Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (56)

Позлатената Слънчева система

Дали техническата цивилизация, с която ще установим контакт, наистина ще бъде разумна? Според Дайсън много по-вероятно е тя да владее „неконтролируемо и неразумно развита техника, подобно на раков тумор, отколкото напълно контролируема техника, подчинена на разума“. Той дори изказва мисълта, че „действително разумното общество“ може би изобщо няма нужда от техника и не се интересува от нея. „Задачата на учените е да изучават света около нас и да установят какво се намира в него. Може това, което намерим, да отговаря на човешките морални критерии, а може и да не е в съгласие с тях… Ненаучно е на далечните същества да се приписва както голяма мъдрост, така и кървави инстинкти. Ние трябва да сме готови за всяка евентуалност и на основата на това да направляваме нашите изследвания.“

Очевидно опасенията на Дайсън се коренят в собствената ни цивилизация, в света ни, разделен от политически прегради и войни, свят, който все по-силно е подложен на неблагоприятните последици от стремителното развитие на техниката. В известен смисъл Дайсън е прав. Представете си, че установим контакт с цивилизация от някоя близка звезда, което технически няма да ни затрудни много. А ако там има общество, което е на по-ниско от нашето равнище, да речем, на нивото на Европа и САЩ през трийсетте години на XX век, какво можем да му предложим ние…? Може би след трийсет, четирийсет, петдесет години, когато успеем да разрешим задоволително най-важните си политически, обществени, научни и технически проблеми, които се натрупаха през последните десетилетия, ще имаме какво да дадем на жадните за познание същества! Но днес …?!

А опасността от нашествие на космическите същества на Земята е насадена в съзнанието на хората от авторите на научнофантастични романи, радиопиеси и филми. Привлекателна, драматична тематика… Нищо чудно всеки човек да е гледал поне един филм за ужасната опасност, дебнеща иззад най-близката зьезда. Днес това е научен проблем. И учените от института „Брукингс“ допускат възможност от пряка заплаха в информацията, изготвена за НАСА през 1960 г. Разбира се, такова нападение е възможно само при пряк контакт с извънземните същества. Десет години по-късно и проф. Зденек Копал, изказва своите опасения в книгата си „Човекът и неговата Вселена“. Копал припомня откриването на Новия свят от испанците и португалците и безогледното унищожаване на южноамериканската култура от нашествениците. Авторът се обръща към своите колеги с призив ла не търсят сигнали на извънземни цивилизации, а човечеството да стои в своето ъгълче на Космоса колкого се може по-тихо.

Други специалиста отхвърлят тази опасност. Артър Кларк смята, че независимо дали ще дойдат тирани или миролюбиви същества, владеенето на толкова обширна космическа империя е технически невъзможно. Даже радиосигналите, които се движат със скороста на светлината, пътуват към най-близките звезди няколко години. Не може да се царува и да се поддържа властта от разстояние.

Да не би да имаме злато или някакви редки метали, необходими на чуждата цивилизация? Или пък от нас да стават качествени бифтеци? Защо ще ни нападат космическите ни съседи? Защо ще искат да ни завладеят? На тези въпроси се спира проф. Роналд Брейсуъл в своите лекции, изнесени в университета в Сидни. „Аз не смятам, че рискът е толкова голям, още повече като се вземе предвид огромната стойност на транспортирането на материални предмети при междузвездните разстояния. И най-малките предмети имат нужда от изключително големи ракети, за да излязат от «гравитационния кладенец» на Земята. Най-интересното, което може да служи за обмен между близките звезди, е информацията, а тя се пренася чрез радио. Струва ми се, че нашата информация ще има голяма стойност за друго общество. В края на краищата ние също изпращаме експедиции на трудно достъпни места. Но нашите експедиции получават необходимите сведения с много усилия. Колко облекчени ще бъдат непознатите изследователи на Земята, ако получат пълна информация за природата на нашата планета! Колко по-ценни щяха да бъдат полярните експедиции, ако пингвиннте си водеха записки за времето!“

Същият оптимизъм личеше в изказването на проф. Владимир Румъл, заместник-директор на Института по марксизъм-ленинизъм към ЦК на ЧКП, направено на пражкия семинар на CETI. Той заяви, че познавателното значение на прекия контакт с друга цивилизация ще бъде „твърде положително и не се нуждае от доказателства. Но социалните последствия не могат да се предвидят в детайли. Това не е причина за възникването на космофобия и за опасения, че прекият контакт между нашето общество и друга цивилизация ще повлияе неблагоприятно на обществото ни като цяло. Подобно схващане обобщава по непозволен начин опита на земните класово-експлоататорски общества, приписвайки агресивност на всяко космическо общество…“ Румъл с основание предположи, че космическата цивилизация, която търси контакти, вероятно ще бъде социално еднородна, безкласова, с хармонично съгласувани интереси на всички свои членове.

