Карел Пацнер
Търсим космически цивилизации (22)

На вълна 21 сантиметра

През юли 1959 г. сър Бърнард Лъвъл, директор на Радио-астрономическите лаборатории Нюфийлд в Джодръл Банк, получава писмо с непознат подпис. „Уважаеми господин професоре, Вие сигурно не сте чували името ми. Затова позволете да започна с това, че току-що пристигам от университета Корнел, където съм професор по физика, за да работя една година в CERN.

Преди няколко седмици обсъждахме с колегите от университета синхротронното излъчване на астрономични обекти. Тогава съобразих, че радиотелескопът в Джодръл Банк може да се използува за осъществяване на един проект, който, предполагам, е достатъчно известен, за да заслужи Вашето внимание, въпреки че на пръв поглед напомня научна фантастика. Най-добре е да Ви изложа възгледите си по точки:

1. Животът на планетите не е рядко явление. На една от десетте планети в нашата Слънчева система (с абсолютна сигурност познаваме девет планети, някои специалисти смятат Луната за десета — бел. авт.) се е развил живот. Не е изключено, че и на Марс има някакъв живот. Слънчевата система не е единствена; може да се очаква, че останалите звезди с подобни характеристики имат съответен брой планети. Много вероятно е няколко от стоте най-близки звезди да имат планети, на които съществува високоразвит живот.

2. Много вероятно е на някои от тези планети да съществуват живи същества, по-развити от човека. При това една цивилизация, която ни е изпреварила само с няколкостотин години, може да притежава много по-съвършени технически средства от нас.

3. Да предположим, че на някоя от планетите на разстояние около 10 светлинни години съществува развита цивилизация. Възниква въпросът: как да установим контакт с тях?

Доколкото ни е известно, единствената възможност е да се използуват електромагнитните вълни, които могат да преминат през намагнетизираната плазма, изпълваща междузвездното пространство, без да се променят.

С всичко това искам да кажа, че «съществата» на тези обитаеми планети вече изпращат към най-близките до тях звезди снопчета електромагнитни вълни, които носят поредици от основните числа, с надежда да открият признаци на живот на други планети …“

В следващите редове авторът предлага на директора на най-големия радиотелескоп в света да го използува без колебание за търсене на чужди цивилизации. Нали съществата, които са по-цивилизовани от нас, разполагат с по-големи предаватели.

„Както вече споменах, възможно е всичко това да е фантазия, но ще бъде много интересно, ако се окаже, че не е…“

Ама че дързост! Лъвъл е изненадан. Радиотелескопът беше пуснат неотдавна в експлоатация — и ето вече му сервират такъв налудничав проект! Отначало си каза, че авторът на писмото, някой си Джузепе Кокони, „изобщо не заслужава внимание“. Но после бързо и кратко отговори. Отговорът, изпратен на Кокони в западноевропейския център за ядрени изледвания CERN край Женева, е отчайващ. Предлаганото изследване е свързано с много трудности, британският радиотелескоп сега има много по-неотложни задачи и едва когато определената програма бъде завършена, „може би ще имаме време за изследване на други звезди“. Писмото на Лъвъл малко изненада Кокони. Но в края на краищата той съзнаваше, че не би могъл да очаква нищо по-добро. Само че отрицателният отговор не можа да го накара да се откаже от нови планове. Още в Итака и Ню Йорк той разговаря за регистрирането на сигнали от извънземни цивилизации със своя колега Филип Морисън, който през войната ръководеше групата специалисти, създали атомната бомба в Лос Аламос. Първоначално Кокони смяташе, че за извънземните цивилизации ще бъде най-подходящо да изпращат гама-лъчи, които са много редки във Вселената. Морисън не се съгласи с него, защото тяхното предаване и приемане е много трудно. Ускорителят, който трябва да произвежда сноповете гама-лъчи, ще струва милиони долари ( ако изобщо само един бъде достатъчен), а и цената на предавателя ще се изчислява в милиони. По-изгодно ще бъде да се използуват електромагнитните вълни — да се предават радиовълни.

На международната конференция за космичните вълни, която се състоя през 1959 г. в Москва, двамата физици отново се срещнаха. Въпросът за предаванията на далечните разумни същества ги интересуваше повече от докладите на колегите.

Но радиовъллните имат прекалено широк диапазон. Да търсим на всички вълново честоти, е все едно да си уговорим среща с приятел в Ню Йорк, без да определим точно мястото — разсъждаваше Морисън. Хората обикновено си уговарят срещи до известни сгради, площади или паметници. Това е естествено…

Затова ние трябва да намерим някакво „естествено място за среща на радиовълни“ от две цивилизации. За щастие радиоспектърът има такова „естествено място“. И двамата физици написаха специална студия по този въпрос. В началото на август я изпратиха на своите колеги за мнение. Морисън адресира едно копие от статията до своя стар приятел англичанина д-р П. Блакет с молба да му помогне да го публикува в списание „Нейчър“. Този лондонски научен седмичник е известен с публикациите на важни открития и дискусионни трудове.

Статията „Към електродинамиката на движещите се тела“, написана от Алберт Айнщайн, неизвестен чиновник на бернската патентна служба, излезе през 1905 г. в списанието „Анален дер физик“ и съдържаше трийсет страници. Тя положи основите на специалната теория на относителността. Статията „Търсене на междузвездни сигнали“ на неизвестните нюйоркски физици Кокони и Морисън, публикувана в „Нейчър“ на 19 септември 1959 г., беше около пет пъти по-кратка. Тя положи основите за научно търсене на развити космически същества. „На каква вълна да очакваме сигнал? Продължителното спектрално изследване на слаб сигнал с неизвестна честота е изключително сложна задача. На най-удобния сегмент от вълновия диапазон има уникална обективна стандартна честота, която е позната на всеки наблюдател на Космоса — линията на радиоизлъчване от неутрален водород с честота 1420 мегахерца (дължина на вълната 21 см). Естествено, можем да очакваме, че високочувствителни приемници за тази честота ще се конструират в най-ранния период от развитието на радиоастрономията. До този извод биха могли да стигнат и операторите на евентуалния източник на предаването. Съвременното състояние на нашата техника потвърждава тези предположения. Затова смятаме, че най-перспективно е търсенето около 1420 мгхц …

За предавател и приемник, работещи с антени, аналогични на параболоида в Джодръл Банк (с диаметър на огледалото 80 м), и за разстояние R (равно на около 10 светлинни години) е необходима мощност на предавателя 102,2 MW, което надхвърля границите на техническите ни възможности. Но ако размерите на двете огледала са като при заплануваната апаратура към Морската научна лаборатория на САЩ (с диаметър 200 м), ще бъде необходима 40 пъти по-малка мощност на предавателя, което вече е в рамките и на нашите ограничени възможности. Предполагаме, че лъчите са насочени към всички звезди от типа Слънце в галактична близост с него. Създаването на сто постоянни уреда от този тип не е невъзможно за общество, по-развито от нашето. (Ако приемем сигнал, и ние бързо ще построим много такива съоръжения.)

Първите усилия трябва да се насочат към най-близките подходящи звезди. В радиус от 15 светлинни години около нас има седем звезди, които по излъчвания и размери приличат на Слънцето. Четири от тях се намират в сферата на слаб радиошум. Това са тау от Кит, о-микрон две от Еридан, епсилон от Еридан и епсилон от Индианец. Всички имат отрицателна деклинация. Три други звезди — алфа от Кентавър, 70 от Змиеносец и 61 от Лебед — се намират близо до галактичната равнина и затова се предполага, че се намират в областта на повишен радиошум. В сферата с диаметър 50 светлинни години между звездите от известен спектрален клас има окол сто обекта с подходяща светлосила …“

Накрая авторите молят читателите за снизхождение — тази статия да не се чете като научна фантастика. „Искаме само да добавим, че всички предишни изводи показват, че съществуването на междузвездни сигнали напълно отговаря на всичко, което знаем, и че ако сигналите съществуват, имаме средства да ги открием. Едва ли някой ще отрече практическото и философското значение, което може да има откриването на междузвездни сигнали. Затова предполагаме, че целенасоченото търсене заслужава значителни усилия. Трудно е да се предскаже вероятността на успеха, но ако не търсим, шансовете за успех са равни на нула …“

Научните студии обикновено завършват със списък на използуваната или цитираната литература. Под статията „Търсене на междузвездни сигнали“ такъв списък няма. Така Кокони и Морисън с право се причисляват към пионерите в тази област.