Мади Джеймс
Любов в рая (11)

10.

През нощта се разрази буря. Гърмя и трещя толкова силно, че се наложи да затворят прозорците и да понасят горещината в стаята. Когато дъждът спря, се оказа, че има повреда в електрическото захранване и климатикът няма да работи поне няколко дни.

Таша реши, че няма да се предаде толкова бързо. Оставаха й още два дни и тя щеше да ги прекара възможно най-добре. Предния ден бе проучила картата на околността и бе открила, че на около километър и половина от хотела се намираше малко изкуствено езеро с водопад. Тод й бе обяснил, че мястото е закътано, в езерото можело да се плува, но повечето гости предпочитали басейна на плажа и не си правели труда да вървят до езерото. Някои обаче все пак предпочитали да се усамотят там.

Точно това й трябваше. Температурата на въздуха скочи над тридесет градуса, гората бе пропита с влага, а насекомите бяха навсякъде. Трябваше да изведе Андрю от хотелската стая, преди и двамата съвсем да полудеят, особено след вчерашния им разговор.

Вълнението от вчерашния ден я бе изтощило. Цяла нощ бе мислила за това, което му каза, за погледа му, за това как сърцето й се сви, когато излезе и го остави сам в стаята.

Андрю Джейкъб Пауъл я харесваше?! Това не трябваше да отиде по-далеч. Приятно й бе да е с него, да го предизвиква, за да го накара да се отпусне, но харесване, привързаност! Готова ли бе за това?

Никакви чувства, Таша! Спомни си! Ти не умееш да се справяш с чувства.

Не можеше да спре да мисли за Андрю. Никога до този момент не бе имала връзка, която да се възпламенява толкова лесно, и все пак да й носи такова удовлетворение. Хубаво ли бе това, или лошо? Доставяше й удоволствие да влиза в словесни двубои с него и някак неочаквано се появиха и чувствата.

Кратката й реч бе най-доброто, което би могло да се случи. И двамата знаеха, че връзката им нямаше бъдеще. Бяха твърде различни, по дяволите! Беше доволна, че събра кураж да направи това, което трябваше.

Таша се върна в стаята късно. Андрю вече бе заспал — или се преструваше, че спи, не бе сигурна. На другата сутрин стана рано и изнуди Джош да й разреши да претършува хладилника. Той се подчини на драго сърце. Трябваше да изкара Андрю от стаята и ако искаше да му предложи малък пикник край езерото, щеше да се наложи и да преглътне гордостта си.

Потропа на вратата натоварена с четири торби, пълни с плодове и зеленчуци. Андрю й отвори, все още бе сънен.

— Напоследък взе да се поуспиваш.

Мина край него и си наложи да забрави за начина, по който той я бе накарал да се чувства предния ден, но усещанията сякаш пропълзяха след нея. Опита се да забрави за изгарящото желание, което се събуди у нея от докосванията му; че бе лежала будна две нощи, чудейки се що за човек бе Андрю Пауъл всъщност и защо между тях проблясваха искри. От твърдото й убеждение, че трябва да го остави, въпреки че го обича, не бе останало почти нищо. Как можа да му позволи да я завладее? Защо само един поглед подлудяваше хормоните й?

Тя вече си бе изяснила всичко. Може би.

Когато се обърна, той все още стоеше до вратата и я гледаше, а изражението на лицето му бе странно. Беше северен бог, напомни си тя. Представи си го с дълга и разпиляна от вятъра коса, с бронзови гърди, изправен на кърмата на викингския кораб и загледан в необятния океан.

Начинът, по който боксерките се бяха отпуснали по ханша му, събуди всички нерви на тялото й. Погледът й се задържа върху широките му гърди. Светлокафявите косъмчета по тях блестяха, очилата му бяха ниско на носа, косата му бе разрошена и не се бе бръснал от три дни. Изглеждаше, така да се каже, апетитен.

— Къде беше?

Таша се опомни и осъзна, че се бе унесла. Андрю бе затворил вратата, бе се настанил в плетения стол и я наблюдаваше.

— Донесох някои продукти.

Андрю се почеса по главата.

— Продукти ли? Защо? Можем да хапнем в столовата.

Таша разбра, че ще трябва да каже нещо за вчерашното им спречкване.

— Андрю… аз имах нужда от малко време, за да подредя мислите си.

— Успя ли?

— До известна степен. Станах рано и медитирах със Самюел.

— И какво реши?

