Морис Метерлинк
Синята птица (6) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Пета картина

Гората

 

КОТКАТА (поздравява дърветата подред)

Здравейте, Дървета!

 

ШЕПОТ НА ЛИСТА

Здравей…

 

КОТКАТА

Днешният ден е съдбовен за нас. Нашият враг идва да освободи силите ви и сам да се предаде. Това е Тилтил, синът на секача, който ви е причинил толкова злини. Той търси Синята птица, която единствено знае нашата тайна и която вие криете от Човека, откакто свят светува. (Шепот на листа.)Какво казахте? А, Тополата говори… Да, той притежава един Диамант, който има свойството мигновено да освобождава нашите души; може да ни принуди да предадем Синята птица, а стане ли това, ние ще бъдем изцяло в негова власт. (Шепот на листа.) Кой говори? А, Дъбът? Как сте? (Шепот в листата на Дъба.) Пак ли си хремав? Сладката папрат не се ли грижи вече за вас? Пак ревматизъм? Повярвайте ми, мъхът е причината. Твърде много си завивате краката с него. Синята птица още ли е при вас? (Шепот в листата на Дъба.) Така ли? Да, няма какво да се колебаем, а да се възползваме, той трябва да изчезне. (Шепот в листата.) Моля, какво казахте? Да, той е със сестричката си. И тя също трябва да умре… (Шепот в листата.) Да, Кучето ги придружава. Няма начин да го отстраним… (Шепот в листата.) Какво? Да го подкупим? Невъзможно… опита всичко. (Шепот в листата.) А, ти ли си, Ела? Да, да, приготви четири дъски… Да, с тях са още Огънят, Захарта, Водата, Хлябът. Всички са на наша страна с изключение на Хляба, който е доста съмнителен. Единствена Светлината е благосклонна към Човека, но тя няма да дойде. Аз успях да убедя малките, че трябва да се измъкнат тайно, докато тя спи… Това е последната възможност. (Шепот в листата.) А, вие сте Букът. Да, имате право, трябва да предупредим животните. Заекът носи ли своя барабан? При вас ли е? Добре, нека веднага да бие за сбор! Ето ги!

 

ТИЛТИЛ

Тук ли е?

 

КОТКАТА (мазно, угоднически, бързо се устремява към децата)

Ах, ето ви, ето ви, мой малък господарю! Колко добре изглеждате, колко сте хубав тази вечер! Изпреварих ви, за да известя за вашето пристигане… Всичко е наред. Този път съм сигурна, че ще хванем Синята птица. Току-що изпратих Заека да бие за сбор — тук трябва да се призоват най-главните животни. Чуват се вече в шумака… Слушайте… Те са малко плахи и не смеят да се приближат… (Шум от различни животни: крави, свине, коне, магарета и т.н. Тихо към Тилтил, като го дръпва настрана.) Защо доведохте и Кучето? Нали вече ви казах, че то е в лоши отношения с всички, дори с Дърветата… Страхувам се, че гнусното му присъствие ще провали всичко.

 

ТИЛТИЛ

Не можах да се отърва от него… (На Кучето, като го заплашва.) Ще се махнеш ли най-после, противно животно?

 

КУЧЕТО

Кой? Аз?… Защо?… Какво съм направил?

 

ТИЛТИЛ

Казах ти, върви си. Много просто — нямаш работа тук. Ти ни пречиш!

 

КУЧЕТО

Аз ще си мълча… Ще ви следвам отдалече… Никой няма да ме види… Искаш ли да направя стойка?

 

КОТКАТА (тихо на Тилтил)

Как търпите подобно неподчинение? То наистина е непоносимо. Ударете му няколко тояги по носа!

 

ТИЛТИЛ (бие Кучето)

На, да се научиш да се подчиняваш веднага!

 

КУЧЕТО (скимти)

Ох, ох, ох…

 

ТИЛТИЛ

Какво рече?

 

КУЧЕТО

Трябва да те целуна, защото ме наби. (Буйно прегръща и гали Тилтил.)

 

ТИЛТИЛ

Е, добре, стига толкова!… Върви си!

 

МИТИЛ

Не, не, искам да остане. Страх ме е от всичко, когато не е с нас…

 

КУЧЕТО (подскача и едва не прекатурва Митил, като я отрупва с бързи и възторжени ласки)

О, доброто момиченце! Колко е хубава, колко е добричка! Колко е хубава! Колко е сладка! Искам да те целуна… Още, още, още!

