Омир
Одисея (3)

Трета песен
Посещението в Пилос

Хелиос тъкмо се вдигна из дивия залив и плувна

в медния свод на небето да грее над плодни полета

за боговете безсмъртно и смъртнородените хора,

корабът стигна богато строения град на Нелея

5 Пилос. А там край морето народът принасяше в жертва

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.

Бяха редиците девет — по петстотин хора във всяка,

бикове девет държаха мъжете във всяка редица.

Тъкмо ядоха сърцата, горяха за бога бедрата,

10 и равнобордния кораб навлезе в спокойния пристан;

свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.

Слезе от кораба и Телемах от Атина поведен.

Първа извика от тях светлооката щерка на Зевса:

„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.

15 Ти затова през вълните доплува да чуеш къде е

скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.

Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.

Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,

20 няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Менторе, как да ида и как да му поздрав отправя?

Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.

Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?“

25 Тъй светлооката щерка на Зевса Атина отвърна:

„О, Телемахе, сърцето ти все нещо ще подскаже.

Нещо и демон пред теб ще разкрие, защото не вярвам

да си роден и възпитан без волята на боговете.“

Рече Палада Атина така и потегли пред него

30 с пъргави крачи. Зад нея закрачи синът Одисеев.

Стигнаха скоро събора на пилосци, гдето седеше

сред синовете си Нестор. Наоколо техни другари

мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.

Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и

35 стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат.

Първи от всички на Нестор синът Пизистрат ги посрещна.

Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира

върху вълнати руна по брега песъчлив на морето

до Тразимед, своя брат и до своя обичен родител.

40 Част от утробите той им подаде, наля им и вино

в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна

пред совооката щерка на Зевса гръмовержеца Атина:

„Ти, чужденецо, сега помоли се на бог Посейдона.

Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.

45 След като по обичая възлееш пред него с молитва,

и на другаря дай чаша от меденосладкото вино

за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,

вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?

По-млад от тебе е той, едновръстни сме двамата с него.

50 Ето защо най-напред на тебе златната чаша предлагам.“

Рече така той, та й връчи той чашата с вино уханно.

И на Атина допадна разумният мъж благонравен,

дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.

Тя от сърце се помоли веднага на бог Посейдона:

55 „Чуй ни сега, земедържецо бог Посейдоне, молбата!

Тези дела, за които те молим, недей да отхвърляш!

Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,

а след това да получат от тебе достойна отплата

на хекатомбата славна и другите хора от Пилос.

60 На Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим

туй, за което дойдохме със черния, бързия кораб.“

След като тъй се помоли, самата тя всичко изпълни.

На Телемаха тя даде прекрасната чаша двууха.

Също така се помоли и милият син Одисеев.

65 Вече опекоха там и от шишове снеха месото,

всеки получи частта си и почна се пир велелепен.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, започна така да говори:

„Странници, след като вие душа усладихте с храната,

70 вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте.

Странници, вие кои сте? Отгде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водя, или по морето безбрежно

скитате вредом наслуки подобно пирати, които

зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?“

75 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори

смело — събуди в гърдите му смелост богиня Атина

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,

та да разцъфне за него сред хората слава велика:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

80 искаш да знаеш отгде сме. От мене сега ще научиш.

Идваме тук от Итака, простряна в полите на Нейон.

Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.

Странствувам аз, да науча какво се мълви за баща ми —

за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,

85 заедно с тебе в ратоборство той сринал троянската крепост.

Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,

всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.

Само смъртта на баща ми с тъма е забулил Кринион.

Никой не може да каже къде точно той е загинал —

90 или че той е погубен от врази мъже върху суша,

или че той е потънал в талазите на Амфитрита.

Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник

95 разказ. Родила го майка наистина само от мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

100 там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които

ние, сърцати ахейци, в онази страна претърпяхме

105 ту върху кораби бързи, когато по морски лазури

бродихме плячка да пипнем там, гдето Ахил ни насочи,

ту край великата крепост на царя Приама, когато

водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст —

там лежи Аякс, тъй смел като Арес, Ахил там почива,

110 там е Патрокъл, мъжът на безсмъртните равен по мъдрост,

там е и моят мил син Антилох благороден и храбър —

както бегач ненадминат, така и решителен воин.

Колко страдания още понесохме ние? Не може

всичко за тях да разкаже от земните жители никой!

