Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Ран Босилек. Гарван грачи
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Библиотека „Ян Бибиян“
Хумор • Приключения • Забавно четиво
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София, 1973
История
- — Добавяне
Тръгна Тарльо да се дави. Кума Лиса го забави. Позапря го и запита:
— Къде в тази зима люта?
— Тръгнах, сестро, да се давя… Няма тъй да се оставя! Кой ме срещне, кой ме види, все се смее, все се чуди на моята грозотия! Додея ми да се крия!
— Стой, таз глупост да не правиш, посред зима да се давиш! — подхвана Кума Лиса. — Бива ли тъй? Засрами се! И в тез води мразовити! Я си събери бодлите и на топка превърни се, па по хълма търколи се! И ще видиш как в играта ще забравиш ти тъгата!
Тарльо наш послуша Лиса, па надолу търколи се. В лепкав сняг се той оваля, стана цяла топка бяла. Тъй търкаля се, въртя се, в долината пак завря се.
Там играч самин стоеше и човек от сняг лепеше. Топката щом зърна, рече: „Мойто беличко човече и глава си има вече. Тя самичка тук пристигна!“
И той топката издигна, та за глава я постави. Въглени взе и добави: „Ето нос, уста, очички… Снежко мой надмина всички! По ръст и по красота той е първи на света!“
Тъй като чу Таралежко, свеси нос, въздъхна тежко: „Пак за хубост дума става, пак се някой подиграва… Не, не бива да се бавя! Тръгвам вече да се давя!“
Той бодлите си подаде, но вик страшен се раздаде: „Оле, оле, нещо шава! Оле, мамо, оживява!“
Понадникна Таралежко, а насреща му играчът вика и назад отскача. Страшно изкривил очите, кат бодли стърчат косите… Тарльо се засмя и каза:
— Бре, тоз кресльо на мен мяза! Като моите бодли има! Пък аз — глупчо — посред зима съм изглупял да се давя! Не! За друг път ще оставя!