 

КОТКАТА

Какъв глупак! Ще се разправим ние с тебе… Но сега да не губим време… Завъртете Диаманта!

 

ТИЛТИЛ

Къде трябва да застана?

 

КОТКАТА

В този лунен лъч — по-ясно се виждате. Тук! Завъртете го леко…

 

ТОПОЛАТА (притичва първа и вика оглушително)

Хора! Малки хора! Ще можем да им говорим. Свърши се с мълчанието! Свърши се! Откъде идват? Кои са? (На Липовото дърво, което се приближава, невъзмутимо пушейки лулата си.) Ти, Липово дърво, познаваш ли ги?

 

ЛИПАТА

Не си спомням да съм ги виждала…

 

ТОПОЛАТА

Ами, ами! Ти познаваш всички хора, постоянно се навърташ край домовете им.

 

ЛИПАТА (взира се в децата)

Не, не, уверявам ви… Не ги познавам… Те са още малки. Аз познавам само влюбените, които идват да ме видят на лунна светлина, или пияниците, дето вдигат наздравица под клоните ми…

 

КЕСТЕНА (важно слага монокъла си)

Какво е това? А, селски беднячета?

 

ТОПОЛАТА

Ех и вие, господин Кестен, откакто посещавате само булевардите на големите градове…

 

ВЪРБАТА (приближава, стенейки, обута в дървени обувки сабо)

Боже, боже, пак са дошли да ми секат главата и ръцете, за да си правят снопи…

 

ТОПОЛАТА

Тишина! Дъбът излиза от двореца си! Тази вечер видът му е много измъчен. Не намирате ли, че е остарял? На колко ли години е вече? Елата казва, че бил на четири хиляди години, но съм сигурна, че преувеличава. Внимание, той ще ни каже какво става тук…

 

ТИЛТИЛ

Той носи Синята птица!… Бързо, бързо! Насам! Дайте ми я!

 

ДЪРВЕТАТА

Тишина!

 

КОТКАТА (на Тилтил)

Свалете си шапката, това е Дъбът!

 

ДЪБЪТ (на Тилтил)

Кой си ти?

 

ТИЛТИЛ

Тилтил, господине. Кога ще мога да взема Синята птица?

 

ДЪБЪТ

Тилтил, синът на секача?

 

ТИЛТИЛ

Да, господине.

 

ДЪБЪТ

Баща ти ни е сторил много зло. Само в моето семейство той е причинил смъртта на шестстотин мои синове, четиристотин седемдесет и пет чичовци и лели, хиляда и двеста братовчеди и братовчедки, триста и осемдесет невести и дванадесет хиляди правнуци.

 

ТИЛТИЛ

Не знам, господине… Сигурно не го е направил нарочно.

 

ДЪБЪТ

А ти какво търсиш тук и защо накара душите ни да излязат от своите покои?

 

ТИЛТИЛ

Господине, моля да ме извините за безпокойството, но Котката ми беше казала, че вие бихте могли да ни съобщите къде се намира Синята птица.

 

ДЪБЪТ

Да, знам, търсиш Синята птица, или, с други думи, великата тайна за нещата, за щастието, за да могат Хората да направят още по-тежко нашето робство.

 

ТИЛТИЛ

Не, господине, не е за това. Тя е нужна на внучката на феята Берилюн, която е много болна…

 

ДЪБЪТ (налага му да млъкне)

Стига!… Не чувам животните. Къде са те? Тях това ги засяга толкова, колкото и нас. Ние, Дърветата, не бива сами да понесем отговорността за тежките мерки, които се налага да вземем. Денят, в който Хората научат, че сме извършили това, което сега ще извършим, ще има страхотни репресалии… Тъй че се налага нашето съгласие да бъде единодушно, за да бъде единодушно и мълчанието ни.

 

ЕЛАТА (гледа над останалите дървета)

Животните пристигат. Заекът ги предвожда. Ето душата на Коня, на Бика, на Вола, на Кравата, на Вълка, на Овена, на Прасето, на Петела, на Козата, на Магарето и на Мечката…

 

ДЪБЪТ

Всички ли са налице?

 

ЗАЕКЪТ

Кокошката не дойде, понеже мъти яйцата си. Дивият заек беше зает с бягане, Елена го боляха рогата, Лисицата се чувства неразположена — ето нейното медицинско… Гъската не можа да схване за какво става дума, а пък Пуякът се ядоса.