115 Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш

колко беди изживяхме там ние, ахейците славни,

няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.

Девет години крояхме усилено вражата гибел

с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.

120 Никой не се осмели с Одисея по разум тогава

да се сравнява открито. Далеч превъзхождаше всички

с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш

негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.

Ти му приличаш по говор, и кой би помислил, че може

125 юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си?

Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние

никога — нито в съвет на царе, ни в събрание воинско.

Винаги единодушни в разумни съвети и мисли,

двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.

130 Най-после, щом разрушихме великия град на Приама,

тръгнахме пак по море, но пръсна ахейците богът —

в своите мисли Кронион склони за аргейските воини

горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък

и справедливи, та жребий печален постигна мнозина,

135 че разнегвиха на бога могъщ ведрооката щерка —

и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина.

Те на събрание общо приканиха всички ахейци,

но безразсъдно, съвсем непривично — при залеза слънчев.

Обременени от вино дойдоха ахейските воини.

140 Двамата рекоха в речи защо са събрали народа.

Пръв Менелай заповяда от цялата рат на Ахея

да се завръща дома по широкия гръб на морето.

На Агамемнон не беше това по сърце. Той поиска

там да остане народът, да жертва там хекатомби,

145 само ужасния гняв на богинята да уталожи.

Той не разбра заслепен, че напразни са святите жертви.

Та вековечните бързо променят ли своите мисли?

Ето един срещу друг, разменили обиди, стояха

двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни

150 с яростна глъчка, в съвета и спора на две разделени.

Злоба стаили един против други, прекарахме ние

тази нощ цяла. Кроеше ни страшните мъки, Кронион.

Плувнахме следното утро в морето свещено едните,

взехме и плячката с нас, и жените препасани ниско.

155 Но половината воини останаха още на суша

при Агамемнон, пастир на народи, сина на Атрея;

влязохме ние в морето, заплавахме срещу вълните

бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.

Стигнахме Тенедос, жертви пренесохме на боговете,

160 за домове закопнели, но бавеше пътя обратен

Зевс непреклонен и свада сред нас той повторно разпали.

Някои вече поеха назад върху витите чълни

около цар Одисей, находчив и способен водител,

да се харесат и те на сина на Атрей Агамемнон.

165 Аз пък забързах напред със съпътните мои веслари —

вече долавях, че някой небесен беди ни замисля.

Също и храбрият син на Тидея подбуди другари.

По-късо тръгнал след нас Менелай Златовласият. В Лесбос

той ни настигна, когато обсъждахме бъдния преход —

170 пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем

право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,

или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?

Зевса помолихме ние да прати поличба, веднага

той ни я даде с повеля морето посред към Евбея

175 да прекосим, да избегнем тъй бързо грозящата гибел.

Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки

нашите кораби бързо поеха и стигнаха Гѐрайст

нощем. Пренесохме там въз олтара на бог Посейдона

гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.

180 И на четвъртия ден с равномерните кораби спряха

хората на Диомеда конеукотителя в Аргос.

Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,

най-напред пратен от Зевса да духа, ни миг не затихна.

Тъй се завърнах аз, сине, без никаква вест и не зная

185 кой от ахейците още живее и кой е загинал.

Но ще ти кажа това, що научих, когато се върнах

в милата своя родина, без нищо от тебе да скрия.

Чух, че лъчащия син на Ахила велики предвождал

Копиеносната рат мирмидонска щастливо до къщи

190 (също бил жив Филоклет, на Поянт лъчезарната рожба).

Идоменей пък до Крит е довел преживелите битки

свои другари и никой от тях не потънал в морето.

За Агамемнон, макар отдалече, и вие сте чули

как се завърна и как му Егист устрои край печален

195 (но и самият накрая изкупи жестоко вината).

Колко добре е баща след смъртта си свой син да оставя!

Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,

който лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе, мой скъпи, прилича, прекрасен и снажен,

200 да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

истина страшно си той отмъсти! Ще гърми по Ахея

славата негова вредом, да знаят и бъдни потомства.

205 О, богове и мене да опашеха с толкова сила,

да отмъстя на женихите аз за досадната дързост!

Вечно ме те оскърбяват и вечно смъртта ми замислят!

