Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (17)

Небесни сеячи

В старите хроники пише: „… и тази нощ пред битката небето искреше с ясен пламък и воините от двата лагера, които утре ще се хвърлят в кървава сеч, от ужас коленичиха …“ Или пък: „… точно по пладне на небето се появи комета и мъдрите старци казаха, че ще донесе седем неплодородни години, седем години болести и седем години войни…“

В съвременни съчинения можем да намерим не по-малко чудновати мисли на тази тема „… Освен планетите и спътниците в нашата Слънчева система има и други интересни обекти. Имам предвид астероидите, кометите и метеорите. Всички те могат да носят наследствена информация за възникването на живота…“ Тези думи са написани през 1969 г. от тогавашния директор на екзобиологичната програма НАСА д-р Йънг.

Означава ли това, че животът не е възникнал на Земята, а е бил пренесен от Космоса?

За 4000 години, откакто астрономите наблюдават появата на кометите, са забелязани повече от 600. Някои от тях обикалят Земята периодично, но при приближаването до нашата звезда повечето се разпадат или изгубват.

През 1971 г. астрономите търсеха една такава изчезнала комета — Бела. Тя е получила наименованието си по името на своя откривател, звездоброецът-любител от миналия век Вилем Бела. Тази комета е изчезнала през 1852 г. Сега специалистите от центъра за регистриране на кометите предполагат, че са видели Бела. Търсенето изисква голяма търпеливост и внимание. Астрономът трябва да фотографира онези области от небосвода, в които се очаква появата на обекта, и след това да го търси на снимката. С кометата Бела се занимава чешкият астроном д-р Лубош Кохоутек, специалист по планетарни мъглявини, който работи в Хамбург. В своята работа той използува фотокамерата на Шмит, която е с широк ъгъл на зрение — специален оптичен далекоглед с диаметър 120 см. Но този път той не открива Бела. На снимките, които преглежда след нощния сеанс, намира над 50 нови астероида… Накрая се отказва да търси Бела и се съсредоточава върху определяне орбитите на астероидите. Това означава нови снимки на тези обекти в определени интервали от време.

На една от снимките от края на февруари 1973 г. Кохоутек идентифицира и една комета. Но не търсената Бела, а съвсем нова, която впоследствие получава официалното наименование Кохоутек 1973.

На 18 март Кохоутек преглежда кадрите, заснети преди 11 дни. В интервю за съветския седмичник „Неделя“ чешкият астроном казва: „Неочаквано попаднах на небесно тяло, което дотогава не беше известно в тази област. И въпреки че на снимките това беше малка и неясна точка, откритието ме развълнува. Снимките от следващите дни показаха, че тази точка увеличава размерите си, и аз разбрах, че се приближава към Земята. Предположих, че това е комета …“

Този обект в момента на откриването, хиляди пъти по-неясен от светлината на най-малката забележима с просто око звездичка, е кометата Кохоутек 1973. Това е кометата, която през зимата на 1973–1974 г. развълнува целия научен свят и заради която бе променен планът на третата експедиция на орбиталната станция „Скайлаб“. Около Нова година тя трябва-ваше да стане най-ясният обект на небосвода, но прогнозата не се сбъдна.

Такива небесни пратеници се появяват на небето няколко пъти в продължение на един век. Най-често с просто око се забелязва Халеевата комета — тя се връща към Слънцето веднъж на 76 г. По-малката Енкеова комета обикаля около Слънцето за много по-малко време. Астрономите могат да я забележат на всеки 3 години.

При наблюдението на комета се създава впечатлението, че това е горяща звезда с опашка. В действителност кометите нямат собствен източник на енергия. Ясните комети светят преди всичко със светлина, отразена от микроскопичните частички прах. Освен това молекулите на газовете искрят под влияние на слънчевата енергия. Всяка комета е съставена от три части: ядро, обвивка и опашка. Ядрото вероятно се състои от смес на замръзнали газове, лед и голямо количество метеорити с най-различна големина. При летенето към Слънцето от газовете на ядрото се създава обвивка с диаметър от няколко десетки до стотици хиляди километра. А от микроскопичните частички прах и от йонизираните газове възниква прословутата опашка с дължина десетки милиони километра.

Днес вече не се страхуваме от огнените комети. Те се подчиняват на закони, различни от някогашните човешки представи. А сблъскването на комети със Земята е много рядко явление.

За проникването на ядра на комети до повърхността на Земята няма сигурни сведения. Според последната хипотеза на съветските учени, които изследват Тунгуския метеорит, паднал на 30 юни 1908 г. в Северен Сибир, той е малко ядро на комета. Акад. А. Фесенков предполага, че главата на комета с диаметър 300 м е прелетяла в посока от югоизток към северозапад, в атмосферата рязко е намалила скоростта си и под влияние на внезапното прегряване е избухнала на височина 10 км над областта Подкаменна Тунгуска. Експлозията е разпръснала материята на ядрото и опашката от прах, така че на небето се е появило ярко сияние. Освен това не е изключено някои кратери на нашата планета, за които предполагаме, че са възникнали от падането на метеорити, в действителност да са следи от падането на ядра на комети. Днес тази идея привлича вниманието на учените.

Във Вселената се движи много голям брой комети. Някои астрономи предполагат, че той възлиза на билиони. Това означава, че кометите представляват многобройна група от междупланетната материя. Но засега не е установено къде се образуват те. Известна е хипотезата на американския професор Джералд Купър, според който люлка на кометите е Оортови-ят облак. Този загадъчен облак-материя обкръжава нашата Слънчева система на разстояние 10–1,5 астрономически единици. Подобни облаци има и около други звезди, може би и около звезди с планетни системи. Смята се, че облакът се състои от остатъци на първичната мъглявина, от която е възникнала цялата Слънчева система. Ако изследваме обстойно кометите, ще можем да получим и някои данни за зародишната материя, участвувала в създаването на Слънцето. А това може да има голямо значение за разбиране законите на възникването на звездите, планетните системи и Космоса изобщо.

Част от кометите обикалят около Слънцето по кръгови орбити, които са толкова малки, че не достигат до Оортовия облак, а само до орбитата примерно на Юпитер. Към тях спада и споменатата вече Енкеова комета. Затова произходът на тези краткотрайни комети е още по-загадъчен. Появиха се няколко теории, с които учените се стремят да обяснят произхода им. През 50-те години много интересна идея изказа проф. С. Всехсвятски. Според него ядрата на краткотрайните комети се изхвърлят от вулкани, които се намират на някои от спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. През последните години той изказа предположение, че Юпитер е обкръжен с пръстен от комети и метеорити. В съгласие с това са и данните на „Пионер-10“, според които в непосредствена близост до Юпитер има 300 пъти повече частици прах, отколкото в междупланетното пространство. През 1961 г. испанският биохимик Хуан Оро изказа забележителна мисъл във връзка с хипотезата за Тунгуската комета и идеята на Всехсвятски. Не е ли възможно кометите да са сеячи на живота в Космоса? Материята, от която са изградени тези небесни пратеници, по състав отговаря на „предбиологичната супа“, Оро предполага, че и продължение на първите два милиарда години от своето формиране на Земята са паднали 200 милиона до един милион тона от този зародишен материал — повечето от опашките на кометите.

Юри пък обяснява някои резки промени във фауната и флората със сблъсъка на комети, по-големи от Тунгуския метеорит със Земята. Той предполага, че при тези катастрофи са останали и загадъчните тектити. Падането на една комета би могло да причини и внезапното изчезване на големите гущери през терциера. Следваща комета би погребала изобщо живота на Земята. Утешава ни мисълта, че Юри няма никакви доказателства за тази мрачна прогноза.

