Мади Джеймс
Любов в рая (9)

8.

— Хайде, нагоре и напред, момко! Време е да се раздвижиш.

Андрю отвори едното си око и я погледна накриво.

— Това за ръста ми ли се отнася, или за определена част от анатомията ми? — изръмжа той, след което се обърна с гръб към нея и дръпна завивките до носа си, малко уплашен от мисълта какъв би могъл да бъде отговорът.

— Нищо определено, имах предвид да станеш въобще. Хайде! Има толкова места, на които трябва да отидем, и толкова неща, които трябва да свършим — каза тя, като дръпна завивките.

— Махай се! Това е моята почивка. Искам да спя.

— Нещастен купонджия. — Тя го плясна по гърба. — Хайде, навън няма кой знае колко хора. Днес голяма група заминава извън комплекса за някакво масово гмуркане. Да отидем да видим как е плажът.

Андрю се отви до кръста и я погледна.

— Никога ли не млъкваш? Слушай, когато ти говорят! Гледай ме в устата: и-с-к-а-м-д-а-с-п-я.

Тя не му обърна никакво внимание и грабна завивката. Той мълниеносно се изправи и дръпна чаршафа към себе си, но не бе достатъчно бърз и Таша успя да го зърне. Изглежда се беше съблякъл по някое време през нощта. Горещината наистина беше непоносима.

— Хм, а може би съм имала предвид анатомията ти — промърмори тя и се отдалечи. — Тъй като така или иначе вече си гол, можем направо да тръгваме. Сложи нещо само докато стигнем дотам.

Тя започна да разкопчава ризата си. Андрю бе седнал на леглото и се опитваше да увие чаршафа около кръста си.

— Чакай, какво правиш? — извика той.

Таша вече бе разкопчала ризата до колана на късите дънкови панталони и я издърпваше.

— Ще си облека банския костюм, за да стигна до плажа. Нещата стоят така — сега или никога. Идваш ли или не?

Андрю се замисли над въпроса.

— Знаеш ли, Таша, не мисля, че е необходимо да отида на нудисткия плаж точно сега. Дъг и Брет са някъде навън, готови да ме щракнат… хм, могат да ме унижат, когато се върна в офиса.

— Не ти ли казах? — Таша пристъпи към него и дръпна чаршафа, при което ризата й леко се разтвори. — Тази сутрин станах рано и медитирах със Самюел.

Андрю я погледна с любопитство.

— Той ми каза, че след снощното парти са изхвърлили Брет и Дъг от комплекса — продължи тя. — Изглежда са се държали грубо и цинично и в един момент съвсем са прекалили — имали фотоапарат, което е забранено в тази част на комплекса. Снимали са гостите голи. Един от тях се ядосал и уведомил управителя. Изхвърлили ги като мръсни котета и ги ескортирали до летището. Така че няма от какво да се притесняваш.

Тя се усмихна, но неговото лице помръкна.

— Е? — Тя го гледаше изпитателно.

Погледът му бе прикован в нея.

— Те са стигнали до летището?!

— Хм, така изглежда — намръщи се Таша. — Сигурна съм, че управителят има някаква кола за спешни случаи. Но съм сигурна също и че твоят случай не е спешен. Какво ще им кажеш? Че си се превъзбудил?

— Ти си невъзможна!

— Така, идваш ли с мен, или не?

— Добре, ще дойда. Дай ми само минута, трябва да се облека. — Не му се ходеше, но мисълта, че тя ще е сама там, никак не му харесваше.

— Според мен няма защо да си правиш труда. Обуй си банския и да тръгваме.

Тя свали ризата от раменете си и пристъпи към вратата. Беше с гръб към него и Андрю видя как синята тъкан се свлече на пода и откри гладкия й тъмен гръб, плавната линия на раменете й и тънката й талия.

Тази жена ме подлудява…

— Трябва да си измия зъбите — изрече на глас той.

— Измий ги, ще те изчакам.

— Нещата ми са в стаята на Самюел.

— Отиди да ги вземеш и се върни тук.

— Не, ти тръгвай, аз ще те настигна.

— Как пък не! Ще тръгнем заедно.

— Аз… аз размислих. Всъщност не си спомням да съм решавал нещо, ти реши вместо мен.

Таша се обърна и го изгледа заплашително.

— Не — процеди тя през зъби, — не си размислил.

— Размислих! — Боже, тя изглеждаше великолепно.

— Какво има? Притесняваш се, че няма да си в нормата ли? Това ли е? Да не би да се стеснявате, господин Наперен Многознайко?

Ноздрите й потрепваха, косата й се вееше около голите й рамене, а дългите й крака бяха разтворени — поза, която изразяваше пълна решителност и деловитост. Андрю си даде сметка, че вече нямаше как да се откаже.