Само че нито за мен са орисали, нито за татко

тази съдба боговете, и все пак ще трябва да страдам.“

210 Нестор, геренският конник с такива слова му отвърна:

„Друже — наистина сам за това ми напомняш в речта си,

казват, че цяла тълпа от женихи на твоята майка

идват в дома ти незвани и много безсрамия вършат.

Но обади ми — ти сам ли това доброволно понасяш,

215 или те мрази народът, подбуждан от глас на оракул?

Кой знае? Може би някой ден твоят баща ще се върне

да отмъсти за гнета им — с ахейците или самичък.

О, ако също и теб ведроока Атина обича,

както и за Одисея прославен полагаше грижи

220 там покрай Троя, където изпитахме много неволи!

Никога аз не съм виждал бог тъй да обича открито,

Както Палада Атина открито закриляше него.

О, да желаеше с тази грижовност и теб да обича!

Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!“

225 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Старче, не могат, аз мисля подобни слова да се сбъднат.

Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма

то да се случи, дори при желание от боговете.“

Тъй отговори тогава богинята ведра Атина:

230 „Литнаха странни слова, Телемахе, из твоите устни!

Иска ли и от далече бог лесно спасява човека.

Сам предпочитал бих аз, и безчислени бедствия срещнал,

в моя дом да се върна, деня си възвратен дочакал —

не сред огнищния кът да загина завърнал се, както

235 бе Агамемнон убит от Егист и коварна съпруга.

Смъртната орис еднакво не могат дори боговете

и на любимеца свой да отмахнат, когато

крайно страдалния жребий на смъртната мойра го случи.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

240 „Менторе, нека за туй не говорим при всичката грижа.

Никога моят баща не ще дойде под родната стряха.

Черната орис и смърт са решили безсмъртните вече.

Нещо друго желая сега да узная от Нестор —

тъй като другите той превъзхожда по правда и мъдрост,

245 казват, че бил повелител на три поколения хора.

И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.

Несторе, сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай!

Как Агамемнон умря, ширновластният син на Атрея?

А Менелай къде беше, каква хитрина изнамери

250 този лукавест Егист, че погуби мъж много по-силен?

Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди

скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?“

Нестор, геренският конник, тогава на него отвърна:

„Чистата истина, чадо, на теб откровено ще кажа.

255 Всичко действително стана тъй, както и сам предполагаш.

Жив ако беше заварил Егиста в двореца на брата,

щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,

нямаше гробната пръст да покрива мъртвеца Егиста,

щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето

260 хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакван

той ахейски невести — че страшно злодейство извърши.

Докато ние търпяхме безкрайни неволи край Троя,

той си седеше спокойно сред конекърмилният Аргос

и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон.

275 Истина, знатна по род Клименестра отблъсваше първо

срамното дело, защото таеше в сърце благородство.

И покрай нея седеше певец, на когото Атридът,

тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.

Но откогато съдбата изплете у нея поквара,

270 прати тогава Егист песнопевеца в остров безлюден,

там за храна и за плячка на хищните птици да стане.

Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.

Много бедра изгори след това на свещени олтари,

много оброци — платна и съсъди от злато, провеси,

275 след като трудното дело неочаквано беше завършил.

Плавахме заедно двама тогава от обратно от Троя —

аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.

Стигнахме Сунион ние, атически свят нос, и ето

Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая

280 с тихата своя стрела връхлетя и прониза, когато

тъкмо държеше греблото кормилно на бързия кораб —

Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени

бе отличен с вещина да кормува сред вихрени бури.

Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,

285 да погребе с тържества погребални героя и с почит другаря.

После, когато той по море винобагро насочи

своите кораби вити и бързо достигна Малея,

стръмния хребет, замисли за него премеждие страшно

Зевс гръмовержец — обля го с дъха на ревящите бури

290 и планини от вълни затъркаля високо в морето.

Чълните гневно разкъса, едните към Крит запокити,

гдето кидонския род обитава брега на Ярдана.

Там се провесва скала върху бранове — гладка и стръмна

близо до края на Го̀ртин, далече в морето лазурно.

295 Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво

Нот. Но нищожният камък разбива грамадни талази.

Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха

хората. Техните чълни морето удари в подмола.

Другите кораби, пет тъмноклюни, от буря подети,

300 вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха.

Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,

след като странствува дълго сред чуждоезични народи.

В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.

Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.

305 Седем години владя след това многозлата Микена,

в осмата вече се върна за негово зло от Атина

богоподобен Орест и премахна Егиста коварен,

подъл убиец, погубил прочутия негов родител.

Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка

310 за малодушен Егист и за своята майка престъпна.

В същия ден гръмогласния в бран Менелай се завърна

с много богатства, които му витите чълни побраха.

Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,

цялото свое наследство в палата оставяш на тези

315 дръзки мъже, но в гощавка имота ти те ще разсипят

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Но настойчиво съветвам те аз, посети Менелая.

Той у дома неотдавна из чужди страни се завърна

от племена, от които не чака завръщане никой

320 смъртен, когото веднъж отклонили противните вихри

вътре в морето широко, отгдето на съща година

птици дори не долитат — така е грамадно и страшно.

Хайде потегляй със своя си кораб, със свойте другари,

ако ли искаш по суша — ще имаш коне с колесница

325 и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат

чак до свещената Спарта, до русия цар Менелая.

Смело го ти помоли да ти истинни вести обади.

Няма да чуеш лъжи — той е много разумен.“

Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

330 Тъй отговори Атина, богинята с ведрия поглед:

„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.

Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино,

на Посейдон и на други безсмъртни за дар да възлеем:

вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.

335 Ето денят в тъмнината потъва. Не ще е прилично

дълго да бъдем на пира божествен. Да тръгнем е време.“

Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.

И глашатаи поляха на всички ръце да измият.

Млади момци им наляха догоре стаканите с вино

340 и го разнесоха с чаши на всички според обичая.

Хвърлиха в огън езици, възляха отгоре им вино.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

Дадоха знак Телемах боголик и Атина, че искат

двамата да се завърнат на вития кораб.

345 Нестор тогава възпря ги със следните укорни думи:

„Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете

вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.

Сякаш съм аз сиромах и на мен не достигат одежди,

сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,

350 меки за сладка почивка за мен и за моите гости?

Не ще намеря удобни покривки и меки постели.

Няма да бъда съгласен на този герой Одисея

милата рожба да спи върху борда на кораб, додето

аз съм жив и синовете ми тука в палата остават

355 гостите да угощават, които потърсят дома ми.“

Тъй възрази му Атина, богинята с ведрия поглед:

„Скъпи ми старче, изрече ти мъдри слова и е редно

тъй Телемах да постъпи, защото е много по-умно.

Нека веднага те следва да може в палата ти отдих

360 той да намери. Сам аз ще отида на черния кораб

хората да ободря и да дам разпоредби за всичко.

Аз съм наистина пръв по години от мойте другари.

Всичките други мъже с Телемаха мъжествен са връстни

и ни съпътстват все от приятелски чувства към него.

365 Искам сега да нощувам там близо до черния кораб.

Утре в зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си — ни нов, нито малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

370 в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи.“

Тъй ведроока Атина богинята рече и литна,

сякаш бе морски орел. Изумени останаха всички.

Старецът също се смая — видя той с очите си чудо.

Хвана след туй Телемах за ръка и така му продума:

375 „Аз не очаквам, мой скъпи, да бъдеш страхлив и негоден,

щом, като още тъй млад, богове те съпътствуват тъй явно.

Беше тук не друг от тези, които Олимп обитават,

а дъщерята на Зевса, Тритопия достопочтена.

Тя отличи и баща ти прославен сред всички аргейци.

380 Склонна бъди и дари, милостива богиньо, със слава

мен, синовете ми, още почтената моя съпруга.

В жертва на теб ще отдам ширночела блестяща юница

неукротена, ярем неусещала още на шия.

В жертва на теб ще я дам, украсил й рогата с позлата.“

385 Тая молба той изрече и чу го Атина Палада.

Щом той завърши, поведе потомци и зетьове златни

Нестор, геренският конник, към своите дивни палати.

А като влязоха вътре в палата прославен на царя,

върху кресла и столове насядоха редом в редици.

390 Мъдрият старец напълни догоре за гостите кратер

С пивкото вино, което лежа единайсет години

(но икономката него избра и захлупката вдигна).

Старецът смеси от него в съсъда, възля и отправи

жарка молба към Атина, на Зевс щитоносната щерка.

395 Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха да отпочинат, към своето жилище всеки,

а Телемаха, обичан потомък на цар Одисея,

Нестор, геренският конник, намести за сън и отмора

над колонадата звънка в леглото, с резби издълбано,

400 до Пизистрат, най-добър от мъжете и копиеборец,

от синовете единствен останал небрачен в палата.

