Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (2)

ГАУЕР

Джон Гауер сам, добил отново

подир смъртта си плът и слово,

дошъл е тук, за да достави

приятен час на милостта ви

със свойта повест, вярно, стара,

ала която още кара

народа да я пей-говори

по празници и по събори

и да я правят знатни леди

предмет на своите беседи.

Поука крие тя голяма,

а за доброто старост няма

и ако мойте вехти рими

са за вкуса ви нов търпими

и може старец беловласи

да ви зарадва с повестта си,

живот бих искал, та със нея

за вас до края да изтлея.

Градът на първата ни сцена

е Антиохия^[2]. Градена

от Антиох Могъщи, тя е

създадена, за да сияе

над цяла Сирия велика.

Ала разказва историка,

че щом на тоя цар жена му

умряла, той останал само

с едничкото си женско чадо,

така прекрасно, сладко, младо,

че той в безнравствена забрава

поискал да я обладава.

Развратна тя, бащата — дважди,

кръвосмесителните жажди

греха превръщат постепенно

в съжителство обикновено.

А хубостта на дъщерята,

известна вредом по земята,

подмамва не един, не двама

да искат таз порочна дама;

затуй баща й, с цел да може

да я опази в свойто ложе

и страх в женихите да всява,

измислил заповед такава:

че който щерка му желае,

а няма ум да разгадае

една особена загадка,

присъдата му ще е кратка,

но, убеден съм, твърде ясна

при тази гледка свръхужасна.

Какво ще стане подир туй,

ти, зрителю, сам виж и чуй!