Мади Джеймс
Любов в рая (13)

12.

— Тук е чудесно, нали? — попита тя Андрю.

Тя се излегна на пристана и се вгледа в небето. През последните няколко минути и двамата бяха запазили мълчание.

Тя изглежда бе изяснила за себе си ситуацията, в която бяха, бе я приела и не смяташе да я променя. Той се зарадва, че преодоляха пречките от миналото. Оставаха им бъдещите пречки. Тях едва ли щяха да прескочат толкова бързо. Таша знаеше как да изясни въпроса с Марк, това бе очевидно, а тя и Андрю знаеха, че трябва да приемат това, което се случваше между тях.

— Какво има? — Настоятелният му поглед я бе принудил да се обърне и да го изгледа.

— Ами това… най-накрая сме свободни.

Тя затвори очи, отметна глава назад, косата й се спусна като водопад към дървената площадка на пристана. Изви шията си, сякаш за да улови и почувства слънчевите лъчи с нея.

— Отхвърлихме примките на обществото, в което живеем, Андрю. Ние сме насаме с природата. Нямаме нужда от дрехите си. Всичко, което ни трябва, са телата ни, ние самите. Усещането е точно такова, каквото го описа Самюел.

Андрю наклони глава напред и забеляза, че лицето й изразява покой. Хареса му. Тази Таша, която познаваше от по-рано, се бе завърнала и докато погледът му играеше по плавната извивка на шията й, страстта в него отново се пробуди.

— Да — изрече той с нотки на съблазън. — Чистосърдечно се съгласявам.

Таша отвори очи. Той изучаваше изражението на лицето й, докато тя изпъна ръце над главата си и легна. Таша лениво затвори очи. Гърдите й се изправиха нагоре, сякаш се стремяха към топлите следобедни слънчеви лъчи. Леко повдигна коляно и продължи да изтяга и извива тялото си като котка. Погледът на Андрю проследи тялото й от върховете на пръстите й до стъпалата й, като се спираше на всяка важна и красива подробност. Ако бе отворила очи, тя щеше да прочете мислите му.

— Знаеш ли, беседата по ориентиране бе напълно точна — каза Таша, без да помръдне, лицето й все още бе насочено към небето. — Никога досега не съм се чувствала толкова спокойна, така самовглъбена, така ужасяващо свободна. Не съм и предполагала, че ако сваля дрехите си и приема несъвършенствата на тялото си, ще се чувствам толкова…

Андрю не искаше да чуе и дума повече. Какви несъвършенства! По това великолепно, чувствено тяло нямаше нито един недостатък. Нима тя не бе наясно? Нима не разбираше, че го подлудява.

Той улови брадичката й и наведе глава към нея. Когато я привлече към себе си, очите й се отвориха с израз на искрена изненада. Преди да й позволи да промълви и звук, устните му се устремиха към нейните.

— Никога… не… спирай… да… говориш! — изръмжа той между задъхани целувки.

— Понякога… — прошепна тя, като обви врата му с ръце и го привлече към себе си.

Андрю се надвеси над нея. Левият й крак се плъзна по бедрото му. Желание, дълбоко и осъзнато и от двама им, премина през него и се предаде и на нея и разпали плътта им, която се докосваше. Лекото полюшване на пристана ги накара да се долепят един до друг. Андрю изстена и прокара ръка от брадичката по шията и се забави на гръдта й, като нежно погали с пръсти зърната й, продължи към малката извивка на корема й. И още по-надолу, докато намери мястото, което търсеше — горещият, нежен, влажен, плодовит център на тялото й. Тя изстена, без да отделя устни от неговите. Пръстът му проникна в нея. Тя потрепери и той почувства горещия й дъх. Той откри това, което й даваше наслада, и това му даде сигурност, обхвана я с дланта си, масажираше я с върховете на пръстите си. Тя се изви, прошепна името му между горещото пресечено дишане, ръцете й се впиха в раменете му.

— Таша — прошепна той в косата й. — Знаеш ли откога имам нужда да те докосвам така?

Тя кимна и изстена в отговор.

Той изгуби представа за всичко наоколо, покри тялото й със своето, ръката му не се отделяше, продължаваше да гали своето ценно завоевание, другата му ръка обхвана главата й, за да може да се наслади на нейните устни, очи, страни, уши, на шията й и на устата й.