Нестор във вътрешността на високия дом се оттегли,

с него легло сподели и постеля съпругата царска.

Щом се пробуди Зора розопръстта, родена из здрача,

405 Нестор, геренският конник, се дигна от своето ложе

и от дома си излезе, покрай възвисени двери

седна на гладките плочи, поставени вън на седалки —

бели, излъскани сякаш с елей, на които редовно

нявга седеше Нелей, на безсмъртен подобен на мъдрост

410 (но от смъртта поразен, се пресели в дома на Аида).

Нестор, геренския конник, опора ахейска, приседна

с жезъл в ръката. Синовете му около него се сбраха,

бързо от спалните стаи излезли — Арет, Ехефро̀н и

Стратий, героят Персей, Тразимед, с боговете сравняван.

415 Скоро дойде Пизистрат благороден, от братята шести.

А Телемах богозначен поканен до татко им седна.

Нестор, геренския конник, тогава изрече словата:

„Скъпи чада, изпълнете това ми желание бързо,

че да спечеля на своя страна преди всичко Атина.

420 Тя ми се зрима яви на богатия пир Посейдонов.

Някой от вас да изтича сега за юница в полето,

тука да бъде доведена тя от пастир незабавно.

Някой до черния кораб да иде и тук да повика

хората на Телемах. Да останат там само двамина.

425 Други завчас да повика Лаерка, златаря, да дойде,

та да обвие със злато рогата на младата жертва.

Всички останали тук останете при мене. Кажете

вътре в палата робини разкошна гощавка да готвят —

бистра вода и дърва да набавят, седалки да сложат.“

430 Рече така и заеха се всички. Дойде от полето

скоро юница. Дойдоха от бързия, равния кораб

хората на Телемаха безстрашен, дойде и златарят

с медния уред в ръце — сечиво за ковашко изкуство,

чук, наковалня и вити, изящно приготвени клещи

435 за обработка на злато. Яви се Палада Атина,

жертвата да си приеме. Конеукротителят Нестор,

златото даде. Ковачът пристегна рогата в позлата,

да услади на Атина очите. Поведоха Стратий

и Ехафрон за рогата юницата в нейния накит.

440 Арет изнесе отвътре в котел, със цветчета изписан,

бистра вода, а в левицата държеше ечмика за жертва

в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен

сам до юницата спря се, готов да замахне над нея.

Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор

445 ръсна вода и ечмик и помоли сърдечно Атина,

в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.

После поръсиха всички свещеното зърно с молитва.

Близо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и

мощно замахнал, отряза на жертвата вратните жили.

450 Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом

и дъщери, и невести, ведно с Евридика, жената

достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.

Вдигнаха жертвата после мъже от твърдта ширнодрумна.

Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, най-добър от мъжете.

455 Черна изтече кръвта и от костите литна духа й.

Те я насякоха бързо, изрязаха бутове цели,

с два пласта лой ги покриха тогава според обичая

и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.

Сложи ги Нестор на клада и вино искрящо поръси,

460 а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци.

Щом изгориха бедрата и вкусиха дроба, сърцето,

другото вече на пръти нанизаха те надребнено

и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.

Ей Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,

465 най-младата щерка на Нестор, прочутия син на Нелея.

Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло помаза,

тя му завърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.

Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.

470 Щом се опече, щом бе от ръжените снето месото,

седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи

и виночерпеха вино на всички в съсъди от злато.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, с такива слова заговори:

475 „Хайде впрегнете, чада, в колесница коне дивногриви

за Телемаха, та той по желания път да се впусне.“

Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.

Впрегнаха те незабавно в ярема конете припрени.

А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,

480 още закусъка, който царе зевсородни обичат.

И Телемах се качи на прекрасната колесница.

Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,

редом до него застана и хвана с ръцете юздите,

шибна с камшика конете и те полетяха послушно

485 към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна.

Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,

и те дойдоха във Фере, направо в дома на Диокъл —

чадото на Ортилоха, на който Алфей бе родител.

490 Там пренощуваха те и прие ги Диокъл сърдечно.

Щом се пробуди зора розопръстта, родена из здрача,

на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,

минаха бързо през двора и през колонадата звънка,

шибнаха с бича конете и те полетяха послушно.

495 Стигнаха скоро полята, с пшеница обрасли, където

свършиха пътя. Припряно препускали бяха конете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.