Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (23)

Надежда, почти равна на нула

Над Западна Виржиния е нощ. В операторската зала на радиоастрономическата обсерватория в Грийн Банк седят група хора. Освен американските специалисти тук има учени от Канада, Швеция, Индия и СССР. Около четири часа сутринта на 8 април 1960 г. д-р Франк Дрейк включва радиотелескопа. Двайсет и шест метровият сплеснат кръг на огледалото регистрира сигнали от звездата тау от съзвездието Кит, току-що появила се на хоризонта от югоизток. За пръв път човекът съзнателно търси послания на чуждия разум във Вселената. Започва проектът OZMA.

Вселената не е няма. Непрекъснато шуми, пука, гърми… и в тази какофония усилвателят на станцията трябва да улови периодични звуци, характерни за разумните същества. Но писецът, който пренася този говор на далечния Космос върху хартиена лента, само безучастно и рязко подскача. Това никак не обезкуражава астрономите. Все пак не е възможно веднага, още в първите минути, да се улови излъчване на извънземна цивилизация. На такъв късмет никой не се е и надявал.

Когато преди 13 месеца младият д-р Дрейк дойде при д-р Лойд Бъркнър, ръководител на строителството на обсерваторията, възрастният учен нямаше нищо против неговата идея. Дори обратното — проектите, които другите смятаха за налудничави, бяха негова слабост. Той беше и вдъхновителят на Международната година на геофизиката, и на проекта за първия американски изкуствен спътник на Земята… И сега идеята на младия астроном, абсолвент на университета Корнел и Харвардския университет, го заинтересува. Допълнителната апаратура ще струва около 2000 долара, към това трябва да се прибавят заплатите на хората, които ще вземат участие в проекта, и амортизацията на апаратурата — значи няма да излезе много скъпо.

При първия удобен случай Бъркнър сподели тази идея с проф. Ото Струве, който стана директор на Националната радиоастрономическа обсерватория на 3 май 1959 г. Основна задача на новата обсерватория беше да изучава Вселената с помощта на вълните от 21 см. Струве се съгласи с идеята на Дрейк, когото познаваше още като ученик в Ню Йорк. И така, младият астроном започна да разработва проекта. Нарече го OZMA — „в чест на принцесата на фантастичната земя Оз, страна много далечна, труднодостъпна и населена с екзотични същества“.

Когато астрономическият свят разбра замислите на Грийн Банк, вдигна се шум. Струве, бивш президент на Международния астрономически съюз, трябваше да отблъсква много яростни атаки. Той писа: „Проектът ОЗМА предизвика повече саркастични усмивки и похвални отзиви от която и да е друга спорна астрономическа инициатива на нашето време. Астрономите се разделиха на два лагера — едни напълно ни поддържат, а други смятат този проект за най-тежкия грях на нашето поколение. Някои ни съжаляват, понеже станахме център на внимание, а други на обвиняват, че правим този проект само за да обърнем внимание …“

Професорът признаваше, че надеждата да се открият сигнали на чужди цивилизации при изследването на първите две или три звезди е „почти равна на нула“. Но той беше убеден, че уредите, конструирани за този проект, ще бъдат принос за цялата радиоастрономия. „Имаме всички основания да предполагаме, че експериментът ОЗМА в края на краищата може да донесе и положителни резултати, ако успеем да изследваме достатъчно голям брой звезди от типа Слънце.“ Тогава Струве смяташе проекта само за начало на дълго и интензивно търсене, по време на което апаратурите и методите ще се усъвършенствуват и в което ще вземат участие обсерватории от други страни. Но междувременно в „Нейчър“ излезе статията на Кокони и Морисън. През есента на 1959 г. Дрейк също излезе в защита на проекта ОЗМА. В списание „Скай гид телескоуп“ той посочва, че „ако приемащата антена е параболичен рефлектор, можем приблизително да използуваме правилото: разстоянието в светлинни години, от което можем да приемаме сигналите на съвременните големи предаватели, е равно на диаметъра на антената в стъпки, разделен на десет. Така например антената в Грийн Банк, Западна Виржиния, с диаметър 600 стъпки (1 стъпка=30,5 см — бел. авт.) може да приема такива сигнали от разстояние 60 светлинни години, радиотелескопът на университета Корнел в Порто Рико с диаметър 1000 стъпки и проектираният телескоп на Националната радиоастрономическа обсерватория с диаметър 1000 стъпки ще могат да «прегледат» пространството на разстояние 100 светлинни години. В областта с такъв радиус има около 10 000 звезди. Трудно е да си представим каква част от тези звезди имат планети, обитавани от развити цивилизации … Не е изключено по-голямата част от звездите, конто не са членове на двойните и по-големи системи, да имат семейства от планети или астероиди. Както посочва Струве, поне няколко процента от звездите имат планети. Колко от тях могат да са населени с разумни същества? Пионерските опити на Мюлер от Чикагския университет показаха, че сложните органични молекули могат да се създават в големи количества в първоначалния период от развитието на Земята или на която и да е друга подобна планета…“

