Валери Франкел
Кафе „Love“ (15)

15 глава

Свечери се. Слънцето се беше скрило преди часове. Целия ден Франк бе сервирала във „Флирт с кафето“ притеснена. Но вместо да се тревожи за бизнеса, тя съсредоточи разрушителните сили на своето безпокойство изцяло върху личния си живот (вечеря с Уолтър, неприятности с Клариса, клопката на Пайпър, странната среща на Аманда и Мат по обед). Тя реши, че това е добър заместител на обичайните й мисли за бедност и разруха. „Но дали е по-лесно?“ — зададе си въпроса тя на глас.

— Извинете, не ви разбрах? — каза клиентката пред нея.

Франк огледа жената. Около четиридесет, с вълнено палто и малка шапка плътно по главата. Леки бръчици около очите и в ъгълчетата на устата. Лицето й беше бузесто, но приветливо. Тя се усмихна колебливо на Франк и попита:

— Говорехте на себе си, нали?

Незнаеща какво да каже, Франк само изломоти:

— Ето, рестото ви.

Аманда щеше да види това приветливо, симпатично лице и веднага щеше да си излее душата. Франк винаги се беше чудила на хората, които се изповядваха на непознати. Беше ли комплицираният личен живот позволително за прехвърляне на информация към базата данни на „Сдружението на даващите съвети“? Франк можеше почти да се види как разговаря с клиентката с дребните стъпала. Ще седнат на една от новите маси и ще обсъдят трябва ли Франк да доразвива зараждащото се приятелство, или да се хвърли в рискована връзка с мъж, когото едва познава, а може би трябва да си остане на сигурно и уютно в емоционалната пещера със зазидан изход?

— Приятна работа — каза жената, взе си чашата с кафе и се отдалечи.

Още една изпусната възможност, помисли си Франк. Дискретните същества наистина са обречени на самота.

Аманда и Мат се върнаха и работиха заедно с по-голямата сестра без прекъсване чак до вечерта. Напливът намаля някъде около шест.

— Клариса трябва да дойде скоро — отбеляза Аманда. — Уолтър също.

Франк долови провокираща нотка в забележката „Уолтър също“.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя.

— С кое?

— Много добре знаеш какво имам предвид — каза Франк, която, за да не срещне погледа на Аманда, ожесточено остъргваше от цедката използваното кафе.

— Нещо си нервна — подозрително каза Аманда.

— Не бих могла да бъда по-спокойна и уверена.

Аманда се усмихна на Франк по дразнещо свенлив начин.

— Вие Козирозите сте толкова стабилни същества. Но понякога дори и на вас ви се случва да се подхлъзнете, докато се катерите. Знаеш, че мога да помогна.

— С какво? Да ми покажеш как да стъпвам? — попита Франк.

— Всъщност, да.

Франк се обърна да погледне Аманда, и за части от секундата й се стори, че вижда около главата на сестра си синкава мъгла с неясни очертания. Аура ли беше това?

— На твоето всичко виждащо и всичко знаещо трето око му се отваря доста работа днес — подхвърли Франк.

— Не само днес.

Какво ли знае тя, чудеше се Франк, която изобщо не беше отваряла дума за Уолтър. Изненадващият му интерес към нея, нейното смущение. Дали Аманда наистина можеше да усеща нещата във въздуха?

— Добре — предаде се Франк. — Имам нужда от помощ. Но не съм сигурна, че ти си човекът, когото трябва да помоля.

— Кой би бил по-подходящ? — каза Аманда. — Не и Клариса. Мисля, че там има конфликт на интереси.

Като по даден знак, Клариса се появи в този момент. Пухкавата кожена яка на палтото, прибрана високо около врата, галеше брадичката и бузите й. Беше си вдигнала косата на голям кок; рус прецизно подреден бретон леко докосваше челото й. Франк се развесели при вида на Клариса и тържествения начин, по който влезе в заведението (твърде вероятно, така влизаше и във всяко друго помещение), сякаш заслужаваше залп от овации.

Аманда се забърза да я посрещне на вратата. Подшушнаха си нещо и се изкискаха. Франк се чувстваше и смразена, и пламнала едновременно. Като тиха и затворена девойка в училищната кафетерия, която наблюдава със завист масата на готините момичета. Това безкрайно повторение на пубертета трябваше да приключи. Популярност? Франк имаше грижите на голям човек — пари, бездетност. Няма да седне да се тревожи дали е член на тайфата. Тя се приближи до Клариса и Аманда, лепнала приветлива усмивка на лицето си.