* * *

„Всичко се случва — констатира предпазливо Шкловски в една анкета, проведена през лятото на 1971 г. — Може последиците да са неконтролируеми. С оглед на опасността от ядрена или бактериологична война е необходимо да се създаде най-строга система на международен контрел и договори…“

Акад. Гинзбург е по-оптимистично настроен. „Мога да си представя евентуалните фантастични и опасни последствия от такъв контакт. И все пак конкретните резултати ще зависят от разстоянието между «страните».“

Теорията за евентуалните обществени сътресения, които може да настъпят след разшифроването на първото космическо послание, е основана на аналогии от човешката история. Ние познаваме редица общества, които са били убедени в не-поклатимостта на своето управление и начин на живот, но са се разпадали в момента, в който са се срещнали с непозната цивилизация, основана на съвсем други принципи. Някои култури са преодолявали чуждото вляние, но за сметка на промяна в ценностите си, в начина си на живот и взаимоотношенията си. Тази неприятна перспектива е обяснима. Човекът, който без съмнение е най-разумното същество на Земята, засега се смята за бъдещия господар на Вселената. Чорешкото надмощие се усеща и в някои научнофантастични романи. Освен това в живота има ситуации, в които може би всеки от нас трудно понася мисълта, че някой, макар и най-близкият му приятел, е направил нещо по-добре от него. Понякога човек преодолява големи трудности и ако знае за тях предварително, ще потърси друг път за постигане на целта.

Да предположим, че сега отваряме плик с писмо, съдържащо историята на далечен свят, от който ни делят пет или шест столетия… Съобщението съдържа описание на всички сложни обществени процеси, които тамошните същества, са преодолели, и на много разрешени научни и технически проблеми, с които бихме си блъскали главите цели столетия. Дали в този момент ние няма да загубим интерес към всичко? Дали изведнъж няма да ни обхване чувството, че сме безпомощни и че космическата рецепта е достатъчна, за да организираме обществените отношения, да се заобиколим с невиждани чудеса на техниката и със скръстени ръце да чакаме следващото космическо упътване?

Според мнение, изказано в сп. „Земля и Вселенная“ през 1971 г., опасни могат да бъдат само преждевременно възприетите познания, останали неразбрани в своята цялост. Но ако тази информация е приемана от толкова развит организъм като земната цивилизация и при това се приема последователно, опасността изчезва. Получаването на информация от извънчовешки разум ще разшири значително човешкия хоризонт, но въпреки това ще остане само много положителен помощен фактор за развитието на нашето научно познание при преодоляването на наивния антропоморфизъм. Определящото условие ще бъде — както и преди — вътрешните сили на човешкото общество, т.е. натрупаните познания, умения и навици, обичаи и традиции, генетическият фонд на човечеството, материално-производителните сили, състоянието на природната среда на Земята. Грубо казано, за умния и добрия всички допълнителни знания са полезни, а на лошия, глупавия и обречения на самоунищожение никой не може нито да помогне, нито да навреди.

Единствените земни хора, които са видели със собствените си очи, че нашата бялосиня планета е кръгла — космонавтите, — разказат, че едва тази гледка им е вдъхнала съзнанието на граждани на Земята и че точно в този момент те най-ясно усетили фиктивността на всички граници, разделящи хората. За съжаление дори и в близките столетия няма да е възможна (макар и само по технически причини) всички земни хора да погледнат нашата люлка от космическите висини и така да усетят принадлежността си като граждани на нашата планета. За това могат да ни помогнат космическите ни съседи. Щом като попремине учудването ни от тяхното послание, ще започнем да гледаме на света с други очи — също както космонавтите, които се връщат от космическа експедиция.

Възможно е цивилзацията, чието послание ще приемат нашите уреди, вече да е член на някой Галактически клуб или Голям пръстен. Възможно е едва с установяването на контакт ние да основем такова развито общество. И в това голямо и мъдро семейство, което е надзърнало в най-дълбоките извори на познанието и е разбрало законите на вечността, ние не бива да се страхуваме от чувството за малоценност. Точно обратното — нашите космически приятели ще събудят у нас новосамочувствие и ще ни посочат нови перспективи. Едва тогава ще могат да се сбъднат всички копнежи на човечеството.