Морис Метерлинк
Синята птица (3) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Втора картина

При Феята

 

КОТКАТА

Оттук! Аз знам всичките входове и изходи на тоя палат. Феята Берилюн го наследи от Синята брада… Докато децата и Светлината са на посещение при внучката на Феята, да се възползваме от последните мигове на свобода. Накарах ви да се съберем, за да ви изясня в какво положение сме. Всички ли са тук?

 

ЗАХАРТА

Ето го и Кучето, излиза от гардероба на Феята.

 

ОГЪНЯТ

Ама че се е докарало!

 

КОТКАТА

Взело е ливреята на един от лакеите в колесницата на Пепеляшка. Точно това му подхожда. Има душа на прислужник. Но да се поприкрием зад парапета. Странно му нямам доверие. По-добре да не чуе това, което ще ви кажа…

 

ЗАХАРТА

Късно е, то ни подуши…

 

КУЧЕТО (подскача)

Ето, ето… Нали сме много хубави? Я вижте дантелите, бродериите. Те са от злато. От истинско.

 

КОТКАТА (на Водата)

Това е роклята „цвета на времето“ от приказката „Магарешката кожа“. Струва ми се, че я знам.

 

ВОДАТА

Да, тя най-много ми отиваше…

 

ОГЪНЯТ (изсъсква през зъби)

Тя пак не си носи чадъра!

 

ВОДАТА

Моля?

 

ОГЪНЯТ

Нищо, нищо…

 

ВОДАТА

Помислих да не би да говорите нещо за един огромен червен нос, който ми се мярна онзи ден…

 

КОТКАТА

Вижте, хайде да не се караме, защото имаме по-важни неща. Чакаме само Хляба, къде е той?

 

КУЧЕТО

Още се чуди какъв костюм да си избере…

 

ОГЪНЯТ

Наистина е трудно, когато имаш глупава мутра и такъв корем…

 

КУЧЕТО

Накрая се спря на един турски халат, украсен със скъпоценни камъни, грабна и един ятаган, чалма на главата…

 

КОТКАТА

Ето го, взел е най-хубавия халат на Синята брада…

 

ХЛЯБЪТ (като се поклаща суетно)

Е, как ме намирате?

 

КУЧЕТО (подскача около Хляба)

Колко е хубав! Колко е глупав! Колко е хубав! Колко глупав!

 

КОТКАТА (на Хляба)

Децата облякоха ли се?

 

ХЛЯБЪТ

Да, господин Тилтил взе червеното жакетче, белите чорапни и сините панталонки на Палечко, а пък госпожица Митил — рокличката на Гретел и пантофките на Пепеляшка. Най-голямата мъчнотия беше да се облече Светлината!

 

КОТКАТА

Защо?

 

ХЛЯБЪТ

Защото Феята я намира за толкова красива, че въобще не искаше да й слага дрехи. Аз протестирах от висотата на нашето достойнство — на основни и извънредно почитани съставки. Накрая заявих, че при тези условия ще откажа да тръгна с нея.

 

ОГЪНЯТ

Трябва да й се купи един абажур.

 

КОТКАТА

А Феята какво отговори?

 

ХЛЯБЪТ

Удари ме няколко пъти с тояжката си по главата и корема.

 

КОТКАТА

И после?

 

ХЛЯБЪТ

После бързо се съгласих, но в последния миг Светлината реши да облече роклята „цвета на луната“, която се намираше на дъното на сандъка със съкровищата от „Магарешката кожа“…

 

КОТКАТА

Хайде, стига сме бъбрали, времето тече. Касае се за нашето бъдеще. Вие сами чухте — Феята каза, че краят на пътешествието означава и края на нашия живот. Следователно трябва да го продължим колкото е възможно повече и с всички възможни средства… Но има и друго: трябва да мислим и за съдбата на нашата раса и за ориста на децата си…

 

ХЛЯБЪТ

Браво! Браво! Котката има право!

 

КОТКАТА

Изслушайте ме! Ние, всички тук присъстващи, неща и елементи, притежаваме души, които човекът още не познава. Благодарение на това, че още пазим някаква независимост. Но ако намери Синята птица, той ще узнае всичко, ще може да вижда всичко и ние ще зависим напълно от неговото благоволение… Току-що научих това от моята стара приятелка Нощта, която е същевременно и пазителка на тайните на живота. Тъй че в наш интерес е на всяка цена да попречим да се намери птицата, та ако ще дори животът на децата да бъде изложен на опасност.

 

КУЧЕТО (възмутено)

Я тая пък какво разправя? Я повтори още веднъж да чуя!

 

ХЛЯБЪТ

Тихо! Нямате думата. Събранието ръководя аз!

 

ОГЪНЯТ

Кой пък ви избра за ръководител?…

 

ВОДАТА (на Огъня)

Тихо! Вие какво се бъркате?

 

ОГЪНЯТ

Бъркам се, където трябва! Вашите забележки не са ми нужни…

 

ЗАХАРТА (помирително)

Вижте какво, хайде да не се караме… И без това моментът е напрегнат, а пък се касае преди всичко да се разберем какво да предприемем…

 

ХЛЯБЪТ

Напълно споделям мнението на Захарта и Котката.

 

КУЧЕТО

Ама че идиотски приказки! Човекът е преди всичко. И туйто! Трябва да му се подчиняваме и да правим, каквото той поиска. Това е истината. Не признавам никого освен него. Да живее Човекът! На живот, на смърт — всичко за Човека. Човекът е бог!

