Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
Ген | |
Next | |
Автор | Майкъл Крайтън |
---|---|
Първо издание | 2006 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
47.
Нямаше луна, нито звуци — освен бумтежа на прибоя в мрака и воя на влажния вятър. Плажът Тортугуеро се простираше на близо два километра по протежение на атлантическия бряг на Коста Рика, но тази нощ се виждаше ся като черна ивица, сливаща се с черно, звездно небе. Хулио Манарес спря и изчака очите му да се нагодят към мрака. Виждаше се достатъчно добре и на звездна светлина.
Скоро вече различаваше стволовете на палмите, довлечените от морето боклуци, пръснати по тъмния пясък, и ниските разкривени растения, брулени от океанския вятър. Различаваше и белите качулки на разпенените вълни. Знаеше, че океанът е пълен с акули. Този участък от атлантическия бряг беше пуст и негостоприемен.
На половин километър по-надолу по плажа видя Мануел, тъмна сянка, приклекнала под мангровите дръвчета. На завет от вятъра. Нямаше никой друг на плажа.
Хулио тръгна към него, заобикаляше дълбоките ями, изкопани от костенурките предния ден. Този плаж беше един от размножителните терени на морските костенурки, които идваха в мрака от океана, за да снесат яйцата си. Процеси траеше почти цяла нощ и през това време костенурките бяха изключително уязвими — в стари времена ги дебнеха бракониери, а напоследък най-вече ягуарите, които обикаляха около плажа, черни като самата нощ. Като новоназначен ръководител на местния резерват, Хулио най-добре знаеше, че всяка седмица на този плаж умират костенурки.
Туристите бяха от полза — когато се разхождаха по плажа, ягуарите стояха настрана. Но често свирепите котки идваха след полунощ, когато туристите се бяха прибрали в хотелите си.
Нещо като еволюционен натиск на естествения подбор, осигуряващ известна защита срещу ягуарите. В гимназията в Сан Хуан Мануел и съучениците му често си правеха шеги с това. Бяха ли туристите част от еволюцията? Туристите променяха всичко друго в живота на една страна, защо не и животинския й свят? Защото ако една костенурка притежававше определено качество — търпимост към светлините на фенерчетата например или способността да издава жални майчински звуци, — ако притежаваше нещо, което привлича туристите и ги кара да стоят до късно през нощта на плажната ивица, то въпросната костенурка имаше по-големи шансове да оцелее, яйцата й имаха по-голям шанс да оцелеят и малките, които се излюпваха от тези яйца, също имаха по-голям шанс да оцелеят.
Оцеляване в резултат от това, че си туристическа атракция. Една от любимите им шеги в училище. Но и напълно възможно на теория. И ако Мануел му казваше истината…
Мануел го видя и му махна. Изправи се и го изчака да наближи.
— Насам — каза и тръгна по плажа.
— Колко откри тази нощ?
— Само една. От вида, за който ти казвах.
— Muy bien.
Вървяха мълчаливо по плажа. Не бяха изминали голямо разстояние — може би стотина метра, — когато Хулио видя бледото лилаво сияние на нивото на пясъка; пулсираше леко.
— Това ли е?
— Това е — каза Мануел.
Беше женска, с тегло стотина килограма, дълга метър и четвърт. Имаше характерните плочки по черупката, с размерите на човешка длан. Кафеникави, прошарени с черно. Беше се заровила наполовина в пясъка и продължаваше да копае дупка с задните си плавници.
Хулио спря и впери поглед в нея.
— Ту започва, ту спира — каза Мануел.
И точно тогава започна отново. Лилаво-цикламено сияние, което се излъчваше сякаш изпод отделните плочки на черупката. Някои плочки оставаха тъмни. Други излъчваха сияние на равни интервали. Всяка пулсация траеше приблизително секунда, усилваше се рязко и бавно избледняваше.
— Колко такива костенурки си видял досега? — попита Хулио.
— Тази е третата.
— И светлината държи ягуарите на разстояние? — Не можеше да откъсне поглед от мекото пулсиране. Имаше чувството, че нещо в сиянието му е смътно познато. Почти като при светулките. Или като светещите бактерии в прибоя. Нещо, което беше виждал.
— Да, ягуарите не смеят да се приближат до тях.
— Я чакай — каза Хулио. — Какво е това? — Посочи черупката, където се беше появил модел от тъмни и светли плочки.
— Само понякога става така.
— Но го различаваш, нали?
— Да.
— Прилича на шестоъгълник.
— Не знам…
— Но е като символ, нали? Като лого на корпорация например?
— Може би. Възможно е.
— А другите костенурки? И при тях ли се появяваше с щата фигура?
— Не, при всяка е нещо различно.
— Значи може би е случайна подредба, която само прилича на шестоъгълник?
— Да, Хулио, според мен е така. Виж, фигурата върху черупката не е съвсем симетрична… — В това време образът потъмня и угасна.
— Можеш ли да направиш снимки на фигурата?
— Вече направих. Без светкавица, така че са малко размазани. Но иначе се вижда добре.
— Браво. — каза Хулио. — Защото това е генетична промяна. Да прегледаме дневника с посетителите и да видим кой може да е направил това.