Според шведския астрофизик Алфън краткотрайните комети се състоят от струпани метеоритни рояци.

През 1970–1973 г. проф. Вл. Ванисек от Прага бе председател на комисията за физика на кометите при Международния астрономически съюз През 1973 г., когато на конгреса в Сидней се подготвяше наблюдението на кометата Кохутек, в цял свят се дискутираше възможността кометите да пренасят живот.

„Засега не сме единни по въпроса, дали в ядрата им има голямо количество от някакви сложни молекули — заяви след завръщането си от Австралия Ванисек. — Това може да се установи чрез радиоастрономически наблюдение на ясни обекти, например кометата Кохоутек Въпросът е, дали там има и толкова сложни молекули, които да са близки до органичните молекули. Проф. Юри, с когото говорих в Сидней, не е съгласен с това. Той предполага, че органичните молекули, от които е възникнал животът, са относително по-сложни от молекулите, които наблюдаваме днес в междузвездното пространство. Въпреки това смятам, че в днешно време рухват много солидни хипотези, така че и известният Юри може да сгреши.“

Обикновено астрономите откриват кометите два или три месеца преди приближаването им към Слънцето. Ето защо те нямат възможност да се подготвят отдалече за тяхното наблюдение. Сравнително ясната комета Кохоутек, открита 7 месеца преди да прелети около нас, за първи път даде възможност за координирано изследване, проведено от десетки обсерватории в целия свят.

Радиоастрномите първи изследваха кометата. Те действително успяха да открият в опашката й органични молекули — циановодород и метилов алкохол. Освен това там се установи и наличието на йонизирана вода, което доказва хипотезата, че ядрата на кометите, съставени от метеоритни камъни, са свър-зани с лед. Наличието на органични вещества и изчисленията, уточнващи орбитите на кометите, дават повод на специалистите за нови теории върху произхода им. Английският астроном д-р Р. Литълтън от Кембридж изтъква, че неговата отдавнашна идея за произхода на кометите днес става все по-актуална. Според проф. Ванисек някои комети не произхождат от Оортовия облак, а освен това някои органични молекули от междузвездните облаци са подобни на тези от кометите. Както е известно, Слънцето обикаля центъра на Галактиката за около 240 млн. години. Литълтън смята, че по този път то може да премине през облак от междузвездна материя, който да съдържа споменатите органични вещества, или пък да се движи известно време заедно с него. Възможно е Слънцето да увлича част от материята на облака със себе си към вътрешността на нашата планетна система. Според Литълтън кометите с дълъг период на обикаляне възникват именно така. Това, естествено, води до мисълта, че този вид комети би могъл да зарази както Земята, така и други тела от нашата система с органични вещества. Колко пъти досега Слънчевата система е преминавала през такива облаци? Според проф. Ванисек преминаванията не могат да се определят точно. Възможно е това да е станало няколкостотин пъти от възникването на нашата система.

Екзобиолозите ще дадат точен отговор на въпроса, дали в миналото е имало съприкосновение между облаците органични вещества и нашите небесни тела. Хипотезата на Литълтън не е потвърдена от други наблюдения, а хипотезата на Кайпър въпрека слабостите си не е отхвърлена изцяло.

Кометата на Кохоутек стимулира интензивното изследване на кометите на ново техническо и методично равнище. Но същевременно породи нови и интересни проблеми.

Следващият революционен скок в опознаването на странни-те, пътници във Вселената се очаква през близките 10 години, когато астрономите ще могат да изследват кометите от обсерватории на орбитални станции. Но най-големи надежди дават автоматичните сонди, които ще прелитат близо до кометите. Първоначално се планираха много проекти, но за съжаление нито един от тях не бе приет. Най близката възможност ще бъде през 1985 г. при изследване на прочутата Халеева комета, а през 1986 г. — кометата Темпъл-2. Едва тези изследвания ще могат да определят дали кометите са оплодили Земята с органични вещества.