 

ДЪБЪТ

Трябва много да се съжалява за тези въздържали се от гласуването. Въпреки това ние имаме достатъчно гласове. Вие, братя мои, знаете по какъв въпрос сме се събрали. Тук присъстващото дете, благодарение на един талисман, откраднат от Силите на Земята, може да обсеби Синята птица и по такъв начин да изтръгне тайната, която ние пазим, откакто свят светува. Но тъй като ние познаваме много добре Човека, не храним никакво съмнение за съдбата, която ни очаква, щом той завладее тайната… Ето защо всяко колебание ми се струва не само глупаво, но и престъпно. Часът е тежък, детето трябва да изчезне, преди да е станало късно…

 

ТИЛТИЛ

Какво каза той?

 

КУЧЕТО (обикаля около Дъба и се зъби)

Виждаш ли зъбите ми, стара сванто?

 

БРЯСТЪТ (възмутен)

То обижда Дъба!

 

ДЪБЪТ

Кучето ли е? Да се изхвърли оттук! Не бива да търпим предател между нас…

 

КОТКАТА (тихо на Тилтил)

Отдалечете Кучето, това е някакво недоразумение… Оставете ме сама да действам, аз ще оправя нещата. По-скоро го махнете!…

 

ТИЛТИЛ (на Кучето)

Върви си, ако обичаш.

 

КУЧЕТО

Нека му разкъсам пантофите от мъх на този стар ревматик. Голям смях ще падне!

 

ТИЛТИЛ

Млък! Върви си… Хайде, махай се, противно животно!

 

КУЧЕТО

Добре, добре, ще си отида… Но когато ще имаш нужда от мене, ще се върна…

 

КОТКАТА (тихо на Тилтил)

По-благоразумно ще бъде да го вържем, инак ще прави бели. Дърветата ще се разсърдят и всичко ще отиде по дяволите…

 

ТИЛТИЛ

Как да го вържа? Някъде съм загубил верижката му…

 

КОТКАТА

А, ето, навреме се приближава Бръшлянът със здравите си върви…

 

КУЧЕТО (ръмжейки)

О, ще се върна! Аз ще се върна! Подагра такава! Бронхит такъв! Купчина хилави стари клони и гнили корени… Котката обърква всичко това. Но аз ще й дам да се разбере… Какво шушукаш там, Юда такава, тигър, маршал Базен! Ау, ау, ау!

 

КОТКАТА

Чухте ли? Всички ни обижда.

 

ТИЛТИЛ

То наистина е непоносимо и вече не можем да се разбираме… Господин Бръшлян, бихте ли го завързали?

 

БРЪШЛЯНЪТ (приближава се доста боязливо към Кучето) Няма ли да ме ухапе?

 

КУЧЕТО (ръмжейки)

Напротив! Напротив! Ще те разцелувам. Опитай, ще видиш!… Приближи се, приближи се… Купчина стари върви!

 

ТИЛТИЛ (заплашва го с тояжка)

Тило!

 

КУЧЕТО (влачи се в краката му и върти опашка)

Какво да правя, мое малко божество!

 

ТИЛТИЛ

Да легнеш по корем! Да се подчиниш на Бръшляна. Остави се да те върже здраво, иначе…

 

КУЧЕТО (ръмжи със стиснати зъби, докато Бръшлянът го връзва)

Каква ти връвчица. Това е въже за бесене! Синджир за телета. Връв за свинчета. Мое малко божество, той ми връзва и лапите! Души ме!

 

ТИЛТИЛ

Нека! Заслужаваш… Млък там, стой мирен, ти наистина си непоносим.

 

КУЧЕТО

Ти грешиш, но все едно… Те имат мръсни намерения, пази се, мое малко божество. Запушват ми устата… не мога повече да говоря…

 

БРЪШЛЯНЪТ (омотал Кучето като вързоп)

Къде да го занеса? Така го омотах, че дума вече не може да изрече…

 

ДЪБЪТ

Да се завърже здраво ей там зад моя дънер, на големия ми корен. После ще решим какво да правим с него.

 

Готово ли е? Ето сега, когато вече се отървахме от този неудобен свидетел, от този ренегат, нека обсъдим всичко според нашата истина, нашето правосъдие… Няма да крия, вълнението ми е дълбоко и мъчително… За пръв път ни се отдава възможност да съдим Човека и да го накараме да почувства нашето могъщество. Не вярвам, че след злото, което ни е причинил, след чудовищната несправедливост, понесена от нас, ще има и най-малко съмнение относно присъдата, която го очаква…

 

ВСИЧКИ ДЪРВЕТА И ВСИЧКИ ЖИВОТНИ

Не! Не! Не! Без колебание! Бесилка! Смърт! Той беше много несправедлив… Прекалено много злоупотреби. Твърде дълго търпяхме от него… Да го смажем! Да го изядем! Още сега! Още сега!