Той направи крачка към нея. Нещо в стомаха му се преобърна. Направи още една крачка и усети как в гърдите му нещо трепна. Гърлото му се сви, стори му се, че не може да си поеме въздух.

Не мога, помисли си бързо.

— Обещах ти да се срещнем на плажа, нали? Остави ме да отида до стаята и да се пооправя малко. — Той се обърна и събра дрехите си. — Всъщност можеш да тръгнеш още сега, за да мога да се облека. Обещавам, че ще те намеря.

— Андрю, това са празни приказки. И на двама ни е ясно, че няма да дойдеш.

— Уверявам те, имам намерение…

— Е, аз няма да те чакам. В случай че решиш да дойдеш — ще бъда на плажа и ще се забавлявам. А ти ще се вайкаш в стаята си за подредения си живот в Сиатъл. Знаеш ли какво, прави каквото искаш. Аз обаче нямам намерение да губя нито минута повече. Чао, скъпи.

Не му бе приятно да я наблюдава как се отдалечава.

 

 

На леглото му имаше бележка, на която пишеше:

„Довечера — купон с тоги. Който не дойде, е мухльо.“

Нямаше нужда да се чуди от кого е бележката. Самюел му бе казал, че не е почитател на партитата, нарушавали концентрацията му и му пречели да медитира. Бележката със сигурност беше от Таша.

След като се върна в стаята си тази сутрин и за радост Самюел не бе излязъл, защото Андрю още не бе успял да открие ключа си, той облече чифт къси панталони и риза тип поло, които бе купил предния ден. Трябваше да си купи и обувки, но… Реши да е непринуден и луд като всички останали и да тръгне бос.

Едно на нула за бизнесмена, помисли си той.

Не бе много приятно, но все пак по-добре от виолетовите чорапи и кожените обувки.

Цял ден се разхожда, като се опитваше да избягва нудисткия плаж. Не го беше грижа дали Таша бе там, той самият нямаше намерение да стъпи на онова място. Какво като й бе обещал!

Огледа нормалния плаж за нормални хора и му се прииска поне веднъж и Таша да е нормална. Хората тук се забавляваха и без да си захвърлят дрехите и да парадират наоколо така, както майка ги е родила. Радваха се на слънцето, караха сърф и си прекарваха доста добре. Защо те с Таша не можеха да направят същото?

Защото Таша не беше нормален човек. В интерес на истината той точно за това я харесваше, но никога не би си го признал.

Внимателно огледа всяко кътче — баровете, един от тях пиано бар, уроците по подводно гмуркане, тук само гледа, школата по ветроходство, тенис кортовете, фитнес клуба, волейболните игрища, откри, че едно от тях е за нудисти, столовата — там обядва, и дори и библиотеката. Предостатъчно за един ден, каза си.

Най-много го удивиха хората. Те прехвръкваха от едно занимание на друго, а лицата им бяха озарени от възторжени усмивки. Бяха доволни и безгрижни, сякаш нищо на този свят не би могло да ги разтревожи.

 

 

Андрю седна на края на леглото, погледна в огледалото на отсрещната стена и това, което видя, не се нуждаеше от думи. Лицето му бе намръщено, беше навлечен, не изглеждаше безгрижен, приличаше на човек, който носи световните проблеми на раменете си. Погледна бележката в ръката си и се замисли за вечерта. Само след миг здраво стисна листчето и тръгна да търси Самюел.

— Ако някой знае как се прави тога от това тук, то това трябва да е той — промърмори си Андрю.

Реши, че ако опита, ще може поне малко да… да се отпусне.

 

 

Таша опипа ивицата от тогата, която минаваше през лявото й рамо, през гърба й и бе завързана на кръста й. Проклета работа, помисли си тя. Как щеше да задържи този чаршаф върху себе си!? Трябваше да използва безопасни игли, но нямаше нито една, а и в магазина във фоайето на хотела не продаваха.

Чаршафът бе малък, този от голямото легло беше много голям, и тя издърпа малкия от походното легло. От него бе излязла доста къса и тясна за нейния ръст тога, а тя не носеше бельо. Реши да не прекалява с танците тази вечер.

Помисли си, че Андрю едва ли би забелязал, че е взела неговия чаршаф. Вероятно нямаше да му се наложи да го използва отново, едва ли щеше да прекара още една нощ в стаята й. Не го бе виждала цял ден. Знаеше, че той няма да се появи на плажа. Помисли си обаче, че по една или друга причина ще й се обади, особено след като разбере какво е запланувала за вечерта. Успя да убеди Самюел да пусне незабелязано бележката в леглото му. Това, разбира се, не значеше, че ще дойде. Нещо повече, ако той се появеше тук, тя щеше…

— Не вярвам на очите си — прошепна тя.

Това беше той, в тога от главата до петите. По лицето й се разля доволна усмивка. Беше дяволски привлекателен в тога. Видя го да се отправя право към бара, точно както и предната вечер. Тя се досети, че като човек на навика той щеше да направи точно това и след секунди вече бе там и го чакаше с чаша скоч в едната ръка и с коктейл с чадърче за нея самата в другата.

Андрю неловко се оглеждаше, опитваше се да не привлича внимание и да не показва колко неудобно се чувстваше. Всички наоколо се веселяха — хапваха, пийваха и танцуваха, но Таша знаеше, че интересната част все още предстои. Затова побърза да му вземе чаша уиски.

Той я видя едва когато застана пред нея. Очите му обходиха тялото й от горе до долу и се разшириха.

— Едно питие, моряко? — каза Таша и му подаде чашата с уиски.

Той я пое, изля кехлибарената течност в гърлото си и й я върна. Таша я постави на барплота и кимна на бармана.

— Доливайте му — каза тя и намигна на Андрю.

— Добре.

Таша се засмя. Раменете му се отпуснаха, той се плъзна до нея и се облегна на бара.

— Чувствам се глупаво.

— Изглеждаш като прасковка.

— Като прасковка!

— Хм… апетитен.

— Моля? — Андрю отстъпи крачка назад, но Таша се долепи до него.

— Не се тревожи, няма да те ухапя. Засега.

Той отново преглътна и потърси второто си уиски.

— Точно от това се страхувам — промърмори глухо в чашата.

Таша се изправи.

— Чуй! Време е за модното ревю на тоги.

Тя го хвана за ръката й го повлече към центъра на дансинга. Андрю нямаше друг избор, освен да я последва.

— Ревю на тоги ли?

— Да, ние ще участваме, записах и двама ни. Надявам се, че нямаш нищо против.

Андрю се закова на място и я дръпна.

— Какво си направила?!

— Записах ни! Ще бъде страхотно. Само чакай да видиш.

Той направи три крачки назад.

— Не! Съвсем си се побъркала!

Тя се обърна, тръгна към импровизирания подиум и го дръпна след себе си.

— Хайде, това ще е върхът! Трябва просто да вървиш по подиума. Виж! Започва.

— Да бе, голям майтап!

— Трябва да побързаме. Ние сме номера три и четири. — Тя спря, лепна голям номер с цифрата три на гърдите му, а номер четири залепи на бедрото си. — Да вървим!

Поведе го към стълбичката от лявата страна на сцената и преди да е разбрал какво става, го избута на подиума. Той спря в средата на сцената напълно вцепенен. На това май му викаха сценична треска, помисли си. Не можеше да помръдне от мястото си. Хиляди ръце махаха, полюшваха се, сграбчваха двамата състезатели преди него, докато те си пробиваха път по подиума. Ръцете хващаха краката им и дърпаха тогите им. Боже мой! Какво ще стане, ако… Отгоре на всичко крещяха груби, невъздържани сексуални подмятания, като о, миличък и хей, хубавецо.

— Андрю, движи се! — извика му Таша някъде изотзад. Изведнъж тя го хвана под ръка и го дръпна напред. — Не бъди толкова сериозен, отпусни се. Това е само на шега — извика тя, опитвайки се да надвика музиката и скандиращата тълпа.

Някой докосна прасеца му и той подскочи.

— О, скъпи, искам те! — изписка една обезумяла жена.

— Той е мой — извика друга.

— Карамба! — извиси се трети женски глас. — Русият е мой!

Андрю погледна към Таша. Очите му бяха пълни с ужас и възмущение. Тя отметна назад глава и се засмя, беше в стихията си и царствено се носеше по подиума. На него обаче му стигаше. Тя изглежда долови намеренията му, защото бързо се обърна и го поведе обратно по подиума и надолу по стълбичките. Когато слязоха, тя го погледна.

— Ти си напълно луда!

— Да, може би… — Тя се засмя.

— Това бе най-унизителното преживяване в целия ми живот.

— О, боже, и аз трябва да се чувствам отговорна за това — избъбра тя през смях. — Хареса ли ти?

Той поклати глава.

— Не проумявам. Защо искаш да ме унижиш? Какво целиш, Таша?

При тези думи изражението на лицето й стана малко по-сериозно.

— Не искам да те унижавам, Андрю. Искам да те накарам да се отпуснеш, да се забавляваш и да си починеш. Това се опитвам да направя. Хайде, овладей се!

При тези думи тя се обърна и се отдалечи от него. Отново.