Неговата сладка Таша…

Тя заби нокти в раменете му, когато тялото й се изпълни с напрежение от докосванията му долу.

— Направи го, мила — прошепна той в косата й, когато откри сладкото място зад ухото й. — Направи го. Излей се в мен, мила. Искам да те накарам да се почувстваш жива и свободна както никога досега.

Таша бе сгрешила. Голотата не бе най-освобождаващото й преживяване. Да е гола и да се люби с Андрю под това синьо небе сред Майката природа, бе най-въодушевяващото, страстно единение с природата, което се бе осмелила да изживее.

В момента, в който той я докосна, тя забрави за всичко, забрави страховете си. Пръстите му, ръцете му, устните му бяха навсякъде и събуждаха в нея пулсиращо, неописуемо желание. Никога досега не бе изпитвала такава страст. Никога. Той я погали и огънят в нея лумна, зноен и изгарящ дланта му. Тя гореше, той я бе запалил. Беше освободил, беше събудил дремещата в нея страст, за която бе забравила, че съществува. А може би не бе я имало по-рано. Когато яростта нарасна, тя се вкопчи в него, изгубена в порой от усещания и чувства. Чакаше, копнееше за още.

Тя изригна в ръката му. Тялото му се изви към нейното и я притисна. Той я държеше, шепнеше в ухото й, галеше я и бавно я връщаше към действителността. Тя притихна и зарови лице в гърдите му. Андрю въздъхна, притисна я още по-силно и приглади разрешената й коса.

Таша се усмихна и се сгуши до него.

— Онзи ден ти ми каза, че съм на път да експлодирам — прошепна тя, — мисля, че току-що го направих.

Андрю хвана лицето й в дланите си, не искаше да изпусне нито един нюанс на изражението й, беше благодарен за момента, който изживяха, за близостта, за интимността. Тя бе несравнима. Никога нямаше да го забрави.

Тя нежно прокара пръст по скулите му.

— Сега е твой ред.

От гърдите му се изтръгна стон.

Боже, колко много я желая.

Изведнъж в следобедния покой екна див писък, от който и двамата подскочиха. Огледаха се, за да разберат какво става. Към суматохата се прибавиха откъслечни крясъци и подвиквания. Птиците от дърветата шумно се разлетяха.

— Ей, виж, човече, туристи!

Андрю и Таша замръзнаха. Смаяна, Таша скочи на крака. Андрю бързо я последва, като пристъпи пред нея, за да я прикрие с тялото си.

— По дяволите — прошепна тя, — май си имаме компания.

— Шшт — тихо заповяда той. — Остави ме да се оправя с това. Прави точно каквото ти казвам. Не мисля, че ще дойдат чак дотук. Мисля, че тук сме в безопасност. Просто пази тишина.

— Надявам се, че си прав. — Тя се притисна в гърба му, доволна, че поне веднъж някой щеше да я защити.

С луд смях, доволни викове, бумтяща реге музика и ръмжащи мотори младежите овършаха обяда, одеялото и дрехите на Андрю и Таша. Направиха едно последно кръгче и спряха, като насочиха мотоциклетите си към Андрю и Таша.

— Скачай! — извика той.

При този вик и двамата се гмурнаха във водата.

Андрю и Таша се хванаха за стълбата зад пристана и се спогледаха. Бяха изчакали няколко минути, чуха, че шумът от моторите на мотоциклетите и музиката се отдалечиха, и се надяваха, че посетителите им си бяха тръгнали.

— Мислиш ли, че заминаха? — прошепна тя.

Той сви рамене и започна да се изкачва по стълбата.

— Ще погледна.

Само след секунди Андрю се върна, но изражението му не предвещаваше добри новини.

— Е? — запита тя.

— Изчезнали са.

— Тогава да се махаме оттук. По гърба ми пробягват тръпки. — При тези думи тя започна да се изкачва по стълбата.

Андрю сграбчи ръката й.

— Чакай!

Тя се обърна и го изгледа учудено.

— Какво има?

— Има нещо, което не ти казах. Те взеха някои неща.

— Неща?

— Дрехите ни.

Тя бе смаяна — очите й станаха кръгли като монети, веждите й се извиха нагоре, а устните й, здраво стиснати, се превърнаха в тънка линия. Без да губи повече време, тя се качи по стълбата. Андрю я последва и двамата огледаха плажа. Само миг след това тя се затича към ръба на кея и се гмурна във водата.

