Морис Метерлинк
Синята птица (4) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Трета картина

Страната на спомена

Тилтил и Митил се озовават в подножието на дъба.

 

ТИЛТИЛ

Ето го дървото!

 

МИТИЛ

И надписа!

 

ТИЛТИЛ

Не мога да го прочета… Чакай да се покатеря по този корен… Точно така е. Ето, пише: „Страната на Спомена!“

 

МИТИЛ

Оттук ли започва?

 

ТИЛТИЛ

Да. Има стрелка…

 

МИТИЛ

Добре, къде са тогава добричките ни дядо и баба…

 

ТИЛТИЛ

Зад мъглата. Да отидем да видим.

 

МИТИЛ

Аз не виждам нищо… Нито краката си, нито ръцете си. (Хленчи.) И ми е студено. Не искам да пътувам повече… Искам да се върна у дома.

 

ТИЛТИЛ

Чакай, защо непрекъснато плачеш като Водата… Не те ли е срам! Толкова голямо момиче, пък… Гледай, мъглата вече се вдига. Сега ще видим какво има зад нея…

 

ТИЛТИЛ (тутакси ги разпознава)

Ето ги дядо и баба!

 

МИТИЛ (пляска с ръце)

Да, да… Те са! Те са!

 

ТИЛТИЛ (все още малко подозрителен)

Чакай! Още не мога да разбера дали мърдат… Да постоим зад дървото…

 

БАБА ТИЛ

Нещо ми подсказва, че днес ще ни споходят живите ни внучета…

 

ДЯДО ТИЛ

Сигурно си мислят за нас, защото и аз започнах да се усещам — кракът ми е изтръпнал…

 

БАБА ТИЛ

Струва ми се, че са съвсем наблизо, защото радостни сълзи ми заиграха пред очите…

 

ДЯДО ТИЛ

Не, не, трябва да са още доста далече… Още се чувствам слаб…

 

БАБА ТИЛ

Казвам ти, че са тъдява. На мен ми се възвърна цялата сила.

 

ТИЛТИЛ и МИТИЛ (втурват се иззад дъба)

Ето ни, ето ни! Дядо, бабо! Ние сме, ние сме…

 

ДЯДО ТИЛ

Виждаш ли! Какво ти казвах аз! Знаех си, че днес ще дойдат.

 

БАБА ТИЛ

Тилтил! Митил! Вие сте, нали? Те са… (Мъчи се да притича към тях.) Ох, не мога да бързам… Пустият ми ревматизъм…

 

ДЯДО ТИЛ (куцука забързано)

И аз съм на тоя хал с дървения крак — нали си счупих своя, когато паднах от големия дъб…

 

БАБА ТИЛ

Колко си пораснал и заякнал, Тилтил!

 

ДЯДО ТИЛ (гали Митил по косите)

А Митил! Я виж… Хубави косички, хубави очички… А пък колко хубаво ухаят…

 

БАБА ТИЛ

Хайде пак да ви прегърна! Елате в скута ми…

 

ДЯДО ТИЛ

Ами при мене? Никой ли няма да дойде?

 

БАБА ТИЛ

Не, не! Най-напред при мен! Как са татко и мама Тил?

 

ТИЛТИЛ

Много добре, бабинко… Когато ние излязохме, те спяха.

 

БАБА ТИЛ (като ги съзерцава и отрупва с милувки)

Боже, колко са ми хубави и издокарани! Мама ли ви издокара така? Чорапките не са ли пробити? По-рано аз ги кърпех. Защо не идвате по-често при нас? Това толкова ни радва. По цели месеци ни забравяте и никого не виждаме…

 

ТИЛТИЛ

Ние самички не можехме, бабинко, сега благодарение на Феята…

 

БАБА ТИЛ

Ние сме си все тук, все чакаме да намине някой от живите, но те идват толкова рядко. Я да видим кога за последен път се отбихте? Кога? Кога?… На Задушница, когато биеше камбаната…

 

ТИЛТИЛ

На Задушница?! Че ние тогава не сме излизали, защото бяхме много хремави…

 

БАБА ТИЛ

Не сте, но нали помислихте за нас?

 

ТИЛТИЛ

Да…

 

БАБА ТИЛ

А, видяхте ли — винаги, когато помислите за нас, ние се събуждаме и пак се срещаме…

 

ТИЛТИЛ

Значи, достатъчно е само…

 

БАБА ТИЛ

Ама ти не знаеше ли?

 

ТИЛТИЛ

Не, не знаех…

 

БАБА ТИЛ (на дядо Тил)

Да не им се начуди човек на ония там горе… Все още не знаят… Нищо ли не научавате?

 

ДЯДО ТИЛ

И по наше време беше така. Живите са винаги глупави, когато става дума за другите…

 

ТИЛТИЛ

През цялото време ли спите?

 

ДЯДО ТИЛ

Да, хубаво си спим в очакване да ни събуди някой спомен на живите. Е, добре се спи, когато животът вече е свършил. Но не е зле и да се събуждаш от време на време…

 

ТИЛТИЛ

Значи… вие не сте умрели истински?

