Фабиан Ленк
Марко Поло и тайният заговор (12)

Марко Поло и тайната организация

Леон гореше от нетърпение да съобщи на Ким и Юлиан за подозрението си, но не можеше да говори, докато мъжете са в стаята. Неочаквано съдбата му се притече на помощ. Отново се чуха гласове и мъжете уплашено скочиха на крака.

— Господарят! — извика дребният дебелак. — Да го посрещнем!

След това се втурна към стълбата и изчезна. Останалите го последваха.

— Ценку! — изстреля Леон, когато децата останаха сами. — Предводителят на мъжете е самият министър!

Ким и Юлиан го изгледаха смаяно.

— Един от тези типове спомена преди малко Библията на Марко Поло — обясни Леон. — За тази Библия знаят само двама души — ханът и Ценку. Значи един от тях е заповядал тя да бъде открадната.

Ким кимна:

— На пира Марко Поло я показа само на тях двамата…

— Мисля, че трябва да изключим хана от кръга на заподозрените, тъй като цени християнската вяра. Дори се разпореди тя да бъде разпространявана в империята му. Питам се само какъв е мотивът на Ценку?!

— Тихо, чувам гласове! — прошепна Ким и отново се сниши, а котката се сви в скута й.

В стаята се изсипаха група мъже, водени от Ценку.

С мрачна физиономия той запали една ароматна пръчица. Силната миризма почти задуши приятелите. Юлиан едва се сдържа да не кихне, толкова силно го засърбя носът.

Мъжете вдигнаха ръце към тавана и започнаха да мърморят нещо, което приятелите не разбираха. След това Ценку с повелителен жест ги накара да замълчат:

— Подкрепи ни, велики боже Зюлде Тенгри — тържествено каза Ценку. — Ти си богът на лова и носиш короната. Ти, единствено ти, си нашият закрилник! Ти даваш храна на телата и душите ни! Но на небето на познанието се появиха тъмни облаци.

Ценку направи пауза и мрачно изгледа мъжете, после отново се обърна към олтара.

— Появи се един чужденец на име Марко Поло, а с него и четирима други мъже. Искат да разпространят в империята вяра, която те отхвърля, велики боже. Носят една книга, която наричат Библия. Искат да я размножат и да я разпространят сред народа. Те имат свой бог, когото наричат всемогъщ, но той е нищо в сравнение с теб, велики Зюлде Тенгри. Ние няма да допуснем ти да бъдеш низвергнат, сразен и унизен. Създадохме тази тайна организация, за да те защитим. Няма да се успокоим, докато тези мъже и тяхната вяра не изчезнат или не умрат.

И Ценку дрезгаво се засмя.

Приятелите тревожно се спогледаха. Вече беше ясно защо са отпечатани позивите с изображението на бога на лова. Вероятно Ценку се страхува, че ще загуби властта си, когато бъде отхвърлена старата вяра, за която той като министър по въпросите на вярата отговаря.

— Да — продължи да размишлява на глас Ценку. — Марко Поло ще е първият, който ще умре. Защото на заслепения ни хан, изглежда, му допада идеята да го изпрати да обикаля страната като вестител на християнската вяра. Ще спрем това, в името на Зюлде Тенгри!

Ценку се поклони още веднъж към олтара, след това всички насядаха в кръг.

Юлиан стискаше носа си, защото продължаваше ужасно да го сърби. Надяваше се тази тлеещата пръчица най-накрая да угасне.

— Какво ще заповядаш да направим, благородни Ценку? — попита нисичкият дебелак.

— Ще чакаме — хладно отвърна министърът. — Отровата скоро ще подейства и Марко Поло ще умре.

Приятелите се спогледаха. Хубаво е, че Ценку и сподвижниците му не знаеха за противоотровата, която дадоха на Марко Поло.

— Сигурен ли си? — попита дебелакът. — Този Марко Поло трябваше вече да е умрял…

Ценку се засмя:

— Търпение, приятелю, имай търпение. Това е бавна, но сигурна смърт. По-скоро не ми дава мира мисълта как да стигнем до проклетата Библия. Най-напред трябва да разбера къде е. Сигурно я пазят добре, а това усложнява задачата ни.

Юлиан стисна зъби, желанието да кихне беше непреодолимо.

В този момент един мъж се втурна в стаята. По челото му блестяха капчици пот и той дишаше на пресекулки:

— Идвам от двореца — изрече задъхано мъжът и се поклони на Ценку. — Страхувам се, че не нося добри новини. Марко Поло се чувства по-добре. — И новодошлият погледна раболепно и същевременно въпросително към Ценку.

Министърът недоволно изръмжа:

— Достатъчно! Марко Поло няма да изкара нощта! Ще му дадем още отрова. Някой ще отиде при него като болногледач и ще му даде още отрова, така че никой да не се усъмни, че го е направила Болгара.

Леон потръпна. Планът беше сатанински! Трябва на всяка цена да го предотвратят! В същия момент погледът му се спря върху Юлиан, който с все сила притискаше ръце към устата и носа си. О, не, помисли Леон, нали няма да…

Но Юлиан не можа да се сдържи и кихавицата му тресна като гръм насред стаята.

Ценку и хората му се втурнаха към пресата и откриха приятелите.