Робърт Шекли
Град-мечта на глинени крака (3)

III

По настояване на Ведроград Кармоди пренощува в разкошните апартаменти за младоженци на хотел „Крал Георг V“. На сутринта Ведроград му поднесе закуската на терасата и докато Кармоди ядеше, галеше слуха му с мажорния квартет на Хайдн. Утринният въздух беше възхитителен. Ако Ведроград не му беше казал, никога не би се сетил, че въздухът е синтезиран по изкуствен начин.

Като се нахрани, Кармоди се изтегна в креслото и започна да се любува на изгледа към западната част на Ведроград — живописна бъркотия от китайски пагоди, венециански мостчета за пешеходци, японски канали, зелен бирмански хълм, храм в коринтски стил, калифорнийска пиаца за леки коли, нормандска кула и какво ли още не.

— Великолепен изглед — сподели той с града.

— Как се радвам, че го оценихте — отговори Ведроград.

— Ведроград! Според мен вие сте в пълен ред — каза Кармоди във внезапен изблик на откровеност. — Ами всички ли образцови градове разговарят еднакво?

— А, може ли такова нещо! Досега нито един град, бил той образцов или не, не е казвал две думи свързано. Това не се харесваше на жителите ми. На тях им се струваше, че градът е твърде голям, твърде властен, твърде бездушен и безличен. Затова ме надариха с глас, а като прибавка и с изкуствено съзнание.

— Ясно — каза Кармоди.

— Цялата работа е там, че изкуственото съзнание ме прави личност, а във века на обезличаването това е много важно. Дава ми възможност да чувствувам своята отговорност в нейната пълнота. Творчески да удовлетворявам потребностите на населението. Ние — аз и моите жители — можем взаимно да се убеждаваме. Като водим непрекъснат смислен диалог, ние си помагаме да бъде създадена активна, гъвкава и наистина жизнеспособна градска среда.

— Като идея всичко е чудесно — каза Кармоди. — Бедата е там, че няма с кого да водите диалога.

— Това е единственият недостатък на замисъла — призна градът. — Но засега имам вас.

— Да, имате мен — повтори Кармоди и се учуди защо тези думи оставиха у него неприятна следа.

— А пък вие естествено имате мен — продължи градът. — Но сега, драги Кармоди, хайде да ви разведа из мене. После може да ви настаня на постоянно местожителство и да ви регулирам.

— Какво, какво?

— Ама аз съвсем не в този смисъл, както ви се стори — оправдаваше се градът. — Просто несполучлив научен термин.