 

ХЛЯБЪТ

Напълно споделям мнението на Кучето!

 

КОТКАТА (на Кучето)

Но трябва да изложите съображенията си…

 

КУЧЕТО

Няма съображения! Обичам човека, и туйто! Ако предприемете нещо срещу него, най-напред ще ви удуша, а после ще ида и всичко ще му разкрия.

 

ЗАХАРТА (намесва се със сладникава доброта)

Вижте какво… Да не изостряме спора. От известна гледна точка и единият, и другият имат право. Значи — и „за“, и „против“…

 

ХЛЯБЪТ

Напълно споделям мнението на Захарта!

 

КОТКАТА

А нима всички ние тук: и Водата, и Огънят, и вие също, Хляб и Куче, не сме жертви на една тирания, която няма равна на себе си? Я си спомнете времената, когато деспотът още не беше дошъл и ние волно скитахме по земята… Водата и Огънят не бяха ли единствените господари на света? А вижте сега в какво окаяно положение са… Що се отнася до нас, хилавите потомци на великия род на хищниците… Внимание, престорете се на невинни! Виждам, че Феята и Светлината идват насам. Светлината е застанала на страната на Човека. А тя е нашият най-голям враг… Ето ги…

 

ФЕЯТА

Е?! Какво става тук? Какво правите там в кьошето? Приличате на съзаклятници… Време е да тръгвате. Току-що реших предводителка да ви стане Светлината. Трябва да й се подчинявате, както се подчинявате на мен. Аз й поверявам своята вълшебна пръчица. Тази вечер децата ще посетят умрелите си баба и дядо. Няма да ги придружавате от дискретност. Те ще прекарат вечерите сред покойните от семейството. А в това време вие ще подготвите всичко необходимо за утрешния, доста дълъг преход… Хайде, готови на път и всеки на мястото си!

 

КОТКАТА (лицемерно)

Точно това им казвах и аз, госпожо Фейо… Убеждавах ги, че трябва да изпълняват съзнателно и смело задълженията си, но за жалост Кучето непрестанно ме прекъсваше…

 

КУЧЕТО

Какво каза тя? Чакай аз да я…

 

ТИЛТИЛ

Куш, Тило! Внимавай, ако още веднъж посмееш да…

 

КУЧЕТО

Ти не знаеш, мое малко божество, че тя…

 

ТИЛТИЛ (заплашва го)

Млък!

 

ФЕЯТА

Хайде да приключим! Хлябът тази вечер да предаде клетката на Тилтил. Възможно е Синята птица да се крие в Миналото, при старите родители. Във всеки случай това е една възможност, която не бива да се пренебрегва. Е, Хляб, хайде, къде е клетката?

 

ХЛЯБЪТ (тържествено)

Само за момент, ако обичате, госпожо Фейо… (Заема позата на оратор, който е взел думата.) Вие всички бъдете свидетели, че тази сребърна клетка, която ми бе поверена от…

 

ФЕЯТА (прекъсва го)

Стига! Стига приказки! Ние ще излезем оттук, а пък децата оттам…

 

ТИЛТИЛ (силно обезпокоен)

Съвсем самички ли ще излезем?

 

МИТИЛ

Гладна съм!

 

ТИЛТИЛ

И аз…

 

ФЕЯТА (на Хляба)

Я разтвори твоя турски халат и им дай по един резен от хубавия си корем!

 

ЗАХАРТА (отива към децата)

Позволете ми в същото време да ви предложа няколко захарни пръчици!

 

МИТИЛ

Какво прави тя — изпочупи си пръстите!…

 

ЗАХАРТА (прелъстително)

Вкусете ги! Превъзходни са… Истински захарни пръчки…

 

МИТИЛ (като смуче един от пръстите)

Божке, че било хубаво! Имаш ли още от тях?

 

ЗАХАРТА (скромно)

Колкото щеш…

 

МИТИЛ

Не те ли боли много, когато ги чупиш?

 

ЗАХАРТА

Никак. Напротив, много е полезно: те веднага порастват отново и по този начин винаги имам чисти и нови пръсти.

 

ФЕЯТА

Хайде, деца мои, не яжте толкова много захар. Не забравяйте, че след малко ще вечеряте при баба и дядо…

 

ТИЛТИЛ

Те тук ли са?

 

ФЕЯТА

Ей сега ще ги видите…

 

ТИЛТИЛ

Как ще ги видим, като са умрели?

 

ФЕЯТА

Те не са мъртви, щом живеят във вашия спомен. Хората не знаят тази тайна, защото те изобщо много малко знаят. Докато ти, благодарение на Диаманта, сега ще видиш, че умрелите, за които си спомняме, живеят така щастливо, като че ли никога не са умирали…

 

ТИЛТИЛ

Светлината ще дойде ли с нас?

 

СВЕТЛИНАТА

Не! По-добре ще бъде тази среща да стане в тесен семеен кръг. Аз ще чакам тук наблизо, за да не се натрапвам… Пък и не съм и поканена…

 

ТИЛТИЛ

А ние откъде да минем?

 

ФЕЯТА

Оттам… Сега сте пред прага на Страната на Спомена. Щом завъртиш Диаманта, ще видиш едно дебело дърво с надпис, който ще ти покаже, че си пристигнал. Но не забравяйте, че и двамата трябва да се върнете в девет без четвърт. Това е извънредно важно… Преди всичко бъдете точни, защото, ако закъснеете, всичко ще бъде загубено. До скоро виждане! (Вика Котката, Кучето, Светлината и пр.) Ние оттук, а малките — оттам…