— Реших, че… че трябва да се махнем оттук за известно време.

— От хотела?

— Да. Какво ще кажеш да отидем на пикник — запита тя и плахо се усмихна. — Не знам за теб, но на мен ми се иска да сменя пейзажа. Взех малко сандвичи и плодове и си помислих, че може да отидем до езерото.

— Виж ти — Андрю стана. — Значи си излизала тази сутрин.

— Не. Джош ми помогна да опустоша хладилника.

— Съгласен съм на всичко, стига да ме изкара от тази хотелска стая. Още малко и ще тръгна по стените. Снощи не можах да мигна от жегата.

Таша се зачуди дали това е била единствената причина.

— Да, аз също не спах много.

Андрю се намръщи.

— Ти си тази, която си тръгна оттук вчера, не аз — направо започна той, а погледът му бе по-красноречив и от думите.

В този миг Таша от все сърце си пожела да можеше да си вземе думите назад, но вече бе твърде късно.

— Значи аз съм идиотът? Добре, извинявам се. Спри да ме нападаш.

— Можеше да ми кажеш поне къде отиваш.

Значи се бе разтревожил за нея.

— Не бях сигурна къде ще отида. Не мислех, че е от значение за теб.

Тя вдигна торбите и се отправи към вратата.

— Бях загрижен. Съм загрижен.

— Просто се разходих. Повървях по плажа, не нудисткия, а обикновения. Исках да остана сама и да помисля.

— Добре. Да тръгваме тогава — изръмжа той и я последва.

Въпреки че стриктно следваха маршрута по картата, вървяха до езерото по-дълго, отколкото Таша очакваше. Това обаче я устройваше. Колкото по-закътано бе мястото, толкова по-добре. Копнееше за един спокоен следобед. Може би най-сетне щяха да уталожат възбудата и да научат повече един за друг, да починат и да прекарат следобеда в приятни разговори, вместо да се нападат един друг.

Езерото беше малко. На него бе построен дървен пристан, а към пристана бе привързана малка алуминиева лодка с гребла. Излязоха на хубав пясъчен плаж, а зад тях боботеше малък водопад, който се вливаше в езерото.

Устроиха си пикника на границата на пясъчната ивица под сянката на голяма палма. Бреговете на езерото бяха обградени от дървета, буйна растителност и висока трева, които го скриваха от погледите. Спокойно, красиво и уединено място. Таша не би могла да желае повече.

Тя устрои пикника върху одеялото от леглото си. Донесла бе сандвич с шунка, сирене, салата и домати за Андрю плюс чипс и малко мляко. За десерт му бе взела бисквити — традиционна храна за традиционалисти. За себе си и за него, ако желае, разбира се, бе набавила голямо парче бяло саламурено сирене, зелено грозде, от което не бе съвсем доволна, но все пак бе грозде, торба с ябълки и няколко моркова. Беше открила и кутийка с ядки, знаеше, че обикновено ги пресоляват, но все пак. За пиене бе имала късмет да намери бутилка минерална вода. Почти като у дома.

Докато вадеше от книжните торби, Таша бодро обясняваше какво е донесла. От време на време тя поглеждаше към Андрю, който лежеше и я наблюдаваше с любопитство. Когато приключи с подреждането си, тя доволна седна и му се усмихна.

— Ето, мисля, че сме готови. Гладен ли си?

Андрю повдигна вежди и се облегна на лакът.

— Удивително — засмя се той. — Никога не бих се сетил.

— За какво? — попита Таша, все още усмихната и доволна от себе си.

— За теб. Не бих си и помислил, че имаш домошарски наклонности, че се захващаш с такива неща.

— Какво искаш да кажеш с такива неща!

— Нали знаеш — продължи той, — да сервираш, да обслужваш.

Усмивката й застина. За момент тя се вцепени.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита бързо.

Темата на разговора я засегна и очакваше обяснение. Той се засмя, но някак предпазливо, сякаш предчувстваше какво щеше да се случи.

— Имах предвид, че не съм си те представял да сервираш на някого, това, да донесеш всички тези неща и да ги подредиш толкова хубаво за мен. Да разбираш от храна, която мислиш, че ще ми хареса, ами, изглежда някак… домошарски, това, което да прави една грижовна женичка.

Грижовна женичка!

Таша бе смаяна и за момент просто седеше и го гледаше. Когато се съвзе, тя застана на колене и методично започна да прибира всичко в торбите.

