Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (19)

Първа сцена

 

ДИОНИЗА

Недей забравя — клетва си ми дал!

Едничък удар! Кой го е нанесъл,

ще знаем само двама. С нищо друго

на този свят не можеш си спечели

в тъй кратко време толкоз много полза!

Не се оставяй да те омагьосат

ненужната ти съвест, хубостта й

и състраданието, на което

дори жените дават често пътя,

и мъж бъди!

 

ЛЕОНИН

        Добре, ще го направя!

Но тя е толкоз мила, господарко!

 

ДИОНИЗА

И, значи, подходяща за небето!…

Ха, ей я! Продължава да оплаква

любимата си дойка. Казвай бързо,

готов ли си?

 

ЛЕОНИН

                Готов съм, господарко!

 

МАРИНА

Не, аз ще съблека земята цяла,

за да краси зеления ти чим!

С покривка от цветенца — жълти, сини —

от невени, звънчета, теменужки

ще ти застилам гроба цяло лято!

О, аз нещастница, родена в буря,

за мен тоз свят е вихър, непрестанно

изтръгващ ме от близките ми! О!

 

ДИОНИЗА

Не бива тъй, Марино! Все самотна!

Защо не е със тебе дъщеря ми?

Недей хаби кръвта си във въздишки!

Аз майка ще ти бъда! О, как бледа

си станала от таз безплодна горест!

Дай тез цветя и двама край морето

поразходете се със Леонин!

Там въздухът е свеж, пощипва малко —

ще те направи да поогладнееш.

Вземи я за ръката, Леонине,

поразтъпчете се!

 

МАРИНА

                Не бих желала

да ви лиша от вашия служител.

 

ДИОНИЗА

Върви! Върви! Вий двама със баща ти

сте близки до сърцето ми, повярвай,

като роднини кръвни! Всеки ден

го чакаме да дойде. Ако утре

завари тази, за която чул е,

че няма равна в нашата страна,

така посърнала, ще се разкае,

че в Тарс те е оставил и ще бъде

сърдит на мен и моя господар,

загдето сме те гледали нехайно.

Върви, върви и придобий отново

цвета, със който мамеше очите

на стар и млад! За мен не се грижи,

аз мога да се върна и самичка.

 

МАРИНА

Добре, отивам. Но не ми се ще.

 

ДИОНИЗА

Върви, върви! От полза ще ти бъде

една разходчица поне за час.

Води я, Леонине, и спомни си

какво ти казах!

 

ЛЕОНИН

                Помня, господарко.

 

ДИОНИЗА

И тъй, добра разходка, мила моя!

От бързане кръвта ни се разпалва,

така че — бавно! Трябва да се грижа

за теб, нали?

 

МАРИНА

                Благодаря ви много.

От запад ли е вятърът, как мислиш?

 

ЛЕОНИН

От югозапад.

 

МАРИНА

                Духало от север,

когато съм се раждала.

 

ЛЕОНИН

                        Така ли?

 

МАРИНА

Баща ми — според дойката ми — никак

не се уплашил, даже вдъхвал смелост

в моряците със вик: „Без страх, момчета!“,

въжетата сам дърпал тъй усърдно,

че си прежулил царствените длани

и, вкопчан в мачтата, вълни изтраял

така огромни, че почти отнесли

в морето мостика.

 

ЛЕОНИН

                Кога това?

 

МАРИНА

Когато съм се раждала. Вълните

и вятърът били невероятни.

Един моряк бил духнат като сламка

от въжената стълба. Някой викал:

„Кога ще спреш?“ и всички като луди

се носели по палубата в ужас

напред-назад, а боцманската свирка

и капитанските команди само

засилвали объркването…

 

ЛЕОНИН

                        Хайде,

моли се за душата си!

 

МАРИНА

                        Какво?

 

ЛЕОНИН

Моли се, казах, само че накратко —

небето чува лесно, а и аз

обет съм дал да те убия бързо.

 

МАРИНА

Да ме убиеш? Но защо?

 

ЛЕОНИН

                        Защото

тъй иска господарката ми.

 

МАРИНА

                        Тя ли?

Но за какво й трябва мойта смърт?

Доколкото си спомням, ни веднъж

не съм я оскърбявала, кълна се!

Изобщо никого с обидна дума

не съм засегнала и нищо лошо

не зная да съм сторила на друг!

Повярвай ми, в живота си не съм

убила мишка, смачкала мушица:

веднъж настъпих червей, без да искам,

но плаках после. Със какво могла съм

да я обидя, тъй че мойта смърт

полезна да й бъде, а опасен —

животът ми?

 

ЛЕОНИН

                Аз нямам за задача

да размишлявам, а да изпълнявам!

 

МАРИНА

Ти няма — знам те, — няма да го сториш

за нищо на света! Красив на вид си

и твоят лик издава добрина.

Видях те скоро как получи рана,

когато разтърваваше двамина,

и туй говореше добре за теб.

Защо не го повториш, Леонине,

когато господарката ти иска

живота ми? Вмъкни се между нас

и защити мен, слабата!

 

ЛЕОНИН

                        Не може!

Аз клетва дал съм. Хайде!…

 

ПЪРВИ ПИРАТ

                        Стой, злодей!

 

ВТОРИ ПИРАТ

Плячка! Плячка!

 

ТРЕТИ ПИРАТ

По равно! По равно! Да я качим на кораба!

 

ЛЕОНИН

Познах ги! Таз разбойническа шайка

жени доставя на пирата Валдес.

Отвлякоха ми жертвата, но нищо!

От лапите им тя не ще избяга,

пък аз ще кажа, че съм я убил

и хвърлил във морето. И все пак

ще поизчакам: ако я насилят,

а след това не я откарат в плен,

кръвта й пак ще легне върху мен.