Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973


Веселинчо разказ пише. Весел разказ в стихове. Братя и сестри го дърпат с весел шум и смехове:

— Стига, Веселине, стига!

— Вън играта ни зове!

— Погледни, Боян пристига!

— Чуй другарски викове!

— Само ти ли в тая къща ще разваляш веселбите!

Веселинчо им отвръща:

— Моля ви да потърпите! Ето свършвам вече аз.

— Прочети тогаз, да чуем твоя чутовен разказ! Веселинчо се изправя и зачита с весел глас: „Баба имаше котак — ненадминат, смел юнак.

Като въглен черен беше. Дяволски очи въртеше.

И веднъж съгледа той гърне със мляко.

— Мила мале — викна радостно котакът, — сладка радост днес ме чака!

И на гърнето в устата той напъха си главата.

Тя навътре лесно влезе, но навънка не излезе. С гняв той гърнето навири, към вратата се затири.

Ала млякото протече и той бясно се затече, цапна гърнето в стената, па измъкна си главата.

Ала тъкмо в тоя миг чу той бабиния вик:

— Чакай, чакай, Котаране, баба ти да те похване!

И присви се котаракът… Ах, какво ли ще дочака?…“

Тука Веселин се спря. После изведнъж добави:

— Ала вий се не плашете, за котака не мислете! Вашия писател знае как да му напише края:

…„Баба Рада щом пристига, ядовито ръце дига. Котаракът в страх примира. Но когато тя съзира пакостника с бяла грива, без да иска, се разсмива. А кога се баба смее, благост й сърцето лее. И котака не наказа…“

Така свършва се разказът.

Край
Читателите на „Малкият писател“ са прочели и: