Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marco Polo und der Geheimbund, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Марко Поло и тайният заговор

Издателство „Фют“, София, 2012

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-761-1

История

  1. — Добавяне

Марко Поло — търговец и търсач на приключения

Марко Поло не е първият европейски пътешественик, достигнал далеч на изток в Азия. Но разказите и описанията на посетените от него места, на пътешествията и на приключенията му оказали огромно влияние не само върху неговите съвременници, а и векове след това. За разлика от повечето други европейци, посетили Азия, Марко Поло останал там близо 24 години. Той стигнал по-далеч на изток от предшествениците си, станал довереник на великия китайски император Кубилай хан — внук на Чингис хан, научил езика и се потопил в ежедневието и културата на Китай. Книгата с описания на преживяванията му го превърнала в откривателя на Азия за поколения европейци.

Марко Поло се родил в семейството на богат венециански търговец през 1254 г. Той бил пет-шест годишен, когато баща му Николо и чичо му Матео се отправили на изток да търгуват със скъпоценни камъни. Пътешествието им продължило почти девет години. По време на това пътешествие те се озовали в двора на Кубилай хан и се срещнали лично с него.

Великият хан проявил голям интерес към Европа и заръчал на двамата братя да отнесат на папата молбата му да изпрати сто мисионери, които да преподават християнско вероучение и западни науки на народа му. Поискал също така и масло от кандилото на Божи гроб в Йерусалим. Двамата братя получили императорска златна плоча, която задължавала всички по пътя да им помагат като на императорски хора.

След завръщането си във Венеция братята се срещнали с папа Григорий X, който обаче се съгласил само двама монаси да заминат на Изток.

И така, през 1271 г. Марко Поло, едва седемнайсетгодишен, поел към Китай заедно с баща си Николо и чичо си Матео. Придружавали ги и двама доминикански монаси, изпратени от папата. Още в началото на пътя обаче, монасите се отказали и се върнали в родината. Описаните в тази книга събития, заговорът, както и фактът, че експедицията се води от Марко Поло, са художествена измислица. Марко Поло е бил твърде млад, за да може да поеме тази отговорност.

След отказа на монасите да продължат, тримата венецианци останали сами. Отправили се към пристанищния град Ормуз, на Персийския залив. Тук смятали да наемат кораб и през Арабско море да стигнат до Китай. Не успели да намерят подходящ кораб и продължили пътешествието си по суша. Пресекли цяла Персия и днешен Афганистан, преминали през планината Памир и прекосили пустинята Гоби. Пътуването било много тежко не само заради суровите климатични условия, но и заради опасностите по пътя — разбойнически нападения, болести, недоимък, сблъсък с непознати култури и езици.

Марко Поло и спътниците му стигнали до Китай след близо четири години. Италианците били приети в двора на хан Кубилай. Според Марко Поло владетелят ги посрещнал изключително радушно. Той толкова харесал младия Поло, че го назначил за свой посланик за специални поръчения и през следващите почти седемнадесет години венецианецът пътувал из цялата империя. В пътеписите си той се възхищава от огромните дворци и откритите топли минерални бани, от добре укрепените пристанища, солидно построените улици, бързите куриери и приказните съкровища от злато и скъпоценни камъни.

Няма информация какво са правили бащата и чичото на Марко Поло през това време, но както самият той пише, към края на престоя си в Китай те били събрали „огромно богатство в скъпоценни камъни и злато“.

През 1292 г., в знак на благодарност и заради големите им заслуги към империята, Кубилай хан наградил Марко Поло, баща му и чичо му с правото да живеят в Китай и да бъдат поданици на китайския император.

През същата 1292 г. Кубилай хан трябвало да осигури свита за една монголска принцеса, която щяла да се омъжва в Персия. Персийските пратеници не успели да отведат принцесата по суша в Персия и затова решили да пътуват по море. Като познавали добре мореплавателската репутация на Марко Поло, те убедили Кубилай хан тримата европейци да ги придружат. За пътуването владетелят осигурил четиринадесет кораба с шестстотин души екипаж и провизии за две години. След дълго и много тежко плаване принцесата била отведена в Персия, но оцелял само един кораб с осемнадесет души екипаж.

Тримата венецианци решили по суша да се върнат у дома и през зимата на 1295 г. се завърнали във Венеция. Семействата им отдавна ги смятали за мъртви и едва успели да познаят пътешествениците.

Няколко години по-късно, през 1298 г., в резултат на ожесточеното съперничество между Венеция и Генуа за надмощие в морската търговия се разразила решителна морска битка близо до остров Курцола. Генуезците победили и взели в плен близо седем хиляди души. Сред тях бил и един капитан на морска галера — Марко Поло. Венецианецът бил затворен в генуезки затвор, където се сприятелил с Рустичело от Пиза — автор на рицарски романи.

Писателят предложил на Марко Поло да запише спомените му. Така се родила книгата за пътешествията му на Изток. В началото много негови съвременници мислели, че историите в нея са пълна измислица. Дори когато Марко Поло бил на смъртно легло, свещеникът, който дошъл да го изповяда, настойчиво го съветвал да признае лъжите си. Но както пише един от биографите му, той отвърнал: „Не съм разказал и половината от това, което видях“.

И до момента някои историци продължават да спорят дали разказаното в книгата отговоря на истината, или не. Някои учени са на мнение, че Марко Поло изобщо не е пътувал до Азия, а е преразказал истории, които е чувал от други хора. Според тях не е възможно венецианецът да е бил в Китай и да не споменава нищо за чая, за йероглифите или за книгопечатането.

Други учени са на мнение, че е напълно обяснимо Марко Поло да не пише нищо за йероглифите. Знае се, че той е говорел персийски — езика на търговията по онова време, научил е и монголски — официалния език на китайската администрация при царуването на Кубилай хан, и тъй като се е движел предимно в дворцовите среди, не му е било нужно да учи китайски, а още по-малко да познава китайската писменост. За човек като него, който не проявява никакъв интерес към литературата, местните книги и процесът на тяхното създаване не са представлявали интерес. Но пък Марко Поло подробно описва производството на хартиени пари, което по същността си не се отличава от печатането на книгите.

Що се отнася до чая, той е широко разпространена в Персия напитка и най-вероятно изобщо не се е видяла необичайна на Марко Поло, за да й обърне специално внимание.

Едно от най-сериозните свидетелства, че Марко Поло действително е бил в Китай, е описанието на завръщането му във Венеция. В книгата си той подробно разказва за подготовката на пътуването с принцесата и тримата посланици, като споменава и техните имена, които не били известни извън пределите на Китай и които се потвърждават от писмените архиви, запазени от онова време.

Най-вероятно неточностите в книгата се дължат както на факта, че Марко Поло разказвал по спомени няколко години след като се е върнал, така и на това, че Рустичело от Пиза, който записвал разказите на Марко Поло, най-вероятно също е променял и подбирал информацията. Книгата първоначално била написана на френски, а след това била преведена и преписана на латински и италиански. При многобройните преписи и преводи е твърде възможно също така да се променят фактите в зависимост от интереса и знанията на човека, който го е правил.

Но така или иначе, книгата на Марко Поло само век по-късно се превърнала в истински бестселър. И до днес тя се смята за един от най-ценните източници на информация за културата и географията на Азия от XIII в.

Край