Гърдите я заболяха от пулсиращия в нея гняв, гняв, който не смееше да отприщи. Ако го направеше, щеше да избухне.

Как смееше той!

Андрю я наблюдаваше. Таша чувстваше погледа му, но не можеше да го погледне. Когато посегна да вземе сандвича с шунка и сирене, той хвана ръката й. Таша се опита да се измъкне, но хватката му беше здрава.

— Таша… — тихо промълви той.

— Пусни ме — изстреля думите, без да откъсва очи от сандвича.

С другата си ръка Андрю обърна лицето й към своето. Тя се опита да се противопостави, но накрая му позволи да я притегли към себе си. Устните му бяха заплашително близо. Тя се отскубна, седна и го погледна право в очите.

— Добре, давай направо. Какво сгреших този път. Да го изясним — нареди той.

Таша не знаеше откъде да започне, как да го каже така, че този мъж, чиито възгледи бяха от ледниковия период, да я разбере. Той дори не разбираше кое в думите му я бе вбесило.

— Добре. Искаш да знаеш какво става? Ще ти кажа. Уморих се от това да се отнасяш с мен като със смахната феминистка, която води ненормален живот и няма капчица морал.

Андрю се стъписа.

— Никога не съм казвал това, Таша… — прекъсна я той.

Тя примигна.

— О, да, каза го. Казваш го през цялото време.

— Грешиш. Никога не съм го казвал.

— Но го намекваш.

— Кога? А и какво общо има това с онова, което казах преди малко?

Таша се обърка. Какво общо имаше наистина? Не бе сигурна в отговора. Какво ставаше?

— Ами… това нещо за домошарство, което подмяташе. По дяволите! — Тя се изправи, напълно объркана от това, което искаше да каже, и заплака. — Ако искам да направя нещо хубаво за теб, като да ти избера проклетия сандвич, защото мисля, че ще ти хареса, значи, че го правя единствено, защото искам да го направя. Не защото имам някакви скрити подбуди или защото чувствам женски инстинкт да го направя, или защото искам да те съблека. Просто защото го искам. Не — продължи тя ядосано, — не си падам по сервирането повече, от която и да е друга жена. Ако искам да направя нещо за някой мъж, за теб или за някой друг, ще го направя, без значение какво мислят другите, някои феминистки или майка ми — не давам пукната пара за мнението им! Правя каквото поискам, когато поискам и ако това включва да сервирам на някой мъж или на който и да е друг, така да бъде! Уморих се от глупости.

Тя погледна към треперещите си ръце. Очите й бяха пълни със сълзи и все още държеше сандвича, който машинално бе смачкала.

— Ето ти идиотския сандвич! Bon appetit!^[1]

Сандвичът се удари в гърдите му и падна на одеялото. Андрю лежеше неподвижно и я гледаше. Когато Таша приключи с тирадата си, в гората се възцари тишина. Тя бе замряла, очите й не се откъсваха от неговите, а по страните й се търкаляха сълзи. Пристъпи към него, като внимателно заобиколи смачкания сандвич.

— Никога не съм казвал, че нямаш морал — прошепна той.

Таша затвори очи, искаше й се поне веднъж да бе премълчала, да бе запазила всичко в себе си.

— Знам — изхълца тя, като плъзна пръсти дълбоко в джобовете на късите си дънкови панталони и отправи поглед някъде в далечината.

— Тогава защо го каза?

Таша с мъка си пое въздух и го погледна. Очите му бяха пълни с болка. Тя знаеше, че и нейните изразяват същото. Сви рамене.

— Кой знае… Неувереността ми излезе наяве, предполагам. Истината е, че не знам какво мислиш за мен. Искам да кажа, защото аз… аз те дразнех онзи ден на плажа… за… за волейболния мач.

Андрю се приближи и нежно изтри с показалец сълзите й. Таша затвори очи, чувстваше, че се разтапя от докосването му.

— Не съм се разочаровал от теб — тихичко рече той. — Всъщност накара ме да те уважавам още повече.

— Защо? — Не смееше да го погледне.

— Защото държиш на убежденията си и не отстъпваш от тях за нищо и никого.

Все още със затворени очи, Таша потрепери и почувства как ръцете му я обгърнаха и я притиснаха.

— Понякога наистина си мисля, че си луда — продължи той и тихо се засмя.

Таша отвори очи и отново бързо ги затвори, защото в този момент устните му намериха нейните и се притиснаха в тях. Целувката му предизвика вълни в тялото й, което и без това вече трептеше. Тогава той я пусна.

Таша го погледна и се запита как всичко това се бе случило толкова бързо и неусетно. Целувката му я свари неподготвена и тя не знаеше какво да направи, какво да каже.

— Съжалявам. Не исках да кажа нищо. Не исках да изпадам в истерия вчера.

Тя кипна.

— И аз не трябваше да го правя днес.

— Квит ли сме?

Тя кимна, загледана в лицето му.

— И все пак разбрах какво имаш предвид.

— Така ли? — попита тя и го погледна изненадано.

Андрю я прегърна, притисна я към себе си, положи главата й на рамото си и прокара пръсти през косите й.

— Да. Ние сме много различни и аз не знам какво може да се направи за това.

Таша кимна.

— Зная — нежно прошепна тя, но дълбоко в себе си знаеше какво трябва да се направи и вече му бе показала какво е то.

Час по-късно те вече довършваха остатъците от пикника, като внимателно отбираха зърната от чепките с грозде, опитвайки се да открият здрави и годни за ядене.

— Винаги ли се храниш така? — попита Андрю.

Той бе опрял гръб на едно дърво и бе положил ръце на колената си. Таша се бе излегнала в единия край на одеялото, подпряла глава на ръката си и дъвчеше последното зърно грозде, което бе хвърлила в устата си.

— Как?

— С пресни плодове и зеленчуци. Да не си нещо смахната на тема здравословно хранене.

Тя сви рамене.

— Не точно, но наистина ям много плодове и зеленчуци, особено от тези, които продавам в магазина си.

— Вярно, ти каза, че продаваш зеленчуци.

— Отгледани по естествен път плодове и зеленчуци, а също и витамини и билки. Аз съм отчасти специалист по билките и експерт по всички здравни въпроси, макар че, да си призная, невинаги правя това, което проповядвам. Млечните продукти са моята слабост. А ти?

— Червено месо и картофи. Засега не са ми навредили. — Той мъжкарски се потупа по гърдите.

Таша се направи, че не забелязва самодоволството му.

— И сигурно със зелен фасул, задушен в свинска мас — иронично добави тя.

— Ммм да, и пълнозърнест хляб.

— Разбира се — отвърна Таша и завъртя очи, — с много масло, сигурна съм.

— Не ти ли казах, че семейството ми идва от Юга? Майка ми все още готви по южняшки — пържено пиле, овесена каша, сосове, бекон.

Таша направи гримаса.

— Не знаех, че някой още готви така. Трябва да се съгласиш, че леко задушеният на пара фасул е много по-полезен за теб. По този начин се запазват всички полезни вещества и вкусови качества. Така, както ти ги ядеш, тялото ти не получава нищо хранително, а само трупа грамчета тлъстини.

Андрю се протегна и лениво се излегна. Лицето му бе доволно усмихнато, когато се наведе към нея. Беше само на сантиметри от очите й тя не знаеше какво ще последва.

— Предизвиквам те да откриеш дори и грам тлъстина по тялото ми.

Очите й се разшириха. Беше прав, по тялото му нямаше и следа от тлъстини, но предизвикателството й хареса.

— Свали си ризата! — нареди тя.

Той го направи веднага. Как така това става толкова лесно, запита се тя. Вече няколко дни се опитваше да го накара да съблече тази риза. Очите й се спряха на гърдите му — гладка и стегната плът. Тъмнорусите косми по тях потъмняваха надолу, до колана на панталоните.

— Така. — Таша си пое дълбоко въздух и го погледна в очите. — Много ли тренираш? — запита.

— Вдигам малко тежести. От време на време играя хандбал.

— Добре — продължи тя и отправи поглед към езерото. Тук става нажежено — си помисли. — Тогава изгаряш всичко, но това не значи, че си здрав.

Той улови погледа й.

— Здрав съм, повярвай ми. Здрав като стомана.

— О… — проточи тя. — Обзалагам се, че е така, добави наум и погледна настрани.

Той вдигна кичур от косата й и започна да го върти между пръстите си. Таша знаеше, че е невъзможно, но в този момент имаше чувството, че в косите й имаше нерви, които се наслаждаваха на милувките му. Струваше й се, че в нея бавно се разпалва огън. Тук бе дяволски горещо.

— Да, и го дължа изцяло на южняшките гозби на майка ми.

Таша наклони глава. Косата й се изплъзна от пръстите му.

— Нали не живееш още с майка си? — безцеремонно запита тя.

