Фабиан Ленк
Марко Поло и тайният заговор (10)

Неочаквано посещение

— Не можем да оставим Марко Поло сам — каза Юлиан, докато се връщаха към кухнята, за да разберат дали има работа за тях.

— И аз така мисля — съгласи се Леон и се спря. — Но какво да правим?

Ким щракна с пръсти:

— Прозорецът! Някой може да се изкатери през него и да се скрие в стаята на Марко Поло.

— Добра идея — каза Юлиан. — Аз ще го направя.

— Ако трябва, аз ще остана при него през нощта — предложи Леон. — А след това си ти наред, Ким.

Ким и Леон продължиха към кухнята, а Юлиан се върна в лечебницата. Малко преди да стигне до стаята на Марко Поло, той свърна наслука в някакъв коридор, който го отведе до една врата. Юлиан я отвори и се озова в градина, осветена от няколко лампи. Отляво имаше стена с прозорец. С разтуптяно сърце Юлиан се промъкна към прозореца и надникна през него. Стаята беше слабо осветена и той видя едно легло, в което лежеше брадат мъж. Сигурно е Марко Поло!

Момчето се озърна през рамо. После се изкатери през отворения прозорец и се промъкна в стаята. Ослуша се и чу тихо похъркване. Най-вероятно хъркаше Марко Поло. Юлиан се наведе над него. Марко Поло дишаше тихо и спокойно. Лекарството действа!

Юлиан се сгуши на пода зад един висок параван, така че да вижда какво става. Помисли дали да не подремне и дали ще чуе, ако някой влезе в стаята. В крайна сметка обаче реши да стои буден. Само че не се оказа толкова лесно. Часовете се нижеха едва-едва и Юлиан загуби напълно представа за времето. Облегна глава на стената. Затвори очи за малко. Съвсем за малко…

Стресна го тихо проскърцване. За миг се зачуди къде е, но бързо се сети.

Отново се чу проскърцване. Юлиан пое дъх и внимателно надзърна от скривалището си. В стаята имаше някакъв набит, як мъж. Какво ли е намислил? Дали няма да извади нож и да се нахвърли върху Марко Поло? Дали да извика за помощ?

В този момент мъжът направи нещо неочаквано — приближи към стола до леглото, върху който бяха дрехите на Марко Поло, претърси ги внимателно и извади една малка книжка.

Юлиан зяпна от изненада — това по всяка вероятност беше Библията на Марко Поло. Мъжът бързо я скри под ризата си и излезе от стаята. Юлиан се измъкна тихичко след него. Не можеше да се начуди защо крадецът отмъкна Библията, а не взе парите. Странно как изобщо е успял да проникне в стаята. Момчето бързо разбра каква е работата, когато излезе в коридора — стражът се беше свил пред вратата и спеше.

Юлиан сложи ръце във формата на фуния пред устата си и закрещя за помощ.

Войникът се стресна и впери объркан поглед в крадеца. След това скочи и се втурна след него. Юлиан ги последва.

Войникът успя да докопа палтото на нощния посетител. Нещо се откъсна и Юлиан видя как парче пергамент падна на земята. Войникът отново дръпна палтото на крадеца, който загуби равновесие и падна. Войникът се хвърли върху него и двамата мъже се затъркаляха по пода. Разнесоха се викове, няколко врати се отвориха и наизскачаха войници. Не мина и минута, и крадецът беше обезоръжен.

— Какво търсеше при Марко Поло? — нахвърлиха се войниците върху непознатия.

Мъжът мълчеше.

— Има начини да ти развържем езика — заплаши го един войник. — Да го заведем при хана! Благородният ни владетел ще реши как да постъпи с него. Господарят на всички господари ще е доволен, че сме пипнали крадеца.

Юлиан се наведе и вдигна пергамента:

— Мъжът изтърва нещо — каза той.

Един войник хвърли поглед към листа:

— Само че не мога да чета. Едва ли е толкова важно. — И стражите поведоха крадеца.

Юлиан остана сам.

Момчето се засмя. Добре, че не го попитаха какво търси самият той в стаята на Марко Поло, но очевидно бързаха да заслужат благоволението на хана.

Много добре, помисли Юлиан и заразглежда пергамента. Това, което видя, го изуми. На всяка цена трябва да го покаже на приятелите си! Той нави ръкописа, пъхна го в джоба си и хукна към стаята им.

Разказът на Юлиан за среднощните му приключения бързо разсъни Ким и Леон.

— Все още не съм казал най-интересното — тайнствено прошепна той и разгърна пергамента.