Л. Дж. Смит
Ненаситност (30) (Книга трета)

Епилог

Пребиваването ми в Ню Йорк показа съвсем ясно рисковете на моето съществуване; въпреки добрите ми намерения, аз съм опасен за хората, а брат ми е опасен за всички.

И сега? Какво ме очаква в бъдеще? Струва ми се, че дните ми минават като минути. Предполагам, че това означава, че започвам да свиквам с идеята за вечността.

Изгубих толкова много през месеците, откакто се превърнах в създанието, което съм сега. Но спечелих време. А с времето и възможности. Ще видя Италия. И останалата част от Европа. Ще пътувам из целия свят. Ала никога вече няма да намеря дом сред хората.

Колкото до Деймън… вярвам, че ни очаква дълъг път заедно и нашата история още не е приключила. Ако някога един от двама ни намери смъртта си, то другият ще е виновникът.

А някъде там, в сенките… предхождана от едва доловимото ухание на лимон и джинджифил, винаги ще се спотайва Катрин и ще се смее и на двама ни.