 

ДЯДО ТИЛ (подскача)

Какво говориш? Какви ги приказва той? Виж го ти! Употребява думи, които ние вече не ги разбираме. Дали не е някоя нова дума, някоя нова измишльотина?

 

ТИЛТИЛ

Думата „смърт“ ли?

 

ДЯДО ТИЛ

Да, тая… Какво ще рече тя?

 

ТИЛТИЛ

Ами… ще рече, че вече не си жив.

 

ДЯДО ТИЛ

Ей, че са глупави там горе!

 

ТИЛТИЛ

А тук добре ли е?

 

ДЯДО ТИЛ

Ами да… Не е зле… И особено ако се молят там горе…

 

ТИЛТИЛ

Татко вика, че не бива да се молим…

 

ДЯДО ТИЛ

Ами, ами!… Да се молиш, значи да си спомняш.

 

БАБА ТИЛ

Да, да, всичко щеше да бъде чудесно, ако по-често идвахте да ни видите… Спомняш ли си, Тилтил, последния път бях направила чудесна торта с ябълки. Ти толкова много яде, че ти стана лошо…

 

ТИЛТИЛ

Торта с ябълки не съм вкусвал от миналата година. Тази година нямаше ябълки.

 

БАБА ТИЛ

Хайде, не говори глупости. Тук винаги има.

 

ТИЛТИЛ

Не е същото…

 

БАБА ТИЛ

Как?! Не е същото ли? Няма никаква разлика, щом можем да се целунем…

 

ТИЛТИЛ (като гледа ту дядо си, ту баба си)

Никак не си се променил, деденце, никак… И ти, бабке, и ти никак не си се променила… Дори сте по-хубави.

 

ДЯДО ТИЛ

Вярно, не сме зле. Ние повече не стареем. А вие растете… И здравата сте се източили!… Я да видим на вратата — там бяхме отбелязали последния път… На Задушница… Я се изправи да видим!

 

Четири пръста! Че туй е страшно много…

 

А Митил — четири и половина… Ах ти, калпазанка… Нищо, нека растат, нека растат…

 

ТИЛТИЛ (оглежда се очарован)

Как всичко си е същото, всичко си е на мястото. Но как всичко изглежда по-хубаво! Ето го и стенния часовник — нали аз счупих върха на голямата му стрелка?

 

ДЯДО ТИЛ

Ето и супника, който ти нащърби!

 

ТИЛТИЛ

Ето и дупката на вратата — направих я веднъж, като намерих свредела…

 

ДЯДО ТИЛ

Да, да, сума пакости извърши: ето я и сливата — толкова обичаше да се катериш по нея, когато ме нямаше. По нея винаги има от онези червените, хубавите сливи.

 

ТИЛТИЛ

Сега са още по-хубави!

 

МИТИЛ

А ето го и стария кос! Още ли пее?

 

БАБА ТИЛ

Видя ли, че щом помислиш за него…

 

ТИЛТИЛ (забелязва с удивление, че косът е съвсем син)

Ама той е син! Значи, това било Синята птица, която трябва да занеса на Феята! Защо не казахте, че е при вас? Ах, че е син, син, син като сините стъклени топчета! (Умолително.) Деденце, бабенце, нали ще ми го дадете?

 

ДЯДО ТИЛ

Добре, защо не! Ти, бабо Тил, на какво мнение си?

 

БАБА ТИЛ

Разбира се, разбира се… За какво ни е тук! Все спи, никога не го чуваме…

 

ТИЛТИЛ

Ще го сложа в моята клетка… Я, къде ми е клетката? А, вярно, забравих я зад голямото дърво… (Изтичва зад дървото, донася клетката и прехвърля коса в нея.) Ама нали наистина ми го давате? Колко доволна ще бъде Феята. И Светлината също!

 

ДЯДО ТИЛ

Виж какво, не отговаряме за птицата… Много ме е страх, че няма да може да свикне с бурния живот горе и ще се върне тук при първия благоприятен случай… Но да се опитаме… Остави го там и ела да видиш кравата.

 

ТИЛТИЛ (забелязва кошерите)

Ами пчелите?… Добре ли са?

 

ДЯДО ТИЛ

Не са зле. И те не са живи, както вие там казвате, но здравата работят…

 

ТИЛТИЛ (приближава се към кошерите)

О, как ухае на мед! Питите сигурно са пълни! Тук всички цветя са толкова красиви! Ами сестричките ми, които умряха, и те също ли са тук?

 

МИТИЛ

А трите ми братчета, дето ги погребаха, къде са?

 

БАБА ТИЛ

Ето ги, ето ги! Щом помислиш за тях, щом заговориш, те веднага пристигат, малчуганите!

 

ТИЛТИЛ

Я, Пиеро!

 

Ще се бием ли пак както преди? И Робер… Добър ден, Жан! Фарфалакът ти къде е — загуби ли го? Ето Мадлен и Пиерет, Полин и Рикет накрая…

 

МИТИЛ

О, Рикет, Рикет! Тя още лази на четири крака!

