Омир
Одисея (6)

Шеста песен
Одисей при феаките

Тъй си почиваше сам Одисей, богоравният страдник,

в сън и умора потънал. По същото време Атина

слезе направо в страната, в града на мъжете феаки.

В древност живяха те в хиперийските ширни предели

в досег с циклопите дръзки — мъже великани, които

5 бяха по-силни от тях и враждуваха с тях непрестанно.

Ала накрая Навзитой, боговидният вожд, ги посели

в Схерия — много далече от трудолюбивите хора.

Той със стени им опаса града, домове им иззида,

дигна светилища още, делба на полята извърши,

10 но от съдбата сразен, се пресели в подземното царство.

Цар им е днес Алкиной, от безсмъртните мъдрост получил.

Къщата на Алкиной приближи сивооката дева

с мисъл едничка, да върне дома Одисея юначен.

В китната спалня тя влезе, където бе сладко заспала

15 щерката на Алкиноя, на гордия цар, Навзикая,

тя по снага и по образ бе сякаш богиня безсмъртна.

Спяха от двете страни на затворени блеснали двери

двойка робини, дарени с омая на млади харити.

И като полъх Атина леглото на девата стигна

20 и над глава й ниско застана и с глас заговори —

беше тя образа взела на вярната момина дружка,

нейната връст и дъщеря на Димант, мореходеца славен.

В образ такъв заговори богинята бляскавоока:

„О Навзикая, дали си нехайна от майка родена?

25 Скъпи одежди дома ти непрани се валят. А иде

твоята сватба. Ще трябва да готвиш отрано за тебе

чудна премяна, а също за твоята свита венчална.

Слава и почит създават у хората чистите дрехи,

радост голяма са те и за татко и майка достойна.

30 Хайде, стани да отидем, щом сипне зората, да белим.

Искам и аз да помогна, да свършиш по-скоро ти всичко.

Знай, че безбрачна, о дружке, ти няма за дълго да бъдеш.

Ето ръката ти искат от нашия остров феакски

най-благородни женихи, че знатна и твоята кръв е.

35 Още преди да се съмне, от татко си славен поискай

мулета рано да впрегнат в колата, та вътре да сложиш

всичките пояси, красни одежди и светли покривки.

По е тъй сгодно за тебе, отколкото пеш да пътуваш —

твърде далеч от града са пенливите речни корита.“

40 Тъй ведрооката щерка на Зевса издума и литна

към Олимп, върху който безсмъртните вдигали, казват,

своя обител, где дъжд не вали, ветрове не бушуват,

никога сняг се не сипе. Лазурът се спуска над нея

вечно безоблачен, ясен и свежо сияние лее.

45 Там боговете блажени се радват от низа на дните.

Литна Атина за там, на момата съвета си дала.

Ето Зора златотронна се пукна и леко пробуди

нежната дева в леглото. Почуди се тя на съня си

и се завтече през вкъщи на милите майка и татко

50 чудния сън да обади. В покоите техни ги свари.

Бе сред робините там до огнището нейната майка,

сучеше пурпуробагри влакна, и веднага на прага

татко си срещна, че той за съвета на мъдри велможи

бе се запътил. За там го зовяха феаките знатни.

55 Близо дойде Навзикая до татко си мил и продума:

„Татенце мили, нали ще заръчаш да впрегнат колата

със колелата високи и бързи, че нося одежди

днес за пране към реката, че те ми стоят неопрани?

А и на тебе самия прилича да бъде облечен

60 в чисти одежди, кога се съветваш в съвет на феаки.

Още и пет сина имаш отгледани в твоята къща —

женени двама и трима небрачни в разцветни години.

Дрехи опрани те искат, кога на хорото се хващат.

Мене пък само се пада за всички дома да се грижа.“

65 Тъй му изрече. За сватба мечтана от свян пред баща си

тя не издума, но той се досети за всичко и рече:

„Дъще, не ще ти откажа ни мулета, нито пък друго.

Можеш да тръгнеш. Ще кажа слугите да впрегнат колата

бърза, висока, на нея и кош за товара ще сложат.“

70 Ето извика слугите и те му заръката чуха.

Вънка стъкмиха колата за мулета бързоколесна,

впрегнаха мулета яки в ярема, доведени скоро.

А Навзикая извади из раклите светли одежди

и ги самата прикладе в колата, излъскана гладко.

75 Майка й кошница пълна със всякакви гозби донесе,

но не забрави закуски, наля и от старото вино

в козия мях (Навзикая тогава качи се в колата),

още елей благовонен й в златен съд сипа Арета,

заедно с милите дружки след къпане да се помаже.

80 Взе Навзикая в ръцете камшика с юздите от пурпур,

яките мулета шибна. Те припнаха с тропот чевръсто,

без да се спират, понесли одеждите и на Навзикая.

Пеши колата прекрасна последваха верни робини.

Най-сетне стигнаха те до бряг на река бистролейна,

85 вирове пълни разляла; несекващи никога струи

бликаха из дълбините и миеха всичко нечисто.

Там от ярема момите разпрегнаха бързо ослите

и край реката пенлива ги пуснаха волно да хрупат

сладкия троскот, сами пък с ръце от колата свалиха

90 дреха по дреха, навътре ги в тъмни води потопиха

и ги нагазиха всички в надвара за сръчност моминска.

Дрехите те си изпраха, избелиха всичко грижливо,

редом тогава простряха въз топлия бряг на морето,

гдето вълните са чисто изплакнали камъни ситни.

