Морис Метерлинк
Синята птица (9) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Осма картина

Пред завесата, която представлява небе с красиви облаци.

СВЕТЛИНАТА

Вярвам, че този път ще хванем Синята птица. Трябваше още по-рано да се сетя… И едва тази сутрин, докато възстановявах силите си в зората, като лъч от небето ми хрумна една идея. Ние сме до входа на вълшебните градини, където се намират събрани под охраната на Съдбата всички човешки Радости и Щастия…

ТИЛТИЛ

Много ли са? Ще получим ли някоя от тях? Големи ли са, или са малки?

СВЕТЛИНАТА

Има и по-едри, и по-дребни, и пълни, и деликатни, много красиви и други — не чак толкова приятни… Но най-грозните преди известно време бяха изгонени от Градините и се приютиха при Нещастията. Трябва да се отбележи, че Нещастията обитават едно леговище в съседство с Градината на Щастията и са отделени само с една тъничка завеса от изпарения, която вятърът всеки миг повдига… Той пък духа от висините на Справедливостта или откъм недрата на Вечността. Сега трябва да се уговорим за всичко и да вземем някои предохранителни мерки… Общо взето, Щастията са много добродушни, но все пак има някои по-опасни и по-коварни и от най-големите Нещастия…

ХЛЯБЪТ

Хрумна ми нещо! Ако са опасни и коварни, няма ли да е за предпочитане да чакаме тук на вратата, за да можем да се притечем на помощ на децата, ако им се наложи да бягат?

КУЧЕТО

Няма нужда! Няма нужда! Аз искам да придружавам навсякъде моите малки божества… Който се бои, да остане на вратата! Нямаме нужда (гледа към Хляба) от страхливци… (Гледа към Котката.) Нито от предатели…

ОГЪНЯТ

И аз ще отида! Изглежда, че е забавно… Там танцували непрекъснато…

ХЛЯБЪТ

Ами ядат ли?

ВОДАТА (хленчи)

Не познавам дори и най-малкото щастие… И аз искам най-сетне да ги видя…

СВЕТЛИНАТА

Мълчете, моля ви се, никой не ви пита! Ето какво реших: Кучето, Хлябът и Захарта ще придружават децата. Водата няма да влезе, защото е много студена, нито Огънят, защото е много немирен. Настоявам Млякото да остане при вратата, защото е много впечатлително; колкото до Котката — да прави каквото иска…

КУЧЕТО

И тя е страхлива…

КОТКАТА

Пътем ще се отбия да поздравя някои Нещастия, те са ми стари приятели и са се разположили недалеч от Щастията…

ТИЛТИЛ

А ти, Светлина, ще дойдеш ли с нас?

СВЕТЛИНАТА

Не мога в този вид да вляза при Щастията: болшинството от тях не ме понасят… Но имам едно плътно покривало, намятам го, когато посещавам щастливите хора… (Тя разгъва едно дълго покривало и грижливо се обвива.) Не бива дори един лъч от душата ми да ги изплаши, защото много от Щастията са плашливи и не са щастливи. Ето, по този начин и по-малко красивите, и дори най-дебелите няма от какво да се боят…