Робърт Шекли
Град-мечта на глинени крака (5)

V

Кармоди стоеше на един сводест мост и се взираше в дълбоката лагуна.

— Това е копие от венецианския мост на Риалто — съобщи градът. — В умален вид, разбира се.

— Зная — каза Кармоди, — прочетох табелката.

— Живописен е, нали?

— Да, прекрасен е — потвърди Кармоди и запали цигара.

— Много пушите — констатира градът.

— Зная. Пуши ми се.

— Трябва да ви кажа, че науката неопровержимо е доказала корелационната зависимост между пушенето и рака на белите дробове.

— Зная.

— Ако преминете на лула, опасността рязко би се понижила.

— Не мога да понасям лули.

— Тогава пури.

— Не понасям и пури.

Той запали нова цигара.

— Това ви е третата цигара в продължение на пет минути — каза градът.

— Ах, дявол да го вземе, ще пуша колкото си искам и когато си искам!

— Разбира се — каза градът. — Аз само ви съветвах за ваше добро. А вие да не би да искате да съм свидетел на всичко това и да не продумам нито дума, докато вие се погубвате?

— Да — потвърди Кармоди.

— Не ми се вярва да го казвате сериозно.

— Това какво е? — попита Кармоди.

— Автомат за шоколад — отговори градът.

— Никак не прилича. Как се пуска?

— Съвсем лесно. Натиснете червеното бутонче. Почакайте малко. Завъртете която искате ръчка от редицата А. Сега натиснете зеленото бутонче. Готово!

В дланта на Кармоди се плъзна шоколадено блокче.

— Охо! — Кармоди разви обвивката и без да иска, я изтърва.

— Ето на — упрекна го градът. — С мен никой не се съобразява.

— Но това е само една хартийка — Кармоди погледна обвивката от шоколада на безукорно чистия тротоар.

— Да, само една хартийка — подхвана градът, — но умножете я на сто хиляди жители и какво ще се получи?

— Сто хиляди шоколадени обвивки — отвърна Кармоди.

— Не намирам нищо смешно — каза градът. — Уверявам ви, няма да имате никакво желание да живеете сред такъв боклук. Вие пръв ще започнете да се оплаквате, че улиците са замърсени. А давате ли своя принос, като не оставяте боклук след себе си? Разбира се, че не! Предоставяте го на мен, въпреки че изпълнявам и всички останали задължения по благоустройството, трудя се денонощно, нямам почивни дни.

Кармоди се наведе да вдигне хартийката. Но не бе успял да посегне, когато от най-близката водосточна тръба се подаде лост с пинцет, хвана хартийката и се скри.

— Нищо — каза градът. — Аз съм свикнал да почиствам след гражданите. Само това и правя.

— Уф — изпъшка Кармоди.

— И не чакам благодарност.

— Но аз съм ви благодарен, много благодарен! — възкликна Кармоди.

— Не, неблагодарен сте — държеше на своето Ведроград.

— Сит ли сте? — попита градът след вечерята.

— И още как! — отговори Кармоди.

— Не ядохте много.

— Изядох всичко, което исках. Беше много вкусно.

— Като ви е било вкусно, защо не ядохте повече.

— Не можех да глътна нито залък още.

— Ако не бяхте развалили апетита си с шоколадчето…

— Проклятие, шоколадчето не ми е развалило апетита. Просто аз…

— Вие палите цигара — каза градът.

— Точно така — отвърна Кармоди.

— А не е ли по-добре да почакате малко?

— Вижте какво — сопна се Кармоди, — за какъв дявол вие тук ме…

— Но нямате ли по-сериозна тема за разговор? — побърза да каже градът. — Мислихте ли вече какво ще работите?

— В същност не съм имал време добре да помисля.

— А пък аз вече мислих. Добре ще е да станете лекар.

— Аз? Но нали трябва да се мине специален подготвителен курс в колежа, после да се следва в медицинския факултет и така нататък.

— Аз ще уредя всичко — обеща градът.

— Не ме привлича.

— Добре… а какво ще кажете за изучаването на право?

— Никога.

— Инженер е отлична професия.

— Не е за мен.

— Но какъв искате да станете?

— Пилот на реактивен самолет — поривисто каза Кармоди.

— Не се шегувайте!

— Съвсем не се шегувам.

— Но аз нямам дори аеродрум.

— Тогава ще пилотирам някъде другаде.

— Говорите така, само за да ми противоречите!

— Съвсем не — каза Кармоди. — Аз наистина искам да стана пилот. Цял живот съм искал да стана пилот! Честна дума!

След дълго мълчание градът се обади:

— Изборът е абсолютно ваша лична работа.

Това беше произнесено със задгробен глас.

— А сега какво правите?

— Отивам на разходка — отговори Кармоди.

— Вечерта, в девет и половина?

— Че защо не?

— Мислех, че сте уморен.

— Това беше отдавна.

— Разбирам. А освен това си мислех, че може да постоите и да си побъбрим славно.

— Не може ли да си побъбрим, когато се върна? — попита Кармоди.

— О не, няма нужда, бъбренето е празна работа — каза градът.

— И разходката е празна работа — рече Кармоди и пак седна. — Хайде да си поприказваме.

— Като че ли вече нямам желание да приказвам — отвърна градът. — Вървете, моля ви се, на вашата разходка.