Таша плува с всичка сила, докато не усети гладкото обрасло дъно под нозете си. Когато стигна пясъка, хукна към мястото на пикника и разбра, че Андрю е бил прав. Чу тежкото му дишане зад себе си и се извърна.

— Взели са дрехите ни!

Андрю сякаш бе обезумял.

— Знам! — извика той.

Той се огледа наоколо, отпред и отзад, търсеше и крачеше нагоре-надолу по пясъка. Провери в кофата за боклук и зад палмата, под която се бяха настанили. Той наистина бе разтревожен.

— Няма ги, Андрю, откажи се.

— Очилата ми! Имам нужда от тях.

В момента, в който го изрече, настъпи нещо. Наведе се и го взе.

— Струва ми се, че ги откри — вметна Таша, загледана в изкривената телена рамка. — Наистина ли не можеш без тях?

След минута колебание Андрю поклати глава и ги захвърли.

— Ще карам без тях за известно време — изръмжа той и отново се зае с търсенето. — Аха! Мисля, че намерих нещо — извика, като нагази във високата до кръста му трева зад дървото.

Когато вдигна находката си, се оказа, че това бе одеялото.

— Излизай оттам, Андрю. Насекомите ще те изпохапят. Ще съ-жа-ля-ваш — пропя тя.

— Ще намеря дрехите ни, дявол го взел — извика той, докато си пробиваше път през треви и плевели. — Не разбираш ли в какво опасно положение сме в момента.

Тя направи крачка, за да го чува по-добре.

— Напълно съм наясно. Първо, трябва да се върнем в курорта, второ — нямаме дрехи. Трето — не знаем къде са разбойниците, които взеха дрехите ни, и дали ще се върнат. Четвърто — ще се чешеш до трето пришествие, ако не си изнесеш сладкото дупе от тези плевели. А, и пето — гърбът ти е доста червен. Мисля, че изгаряш жестоко.

Той се подаде от храсталака.

— Основателна причина да дойдеш тук и да ми помогнеш — смъмри я той.

— Андрю…

Когато се обърна към нея, в погледа му се четеше отчаяние.

— Не разбираш ли? Те взеха дрехите ми. Моите дрехи.

— Какво да правя?

Таша само поклати глава.

— Не знам. Ще измислим нещо. Ще отидем да купим това-онова, когато се върнем в комплекса.

— Когато се върнем? А как ще стигнем оттук дотам? Виж, ще ми помогнеш ли, или не?

Таша се нацупи и постави ръце на кръста си.

— Ако си мислиш, че ще направя и една крачка в тези бурени, по-добре помисли пак, Андрю Пауъл. Не горя от нетърпение да бъда нахапана по…

— Ох! — Андрю подскочи като ужилен. Само за секунди той се оказа до нея с протегната напред ръка — Махни го! — крещеше. — Махни го!

Таша сграбчи ръката му.

— Стой мирно — нареди тя и погледна пчелата, която все още не се бе отделила от жилото си, забито в дланта на Андрю.

Той подскачаше от крак на крак. С бързо движение Таша махна пчелата заедно с жилото и го погледна.

— Алергичен ли си? — попита.

— Не знам — намръщи се той.

— Не знаеш? Как си реагирал на ужилвания от пчели досега?

— Никога не са ме жилили.

— Какво? — Таша не вярваше на ушите си. — Дори когато си бил малък?

Той кимна. Какъв защитен от всичко живот, помисли си тя. След това стисна мястото около раната и я разтърка с камък, за да се увери, че в нея не е останало нещо от жилото и за да изкара част от отровата.

— Ох! — извика той, като подскочи и издърпа ръката си от нейната.

— Измий я в езерото.

— Ще се оправи — промърмори той, докато оглеждаше ръката си.

— Измий я. Студената вода ще облекчи отока и ще отмие част от отровата.

Когато той се върна, беше малко по на себе си, а Таша вече бе решила какво трябваше да правят оттук нататък. Тя сгъна одеялото и се приближи към него.

— Става късно. Трябва да тръгваме.

Той я изгледа учудено.

