Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (18)

 

ГАУЕР

След толкоз мъки и митарства

Перикъл в Тир най-сетне царства,

а пък нещастната царица

в Ефес е на Диана жрица.

Но нека върху тази сцена,

за миг с години състарена,

сега оставим тез двамина

заради малката Марина.

Тя тъй добре се е развила

в девойка хубава и мила,

при туй обучена изкусно

във слово писмено и устно,

че в Тарс и млад, и стар с възхита

за нея разговаря, пита

и в хор я хвали едногласен.

Но Завистта, тоз звяр ужасен,

тъй често носещ смърт томува,

когото хвалата целува,

й готви нож: Клеон си има

и родна дъщеря любима,

която вече е узряла

за булчина премяна бяла.

Тя Филотена се нарича

и вечно двойката девича

е заедно, ала когато

Марина нишките от злато

тъче със млечните си пръсти,

или в шевиците си гъсти

батистата така ранява,

че тя от рани оздравява,

или когато с песента си

тя славеите тъжногласи

да млъкнат кара в тъмнината,

или загледана в луната,

излива жалбата си чиста

в слова-мъниста върху листа,

то в тез изкуства Филотена

е толкоз явно затъмнена,

като че ли по прелест, нежност,

изящество и белоснежност

във спор е врана чернопера

със гълъбица на Венера.

Видяла как са се събрали

в Марина всичките похвали,

жената на Клеон, от злоба,

решава да я прати в гроба,

та в Тарс красавица да няма

от дъщеря й по-голяма.

И ето че, като че ли да

я подпомогне, Лихорида

в туй точно време дух предава

и питомката й остава

във ноктите на Диониза.

И повестта ни с туй навлиза

във най-ужасното си място.

Внимание! Сега пред вас то

на сцената ще се развие.

Но първо помогнете вие

на куция ми стих да вземе

на гръб крилатото ни Време

и отнесе го там, където

змията Диониза, ето,

говори тайно със един

злодей, наречен Леонин!