Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Street of Dreams, Feet of Clay, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K–129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 11/1969 г.

История

  1. — Добавяне

I

В същност Кармоди съвсем нямаше намерение да напуска Ню Йорк. Защо все пак замина, си остава загадка. Гражданин до мозъка на костите, Кармоди бе свикнал с дребните неудобства на столичния живот. Уютното му апартаментче на 290-ия етаж на Западна деветдесет и девета стрийт беше приятно подредено в модерния стил „звездолет“. Прозорците от оцветено нечупливо оргстъкло бяха в двойни рамки, вентилационната система работеше със сигурни филтри, които автоматично преграждаха достъпа на въздух отвън, ако общият коефициент на запрашеността му се повиши до 999,8 по скалата на Кон Ед. Наистина водоочистителите, отдавна овехтели, вече бяха станали негодни, но пък кой ли сега пие вода?

Постоянно досаждаше шумът, безспирен и неумолим. Такава е съдбата на гражданина — да слуша как неговите най-близки съседи се карат, свирят на разни музикални инструменти и се плискат в банята. Но човек може да си облекчи това мъчение като и той издава такива звуци.

Всекидневното отиване на работа беше, разбира се, съпроводено с някои опасности. Изпаднали до нищожества снайпери продължаваха от покривите своите безуспешни опити да протестират, понякога дори пречукваха някой зазяпал се минувач, дошъл от друг град. Обикновено куршумите отиваха на вятъра. Освен това всички се бяха снабдили с леки брони и ризници, а държавата последователно прилагаше на дело закона за изземване на артилерийските оръдия от частните лица, което из основи бе разклатило почвата под краката на гангстерите.

Изобщо не можем да си обясним защо Кармоди тъй внезапно реши да напусне Ню Йорк — най-оживения според всеобщото мнение свръхград в света. Може да се позовем и на случаен порив, и на идилически каприз, и на желанието му да направи нещо смайващо. Достоверно и неопровержимо е само едно: веднъж Кармоди взе вестник „Дейли Таймс Нюс“ и се натъкна на реклама за някакъв образцов град, построен неотдавна в щата Ню Джърси.

— Елате във Ведроград — той ще ви приеме най-сърдечно! — обещаваше рекламата. Следваха редица невероятни твърдения, които не си заслужава да бъдат цитирани тук.

— Хм — измънка Кармоди.