— Франческа, как може да изглеждаш толкова сериозна, когато бизнесът процъфтява? — поздрави я Клариса.

По-голяма увереност в себе си. Ето от какво се нуждаеше. Франк попита непринудено:

— Сериозна ли изглеждам? — По някаква причина тази реплика накара Аманда и Клариса отново да се разкискат.

— Клариса, нали нямаш нищо против, ако с Франк те оставим за малко? — каза Аманда.

— Къде отивате?

— Трябва да проверим някои сметки. Ще се качим горе за няколко минути. Мат ще поеме касата. Просто се навъртай наоколо.

Франк тръгна след Аманда нагоре по стълбите. Вече бяха влезли в апартамента, когато Франк попита:

— Докато си шушнете и се кикотите, за какво всъщност си говорите?

Аманда я хвана за ръката и я поведе към розовата си, украсена с къдрички и волани, спалня.

— Казах й, че изглежда главозамайващо. А тя ми каза, че на нищо не приличам — отговори спокойно Аманда.

— И това ви накара да се разсмеете?

— Това не бяха буквалните изрази, но нещо в този дух.

— В какъв точно дух?

— На взаимно одобрение и разбирателство — каза Аманда.

— И почувства това, когато Клариса ти каза, че на нищо не приличаш?

Франк никога нямаше да разбере. Емоционално си беше останала в прогимназията.

— Уолтър скоро ще се появи. Трябва да те нагласим — каза Аманда.

По-голямата сестра седна на декорираното с плисенца легло, а Аманда отвори двукрилия гардероб.

— Спри за малко — каза Франк, — как разбра…

— Не мога да ти обясня как разбрах. Видях ви да говорите с Уолтър. Наблюдавах те как го гледаш. — Аманда започна да тършува сред дрехите си. — Мисля, че днес реши да посетиш Пайпър Цорн, за да се пробваш. Цорн беше заместител. Всъщност искаше да видиш дали можеш да излезеш срещу Клариса. Заради Уолтър.

— Отидох при Цорн, за да го накарам да спре с клеветите във вестника — противопостави се Франк.

— Ако трябва да заложа на нещо, бих казала, че Уолтър харесва глезени. Изящната извивка на прасеца до под коляното. А както знаеш, глезените ти са перфектни. Затова нека да започнем с това.

Тя извади червена коктейлна рокля без ръкави и й нареди да я облече. Франк си свали дрехите. Въпреки че когато бяха малки се къпеха заедно във ваната, тя мразеше да се съблича пред Аманда. Голямата сестра беше права магистрала в пустинята, в сравнение с тропическата тучност на Аманда. По-малката сестра усети стеснението й и се зарови пак в гардероба, докато Франк пробваше роклята.

Седеше й като торба. Тя застана пред високото колкото човешки ръст огледало.

— Все едно съм се дегизирала — въздъхна Франк.

Аманда се появи зад нея. Прихвана роклята в кръста с някаква щипка и също въздъхна:

— Не е подходяща. Ще се наложи да изровя от „слабите“ си дрехи.

— Остави. Оценявам какво се опитваш да направиш, но това не съм аз. Рокли. Грим. Не е за мен.

Аманда спря да тършува и седна до Франк на леглото.

— Малко червило няма да те убие. Мислех, че не се страхуваш от нищо.

Абсолютно невярно. Франк беше изтъкана от страхове. И сред тях: болести, смърт, насилие, пияни шофьори, микровълново облъчване, затворени пространства, открити пространства, развалена храна, аневризъм, емоционално обвързване, да й се присмиват деца, да я лаят кучета, сенилност, самота, да бъде затворена в една стая заедно с ония 0,001 процента от населението, които имат по-висок от нейния коефициент на интелигентност, а също и да бъде затворена с останалите 99,999 процента, които са с по-нисък коефициент. Идеята да излезе с мъж, беше идеалният начин да се съчетаят част от страховете й до получаването на разяждаща душата смес от терзания, ядове и тормоз. Докато вечерят (развалена храна) в уютен ресторант (малко затворено пространство) може да започне да харесва мъжа (емоционално обвързване). След това, когато той я изпраща до тях късно вечерта (насилие), може да не отвърне на чувствата й (самота), което е достатъчно, за да се изстреля кръвното й в стратосферата (аневризъм), и тя да умре накрая (смърт).

