Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Next, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 57 гласа)

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Статия

По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
За понятието от биологията вижте ген.

Ген
Next
АвторМайкъл Крайтън
Първо издание2006 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман
ISBNISBN 978-954-585-803-1

Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.

Сюжет

Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.

Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.

Издания на български език

Източници

90.

Рик Диел се опитваше да ограничи щетите, но всичко се разпадаше, така да се каже, пред очите му. Генът на зрелостта беше пълна катастрофа. И по-лошо, някакъв адвокат от Ню Йорк, умен и безскрупулен адвокат, съдеше „Биоджен“. Собствените му адвокати го съветваха да поиска извънсъдебно споразумение, но ако се съгласеше, това щеше да обрече компанията му на банкрут. Макар че това май така или иначе щеше да се случи. „Биоджен“ беше изгубил линията Бърнет, не бяха успели и в опита си да я заменят с клетки от роднините на Бърнет, а после се появи и онзи патент на университета „Дюк“, който на практика обезсмисляше продукта им.

По молба на Диел съпругата му беше прекратила играта на криеница и се беше върнала в града. Децата бяха в къщата на родителите й в Мартас Винярд за през лятото. Жена му щеше да получи попечителството над тях. Колкото до адвоката му Бари Синдлър, собствената му съпруга беше поискала развод и на Бари изобщо не му беше до Диел. Вдигнала се беше врява до небето заради генетичните тестове, поискани във връзка с дела за попечителство. Скандалът се беше разразил жестоко и Синдлър, като пионер в тази спорна практика, беше хвърлен на вълците и обвинен в нарушаване на професионалната етика.

В Конгреса упорито се говореше за прокарването на закони, които да ограничат генетичните тестове. Но запознати с конгресните дела твърдяха, че това едва ли ще се случи, защото застрахователните компании държали на тестовете. Което си беше логично, като се има предвид, че застрахователните компании съществуват с основната цел да не изплащат застраховки.

Брад Гордън беше напуснал града до началото на делото. Говореше се, че обикалял Запада и си навличал неприятности.

Адвокатската фирма на Родригес беше представила на „Биоджен“ първата част от сметката си, която възлизаше на повече от един милион долара. В светлината на съдебните искове, които грозяха компанията, очакваха да заработят още два милиона.

Секретарката на Диел се обади по интеркома:

— Господин Диел, жената от АБД, консултантската фирма по сигурността, е тук.

Не беше забравил как действа на околните Жаклин Море. Излъчваше наелектризираща смесица от сексапил и изисканост. Самото й присъствие го изпълваше с живот. А не я беше виждал от седмици.

— Да влезе. — Той стана, натъпка ризата в панталона си и се обърна към вратата.

Млада жена на трийсетина години в невзрачен син костюм и с куфарче в ръка влезе в кабинета му. Имаше приятна усмивка, закръглени бузки и кестенява коса до раменете.

— Господин Диел? Аз съм Андреа Удман от АБД. Съжалявам, че не успях да се срещна с вас по-рано, но през последните няколко седмици ни се струпаха много клиенти и успях да дойда чак сега. Много се радвам да се запознаем. — И протегна ръка.

Той я зяпаше невярващо.

 

ПЕЩЕРНИТЕ ХОРА ПРЕДПОЧИТАЛИ БЛОНДИНКИТЕ
Антрополог забелязва бърза еволюция на светлия ген
Наистина ли блондинките са по-секси?

Ново проучване на канадския антрополог Питър Фрост показва, че европейските жени са се сдобили със сини очи и руса коса в края на последната лед-никова епоха като начин да привлекат сексуални партньори. Генът за цвета на косата MC1R се развил в седем варианта преди около единадесет хиляди години, отбелязва той. В генетично отношение това се случило изключително бързо. Подобна промяна обикновено би отнела почти един милион години.

Но сексуалните предпочитания често во-дели до бързи генетични промени. Съревно-ванието за партньори от мъжки пол, които били в недостиг заради ранната смърт в онези сурови времена, довело до нов цвят на косата и очите. Заключенията на Фрост се потвърждават и от работата на три японски университета, които са определили кога е настъпила генетичната мутация, довела до рус цвят на косата.

Според Фрост сексапилът на блондинките се дължи на факта, че светлите очи и коса са маркер за високи нива на естроген при жените и следователно на по-голяма плодовитост. Но не всички са съгласни с тази гледна точка. Джоди Кид, двайдесет и седем годишна, блондинка и модел по професия, казва: „Не мисля, че русата коса те прави по-готова за сексуална активност… Красотата е много по-широко понятие и не се съдържа само в цвета на косата“.

Теорията на Фрост се появи в списанието „Еволюция и човешко поведение“. Неговото изследване е свързано с изследване на Световната здравна организация, което предрече отмирането на блондините до 2202 г. По-късно се появиха изявления, оспорващи резултатите от изследването на СЗО, след като комисия на ООН отрече достоверността на информацията.