Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (43)

Нови десетки години търпение

Според античната митология имало трима братя Циклопи. А Йо, любимата на Зевс, превърната в крава, била пазена от стоокия пастир Аргус. Затова нищо чудно, че продължението на проекта „Циклоп“ стана проектът, многозначително наречен от авторите си д-р X. Герицен и д-р С. Маккена „Аргус“. Бе установено, че вместо много стометрови телескопи „Циклоп“ на Луната могат да бъдат монтирани само две Лънбергови лещи от полистирен или друга изкуствена материя, всяка с диаметър 80 м. С тяхна помощ можем да приемем сигнали едновременно от хиляди звезди по цялото небе. Предложението за тази замяна бе публикувано от Герицен и Маккена през 1975 г. в сп. „Икар“. Две обсерватории, обзаведени с такива лещи, могат да регистрират излъчване около 160 хиляди звезди с максимална отдалеченост от Земята около сто светлинни години. По този начин бихме могли да изследваме пространството на разстояние до 1000 светлинни години. Авторите се присъединяват към мнението, че най-подходяща дължина на вълната за междузвездна връзка ще бъде 21 см. Те смятат, че разполагането на тези съоръжения на Луната е необходимо по две причини. Преди всичко при монтирането им на Земята могат да настъпят усложнения поради сравнително силното притегляне. Освен това влажността на земната атмосфера ще окаже неблагоприятно влияние върху материала, от който са изработени лещите. Две такива обсерватории — една от видимата и една от обратната страна на Луната — ще осигурят приемането на сигнали от всички посоки. Остава въпросът, дали „Аргус“ няма да се окаже също така сложен и скъп, както „Циклоп“. Най-големите изработени досега Лънбергови лещи имат диаметър 2,5 м. Говори се за конструиране на кълба с диаметър 25 м. Засега 80-метровите лещи са научна фантастика. Такъв гигант ще тежи 86 хиляди тона и не е изключено пренасянето му до Луната да надхвърля възможностите на космонавтиката и през 90-те години на нашия век. Днес и с най-големите ракети успяваме да изстреляме само няколко тона полезен товар. През март 1974 г. от Научния съвет по радиоастрономия при АН на СССР бе одобрена дългосрочна програма за изследване на космическите цивилизации.

Тя препоръчва редица въпроси, които засега се изследват без някакви по-дълбоки взаимозависимости в астрономията, биологията, кибернетиката, обществените науки и в други дисциплини, да се преценяват от гледна точка на съществуването на извънземен разумен живот. Същевременно предвижда всички основни изследвания, които засега са неединни, а понякога и случайни, постепенно да се координират и впоследствие да се обединят организационно. При търсенето на сигнали от извънземни цивилизации радиоастрономите използуват съоръжения, създадени само за радиоастрономически изследвания, но в бъдеще това положение трябва да се промени. Според съветския план CETI 1 през 1975–1985 г. трябва да започнат работа 8 земни и 2 космически станции, които ще контролират радиопредаванията на избраните звезди и близките галактики. През 80-те години трябва да се осъществи етапът CETI 2. Негова цел трябва да бъде повишаване на качеството на досега използуваните апаратури, създаване на система от спътници с големи антени и изнасяне на две големи обсерватории с телескопи с площ 1 кв.км на голямо разстояние от Земята, например в орбита около Луната. Изследването ще бъде подпомагано от големи класически апаратури. Това предложение бе публикувано официално в „Астрономический журнал“. Никъде не се споменава, че това ще бъде само съветски проект — затова не е изключено по-късно в него да вземат участие и други страни. Проектът CETI бе одобрен от Академията на науките и сега постепенно започва да се осъществява — съобщи проф. Троицки на съветската конференция за космическите цивилизации, състояла се през октомври 1975 г. в Специалната астрофизическа обсерватория на АН на СССР в Кавказ. Сред двадесет и четиримата участници беше и изтъкнатият конструктор на космически кораби, бившият космонавт проф. К. П. Феоктистов. Той предложи изследването да включва и междузвездните маяци — апарати, вероятно изпратени от други цивилизации до границите на тяхната активност, за да улеснят установяването на контакт с други развити светове. Проф. Шкловски смята, че не е изключено извънземните цивилизации непрекъснато да се отдалечават от нас. Както е известно, съществува хипотеза за непрекъснато разширяващата се Вселена, която е възникнала преди милиарди години от гигантската първоначална експлозия. Шкловски отбеляза, че според него в тази част на Вселената, която е достъпна за нашите технически средства, вероятно сме сами.

