Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973

История

  1. — Добавяне

Случило се, че в една гостоприемница се събрали двайсетина хитрувачи. Те насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Лъгали се, каквото се лъгали, докато най-старият хитрец, който бил прочут скъперник, рекъл:

— Приказките, момчета, свършване нямат, ами знаете ли, че утре е неделя. Я да повикаме бръснар, та всички ни наведнъж да обръсне. По-евтино ще ни излезе.

— Аз съм бръснар — обадил се най-младият хитрец, който дотогава мълчал. — Недейте търси други.

— По колко пари ще вземеш на глава? — попитал скъперникът.

— А бе, дайте там по един лев, колкото да не е без пари.

— Скъпо искаш.

— И аз съм сиромах човек. Ала като ви се види скъпо, ще ви отстъпя. Сторил съм днес пет лева разноски. Платете ги на кръчмаря и повече няма да искам.

— Съгласни сме — рекъл скъперникът.

— Като е тъй, всеки да отиде в стаята си. Аз ще взема каквото ми трябва за бръснене и ей сега ще дойда.

Като излязъл бръснарят, старият хитрец се изсмял и рекъл:

— Хубаво го излъгахме. Мълчете си. Наместо той нас ние него ще обръснем. Хайде сега всеки в стаята си!

През туй време бръснарят изпросил от ханджията сапун, леген и топла вода, па се заловил за работа.

Отишъл най-напред в стаята на скъперника. Насапунисал му лицето, брадата и главата, па рекъл:

— Брей, почакай, че съм си забравил бръсначите!

И бръснарят бързо излязъл, като оставил сапунисания. Тръгнал сетне от стая в стая, насапунисвал всичките и все ги оставял да почакат, докато си вземе бръсначите.

Сапунът бил лютив. Който си поотворел очите, долютявало му, та, ще не ще, трябвало да мижи и да чака бръснаря, а той понасапунисал и себе си, за да не го познаят, па хукнал от стая в стая и завикал колкото му глас държи:

— Брей! Де го тоя бръснар! Ще го науча аз него. С мен ще се подиграва!

Наизскачали всички от стаите, погледнали се и що да видят — до един били изцапани. Сапунената пяна потекла в пазвите им.

И почнали да тичат и да викат:

— Где се скри? Дръжте тоя нехранимайко!

— По-скоро вода!

— Олеле, люти! Изтекоха ми очите! Бръснарят най-силно крещял:

— Дръжте го! Дръжте го!

Насъбрало се мало и голямо. Кой как ги погледнел, изпокъсвал се от смях.

През това време бръснарят се измъкнал от гостоприемницата.

Край
Читателите на „Евтин бръснар — скъпо бръснене“ са прочели и: