарлс. Бързо набра домашния телефонен номер и докато чакаше, барабанеше с пръсти по волана. След три позвънявания чу жизнерадостния запис на гласа на Ким: „Попаднали сте на номера на Ким и Ярдли. Тя или рисува, или прави оглед на къща. Аз или уча, или работя усилено в офиса. Ще ви се обадим, ако оставите съобщение след сигнала.“

Ярдли затвори. Избра номера на клетъчния телефон на Ким, но никой не се обади. В продължение на няколко секунди се питаше какво да предприеме. Накрая извади визитката на Кайл и с неохота набра домашния му номер. Когато чу гласа му, предпазливо подхвана:

— Кайл, Ярдли се обажда. Наистина съжалявам за онзи ден в парка. Просто не бях във форма.

— И аз. Хайде да го забравим и да продължим напред — предложи той искрено.

— Би било чудесно.

— Наистина се радвам, че ми се обади — призна Кайл. — Ако щеш вярвай, но днес следобед щях да се отбия на огледа ти — засмяно призна.

Изпита облекчение.

— Зает ли си днес следобед?

— Защо?

— Неудобно ми е да го спомена, но ми е нужна една услуга.

— Само кажи — насърчи я той, очевидно готов да помогне.

— Уговорихме се Ким да тръгне от къщи десет минути след мен. Трябваше да се срещнем в една празна къща. Закъсня, а когато току-що ми се обади, говореше много странно. Опитах се да се свържа, но нито вдига телефона, нито отговаря по клетъчния. Би ли се отбил да провериш дали всичко е наред?

— Да, естествено. А ти си в къщата, която Ким трябваше да представи на Осемдесет и осма улица и Джеймстаун, нали?

Неволно я побиха тръпки.

— Кой ти каза?

— Заедно с всички бъдещи убийци, които крачат из града, аз също съвестно чета неделните вестници и търся прекрасни брокерки по недвижими имоти, за предпочитане — невъоръжени.

— Е, да се надяваме, че никой няма да ме безпокои, пък и имам две здрави ръце. Вършат ми работа, когато се катеря на места, които Господ е сътворил само за планински кози с големи рога.

— Не, сериозно. Не е редно да ходиш в празни къщи, докато не заловят убиеца.

— Ще се справя.

Потисна желанието да добави: Моят зареден дамски пистолет „Смит“ ще ме пази!

— Какво ще кажеш първо да видя какво става с Ким, а после да дойда да ти правя компания?

Макар да продължаваше да се чувства неловко, пресният спомен за странния тон на Ким я убеждаваше, че приятелката и спешно се нуждае от помощ, а Кайл щеше да й я окаже. Възелът в стомаха й се стегна, но тя прие и затвори. Сепна се — в страничното огледало й се мярна силуетът на мъж. Рязко си пое въздух, а после с въздишка отвори вратата.

— Изплаши ме, Чък.

Не го разпозна веднага, защото беше облечен в лъскав черен анцуг, който подчертаваше широките му плещи. Усмихна се и се зачуди дали наистина се отказва от навиците си на работохолик.

Със смутена усмивка той отвърна:

— Извинявай. Имението е толкова голямо, че реших да проверя как се справя любимата ми брокерка. Дадох на Ким свободен следобед.

Тя скри разочарованието си и си напомни, че Кайл скоро ще пристигне.

— Много мило от твоя страна да се отбиеш.

— Никакъв проблем. Ще мина отзад, докато ти отвориш парадния вход.

— Възразяваш ли да извадя боите си? — попита Ярдли.

— Ни най-малко. С радост ще те наблюдавам… как рисуваш, искам да кажа.

Отключвайки предната врата, Ярдли потисна неволното си желание да потрепери. Чък изчезна от погледа й, а тя нервно обходи стаите, за да се запознае със сградата, в случай че се отбият потенциални купувачи.

Празната къща представляваше мечта за всеки брокер — разкошна постройка, разположена сред добре поддържана морава, заобиколена от гора. Поддържането й щеше да е евтино — бе изградена почти изцяло от камък, — а съседните къщи се виждаха само от предния двор, така че уединението й придаваше провинциален вид, макар да се намираше в близост до градския център.

Изкачи се по стълбището и огледа главната спалня с великолепна каменна камина. Стаите бяха просторни и изключително светли. Децата, на които бе писано да живеят тук, щяха да полудеят от радост, като открият изненадата, скрита в дрешника на една от спалните — врата, зад която стълбище водеше и към тавана, и към партера. По друго тясно стълбище тя се спусна към кабинета на първия етаж и се озова пред обширната кухня.

Вече подготвена да покаже интериора, Ярдли разтвори френските прозорци и излезе в доста големия заден двор. Ким й бе казала, че портичката в оградата винаги е заключена. Плъзна поглед по идеално равната, кокетно спретната висока ограда.

Както при повечето стари къщи сезонните растения обсебваха значителна площ, но последните собственици се бяха грижили добре за градината. Сред ярки червени лалета се виеше калдъръмена алея. Не издържа на изкушението и реши да нарисува цветята, докато чака.

Остави отворени и предната, и задната врата, та да чуе звънеца, ако се отбият купувачи. Нареди нещата си до задната врата и се залови за работа. Взе един от моливите на Кайл, скицира цветята и внимателно го върна при другите.

