Морис Метерлинк
Синята птица (1)

(Феерия в 6 действия и 12 картини)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’oiseau bleu, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознане и форматиране
stomart
Начална корекция
OnlyOneBoy
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Морис Метерлинк. Синята птица

Белгийска. Първо издание

Феерия в 6 действия и 12 картини

Редактор: Георги Куфов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректор: Наталия Кецарова

ДИ „Народна култура“ — София, 1977

Рецензент: проф. Любомир Тенев

 

9536622211

Литературна група IV.

Дадена за набор 1. XI. 1977 г.

Подписана за печат март 1978 г.

Излязла от печат март 1978 г.

Формат 84 х 108/32

Печатни коли 10. Издателски коли 8,40

ДП „9 септември“, — София

 

Поставена за първи път в Московския художествен театър на 30 септември 1908 г. и в Париж, на сцената на театър „Режан“ на 2 март 1911 г.


Действащи лица

ТИЛТИЛ

МИТИЛ

Майката ТИЛ

Бащата ТИЛ

Бабата ТИЛ

Дядото ТИЛ

Братчето ПИЕРО

Братчето РОБЕР

Нероденото братче

Сестричката ЖАНЕТ

Сестричката МАДЛЕН

Сестричката ПИЕРЕТ

Сестричката ПОЛИН

Сестричката РИКЕТ

ФЕЯТА

ХЛЯБЪТ

ОГЪНЯТ

ВОДАТА

МЛЯКОТО

ЗАХАРТА

КУЧЕТО

КОТКАТА

СВЕТЛИНАТА

НОЩТА

СЪНЯТ

СМЪРТТА

ХРЕМАТА

ВРЕМЕТО

ДЕЦАТА В СИНЬО

ГОЛЕМИТЕ ЩАСТИЯ

МАЛКИТЕ ЩАСТИЯ

Щастието-да-си-здрав, Щастието-на-чистия въздух, Щастието-да-обичаш-родителите-си, Щастието-на-синьото-небе, Щастието-на-гората, Щастието-на-слънчевите-часове, Щастието-на-залеза, Щастието-да-виждаш-изгряващите-звезди, Щастието-на-дъжда, Щастието-на-зимния-огьн, Щастието-на-невинните-мисли, Щастието-да-тичаш-бос-по-росата…

Радостта-да-бъдеш-справедлив, Радостта-да-бъдеш-добър, Радостта-от-славата, Радостта-да-мислиш, Радостта-да-вникваш,

Радостта-да-виждаш-хубавото, Радостта-да-обичаш, Майчината обич, Непознатите радости

СЪСЕДКАТА БЕРЛИНГО

Нейната внучка…

Костюми

ТИЛТИЛ — облеклото на Палечко от приказката на Перо: яркочервени панталонки, къса, нежносиня горна дрешка, бели чорапи, обувки или ботушки от жълта кожа.

МИТИЛ — дрешките на Гретел или на Червената шапчица.

СВЕТЛИНАТА — в рокля с лунен цвят — бледозлатна със сребристи отблясъци, прозрачни воали със святкащи нишки, наподобяващи лъчи… Новогръцки или англогръцки стил от вида на Уолтър Крейн или дори повече или по-малко ампир. Висок ръст, голи ръце, на главата — диадема или дори лека корона…

ФЕЯТА БЕРИЛЮН и СЪСЕДКАТА БЕРЛИНГО — класическата дреха на беднячките от приказките. Превръщането на феята в принцеса в първо действие може да се избегне.

БАЩАТА, МАЙКАТА, БАБАТА, ДЯДОТО ТИЛ — в дрехи на немски дървари и селяни от приказките на братя Грим.

БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА НА ТИЛТИЛ — варианти на дрехите на Палечко.

ВРЕМЕТО — в класическата дреха на Времето: широка черна или тъмносиня мантия, бяла развяваща се брада, коса, пясъчен часовник…

МАЙЧИНАТА ОБИЧ — облечена подобно на Светлината в гъвкави и почти прозирни воали, колкото е възможно по-бели, като на гръцка статуя. Бисери и скъпоценни камъни колкото искате, но да не нарушават чистата и невинна хармония на цялостната представа.

ГОЛЕМИТЕ РАДОСТИ — както е казано в самия текст — дрехи с бляскави, тънки и нежни нюанси: пробуждането на зората, усмивката на водата, кехлибарената роса, лазура на зората и т.н.

ДОМАШНИТЕ РАДОСТИ — в дрехи с различни цветове или — по желание — дрехи на селяни, овчари, секачи и т.н., но идеализирани и интерпретирани по-феерично.

ГОЛЕМИТЕ ЩАСТИЯ — преди промяната — в тежки и широки мантии от червен и жълт брокат, огромни и тежки украшения и т.н. След промяната — в кафяво или шоколадено трико, като наподобяват палячовци от надути черва.

НОЩТА — в широки черни одежди, тайнствено осеяни със звезди, със златистожълти отражения. Воали, тъмни макове и пр.

ВНУЧКАТА НА СЪСЕДКАТА — руси, блестящи коси, дълга бяла рокля.

КУЧЕТО — в червено жакетче, бели гащи, лачени ботушки, мушамена шапка. Костюмът напомня повече или по-малко този на Джон Бул.

КОТКАТА — в черно копринено трико с пайети.

За тези две действащи лица би било подходящо главите им леко да наподобяват съответните животни.

ХЛЯБЪТ — в пищна и широка роба на паша от коприна или тъмночервено кадифе, извезана със злато. Голяма чалма, ятаган. Огромен корем, червено лице и изключително дебели бузи.

ЗАХАРТА — в копринена роба от рода на тези на евнусите, наполовина бяла, наполовина синя, за да напомня опаковката на захарните блокчета. На главата — чалма като на пазачите на харемите.

ОГЪНЯТ — червено трико, манто в яркочервено с преливащи се оттенъци, на главата — качулка от разноцветни пламъци.

ВОДАТА — дрехата от „цвета на времето“ от приказката „Магарешката кожа“ — това значи синкава или синкавозелена, с прозрачни отражения, ефект на струящи, прозирни газове, също в стил ново или англогръцки, но по-широки, раздвижени. На главата — венец от цветя, водорасли или тръстики…

ЖИВОТНИТЕ — народни (селски) облекла.

ДЪРВЕТАТА — нюансирани в зелено или в цвета на стеблата роби. Атрибути — листа или клони, по които се разпознават.