— Истинско мъчение — каза Франк.

— Кое по-точно?

— Да се познаваш добре.

— Един прекрасен ден някой мъж ще те изненада — каза Аманда.

Франк облече друга рокля — стоманено сива копринена туника, която завършваше с един ред ресни. Все едно беше гола с нея.

— Защо жените, обсебени от модата и красивия външен вид, смятат, че жените, които не ги вълнуват тези неща, се страхуват от мъжете? Това предположение ме отвращава. То задушава индивидуалността и етиката. Честно. Гримът е една голяма измама.

— Нека да опитаме тази игра — предложи Аманда.

— За какво говориш?

— Просто ме чуй. Затвори си очите. Представи си, че заедно с Уолтър сте излезли. На вечеря. Разговаряте, пиете вино. — Аманда погледна сестра си, която се усмихваше неразбиращо. — Хайде, Франк.

— Това става все по-странно.

— Опитвам се да променя мисловната ти нагласа.

— Разкрий ми някои от твоите тайни при флиртуването — каза Франк, смутена от желанието си да се образова в тази област.

— Това, което работи при мен, няма задължително да има резултат и при теб.

— Какво искаш да кажеш, че съм плоска като дъска? — попита Франк.

— Те ли са, според теб, тайното ми оръжие?

— Не са ли възвишенията предният пост на войската?

Аманда се разсмя.

— Уолтър не ми прави впечатление на тип, който си пада по големи цици.

— Е, това е някакво успокоение — каза Франк. — Подай ми онази синя рокля.

— Тази ли? — Аманда свали от закачалката една тъмносиня рокля с дълги ръкави и висока талия. — Прекалено е обикновена.

— Нека да я пробвам.

Франк се напъха в роклята. Беше й голяма, но не стоеше лошо. Тя се завъртя. Долната част на роклята се разпери и литна във въздуха. Усещането беше прекрасно. Франк реши, че роклята е достатъчно ежедневна и може да се появи с нея. Не искаше Уолтър да си помисли, че се е нагласила заради него. Аманда кимна одобрително на Франк.

— Никога не би ми хрумнало да те напъхам в тая дреха, но трябва да обявя, че изглеждаш прелестно.

Чу се думкане, сякаш като изпод земята. Мат, който имаше нужда от помощ, удряше с дръжката на метлата в тавана.

— Две минути да ти сложим грим и слизаме.

Аманда нанесе на лицето на Франк фон дьо тен, руж, спирала, сенки и червило за броени секунди. Оставаше да се прибавят последни нотки към новия вид на Франк. Аманда прибра с няколко фиби правата коса на сестра си на френски кок, като остави няколко кичура да падат свободно отстрани. Франк обу черен чорапогащник и обичайните Док Мартенс^[1]. Аманда предложи високи токчета, но Франк категорично отказа. Би било прекалено с токчетата. Бе достатъчно притеснена, че новата прическа светеше като неонова реклама, показваща престараването й. Сестрите си наметнаха палтата и слязоха надолу.

„Флирт с кафето“ беше препълнено отново. Аманда веднага се запъти към Мат, да му помогне зад бара. Франк влезе и си свали палтото бавно, чувствайки се неловко в дрехите и ролята на хубаво момиче. Тя видя Клариса, обградена с внимание, застанала при островчето със сувенирите и останалите неща, които бяха на самообслужване. Няколко жени, приковали поглед в нея, слушаха хипнотизирано какво се беше случило предишната вечер: бомбичките, полицията. Имаше още едно, по-голямо скупчване на клиентки в дъното на кафенето. Франк се насочи натам и чу неговия глас.

По-голямата сестра се приближи до групата от десетина жени, наобиколили една маса. Уолтър в центъра на вниманието — елегантен панталон, кръстосани крака, изящните му дълги пръсти държат чаша кафе. Франк хвана част от монолога: „И ето ме там на плажа на Бермудите, посред януари, само по шорти на мадраско каре и сандали. Всички момичета бяха по бански, оня модел на «Джей Крю» от две части, розово горнище и оранжево долнище. Много секси“. Както говореше празни приказки, погледът му премина през Франк. Разгледа я от горе до долу оценяващо и отмести очи. Не изглеждаше нито доволен, нито разочарован. Уолтър не я позна.

Франк се отдръпна настрани, не й достигаше въздух. Не можеше да повярва, че се е надявала да се случи нещо между нея и онзи мъж на масата. Чувстваше се унижена и съсипана, идеше й да съдере синята рокля и да свали грима заедно с кожата от лицето си. Докато се отдалечаваше, без да вижда накъде отива, Франк се сблъска с някого.

Клариса стоеше пред нея, лъчезарно усмихната.

— Франческа, гледам те и не мога да повярвам на очите си. Какъв е поводът? Романтична среща?

След всяка изречена дума от блондинката, Франк се чувстваше все по-голяма глупачка. Помисли си, че ще повърне. Но вместо това всичко в нея кипна и тя избухна:

— Знаеш ли какво, Клариса? Отстъпвам ти го. Целият е твой. Двамата ще бъдете много щастливи заедно с фалшивия си живот. — Гласът й пресекна.

— Какво беше пък това? — попита Клариса, премигвайки.

Франк не знаеше точно защо обиди Клариса. Със сигурност не беше този начинът да спечели приятелството й.

— Никога не бихме могли да бъдем приятелки — чу се да казва Франк. — Нямаме нищо общо. Абсолютно нищо. Не съществува и едно-единствено нещо, което бихме могли да правим заедно, или за което да разговаряме.

Блондинката запази самообладание.

— Успокой се, Франческа — каза Клариса хладно. Не беше останал дори и градус от топлината в гласа й.

— Започвам да се чудя дали наистина искаш да помогнеш на „Флирт с кафето“? — продължи Франк.

Аманда се появи при сестра си за части от секундата.

— Дишай дълбоко! Поемаш въздух, издишваш — прошепна тя на Франк.

— Млъкни, Аманда!

— Недей да й говориш така — изрева Клариса.

— Моля те, не викай на сестра ми — каза Аманда на Клариса. — Тя може да ми говори каквото си иска.

— Франческа? — Това беше Уолтър. Спорът беше разтурил групичката му.

Франк чу гласа зад себе си. Не можеше нито да се обърне, нито да избяга. Дълбокото й разочарование я беше парализирало. Трябваше да остане там и да понесе унижението.

— Франческа — каза той отново, но този път, застанал пред нея, — едва те познах.

— Очевидно.

— Изглеждаш зашеметяващо!

— Зашеметена до смърт.

— Какво се е случило? — попита той.

Страхувайки се да не се разплаче, Франк само поклати глава.

— Бихте ли ме оставили за малко насаме с Франческа? — помоли той Аманда и Клариса. Двете жени се отдалечиха.

Мислейки си как клиентите също бяха станали свидетели на цялата случка, Франк затвори очи и се опита да приложи Амандиния трик с визуализацията. Тя си представи, че е горе, сама, завита през глава.

Уолтър се наведе близо, ухаеше на сапун и сандалово дърво. Заговори тихо:

— Клариса знае, че ме привличаш, Франческа. Тя е просто приятелка.

— Никога не бих могла да те харесам — отвърна тя.

— Защо?

Тя не можеше да каже със сигурност. Беше почувствала пристъп (това беше думата, описваща най-точно усещането й) на погнуса само преди няколко минути, а сега не можеше да си спомни какво я беше предизвикало.

— Може би си мислиш, че съм арогантен и суетен — каза той, — и повърхностен, също така. Прав ли съм?

Тя кимна. Да, точно това беше.

— Но въпреки всичко, аз те привличам. — Уолтър сложи ръка на рамото й. Физическият контакт предизвика прилив на кръв в главата й. Бузите й пламнаха. — Запитай се съмненията и страховете ти с мен ли са свързани или със самата теб?

Обикновено настроена отбранително, Франк беше готова инстинктивно да отхвърли въпроса. Но в следващия момент се спря. Тя не знаеше дали е заради роклята, новата прическа, стреса от последната седмица или от последната година; а може би бяха повлияли опитите на Аманда да я разкрепости и да намали агресията в нея. Франк установи, че е склонна да обмисли нещата, преди да свие юмруци. Тя дори допусна възможността Уолтър да има сериозни намерения.

— Мисля, че се уплаших — каза Франк след дълга пауза. Усещането за несигурност и уязвимост беше толкова пронизващо, когато Уолтър не я позна, че чак й спря дъха. Беше се отворила стара рана и заедно с нея се върна болезнен спомен: поражението нанесено й от Ерик, който внезапно бе изоставил и нея и тригодишната им връзка. Онази сутрин, когато я напусна, Ерик я беше погледнал по същия начин — сякаш я вижда за пръв път в живота си.