 

ТИЛТИЛ (на Котката)

За какво става въпрос? Недоволни ли са от нещо?

 

КОТКАТА

Не се безпокойте. Малко са сърдити, понеже Пролетта е закъсняла… Оставете на мене, аз ще оправя всичко…

 

ДЪБЪТ

Вашето единодушие беше неминуемо. Сега, за да избегнем последствията от отмъщението, трябва да уточним кое наказание ще бъде най-изгодно, най-удобно, най-бързо и най-сигурно. Освен това трябва да оставим колкото се може по-малко улики, та когато хората намерят телцата им в гората…

 

ТИЛТИЛ

Какво значи всичко това? За какво намеква той? На мен взе да ми омръзва… Щом той притежава Синята птица, да ми я даде и толкоз…

 

БИКЪТ (приближава се)

Най-практично и най-сигурно е едно мушване с рога в корема и готово. Да го бодна ли?

 

ДЪБЪТ

Кой казва това?

 

КОТКАТА

Бикът…

 

КРАВАТА

По-добре да си кротува… Аз не се бъркам. И без това имам да опаса цялата трева на онова пасбище под синята лунна светлина… Имам си доста работа…

 

ВОЛЪТ

И аз… Впрочем, предварително съм съгласен с всичко.

 

БРЯСТЪТ

Аз пък предлагам най-високия си клон, за да ги обесим!

 

БРЪШЛЯНЪТ

Аз ще направя примката…

 

ЕЛАТА

От мен четирите дъски за сандъчето…

 

КИПАРИСЪТ

От мен — отстъпка на място за вечни времена…

 

ВЪРБАТА

Най-просто би било да ги удавим в една от моите реки… Аз ще се заема с това.

 

ЛИПАТА (помирително)

Чакайте, чакайте… Дали е необходимо да стигаме до такива крайности? Те са още много млади. Чисто и просто би могло да им се попречи да злосторничат, като ги отворим зад една ограда. Аз сама се наемам да я издигна, като се посадя наоколо.

 

ДЪБЪТ

Кой каза това? Струва ми се, че разпознах медения нас на Липата…

 

ЕЛАТА

Точно така!

 

ДЪБЪТ

Значи, и между нас има отстъпник, както и между животните! Досега ние се оплаквахме само от измяната на плодните Дървета, но те не са истински дървета…

 

СВИНЯТА (като върти лакомите си очички)

Аз мисля, че най-напред трябва да излапаме момиченцето… То май е доста крехко…

 

ТИЛТИЛ

Какво каза? Чакай малко, мръсен…

 

КОТКАТА

Не знам какво им става, но работата взема лош обрат…

 

ДЪБЪТ

Тишина! Въпросът е да определим кой от нас ще има честта да нанесе първия удар, който ще отстрани надвисналата над нашите върхари най-голяма опасност, която ни е гроязла, откакто се е появил Човекът…

 

ЕЛАТА

Тази чест се пада вам, царю наш и наш патриарх!

 

ДЪБЪТ

Елата ли каза нещо? Уви! Много съм стар… Сляп, недъгав, ръцете ми са схванати и вече не ми се подчиняват… На вас, сестро, винаги зелена, винаги изправена, вие, която сте видели раждането на повечето от тези дървета, на вас се пада, вместо на мен, славата от благородната постъпка за нашето освобождаване…

 

ЕЛАТА

Благодаря ви, дълбокоуважаеми отче, но тъй като вече ми се падна честта да погреба двете жертви, боя се, че ще възбудя справедливата завист на моите колеги и съм убедена, че след нас най-стар и най-достоен е Букът. При това притежава най-добрия кривак…

 

БУКЪТ

Нали знаете, че съм прояден от червеи и кривакът ми съвсем не е сигурен… Но мисля, че Брястът и Кипарисът имат мощни оръжия…

 

БРЯСТЪТ

Няма нищо по-добро за мен, но едва се държа на краката си. Тази нощ една къртица ми навехна палеца…

 

КИПАРИСЪТ

Що се отнася до мен, аз съм готов… Но както и нашата добра сестра, Елата, аз получих вече ако не привилегията да ги погреба, поне преимуществото да стоя и да плача над гроба им… Би било незаконно да се заемат няколко длъжности. Обърнете се към Тополата…