Дрейк завършва разсъжденията си за броя на развитите цивилизации така: „От всички тези изводи следва, че други разумни същества могат да имат големи предаватели в най-добрия случай на 25 процента от звездите, а в най-лошия — на една звезда от милион, като последното предположение, направено от Харлоу Шапли в книгата «Звезди и хора», ми се струва твърде скептично …“

Накрая младият радиоастроном се съгласи с мнението на двамата нюйоркски физици за „естествената вълна“ на 21 см и съобщи, че за първия етап от търсенето е избрал две звезди, подобни на нашето слънце — тау от Кит и епсилон от Еридан, които са отдалечени от нас на 11 светлинни години. „Няма съмнение, че един ден този или друг подобен проект за търсене на изкуствени сигнали ще се увенчае с успех …“

Затова групата астрономи, които в първите часове следяха търсенето в Грийн Банк, не бяха изненадани, че до обяд, когато първата звезда достигна западната част на хоризонта, не хванаха никакъв сигнал. Затова Дрейк нареди антената да се обърне към втория обект, епсилон от Еридан. Вселената отново започва да напява своята странна песен, която моливът записва на лента… Сигнал! Всички се вкаменяват. Минута и половина след насочването писецът записва кратки импулси. По осем в секунда. Импулсите са толкова странни, че могат да бъдат излъчени само от разумни същества. Включват усилвателя. Операторската зала се изпълва с необичайно силния и ясен глас на чуждия предавател. Дрейк незабавно нарежда на всички техници да проверят електрическата мрежа. Ами ако там има някаква повреда, ако има например лошо запоен кабел, така че да приема някакви земни импулси? Нищо, всичко е наред! Какъв успех още от първия ден! Просто невероятно. Друга проверка — да се отклони радиотелескопът от звездата. Ако едновременно звукът започне да отслабва, това означава, че източникът наистина е епсилон от Еридан. Ако тонът си остане непроменен, значи, че е регистриран някой земен предавател. Но преди да успеят да обърнат 26-метровия рефлектор от звездата, сигналът се изгуби. Трая пет минути. Дрейк е скептично настроен. Това сигурно не е било излъчване от космически същества. Отдавна колегите го предупреждават, че радиоастрономичните наблюдения на вълна 21 см може да бъдат смущавани от предавателите на военните самолети, които минават близо до телескопа.

Гостите си заминаха и в Грийн Банк останаха само работниците от обсерваторията. След две седмици този странен сигнал се повтори отново. Сега успяха да установят, че е от земен произход. Писецът го записваше, въпреки че радиотелескопът отдавна бгше отклонен от звездата. По-късно се разбра, че това предаване е регистрирано и от други обсерватории и че е продължило общо около 6 месеца. Астрономите решиха, че военните са изпитвали някакви нови предаватели за авиацията.

Радиотелескопът в Грийн Банк работи само на ширина 1 мегахерц. Затова той може да приеме и регистрира сигнали от разстояние 11 светлинни години, на каквото се намират двете „подозирани“ звезди. Това става с антена с диаметър 200 м и мощност 1 мегават. А предаването може да бъде и по-слабо от шума на самия американски телескоп. Само мазер или квантов усилвател на радиовълни може да го открие и отдели от равнината на „шумовете“.

Следващите седмици минават отново без никакво движение. През юли, след 250 часа напразно търсене, д-р Дрейк трябва да предаде радиотелескопа за други изследвания. Все пак не може да се говори за нулев резултат. Проектът ОЗМА донесе определени резултати. Преди всичко той показа, че специалните радиотелескопи могат да търсят изкуствени сигнали на чужди същества. А и опитите никак не са скъпи. Освен това бяха „картографирани“ две близки звезди. Оказа се, че в техните сфери не съществува живот или поне не е такъв, който да използува предаватели на вълна 21 см.

„Следващия път ще използуваме нов радиотелескоп с диаметър на огледалото 45 м — обявява Дрейк с енергичността на трийсетте си години. — На разстояние по-малко от 15 светлинни години има други 9 планетни системи, които трябва да се изследват.“