Ръката на Уолтър продължаваше да лежи на рамото й. Допирът му я изгаряше — част от нея беше изпаднала в летаргичен сън толкова отдавна, а сега, като изтръпнал крайник, страстта й се съживяваше с болка.

Тя го погледна. Издължените бакенбарди, чипия нос. Накрая каза:

— Искаш ли да вечеряме някъде?

— И още как — отвърна Уолтър и си взе палтото.

Франк си облече пухеното яке и двамата излязоха, игнорирайки Аманда и Клариса, които ги наблюдаваха иззад витрината със сладките. Франк знаеше много добре, че кашата, която забърка, обиждайки и двете, трябваше да се оправи по-късно. Но за момента потисна чувството си за вина. Уолтър предложи да отидат в Хайтс Кафе. Франк се съгласи. Тя го хвана под ръка. Той я потупа окуражително, като наставник на викторианска девица. Какво й беше казала скоро Аманда? Ако не правиш секс цяла година, теоретически си девствена отново.

Докато минаваха покрай Босуърт Хотел, национален щаб на Свидетелите на Йехова, Франк подръпна Уолтър за ръкава. Той погледна от височината на шестте инча, отделящи върха на неговия нос от върха на нейния. С нечувана смелост Франк каза:

— Искам да те прегърна.

Уолтър съкрати разстоянието от шест инча за части от секундата, допирайки нежно хладните си устни до нейните. След това обхвана лицето й с две ръце и я целуна, сякаш беше корабокрушенец, изхвърлен на самотен остров, който пиеше от устата й живителна течност. Краката на Франк се огънаха и той я прихвана през кръста, за да я задържи. След това оправи разбърканата й коса и промълви:

— Ето това е моето момиче.

Слабините на Франк се свиха и тя усети, че се овлажнява. Групичка Свидетели на Йехова излязоха от хотела и в един глас извикаха:

— Вземете си стая.

Франк се нуждаеше от свръхчовешка сила, за да отлепи устни от Уолтър. Очите й искряха.

— Продължението следва — усмихна се тя и поеха към Хайтс Кафе, хванати за ръка.

В момента, в който влязоха в заведението, Франк почувства студ, по-смразяващ от този отвън. Сервитьорите и сервитьорките не отвръщаха на усмивката й. Уолтър я поведе към мястото за резервации. Тод Фиърсън се беше извисил срещу нея с цялата височина, на която бе способен. Франк му кимна учтиво:

— Здравей, Тод. Бизнесът върви добре.

— Франческа — каза с леден глас той, — съжалявам, но нямаме свободни маси.

— Ето тук виждам две празни — каза Уолтър.

Тод сви рамене.

— Съжалявам, господине. Защо не дойдете след два-три часа? Може и да имам нещо тогава.

— Нещо като съвест? — не се сдържа Франк.

— Франческа, не започвай — каза Тод.

— Нещо като съвест може да ти се е появило, когато се върнем? От колко години се познаваме? Ти плака на погребението на родителите ми. А сега, понеже с Аманда имаме някакви проблеми, не искаш да ми дадеш и най-лошата маса при теб.

— Не е подходящ моментът — изсъска той, поглеждайки към хората зад тях. После се наведе още повече към Франк: — Сестра ти е виновна. Тя въвлече моя ресторант в безпътния си живот.

— Ах ти, егоистично нищожество! — извика Франк. — Настоявам да получа маса, искам и вечеря за сметка на заведението и бутилка шампанско.

Можеше да си поиска и луната. Двама плещести сервитьори ги изхвърлиха навън. Уолтър беше хубав и сексапилен, но не беше як. Сигурно му беше неудобно да го третират така пред дамата му. Чувствайки се отговорна за случилото се, Франк каза:

— Хайде да отидем у дома. Ще направя лингуини^[2].

— И сос с кайма?

— И чеснови хлебчета.

Те се прибраха, разхождайки се, хванати ръка за ръка. Забавляваха се да се крият, за да минат покрай фронталния прозорец на „Флирт с кафето“, незабелязани от Аманда и Клариса. Като се качиха горе, Уолтър седна в кухнята да наблюдава Франк как слага да ври тенджера с вода.