 

БАБА ТИЛ

Да, тя не расте повече…

 

ТИЛТИЛ (забелязва малкото кученце, което джафка около тях)

Ей го и Кики с одрязаната опашка… Аз му я… с ножицата на Полин. И той никак не се е изменил…

 

ДЯДО ТИЛ (поучително)

Не, тук нищо не се променя.

 

ТИЛТИЛ

А Полин пак има пъпчица на носа!

 

БАБА ТИЛ

Да, не се махна. Нищо не може да се направи…

 

ТИЛТИЛ

Ох, че добре изглеждат! Колко са пълнички и какви лъскави бузи имат! Изглежда, че са добре хранени…

 

БАБА ТИЛ

Откакто не са живи, те са по-добре… Няма повече от какво да се боим — не боледуваме, нямаме тревоги…

 

БАБА ТИЛ (изумена)

Това какво е?

 

ДЯДО ТИЛ

Честна дума, не знам… Трябва да е часовникът…

 

БАБА ТИЛ

Не може да бъде. Той никога не бие!

 

ДЯДО ТИЛ

Не бие, понеже ние вече не мислим за часа… Някой помислил ли е за часа?

 

ТИЛТИЛ

Да, аз. Колко е?

 

ДЯДО ТИЛ

Честна дума, вече не знам… Загубил съм навика. Осем пъти удари, трябва да е това, което горе наричат осем часа.

 

ТИЛТИЛ

Светлината ме чака в девет без четвърт… Заради Феята. Много е важно. Ще бягам…

 

БАБА ТИЛ

Нима ще ни оставите точно сега, пред вечеря? Бързо, бързо да сложим масата навън. Тъкмо имам чудесен борш и вкусен сладкиш със сливи.

 

ТИЛТИЛ

Право да си кажа, ще остана. Имам си вече Синята птица, а такъв борш от сума време… Откакто сме на път… Такова нещо не може да се намери в хотелите…

 

БАБА ТИЛ

Ето! Готово е! На масата, деца! Щом бързате, да не губим никакво време…

 

ТИЛТИЛ (лакомо яде)

Ох, че вкусно! Боже, че е хубаво! Искам още, още! (Размахва дървената си лъжица и чука по чинията.)

 

ДЯДО ТИЛ

Я, я! Малко по-кротко. Все си такъв невъзпитан. И ще строшиш чинията.

 

ТИЛТИЛ (полуизправя се на своето трикрако столче)

Искам още, още! (Придърпва към себе си супника, който се преобръща и супата се разлива по масата, а оттам по коленете на сътрапезниците. Викове и хленч от опарването.)

 

БАБА ТИЛ

Видя ли, хем ти казах!

 

ДЯДО ТИЛ (зашлевява на Тилтил една звънка плесница)

Ето ти!

 

ТИЛТИЛ (един миг смутен, после изведнъж слага ръка на бузата си, във възторг)

О, да, точно такива бяха шамарчетата, които ни пляскаше, когато беше жив! Добре беше, деденце, и полезно… Дай да те целуна!

 

ДЯДО ТИЛ

Добре, добре… Имам още, щом ти се услаждат. Часовникът удря осем и половина.

 

ТИЛТИЛ (подскача)

Осем и половина! (Хвърля лъжицата си.) Хайде, Митил, нямаме никакво време…

 

БАБА ТИЛ

Чакайте де! Още няколко минутки… Не гори къщата я! Толкова рядко се виждаме…

 

ТИЛТИЛ

Невъзможно! Светлината е толкова добра и… При това й обещах… Хайде, Митил, хайде!

 

ДЯДО ТИЛ

Боже, колко са досадни живите с всичките им там работи и вълнения!

 

ТИЛТИЛ (грабва клетката и бързешката обхожда, прегръща всички)

Сбогом, деденце! Сбогом, бабинко! Сбогом, братчета, сестричета! Пиеро! Робер! Полин! Мадлен! Рикет! Сбогом и на тебе, Кики! Съзнавам, че повече не бива да оставаме тук! Не плачи, бабинко, често ще идваме!

 

БАБА ТИЛ

Идвайте всеки ден!

 

ТИЛТИЛ

Да, да! Ще идваме колкото е възможно по-често.

 

БАБА ТИЛ

Това ни е единствената радост и такъв празник е, когато вашите мисли ни спохождат…

 

ДЯДО ТИЛ

Ние нямаме други развлечения…

 

ТИЛТИЛ

Бързо! Бързо! Клетката ми… Птицата ми…

 

ДЯДО ТИЛ (подава му клетката)

Ето я! Само, ще знаеш, за нея не ти гарантирам. И ако този цвят не е подходящият…

 

ТИЛТИЛ

Сбогом! Сбогом!

 

БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА ТИЛ

Сбогом, Тилтил! Сбогом, Митил! Не забравяйте за захарните пръчици! Сбогом! Пак елате! Пак елате!

 

ТИЛТИЛ

Оттук, Митил!

 

МИТИЛ

Ами Светлината къде е?

 

ТИЛТИЛ

Не знам… (Гледа птицата в клетката.) Я, птицата вече не е синя! Почерняла е!

 

МИТИЛ

Братче, подай ми ръка… Хем ме е страх, хем ми е студено…