 

ТОПОЛАТА

Защо към мен? За какво ме мислите? Моето дърво е по-крехко от плътта на детенце. И после… просто не знам какво ми е. Треперя от треска… Погледнете листата ми. Сигурно днес призори съм се простудила…

 

ДЪБЪТ (избухва от негодувание)

Страх ви е от Човека! Дори тези малки деца, сами и безпомощни, ви вдъхват тайнствения ужас, който ни направи завинаги негови роби. Е-е, не! Стига! Щом е тъй, щом е дошъл часът, аз ще тръгна сам, стар, парализиран, треперещ, сляп, срещу вековния враг. Къде е той? (Като опипва с тоягата си, тръгва към Тилтил.)

 

ТИЛТИЛ (вади нож от джоба си)

На мене ли се заканва този старик с грамадната си тояга?

 

ДЪРВЕТАТА

Ножът! Внимавайте… Ножът!

 

ДЪБЪТ (мъчи се да се освободи)

Оставете ме! Не ме интересува! Нито нож, нито секира… Кой ме спира? Кой? Вие всички? Всички вие искате да ме спрете?! (Хвърля тоягата си.) Добре, така да бъде! Позор за нас! Нека животните ни освободят!

 

БИКЪТ

Точно така! Аз се наемам… Едно ръгване и…

 

ВОЛЪТ И КРАВАТА (задържат го за опашката)

Ти защо се бъркаш? Я не прави глупости! Тая работа е нечиста. Зле ще свърши… И накрая какво! Ние ще оперем пешкира… Не се бъркай — нека дивите животни я свършат…

 

БИКЪТ

Не, не! Моя работа е! Чакайте! Я ме дръжте по-здраво, че ще направя някоя беля…

 

ТИЛТИЛ (към Митил, която вика уплашено)

Не се бой, застани зад мен… Имам нож…

 

ПЕТЕЛЪТ

Брей, че е решителен малкият!

 

ТИЛТИЛ

Значи, сте се заели с мен, така ли?

 

МАГАРЕТО

Разбира се, малкият! Ти чак сега ли се усети?

 

СВИНЯТА

Можеш да си прочетеш молитвата, хайде, че дойде последният ти час! И не крий момиченцето. Дай да му се насладя. Първо него ще излапам…

 

ТИЛТИЛ

Какво съм ви направил?

 

ОВЕНЪТ

Нищо, малкият — изял си само братчето ми, двете ми сестри, тримата ми чичовци, леля ми, дядо, баба… Чакай, чакай, когато паднеш, ще видиш, че и аз съм имал зъби…

 

МАГАРЕТО

А пък аз — копита.

 

КОНЯТ (горделиво рови с предни копита)

Ще видите това, което… ще видите… Как предпочитате: да го разкъсам със зъби или да го стъпча с копита? (Той величествено се приближава към Тилтил, който застава срещу него и вдига ножа. Обхванат изведнъж от паника, Конят обръща гръб и побягва с всички сили.) А, не! Не е честно… Това не влиза в играта! Той се защищава…

 

ПЕТЕЛЪТ (не може да спре възторга си)

Малкият никак не си поплюва!

 

СВИНЯТА (на Вълка и Мечката)

Предлагам да се втурнем заедно… Аз ще ви поддържам тила. Ще ги съборим и ще си поделим малката, щом я проснем…

 

ВЪЛКЪТ

Вие отвлечете вниманието им… а пък аз ще ги заобиколя… (Той напада Тилтил изотзад и почти го поваля.)

 

ТИЛТИЛ

Ах, че подлост! (Той се изправя на едно коляно и размахва ножа, като прикрива сестричката си, която надава отчаяни викове. Като го виждат почти повален, Дърветата и Животните се приближават и се опитват да му нанесат удари. Внезапно става тъмно, Тилтил отчаяно вика за помощ.) Помощ! Помощ!… Тило!… Тило!… Къде е Котката? Тило? Тилет! Тилет! Елате, елате!

 

КОТКАТА (лицемерно, настрана)

Не мога… Изкълчих си лапата…

 

ТИЛТИЛ (отбива ударите и се отбранява както може)

Помогнете ми! Тило! Тило! Не мога повече… Те са много! Мечката, Свинята, Вълкът, Магарето, Елата, Букът… Тило! Тило!