Андрю посегна, взе един морков и отхапа. Започна да дъвче бавно и ако някой можеше да дъвче съблазнително, то това бе той. Таша го наблюдаваше как бавно върти моркова между пръстите си и я наблюдава.

— И какво ако е така?

— Бих казала, че си твърде голям, за да бъдеш момчето на мама — бързо отвърна тя. — Или си бил единствено дете, или разглезено хлапе и още ти се ще да те дундуркат.

Андрю се засмя.

— И трите ти предположения са грешни. Не, не живея у дома. Това, вярваш или не — той я погледна изпитателно изпод вежди, — би объркало начина ми на живот. Далеч не съм разглезено хлапе или единствено дете. Бях средното дете, което все забравяха, и трябваше да им угажда, за да привлече внимание. Мисля, че точно поради това съм такъв работохолик. Докато растях, трябваше да работя по-усърдно от другите, за да привлека внимание.

За момент Таша се замисли над думите му.

— Обзалагам се, че в детството ти всичко е било подредено, по реда си, нали? Децата, мама, която не работи и си стои у дома, татко, който носи у дома бекон, съботна църква, куче и дъсчена ограда.

Андрю колебливо кимна и я погледна учудено.

— Ами да. А ти?

— Какво за мен?

Таша легна по гръб, преплете пръсти на корема си и се загледа в тюркоазното небе. От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка. Различни светове.

— Моето детство е толкова различно от този малък сценарий, че вероятно няма да го проумееш.

— Пробвай ме.

Начинът, по който той се усмихна, когато тя вдигна очи към него, бе това, което я накара да продължи. Беше една от тези подканващи, предизвикателни усмивки, при които крайчецът на устните на мъжете дяволито се извива нагоре, а краката на жените се подкосяват. Усмивка „ала Кевин Костнър“, която казва: Ти ме удивляваш и все още не ми е много ясно какво да правя с теб. Тя реши, че й харесва, макар и дяволски да я объркваше. Опита се да не мисли за това.

— В черупка, родителите ми бяха и все още са хипита, твърди бунтари. Аз съм единствено дете, заченато в края на шестдесетте по време на музикално събитие от типа на Уудсток в Колорадо. Израснах в малък планински град, където известно време живяхме в комуна с още няколко семейства. Това бе в началото на седемдесетте. Възрастните отглеждаха различни неща за ядене, продаваха цветя, а вероятно и някои други неща, които са малко незаконни. Бях малка и не си спомням много. И ние, децата, имахме домашни задължения, но играехме повече, отколкото работехме. Майка ми се казва Виолетова Дъга. Тя се занимава с алтернативна медицина и кристали, нали се сещаш, всички тези неща от нов тип. Името на баща ми е Зевс, той поправя планински колелета бегачи. Това, разбира се, не са истинските им имена. Първото ми име е Мунташа Бегония. Както родителите ми казваха едно време, Смит е толкова обикновено име, а те искали ние да се отличаваме от света. Винаги сме живели в Скалистите планини, откакто се помня, възхищавали сме се на природата и нейните дарове и сме се опитвали да избягваме комерсиализма, юпитата и всеобщата американска мечта. С две думи, израснах на зеле и плодове и да бях видяла дъсчена ограда по това време, не бих разбрала какво е. Мисля, че моето минало е толкова различно от твоето, колкото въобще е възможно да бъде.

За момент тази мисъл силно я притесни, точно както когато бе в гимназията и се опитваше да бъде нещо, което не беше.

Андрю бе легнал по корем и я наблюдаваше. Присвил бе очи и прехапал устни. Сега тя бе развалила всичко, знаеше си, че е така. Беше потвърдила всичките му подозрения, че е луда.

— Ти си измисли всичко това, нали?

Таша се подсмихна и поклати глава.

— Истина е, кълна се!

Така поне всичко щеше да излезе наяве. Тя не бе от хората, които пипат леко.

— Ти си дяволски интересна жена, Мунташа Бегония Смит.

— Така ли? — Тя посегна и леко го перна с юмрук по брадичката. — А ти ми се струваш извънземен, но аз съм готова да забравя за това, ако и ти го направиш.

В момента, в който думите се изплъзнаха от устните й, Таша се панира. Защо бе казала това? За миг погледът му изпитателно обходи лицето й.

— Смятай го за сторено.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Добре.

Погледът й улови неговия и го задържа. Добре, но какво значи всичко това?