Пет минути по-късно, отдадена на стремежа си да улови ярките тонове на цветята, Ярдли едва забеляза движението в далечния край на къщата. Цялата се напрегна, макар да бе сигурна, че е Чък. Приливът на адреналин предизвика появата на иглички във върховете на пръстите й; бавно отмести очи от статива.

Чък се приближаваше усмихнат и й махна. Ярдли се отпусна с облекчение — явно изопнатите й нерви й погаждаха номера.

— Ким е открила страхотна къща, нали? Ако и вътре е така красива, както отвън, бързо ще се продаде.

— Интериорът е още по-прекрасен — увери го Ярдли.

Без да откъсва очи от нея, той се наведе напред.

— Радвам се, че дойдох. Не бих искал да ти се случи нещо, Ярдли.

Тя се смути, изчерви се и пророни:

— Благодаря.

Като кимна към къщата, той небрежно подхвърли:

— За да има полза от мен, не е зле да ме запознаеш с къщата.

Остави настрана четките, грабна чантата и стана.

— Разбира се.

Той я последва вътре и макар тя да вървеше напред, зърна го как пуска резето. Като внимаваше да не привлече вниманието му, хвърли поглед и към предната врата; съмненията й нараснаха — тя също беше затворена. Нарочно ли? Може би вятърът я беше бутнал…

Инстинктите й крещяха да побегне. Вместо това тя пъхна ръка в чантата, стисна перлената дръжка на заредения дамски пистолет и продължи да върви напред.

По същия път, който извървя преди двадесет минути, Ярдли разведе Маккей из долния етаж. Набързо описваше предимствата на всяко помещение и се стараеше неизменно да стои на безопасно разстояние.

Тръгнаха да се изкачват към горния етаж. Питаше се дали видът на убитата Ан и собствените й страхове не са я довели до ръба на нервна криза. Чък с нищо не я беше заплашил; дори не се държеше странно.

„Затвори задната врата, защото иска да ни осигури безопасност. Да е сигурен, че някой няма да ни изненада…“ — Ярдли се смъмри за прибързаните си и глупави умозаключения, но поотпусна хватката върху пистолета. При влизането в главната спалня дори извади ръка от чантата и небрежно подхвърли:

— Продължавам да се чувствам неловко заради онази вечер, когато отидохме да пием кафе. Представа нямам защо се почувствах така изтощена. Ще ми разясниш ли нещо, което не ми дава мира оттогава?

— Нямаме тайни един от друг, повярвай ми — усмихна се той, пристъпвайки към нея.

Тя замръзна. В очите му имаше непознат израз — зъл, отнесен — и тя се ужаси.

— Е, какво искаше да ме питаш? — попита той, без да мигне и без да й позволява да излезе от вцепенението си.

Ярдли разтърси глава в опит да проясни ума си.

— То… Аз… Всъщност не е важно.

— Разбира се, че е. Хайде — питай. Ще се почувстваш по-добре.

— Просто се чудя как се озовах…

— … гола в леглото ми?

Изчерви се, отстъпи и кимна. Обзе я чувство на отчаяние, като си даде сметка, че сама е влязла в капана.

Съвсем делово той й обясни:

— Просто обичам първо да изпробвам завоеванията си без съпротива. Така се концентрирам по-добре, опознавам тялото на жената. По някакъв своеобразен начин това прави истинското събитие по-предизвикателно.

— Истинското събитие? — повтори тя, мечтаейки отново да държи пистолета в дланта си, а не да стои в чантата, безполезно увиснала на рамото й.

— Сега. През следващите няколко минути. Ще правим най-дивия секс, който си си представяла. Няма да е като първия път. Днес ти ще участваш с мен, ще стенеш, ще се гърчиш, ще ме умоляваш за още. Както правеха Ан и останалите… Поне известно време…

Няма да е като първия път! Борейки се с гаденето, Ярдли се сети как се събуди в леглото му и си даде сметка колко права е била Ким — той я беше упоил!

Положи усилия да не се паникьосва и се постара да си припомни нещо от курса по самоотбрана. Нямаше време за колебание; само силните оцеляваха. Събра кураж и строго заяви:

— Няма начин, Чък. Намери си друга играчка.

Мина край него с вдигната глава и с решителни крачки бързо се отправи към вратата. Търсеше каквото й да е като оръжие; пръстите й се впиха в пейджъра на колана.

За миг си помисли, че ще успее. Но преди да стигне до вратата, той я сграбчи за косите и я принуди да спре. Чисти, подрязани нокти се впиха в плътта й, докато обгръщаше шията й с ръце. Ярдли се опита да го удари с пейджъра, но той само се плъзна по лицето му и падна на пода. Метна чантата през глава и започна да го налага с нея, ала скоро беше изтеглена от ръката й и също се озова на пода.

В опитите да се освободи от смъртоносната му хватка, тя драскаше и се извиваше и бързо остана без сили. Дробовете й отчаяно се напрягаха и за най-малката глътка скъпоценен въздух. Докато се бореха, зърна отражението на налудничавата му физиономия в огледалото на банята до спалнята и инстинктивно разбра — през този ден един от двамата щеше да умре.