Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Ран Босилек. Гарван грачи
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Библиотека „Ян Бибиян“
Хумор • Приключения • Забавно четиво
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София, 1973
История
- — Добавяне
Два мишока — Цър и Цук — се разхождаха в килера на котаците напук.
— Искам въже да намеря — рече Цър и занаднича, — да се люшкам аз обичам. Люлчица да си направим, да се люшкаме за здраве. Вчера гледах Крум и Слави как се люшкаха на двора! Ту надолу, ту нагоре!
Цук зарадван отговори:
— И аз гледах как се люшкат. И на мене се прииска! Много добре си намислил — люлчица да си направим. Няма защо да се бавим.
И мустак засука Цук.
— Цър, Цър, гледай тук! Две торби с брашно догоре. И за да не се разтворят, ги завързали отгоре. Виж как висят им връвтите!
— Виждам, виждам. Е, мой братко, двама сме били честити — да се полюлеем сладко! Люлчица прекрасна стана! Дръж да я завържем здраво.
Свързаха те, както знаят, на връвтите двата края. Ето люлката готова. Скочиха в миг върху нея. Почнаха да се люлеят, на два гласа да си пеят:
Ний мишоци сме честити, весело текат ни дните. Днес на люлка се люлеем, волно, весело живеем. И големи сме юнаци, не се плашим от котаци. Цър-цър! Цук-цук! Сладките игри са тук!
Както се така люляха, две мишлета ги съзряха. Ето и те към тях тичат. Люлките и те обичат.
— Мили батьовци, поспрете! — викнаха в един глас двете. — Да се люшнем ни пуснете!
Цър приятелски им рече:
— При нас място няма вече. Но опашките ни двете вие здраво завържете, люлка от тях направете и се люшкайте със нас!
И мишлетата тогаз двете свързаха опашки и се люшнаха юнашки — горе, долу, горе, долу, горе! Цук високо заговори:
— Кой туй чудо може стори? Кой таз люлка ще направи? Люшкайте се днес, юнаци! Пукайте се, котараци!
И отново те запяха, весело се залюляха.
Но в разгара на песните се изхлузиха връвтите и брашното от торбите над играчите потече и ги презглава засипа, та не виждаха се вече.
Но юначните мишоци и безстрашните мишлета път направиха с нослета, със опашки и крачета и над бялото брашно се вестиха до едно.
И разсмя се Цър, па рече:
— Братя, братя, погледнете! Цели бели ний сме вече от нозете до главите! Нова работа ни чака — ще изтегляме късмети за момите и момците, за жените и мъжете!