 

КУЧЕТО (хапе с все сила)

На ти! На ти! С теб съм, мое малко божество! Умея здраво да хапя! На ти, Мечко, и на тебе по грамадния ги дирник! Някой да иска още? Ето и за Прасето, ето и за Коня, ето и за опашката на Бика! Раздрах гащите на Бука, полите на Дъба… Елата се изпари… Ами да, щом стана горещо…

 

ТИЛТИЛ (съсипан)

Не мога повече. Кипарисът ме удари силно по главата…

 

КУЧЕТО

Ох! Върбата ме цапна и ми счупи лапата…

 

ТИЛТИЛ

Отново настъпват… Всички заедно… Този път Вълкът…

 

КУЧЕТО

Остави, аз ще се справя с него!

 

ВЪЛКЪТ

Глупак такъв! Уж си наш брат!… Родителите му са удавили твоите малки!

 

КУЧЕТО

Много правилно. По-добре. Те приличаха на тебе!

 

ВСИЧКИ ДЪРВЕТА И ЖИВОТНИ

Родоотстъпник! Глупак! Предател! Изменник! Простак! Юда! Остави момчето — то носи смърт! Върни се при нас!

 

КУЧЕТО (опиянено от бойна страст и жертвоготовност)

Не! Не! Дори и сам срещу всички… Не, не! Верен на божествата! На най-добрите, на най-великите… (На Тилтил.) Внимавай — Мечката… Пази се от Бика! Аз ще му скоча на врата! Ох, някой ме ритна… Магарето ми счупи два зъба…

 

ТИЛТИЛ

Не мога повече, Тил! Ох… Брястът ме удари… Виж, ръката ми кърви… Това е от Вълка или от Свинята…

 

КУЧЕТО

Почакай, мое малко божество… Дай да те целуна… Да ти оближа раната. Ще ти стане по-добре. Закрий се зад мен. Няма да посмеят да се доближат… А?! Пак идват! А този път ще бъде здрав удар! Да не се предаваме…

 

ТИЛТИЛ (пада на земята)

Не, не мога повече…

 

КУЧЕТО

Някой идва! Чувам и подушвам…

 

ТИЛТИЛ

Кой? Къде?

 

КУЧЕТО

Ей там! Светлината… Тя ни намери… Спасени сме, мой малки господарю! Прегърни ме! Спасени! Виж, те се изплашиха — отстъпват… Страх ги е.

 

ТИЛТИЛ

Светлина! Светлина! Елате! Побързайте! Те се бяха разбунтували — всички са против нас…

 

СВЕТЛИНАТА

Какво става тук, какво има? Но, клетнико, не се ли досети? Завъртваш Диаманта и — готово. Те веднага ще се върнат в Мрака и Мълчанието, никога повече няма да видиш техните страсти.

 

ТИЛТИЛ

Къде са? Какво им беше станало? Подлудели ли бяха?

 

СВЕТЛИНАТА

Не, те са си все същите, но ние не знаем това, защото не ги виждаме. Нали те предупредих — опасно е да ги събуждаш, когато не съм тук…

 

ТИЛТИЛ (бърше ножа си)

Нищо, но без Кучето и ако нямах този нож… Никога не бих повярвал, че са толкова зли…

 

СВЕТЛИНАТА

Увери ли се, че Човекът е съвсем сам срещу всички на този свят?

 

КУЧЕТО

Боли ли те много, мое малко божество?

 

ТИЛТИЛ

Нищо особено. Митил така и не докоснаха. Ти как си, мой добричък Тило? Виждам — устата ти е в кръв, а лапата ти — счупена.

 

КУЧЕТО

Да не говорим за това. Утре и помен няма да остане… Но битката беше гореща…

 

КОТКАТА (излиза из един храст, като накуцва)

И аз съм на същото мнение… Бикът така ме ръгна в корема, че… Няма белег, но много боли… И Дъбът ми счупи лапата…

 

КУЧЕТО

Много бих искал да зная коя.

 

МИТИЛ (гали Котката)

Наистина ли, бедничка моя Тилет? А ти къде беше, не те забелязах…

 

КОТКАТА (лицемерно)

Ранена бях, мъничка майчице, още от самото начало, когато атакувах отвратителното Прасе, дето искаше да те изяде… Тогава Дъбът ме удари така, че ме замая…

 

КУЧЕТО (на Котката, през зъби)

Виж какво, ела да ти кажа две думи… Нищо няма да загубиш, ако ги чуеш…

 

КОТКАТА (плачливо на Митил)

Мъничка майчице, той ме обижда! Иска да ми стори зло!…

 

МИТИЛ (на Кучето)

Ще я оставиш ли на мира, противно същество?