Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hledame kosmcke civilizace, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Карел Пацнер

Търсим космически цивилизации

Превод от чешки Маргарита Младенова, Ирина Кьосева

Външен редактор Янко Бъчваров

Редактор Стоянка Полонова

Художник Юлия Иванова

Художествен редактор Христо Жаблянов

Технически редактор Елена Млечевска Коректор Люба Манолова

 

Чешка. I издание. ЛГ II. Тематичен № 23 95324. Дадена за набор на 14.VII.1980 г.

Подписана за печат на 4.XI.1980 г. Излязла от печат на 28.XI.1980 г. Поръчка № 173 Формат 60×90/16. Печатни коли 16. Издателски коли 16. Усл. изд. коли 16,59. Цена на книжното тяло 1,16 лв. Цена 1,24 лв.

Издателство „Народна младеж“, София, 1980

ДП „Васил Александров“ — Враца

 

Karel Pacner

HLEDAME KOSMCKE CIVILIZACE

Prace, 1976

© Karel Pacner, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — img с размер вместо img-thumb

Раждането на проекта CETI

След самолетите се появиха космическите кораби и спътниците, а след това идва ред на контактите с извънземни цивилизации. Такава е логиката на развитието. Така разсъждава, проф. Рудолф Пешек, чл.-кор. на Чехословашката академия на науките и дългогодишен член на президиума на Международната академия по астронавтика. Авиоконструктор и изследовател в областта на аеродинамиката, свидетел на цялото развитие на аеронавтиката, той притежава първия чехословашки патент за ракетен двигател и от началото на 50-те години е сред ентусиазираните пропагандатори на космонавтиката. През 1965 г. проф. Пешек прави анкета сред своите чуждестранни колеги за мнението им относно свикването на конференция по проблемите на контактите с извънземни разумни същества (Communication with Extraterretrial Interligences, съкратено CETI). На латински cetus означава кит, a tau Ceti е латинското наименование на единствената близка звезда, около която би могъл да съществува живот. Анкетата е адресирана до 49 души астрономи, биолози, ракетни специалисти. Шестнайсет души са съгласни с идеята за конференцията, четирима не са, петима не са мислили по проблема, а половината не са отговорили. Но Пешек не се предава. Той внася в президиума на Международната астронавтическа академия предложение да бъде създадена научна група. Такава група се сформира и е оглавена от инициатора й. Най-напред Пешек решава да организира научен симпозиум.

В началото на 1966 г. проф. Пешек организира съвместно с пражкото списание „Радар“ международна анкета, посветена на нашите потенциални космически съседи. В нея участвуват 36 специалисти. Само един от анкетираните не вярва в съществуването на развити космически цивилизации, а 31 участници смятат това за твърде вероятно. Четирима имат известни съмнения Деветнайсет учени препоръчват да правим опити за контакти.

Междувременно през август 1965 г. АН на СССР предлага Международна астрономическа уния за осъществяване на проекта за търсене на сигнали от извънземни цивилизации, който да съвпадне с Международната геофизична година. Наред с това съветските учени съставят предварителен проект за изследванията който е резултат от бюраканската конференция и от други дискусии. През май 1966 г. на виенското заседание на Съвета за космически изследвания съветските делегати подновяват това предложение. Взето е решение то да се обсъди през следващата година в Прага, на международния астрономически конгрес. Но дори и този форум на световната астрономия не намира време за съветското предложение. Затова на следващата среща през 1970 г. в английския град Брайтън съветските делегати отново напомнят за своите предложения.

На заседанието на Международната астронавтическа академия в Мадрид през есента на 1966 г. Пешек се среща с някои членове на своя съвет. Те обмислят идеята симпозиумът да се свика на следващата година, веднага след пражкия астрономически конгрес. Но впоследствие поради организационни причини срещата се отлага за по-късно…