И в САЩ се разработват планове за бъдещето. В споменатата вече студия „Изгледи за Вселената“ от 1976 г. търсенето на космически разум е включено като задача 125 в разде-ла XII, посветен на възникването и бъдещето на живота. Развоят на тези търсения се предвижда едва за XXI век. Засега американските специалисти ще съсредоточат усилията си върху опитите за пасивно регистриране на сигнали, а плановиците от НАСА уточняват тези идеи. Явно това е главната причина за провеждане на съвещание във вашингтонския център на НАСА на 27 май 1976 г. Докато още от самото начало в целия свят бе прието означението CETI, американците вече започват да използуват съкращението SETI (Search for Extraterretrial Intelligence), което е по-широко понятието означава изследване на извънземни цивилизации. На дискусията през май, в която взеха участие Дрейк, Саган, Билингам, фон Хьорнер и др., бяха обсъдени всички досегашни проекти и предложения. В началото бе припомнен проектът „Циклоп“, разработен под ръководството на Оливър и Билингам. Друга възможност е орбиталната система CETI — създаване на големи антенни конструкции в космическото пространство — или на същото разстояние, на което се намира Луната, или в някоя от точките на Лагранж; както знаем, в тези установени от него пет точки гравитационните сили на Земята и Луната се уравновесяват, така че всяко тяло може да се задържи там, без да му е необходима някаква допълнителна сила. Предимството на орбиталната система SETI, чиято антена ще се насочи от Земята към пространството, е в това, че нейните изследвания няма да могат да бъдат нарушавани от радиопредаванията на стотиците спътници, които обикалят около нашата планета. Космическата антена SETI трябва да има диаметър 3 км. Отделните части на този гигант ще се монтират в пространството и ще, бъдат доставени от Земята с помощта на ракетоплани. Поради това тази система за търсене ще се изпробва на по-малки антени — с диаметър от 30 до 300 м. За 28 дни, т.е. за един лунен период, тази голяма антена може да „разгледа“ цялото небе. При това тя ще може да се завърта на 180°, а това дава възможност да се изследва интересуващата ни звезда в продължение на цели 4 седмици. Трета възможност е системата от радиотелескопи „Циклоп“ на Луната. Главното й предимство ще се състои в това, че ще отпаднат смущенията от каквито и да било други радио-източници. Лунните антени ще могат да осигурят и връзка със сондите, които ще се изпращат към звездите.

По поръчка на центъра „Еймс“ при НАСА изследователският институт Станфорд изчисли цената и очаквания ефект на най-различните системи SETI при всякакви условия. Лунната станция е много скъпа. Но сравнението на следващите два проекта донесе изненада — установи се, че космическата антена е по-изгодна от земната система „Циклоп“, особено ако се има предвид най-големият вариант на този проект. Орбитална система с площ 1 кв.км е 2–3 пъти по-скъпа от земна станция със същите размери. А ако сравним разходите за космическо кръгово огледало с диаметър 5 км и площ 20 кв.км, то ще бъде наполовина по-евтино от подобна по големина земна система „Циклоп“. Голямата орбитална система SETI струва само 5–13 милиарда долара.

Но това са само теоретични разсъждения. Днешната космическа техника не е в състояние да достави такъв тежък товар на голямо разстояние. Може би това ще бъде възможно през втората половина на 80-те години, когато за транспортно средство между отделните космически станции в орбита около Земята и Луната редовно ще се използува космически влекач. За облицовка на антенния локатор с диаметър 3 км ще е необходима най-малко 800 тона най-фина пластмаса с дебелина 1 мм. Сумата за доставка на милар и за неговото транспортиране до геосинхронната орбита, която отстои едва на една десета от разстоянието между Земята и точките на Лагранж, ще възлиза на 1,8 милиарда долара. Към това трябва да се прибави и необходимата метална конструкция, електронната и друга апаратура. Затова много специалисти отчитат, че идеята за орбитална система SETI няма да бъде осъществена скоро. Мненията на участниците в съвещанието се разделиха на две. Работниците от НАСА се изказаха за произволна космическа система, за която търсенето на извънземни цивилизации е второстепенна задача. Те смятат за най-важно обстоятелството, че космическата агенция ще има пред себе си грандиозен план, който ще изисква от учените максимално напрежение на силите и освен видимото изпълнение на дадената задача накрая ще донесе голямо количество странични резултати. Радиоастрономите предпочитат земна станция от типа „Циклоп“ и са склонни да приемат дори по-голямата продължителност на срока за построяването й. Голяма дискусии се разгърна около честотите на радиовълните. Радиоастрономически най-привлекателна е областта на вълните с дължина от 50 до 5 см (600 до 6000 мегахерца или 0,6 до 6 гигахерца), защото тук естественият радиошум е най-слаб. Най-голям интерес предизвиква разстоянието между 1 и 2 гигахерца, където е много важна „водната дупка“. За съжаление тази област се използува най-много от различните земни служби — радари, телекомуникации, метеорологични и навигационни спътници и др. За устройствата, които работят на същите честоти, са дадени десетки милиарди долари, лири, франкове, рупии, рубли, крони… Затова не е възможно те да се прехвърлят в съвсем други вълнови честоти.