— Но ние нямаме…

— Дрехи. Знам. Ще се движим по-далече от пътя, доколкото е възможно. Сигурна съм, че ще успеем да избегнем нежелани срещи. По дяволите, Андрю, голотата не е голямо чудо тук. Мисля, че ако вървим през гората, всичко ще бъде наред. Ако срещнем някого, ще се увием в одеялото.

Андрю размаха ръце.

— Как пък не, разбира се! И няма да е никак подозрително. Хората тук се разхождат увити в одеяла през цялото време.

Ситуацията изглежда го бе изкарала от релси.

— Имаш ли по-добра, идея? Мисълта да прекарам нощта тук никак не ме блазни, особено ако онези хлапета решат да се върнат. Аз тръгвам, ти прави каквото искаш.

Тя уви одеялото около себе си и се отправи към черния път, който отвеждаше от езерото. Не посмя да погледне назад.

 

 

Когато разбра, че ще се окажат на открито място, Таша спря. След като поеха по черния път, бяха завили вляво и бяха тръгнали по една съвсем тясна пътечка, която ги отведе до обрасло с храсти и дървета място. Сега обаче виждаха светлина в края на тунела — или поне в края на гората.

Около тях започна да се спуска здрач и гората изглеждаше тайнствена и зловеща. Андрю се размърда под своята част от одеялото.

— От изгарянето ли? — попита Таша.

— Да, малко — смотолеви той.

— Ръката боли ли те?

Той изкара ръката си изпод одеялото.

— Подута е — смотолеви пак и бързо я покри.

Таша забеляза как одеялото започна да се движи около корема му.

— Ухапвания от насекоми ли?

Той се закова на място, обърна се към нея и бавно затвори очи.

— Да, по дяволите! Целият съм изпохапан. Какво те е грижа теб? — избъбра Андрю и отново започна да се почесва.

Тя се стъписа.

— Добре де, не се зъби. Просто питах.

Той дръпна одеялото и тръгна, Таша нямаше друг избор, освен да го последва.

— Спри да питаш!

След като внимателното огледа с крайчеца на окото си, Таша реши да рискува.

— Нямах намерение да кажа Нали ти казах! Просто исках да те успокоя, че в стаята имам някои неща, които ще оправят положението.

Андрю продължи да се препъва напред, без да отделя очи от пътя.

— Да бе, нали си малката госпожичка Специалист по всичко.

Смаяна от грубостта му, Таша отново го изгледа изпитателно и се закова на място. Андрю се опита да продължи, но тя дръпна одеялото и го принуди да спре и да я погледне.

— Какво става с теб, Андрю? — запита тя, озадачена от начина, по който бе реагирал на въпросите й.

Когато той застана с лице срещу нея, тя прочете тревогата по лицето му, долови напрежението в чертите му и нетърпението в гласа му.

— Изгубихме се, и то заради теб, ето това е. Дяволски съм уморен. Цялата тази адска седмица бе като по сценарий на някой от смахнатите филми на Мел Брукс. Не мога да повярвам, че съм заседнал тук, в средата на нищото, с теб, гол, без дрехи, без очила, изгубен, с изпохапано от насекоми тяло и подута — той нетърпеливо се огледа — ръка.

Таша въздъхна и поклати глава.

— Не сме се изгубили. Имам карта, спомняш ли си?

— Но ние не дойдохме по този път.

— Не, исках да скъсим пътя и да се придвижваме далеч от цивилизацията. Наистина мисля, че вървим в правилната посока. Може би за известно време ще се наложи да се движим близо до пътя, но ще стигнем, това е важното.

Андрю упорито избягваше погледа й.

— Ти май наистина не разбираш, нали? — извика той.

— Какво да разбирам?

— Не разбираш на какво съм подложен.

Таша бе напълно объркана. Тя отпусна рамене, одеялото се свлече надолу и откри гръдта й. Погледът му се спря на гръдта й и дишането му се учести.

— Да, Андрю, разбирам. Заедно ще се справим. Когато се върнем в комплекса, ще ти купим нови дрехи. Спри да се тревожиш. Всичко ще се оправи.

Той стисна очи и бързо ги отвори. Когато заговори, в него избухна ярост.

— Не! Не! Ти не разбираш. Не става дума за нас, а за мен. Аз съм този, който има проблем. Аз, дявол го взел!

Таша въздъхна, беше още по-озадачена.

— И двамата сме в едно и също положение.

— И двамата! — Той силно се изсмя. — Ще ми се да беше така.

Таша започна да се ядосва, без да иска отпусна одеялото още малко и гърдите й се откриха съвсем, докато погледът й се зарея в короните на дърветата.

— По дяволите! — промърмори Андрю и бързо вдигна одеялото до шията й.

Тя зяпна.

— Съвсем се обърках, Андрю! Нямам представа какво става.

— Добре, ще ти кажа тогава. По-добре да ти покажа.

Андрю отметна одеялото и го остави да се свлече на земята. За миг се възцари пълна тишина, погледът на Таша се спря на слабините му. Ръката не бе единствената подута част на тялото му.

— Възбуден съм и съм притеснен до смърт, че някой друг, освен теб може да забележи моето… затруднение. Не мога да се появя там така.

Беше истина. Тя прехапа устни. В съзнанието й проблеснаха мигове от преживяването им на пристана. Трябваше да се сети по-рано, че прекъсването не би заглушило желанието му за дълго.

— Е — тихо каза тя, като спря поглед на лицето му, — мисля, че ще мога да оправя това.

За части от секундата бяха един до друг, той обхвана с длани лицето й и устните му ожесточено се впиха в нейните.

Той зарови пръсти в косата й и я притисна, докато устните им станаха едно. Дишаха възбудено, тежко и на пресекулки, докато езиците им обхождаха брадички, страни, уши. Андрю спусна ръце по раменете й, по гърдите й. Устните му ги последваха и тя почувства влажното му докосване, силата, която имаха над тялото й. Тя потрепери, прималяла от умелите му целувки, от докосването, от милувката на ръцете му. Краката й се подкосиха. Дъхът й шепнеше името му.

Свлякоха се на одеялото, върху меката земя. Когато усети тежестта на тялото му, тя се предаде на инстинкта, на чувствата, които пулсираха в нея. Устните му се плъзнаха по брадичката й, дланите му приютиха гърдите й.

Устните му намериха зърното й, после другото и жадно ги засмукаха.

— Таша… Таша… — гласът му бе дрезгав, а дъхът му изгаряше кожата й.

Таша почувства ускорения му пулс, когато устните му погълнаха зърното й, а пулсиращата му мъжественост намери слабините й.

— Нека ти помогна — задъхано промълви тя. — Нека…

Андрю вдигна глава, за да я погледне, и се плъзна, за да се съединят телата им. Очите му не се откъсваха от нейните, когато се наведе и намери устните й. С върха на езика си той проследи очертанията на устните й, после го провря през зъбите й и проникна в устата й така, както щеше да проникне в тялото й. Желанието напираше в Таша все по-силно, тя изви тяло и привлече главата му. Той прекъсна целувката и се отдръпна. Нагласи колене между бедрата й и зацелува гърдите й. Страстта я изгаряше. Тя го желаеше… сега.

— Андрю — прошепна тя, не можеше да издържи и секунда повече. — Искам те в мен. Сега.

Андрю изстена и проникна дълбоко в нея, удовлетворявайки първичната й нужда да бъде изпълнена от него. Втората бе да я доведе до екстаз. Те се вкопчиха един в друг бързо и яростно. Той я тласкаше и й даваше. Тя желаеше и вземаше. Да! Този вик разкъса цялото й същество. Тя желаеше това, желаеше още повече. Искаше го. Искаше…

Последен тласък и Андрю се свлече върху нея и я притисна в обятията си.

В Таша се отприщи порой, който се бореше да уталожи жаравата в нея. Бавно, много бавно, пламъкът замря и превърна тялото й в трептяща, свръхчувствителна, удовлетворена плът.

Тя отвори очи и Андрю вдигна глава и се засмя. Таша обходи с поглед лицето му, опитвайки се да разчете мислите му.

— Добре ли си? — прошепна той: — Беше малко бързо и твърдо.

— Добре съм, а ти?

Той се отмести от нея, гушна я и прокара пръсти по гръбнака й.

— Когато се измъкнем оттук — промърмори той, — ще ти покажа и противоположното на бързото и твърдото.

— Така ли?

Тя наклони глава и го погледна предизвикателно. Той се наведе и я целуна.

— Да. Следващия път аз ще нагласям. Работя изключително бавно, методично. Понякога работя до късно през нощта.

— Тогава да се махаме оттук — засмя се Таша.