— Двете със сестра ти живеете тук сами?

Франк постави на масата бутилка червено вино и му подаде тирбушона и една чаша.

— Наследихме това място от родителите ни. Ще стане почти година откакто умряха.

— О, много съжалявам.

— Да, беше доста ужасно.

— При катастрофа ли загинаха?

Франк кимна. Повечето хора смятаха, че ако двама души, и то сравнително млади (не бяха навършили още шейсет), умрат заедно, то те са се разбили с кола.

— Железопътен инцидент — отвърна тя. Гледаше го как бавно и внимателно си налива вино в чашата. Поднесе я към устата си, за да отпие. Не завъртя първо виното по стените й, за да провери баланса. Не го подуши, за да установи каква е реколтата, нито го жабурка в устата си. Той просто пи от виното. След първата глътка се усмихна и отпи отново. Това беше непринуден и честен човек, помисли си Франк. Тя почти не обичаше да говори за родителите си, но на Уолтър би могла да се довери:

— Те умряха точно тук. В тази стая. Сложили да ври тенджера с вода, точно като тази — даже мисля, че тази същата — но горелката не се запалила, а газта продължила да изтича. Те някак си се разсеяли… — Аманда смята, че са правили секс. — … и забравили да проверят тенджерата. Наистина не мога да разбера как може някой да сложи вода да ври и да забрави за нея. Трябваше да дойда да хапна с тях нея вечер. Отложих го, защото бях уморена. Дори нямах сериозно извинение. Но обещах да отида следващата вечер. Така ги и намерих, седнали на тези столове, със сметки и квитанции, разпилени по масата. Приличаше на нормална семейна картина, с изключение на силната миризма на газ и неестествения начин, по който бяха клюмнали главите им. Бяха мъртви вече от един ден. Ако не бях отменила уговорката от предишната вечер, щях да ги спася. Не, не. Не казвай нищо. Това е факт. Аз съм виновна. Имах една година, да свикна с тази мисъл.

Уолтър стана и прегърна Франк.

— Толкова съжалявам, Франческа.

Името й прозвуча тъжно и сантиментално. Тя се притисна към него и потъна в прегръдката му. Уолтър започна да я целува. Отправиха се към спалнята, без Франк да има възможност да изключи печката.

 

 

И тогава всичко беше свършило.

Но преди всичко да свърши, двамата се строполиха на леглото на Франк. Все още напълно облечени, те се въргаляха и натискаха. Франк беше изненадана да установи, че се държи като животинче. Както беше върху нея, Уолтър се претърколи настрани и каза:

— Съблечи се.

Франк почти припадна от стеснение.

— Не мога.

— Искам да го направиш.

„Беше ли възможно Уолтър да се окаже побъркан на тема контрол?“

— Но ако не ти е приятно, просто забрави.

Франк не беше експерт, ала би било грешка да си свали първо роклята. Щеше да се види ластика на чорапогащника й — гледка, която не бе предназначена за мъже. Франк седна на края на леглото и събу черния чорапогащник, показвайки слабите си крака, доколкото бе възможно при нейната неудобна поза. Слава богу, беше с хубаво бельо — обикновени памучни бикини, но розови. Поразена от собствената си увереност, тя се изправи пред Уолтър и повдигна края на роклята. Както я събличаше, ръцете й се заплетоха в ръкавите. Невиждаща нищо, с глава омотана в дрехата, тя усети дългите пръсти на Уолтър да затварят в шепи гърдите й. Той започна да я целува по корема, докато лактите й бяха все още заклещени в ръкавите.

Накрая Франк се освободи и метна роклята напосоки. Цялото й тяло настръхна. Уолтър я придърпа върху себе си. Катарамата на колана му се заби в хълбока й.

Той се извини, задъхано, и с няколко гъвкави движения си изхлузи дрехите. Носеше боксерки. Гърдите му бяха покрити със светли фини косми. Франк хареса това. Те се целуваха като че ли с часове, преди да свалят и последното останало по тях бельо, омаломощени от страст. Франк се зарови в него, вдъхвайки аромата и вкуса на тялото му. За първи път откакто изобщо правеше секс, тя се превърна в малко горско зверче, подгонено от глад, търсещо топло място, където да се приюти.

Те го направиха пет пъти. Със своята нова сексуална същност, като катеричка, Франк си складира оргазми за през зимата. След това тя заспа дълбоко.