Срещу този амбициозен проект на центъра „Еймс“ калифорнийската Лаборатория за реактивни двигатели има контрапредложение, съобразено с използуване само на съществуващата техника. С помощта на съвременните радиотелескопи е възможно за 7 години да се изследва цялото небе на всички вълнови честоти от 1 до 23 гигахерца. Операцията няма да струва и една десета от стойността на специализираните проекти. Но днешните радиотелескопи са по-слабо чувствителни от апаратурата, предназначена единствено за SETI. Затова те могат да регистрират само сигнали, насочени точно към нашата Слънчева система. Обширната статия в сп. „Спейсфлайт“ не дава информация за отношението на участниците към въп-проса. Предварително бе решено изследването да се проведе на три етапа: първият (1977–1981) ще се състои в ограничено търсене на космически цивилизации с помощта на съществуващите радиотелескопи, които едновременно служат за астрономически изследвания: вторият (1982–1988) ще постави начало на работата на няколко новосъздадени земни антенни конструкции; третият започва от 1989 г. и е свързан с изграждането на пълна система SETI: още не е решено дали тя ще бъде установена на Земята, или в Космоса.

Каква е надеждата да открием космически цивилизации? Ако искаме да използуваме всички възможни методи, апарати, дължини на вълните и т.н., получава се главозамайващо множество от комбинации, изразяващо се с цифрата 1025 — посочи на вашингтонската конференция проф. Дрейк. Ако предположим, че съществуват един милион интелигентни свята (математически изразено 106), докато уловим сигнали на първата от тях, ще трябва да използуваме 1019(10 квинтилиона) комбинации. А ако продължителността на всяка от тези комбинации е винаги само една секунда, което е практически невъзможно, търсенето ще трае над 300 милиарда години. Астрономите теоретици навярно биха казали, че след толкова време може би нашата Вселена няма да съществува. Освен това Дрейк предвижда 10 милиарда възможни дължини на вълната. Много специалисти смятат, че развитите космически светове използуват за комуникация определени и избрани вълни. Фон Хьорнер и Диксън решиха, че единствената принципна дължина на вълната е известната честота на Кокони и Морисън, дължината, на които излъчва атомният водород — 21 см. Така броят на комбинациите се намалява от 1019 на 109, т.е. на един милиард, а гореспоменатите 300 милиарда години търсене се съкращават на 30 години.

През май 1976 г. спътникът „Лейджъз“ изнесе в Космоса послание, предназначено за нашите далечни потомци или за посетители от чужди светове, които биха могли да долетят на Земята, когато нашата цивилизация може би вече няма да съществува. Кълбото на Лейджъз има диаметър 60 см и на повърхността му равномерно са разпределени 426 лазерни отражатели. Чрез отразяване и ново хващане на отраженията на лазерни лъчи от земните станции с точност до дециметри могат да се следят движенията на континентите, земните полюси, пукнатините на земната кора и други дребни промени по повърхността на планетата. Спътникът е достатъчно компактен, за да се продължи максимално животът му, и се движи по почти кръгова орбита на височина 6000 км, така че е възможно да остане в Космоса 10 млн. години. Затова Саган предложи на него да се разположи подобно съобщение — както на предходните няколко автоматични междупланетни сонди. Две еднакви пластинки с размери 10 на 18 см показват три карти на Земята. Преди всичко там е предложен двоичен код за разбиране. Проста схема за обиколката на Земята около Слънцето — обиколка, която трае една година — дава основната часова скала, използувана при другите картини. Първата картина на земното кълбо изобразява сушата — така, както е изглеждала (според нас) преди 268 милиона години — тогава явно е съществувал един праконтинент. На средната картина е изобразено сегашното й състояние, като е отбелязано и мястото за старт на „Лейджъз“ — базата Вандерберг в Калифорния. Третото изображение има карта за разлагането на континентите след около 8,4 млн. години. Всички цифри са записани с двоичен код.

Не остава нищо друго, освен да се надяваме, че това съобщение няма да остане пътеводител на космически същества при изследване на една вече мъртва Земя.