Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- L’oiseau bleu, 1908 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Невена Стефанова, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознане и форматиране
- stomart
- Начална корекция
- OnlyOneBoy
- Допълнителна корекция
- NomaD (2014)
Издание:
Морис Метерлинк. Синята птица
Белгийска. Първо издание
Феерия в 6 действия и 12 картини
Редактор: Георги Куфов
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректор: Наталия Кецарова
ДИ „Народна култура“ — София, 1977
Рецензент: проф. Любомир Тенев
9536622211
Литературна група IV.
Дадена за набор 1. XI. 1977 г.
Подписана за печат март 1978 г.
Излязла от печат март 1978 г.
Формат 84 х 108/32
Печатни коли 10. Издателски коли 8,40
ДП „9 септември“, — София
Поставена за първи път в Московския художествен театър на 30 септември 1908 г. и в Париж, на сцената на театър „Режан“ на 2 март 1911 г.
История
- — Добавяне
Четвърто действие
Шеста картина
Пред завесата
Влизат Тилтил, Митил, Светлината, Кучето, Котката, Хлябът, Огънят, Захарта, Водата и Млякото.
СВЕТЛИНАТА
Получих една бележка от феята Берилюн, в която ми съобщава, че Синята птица е може би „тук“…
ТИЛТИЛ
Къде е това „тук“?
СВЕТЛИНАТА
ТУК, в гробището зад стената. Изглежда, някой от мъртвите я крие в гроба си. Остава само да разберем кой. Май ще се наложи да ги огледаме един по един.
ТИЛТИЛ
Да ги огледаме? Как ще стане това?
СВЕТЛИНАТА
Много просто. В полунощ, за да не ги безпокоим, ти ще завъртиш Диаманта. Ще наблюдаваме как излизат от земята, а ще забележим и кои не излизат…
ТИЛТИЛ
Няма ли да се сърдят?
СВЕТЛИНАТА
Не, ни най-малко. Дори няма да се усъмнят. Те не обичат да ги безпокоят, но тъй или иначе, имат навик да излизат в полунощ и това съвсем няма да ги притесни.
ТИЛТИЛ
Защо Хлябът, Захарта и Млякото са така пребледнели и не продумват нищо?
МЛЯКОТО (олюлява се)
Усещам, че ще се пресека…
СВЕТЛИНАТА (тихо на Тилтил)
Не им обръщай внимание. Те се боят от мъртвите.
ОГЪНЯТ (подскачайки)
Мен не ме е страх! Свикнал съм да ги горя. По-рано ги изгарях всичките. По-забавно беше, отколкото днес.
ТИЛТИЛ
А Тило защо трепери? Да не би и той да се страхува?
КУЧЕТО (трака със зъби)
Аз ли? Не треперя, аз никога не се боя. Но ако ти решиш да си отидеш, и аз ще си отида…
ТИЛТИЛ
И Котката нищо не продумва…
КОТКАТА (тайнствено)
На мен ми е ясно…
ТИЛТИЛ (на Светлината)
Ти ще дойдеш ли с нас?
СВЕТЛИНАТА
Не. За предпочитане е с Нещата и Животните да остана на входа на гробището. Още не е дошло времето… Светлината все още не може да прониква при Мъртвите. Ще ви оставя сами с Митил.
ТИЛТИЛ
А Тило няма ли да може да остане с нас?
КУЧЕТО
Да, да, оставам, оставам. Искам да остана с моето малко божество!
СВЕТЛИНАТА
Невъзможно! Заповедта на Феята е изрична, пък и наистина няма от какво да се боиш…
КУЧЕТО
Добре, добре. Толкова по-зле! Ако са лоши, мое малко божество, ти ще подсвирнеш ей тъй… (Подсвирва.) И ще видиш… Ще стане същото като в гората. Ау-ау-ау!
СВЕТЛИНАТА
Хайде, довиждане, мили мои… Няма да бъда далече. (Прегръща децата.) Тези, които ме обичат и които аз обичам, ще ме намерят винаги… (На Нещата и на Животните.) Вие, останалите, насам!
Излиза с тях. Децата са сами в средата на сцената. Завесата се открива за седма картина.