Робърт Шекли
Град-мечта на глинени крака (4)

IV

Кармоди тръгна натам, накъдето му беше внушено, и вкуси от всички чудеса на Ведроград. Посети енергостанцията, водофилтрационния център, озеленения сектор на тежката промишленост и квартала на леката промишленост. Разгледа детския парк и „Клуба на чудаците“. Посети музея, картинната галерия, концертната зала, театъра, кегелбана, билярдната и кинотеатъра. Умори се и искаше да си отпочине, но градът беше решил да го зашемети и горкичкият трябваше да се мъкне до пететажното здание на „Америка експрес“, португалската синагога, статуята на Бъкминстър Фулър, автобусната станция, построена във формата на параход, и разни други атракциони.

Най-сетне всичко свърши.

— А сега не желаете ли да обядвате? — попита градът.

— С удоволствие — отговори Кармоди.

Беше отведен в луксозния ресторант „Рошамбо“, където започна със супа „прентаниер“ и свърши с петифури.

— Какво ще кажете за едно чудно бри накрая? — попита градът.

— Не, благодаря — отговори Кармоди. — Сит съм до гуша, щом искате да чуете това.

— Да, но сиренето не е ядене. Едно парченце първокачествен камамбер?

— Въпреки желанието си не мога.

— Тогава малко плодово асорти. Много приятно освежава небцето.

— Съвсем не ми трябва да си освежавам небцето — каза Кармоди.

— Поне една ябълчица, круша или няколко зърна грозде?

— Не, благодаря.

— Две-три вишни?

— Не, не, не!

— Без плодове трапезата е непълноценна — каза градът.

— За мен е пълноценна — възрази Кармоди.

— Някои жизненонеобходими витамини се съдържат само в пресните плодове.

— Организмът ми ще трябва да мине без тези витамини.

— Ами тогава половин портокал — аз лично ще ви го обеля? От цитрусовите плодове не се напълнява.

— Искам, но не мога.

— Това много ще ме зарадва — настоя градът. — Знаете ли маниак съм на тема съвършенство, а пък никоя трапеза не е съвършена без плодове.

— Не! Не! Не!

— Добре, няма защо да се вълнувате така. Щом не ви харесва храната, която ви поднасям, ваша си работа.

— Но тя ни харесва!

— Щом ви харесва, тогава защо не искате плодове?

— Е, хайде — каза Кармоди. — Дайте ми няколко зърна грозде.

— Не бих искал да ви натрапвам каквото и да било.

— Но вие не ми натрапвате. Дайте ми, моля ви се.

— Това искрено ли е?

— Дайте ми! — изрева Кармоди.

— Добре де, добре — каза градът и създаде разкошен грозд мускател. Кармоди го изяде до зрънце. Беше много вкусно.

— Извинявайте — рече градът, — но какво правите?

Кармоди се сепна и отвори очи.

— Позадрямал съм — отговори той. — Какво, забранено ли е?

— Как може да е забранена такава абсолютно естествена постъпка? — каза градът.

— Това е хубаво — измънка Кармоди и пак затвори очи.

— Но защо ще спите в креслото? — попита градът.

— Затова защото седя в креслото и вече почти съм заспал.

— Ще получите разтегляне на гръбните мускули — предупреди го градът.

— Нека — промърмори Кармоди, все още без да отваря очи.

— Защо да не се наспите, както трябва? Ето там, на дивана?

— И тук си спя с всички удобства.

— Това не са удобства — забеляза градът. — Човешкото тяло не е приспособено да спи в седнало положение.

— В момента моето е приспособено — каза Кармоди.

— Нищо подобно. Опитайте на дивана.

— И в креслото ми е добре.

— А на дивана ще ви е още по-добре. Само опитайте, Кармоди, моля ви, Кармоди!

— А? Какво има? — стресна се Кармоди и се събуди.

— На дивана. Аз наистина смятам, че по-добре ще си починете на дивана.

— Добре де! — каза Кармоди, като едва се изправяше. — Къде е този диван?

Изведен бе от ресторанта — зад ъгъла имаше павилион с табела „Час за почивка“. Вътре имаше повече от дузина дивани. Кармоди се повали на най-близкия.

— Не тук — каза градът. — Пружините на този са отпуснати.

— Все едно — махна с ръка Кармоди. — Ще преспя как да е.

— А в резултат ще получите спазми.

— О боже! — Кармоди скочи. — Кой ми препоръчвате?

— Да ви пусна ли лека музика?

— Не си правете труд.

— Както искате. Тогава ще угася светлината.

— Чудесно.

— Да ви дам ли одеяло? Аз, разбира се, регулирам температурата, но често пъти спящият има субективно усещане за студ.

— Не е важно! Оставете ме на мира!

— Добре! — каза градът. — Да не би за себе си да се старая. Лично аз изобщо никога не спя.

— Прав сте, извинете ме.

— Нищо, това са дреболии.

Настана дълго мълчание. Но ето че Кармоди стана.

— Какво има? — попита градът.

— Вече не ми се спи — отговори Кармоди.

— Затворете очи, с волево усилие отпуснете всички мускули на тялото, като почнете от палците на краката и все по-нагоре…

— Не ни се спи! — кресна Кармоди.

— Навярно още от началото не ви се е спяло толкова много — предположи градът. — Но можете поне да затворите очи и да се опитате да подремнете. Направете го заради мен.

— Не! — каза Кармоди. — Не ми се спи и не се нуждая от почивка.

— Упорство! — упрекна го градът. — Постъпвайте, както искате. Аз направих всичко, което можех.

— Точно така. — Кармоди стана и излезе от павилиона.