Андрю се наведе и нежно бръсна устни по нейните за втори път този ден. Поривите, които тази целувка предизвика в нея, не отшумяха, дори когато той отново облегна глава на ръката си и я погледна.

— Какви са тези билки, които продаваш в магазина си? Не са ли просто някакви измислици? Да не би да си търговец на змийска отрова? — той посегна, отново хвана кичур от косата, доближи го и го помириса. — Между другото, миришеш много хубаво.

Таша преглътна, сякаш на гърлото й бе заседнала бучка. От три дни го преследваше и той бе направил всичко възможно, за да я обезкуражи, а сега бе обратното. Той й пращаше знаци — онези знаци. Около тях като че ли пулсираха магически импулси. Защо тогава всичко това й изглеждаше малко не както трябва? Защо дишаше толкова тежко.

— Ами… лекове… билки. Но не са измислици. Ако направиш необходимите проучвания, ще разбереш, че си имат научно обяснение. Билките са стари като човечеството и хората от векове ги използвали за лечение на какво ли не.

— Например?

Той потърка косата й по устните си и Таша почувства как в нея се надига желание.

— Например… ъъъ, ами, много добър пример би бил този за… за противозачатъчните.

— Противозачатъчни — повтори той и пусна косата й, а очите му се разшириха.

— Ммм, да — каза тя и преметна коси през рамото си. — Например — тя се изправи на лакът и внимателно огледа земята наоколо — Цветето на кралица Ана.

— Това може да предотврати бременност? — Той я изгледа с недоверие.

— Така казват. Аз самата никога не съм го използвала, но съм изучавала билките. Според това, което научих, една лъжица със семенцата на Цветето на кралица Ана и чаша вода, изпити веднага след секс, предпазва от бременност. Аз не го препоръчвам, а и правителството щеше да ме погне, ако го правех, но някои жени в селските области го използват и днес.

— Искаш да кажеш в някои страни.

— Не, имам предвид Вирджиния, Северна Каролина, Тенеси, Апалачите.

— Будалкаш ме.

— Не те будалкам.

— Смайващо. И какво още?

Таша сви рамене.

— От хранителна гледна точка има много неща. Ментовият чай лекува главоболие и успокоява раздразнен стомах. Лайката помага на нервната система и при менструални проблеми. Белият равнец действа безотказно при грип и треска, а тинктурата от корените на американското тропическо дърво е добър диуретик. — Тя направи пауза, той я слушаше много внимателно. — Пчелният восък дава сила и издръжливост — продължи тя — и ако кучето ти има бълхи, то трябва просто да го напръскаш с екстракт от полски джоджен, разтворен във вода. Прави чудеса, а в същото време е безвреден за животното. Женшенът е полезен за много неща — кръвното налягане, имунната система, стреса, а да не говорим за това какъв стимулант е на половата активност. Но не е само той, същото се постига и с дамиана или шу ю шу.

Докато говореше, тя отбираше зърна от гроздето пред нея. Бризът подухна в косите й и тишината се наруши само от лекото жужене на мушичка. Противозачатъчни и сексуални стимуланти? Не можа ли да измисли нещо друго? Тя вдигна очи към него.

— Не знам как точно действат, не съм ги пробвала.

— Хм, аха — промълви той много бавно и се наведе към нея. — Кажи ми нещо повече.

Устните й бяха сухи, много сухи и тя прекара език по тях, за да ги овлажни. Погледът му проследи движението на езика й. Устните му леко се разтвориха и тя почувства топлия му дъх — толкова близо бяха един до друг. Тя трепереше.

— Горещо е.

— М… хм. — Той се доближи още повече. — Можеш да го повториш — прошепна.

Устните му бяха едва на сантиметри от нейните и сърцето й биеше лудо. Не знаеше дали ще издържи. Това не беше по плана.

Таша щракна с пръсти и рязко изправи глава.

— Имам страхотна идея. Хайде да поплуваме.

Тя скочи на крака, поколеба се само за части от секундата и се затича по плажа. Измъкна тениската през главата си и я захвърли, изхлузи гуменките и ги ритна настрани, след което дойде ред на избелелите къси дънкови панталони. Тя ги изхлузи, подскачайки първо на единия, после на другия крак. Накрая свали оскъдните си бикини и ги ритна назад към Андрю. През цялото време се опитваше да усмири пулса си и да спре сигналите, които мозъкът й разпращаше до хормоните й. Беше на косъм да експлодира.

Влезе във водата и се гмурна.