 

 

На следващия ден следобед, когато Андрю се прибра в стаята след обичайната си разходка из комплекса, той отново откри бележка на леглото си. Този път съобщението бе:

„Девет часа. Бар Бейсайд. Който не дойде, е мухльо.“

Край, тук вече щеше да тегли чертата. Беше понесъл гневните й изблици в спора за нудисткия плаж, изстрадал бе дискотеката, бе оцелял от произшествието на купона, но по никакъв начин нямаше да го накара да отиде в бара. Тя нямаше и минимален шанс да успее, абсолютно никакъв. Беше невъзможно.

 

 

От открития бар се носеше глас, който пееше толкова фалшиво, че зъбите му изтръпнаха. Андрю нямаше представа какво прави тук. Струваше му се, че е дошъл да си търси белята. Истината бе, че колкото и да се опитваше, не можа да се примири с мисълта, че ще остане в стаята на Самюел, когато всички останали са навън и се забавляват. Особено когато Таша е навън и се забавлява без него. Той си помисли, че ако излезе, ще може поне да я види. Така или иначе се чувстваше вън от опасност, защото никой и нищо не биха могли да го принудят да пее на караоке. Ако по някакъв начин успееха, щяха горещо да се разкайват за това.

Андрю пристъпи към барплота и направи гримаса при усърдния опит на една жена с дълга, черна, къдрава коса да интерпретира песен на Уитни Хюстън. Не си спомняше името на песента, но някак успя да разпознае мелодията, защото му харесваше. Жената на сцената обаче бе същински екзекутор на песента.

— Уиски, господине?

Андрю погледна бармана и лицето на мъжа зад бара светна. Андрю му се усмихна в знак, че го е познал, и кимна.

— Чисто.

— И да доливам, нали?

— Точно така.

Барманът плъзна чашата почти до ръба на барплота. Андрю я хвана, отметна глава назад и я изля в гърлото си, след което доволно въздъхна от усещането на приятното парене в стомаха си. Уискито бе на път да му стане навик.

Андрю внимателно огледа помещението, опитвайки се да открие Таша, но не успя. Нямаше много хора; барът бе по-малък, по-далеч от хотела и по-близо до плажа. Да не би да е сбъркал мястото?

— Как се казва този бар? — попита той бармана, като му хвърли поглед през рамо.

— Бейсайд, господине.

— Тогава това трябва да е.

— Да, господине. Високата брюнетка ли търсите?

Андрю се обърна към него.

— Виждали ли сте я?

— Да, видях я преди малко. — Той отново плъзна чаша към Андрю. — Най-добре е да пийнете. Човек никога не знае какво се върти в главата на една жена.

Андрю се засмя и отпи от чашата.

— Тук сте много прав.

Той погледна към сцената и забеляза, че чернокосата жена си тръгва. Тълпата я изпрати с присмехулни хихикания и дюдюкане.

— Какво ли не правят хората, за да привлекат внимание — промърмори той.

— Така е, господине — съгласи се барманът и му подаде още една чаша уиски.

— Не мога да разбера защо някой би се качил там и би се правил на идиот. Много чудно.

— Виждам го всеки ден, господине.

Андрю надигна третото уиски.

— Може би ще желаете да намалите малко темпото, господине? — предложи барманът.

Андрю махна с ръка.

— Ами, по дяволите. Знам как да се оправям с уискито и най-важното — никакви плодови сокчета. Освен това — той подаде чашата на бармана — няма да шофирам. Могат ли да ме арестуват за пияно ходене?

Андрю се засмя на шегата си, барманът също се засмя.

— Не, господине, не могат! — каза той.

— Още едно тогава, друже.

— Веднага.

Само след няколко минути Андрю вече бе приключил с четвъртата чаша. На сцената излезе жена и обяви следващия участник. Трудно му бе да различи чертите на лицето й, но гласът й му бе познат. Сигурно е някоя позната от Сиатъл, помисли си той. Може би…

— Следващият ни гост — прогърмя гласът й над бара — е много специален. Той идва чак от Сиатъл. Нека посрещнем с бурни ръкопляскания господин Андрю Джейкъб Пауъл Трети.

Той примигна и се опита да съсредоточи погледа си в жената зад микрофона. Това беше… не беше ли?

Лицата на всички в бара бяха обърнати към него.

— Ваш ред е, господине — подкани го барманът.

Андрю го погледна.

— Това е тя, нали?

— Страхувам се, че сте прав. Тя е.

— Аз съм пиян.

— Това много помага в пеенето.

— Мисля, че сте прав.

Последните му спомени от тази нощ бяха как пее с прегракнал глас Хей, Джуд, след това Лъвовете спят тази нощ, последвана от сантиментална интерпретация на Ти имаш приятел. Опитваше се да запее Десперадо, когато Таша го издърпа от сцената и го поведе към стаята му. Нямаше спомен дали тя или Самюел го сложиха в леглото, но бе много доволен, че най-сетне се оказа там.