95 Там се изкъпаха после, натриха се гъсто с елея

и по брега на реката насядоха те на закуска,

докато влажните дрехи изсъхнат на яркото слънце.

Щом се наситиха дружно робините и Навзикая,

снеха була от главите, игра да подемат на топка.

100 Танец подхвана сама Навзикая, мома белоръка.

Как горите обхода с колчан и стрели Артемида —

по необятен Тайгет или по еримантските урви

и се увлича по лов на глигани и бързи елени;

с нея прекрасните щерки на егидоносеца Зевса —

105 полските нимфи, лудеят; в сърцето Лето им се радва —

нимфите нейната щерка с глава и лице надвишава,

лесно сред тях се познава, макар че са прелестни всички.

Тъй Навзикая блестеше по хубост над своите дружки.

Мислеше вече да тръгва обратно за къщи момата,

110 мулета яки да впрегне и светли одежди да сдипли.

Друго измисли сега сивооката мъдра Атина:

как Одисей да събуди, та види ли милата дева,

тя да му пътя покаже към столния град феакийски.

Ето замери със топка девойката своя робиня,

115 топката мина край нея и падна в реката дълбока.

Те изпищяха. Пробуди викът Одисея божествен.

Той се надигна и почна в душа и сърце да размисля:

„Горко на мен! Сред какви ли съм смъртни попаднал?

Варвари диви ли тук обитават, на правдата чужди,

120 или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?

Глъч на девойки достигна слуха ми. Навярно със нимфи,

те обитават тъдява планинските върхове стръмни,

извори речни потайни и дъхави цветни ливади?

Или съм стигнал накрая до хора, дарени със слово?

125 Хайде самичък да ида и лично аз да разузная.“

С тези слова изпълзя Одисей богоравен из храста,

скърши със яките длани веднага от кичести клони

вейката листната и с нея покри голотата си мъжка.

В своята сила уверен, лъвът, в планината израсъл,

130 крачи така през фъртуни и дъжд, а очите му святкат,

стръвно връхлита стада от овци и от бици, а също

бързи елени в гората застига. От бесен глад гонен,

даже и в селски обори се втурва да грабне добиче.

Крачеше тъй Одисей към девойките гиздавокоси,

135 както бе гол. Че към тях го насочваше тежка неволя.

Страшен бе той за момите, овалян в солената тиня.

Те от уплаха се в миг разпиляха и скриха зад хълма.

На Алкиной дъщерята остана. На нея Атина

смелост в гърдите внуши и пропъди страха от сърцето

140 Спря се в очакване тя. Одисей се размисли тогава

как да постъпи — дали коленете й той да обгъне,

или пък тъй отдалеч със слова приветливи да иска

тя да му дрехи даде и да каже градът накъде е.

Тъй разсъждаваше той и накрая намери за умно:

145 както си бе, отдалеч да я моли със ласкави думи

(гняв би събудил у нея, досегне ли й коленете).

И той започна веднага с думи гальовни и хитри:

„Теб умолявам, царице. Човек ли си ти, божество ли?

Ако си от боговете, които владеят небето,

150 то с Артемида едничка, блестящата щерка на Зевса,

аз те сравнявам по стройна снага, и по ръст, и по изглед.

Но ако ти си девойка от земните, смъртните хора,

триж са щастливи баща ти и майка ти достопочтена,

триж са и твоите братя щастливи. Каква ли наслада

155 вечно сърцата им пълни, когато със твоята хубост

весела встъпяш в хорото, такава цъфтяща издънка?

Ала от всички най-пълно блажен е в сърцето женихът,

който дома ще те води, дарена с венчалната зестра.

Никога мъж, ни жена като теб не са виждали още

160 мойте очи по света. Изумен те сега съзерцавам.

Някога в Делос, където е дигнат олтар Аполонов,

стройно израснала палма, на тебе прилична, съгледах.

(В храма бях влязъл, последван от многото спътници мои,

тръгнал по пътя, по който ме чакаха тежки неволи.)

165 Също пред нея застанах и дълго я гледах омаян —

Още фиданка тъй стройна не бе из земята израсла.

Тъй и на теб се любувам, девойко, и слисан не дръзвам

да ти допра коленете. Но страшна беда ме преследва.

Вчера, на двайстия ден, се спасих от вълни притъмнели —

170 толкова дълго бях носен от бури и морски талази.

Бягах от остров Огигия и ме хвърли тук демон,

нови беди да изстрадам. И толкова скоро не чакам

техния край, че ми още неволи кроят боговете.

Милост, яви ми царице! Изпитал нещастия много,

175 първо към тебе пристъпям. От хората, дето живеят

в тази страна и града, не познавам аз никого тука.

Пътя, що води в града, покажи ми и дай да наметна

някоя ленена тъкан, с която си дрехи увила.

Нека безсмъртни изпълнят каквото сърце ти желае —

180 дом и съпруг, да ви ощастливят със съгласие пълно.

Нищо по-хубаво, нищо по-драго от туй на земята —

свързани с обич сърдечна, мъжът и жената да гледат

своята къща — за завист и мъка на всеки противник

и за утеха на близки. Най-много за собствена радост.“

185 А Навзикая отвърна, девойката лилиеръка:

„Странниче, знатен е, виждам, родът ти, и сам не си глупав.

Зевс от Олимп разпределя едничък на смъртните хора —

знатни и неблагородни, съдбата по своята воля.

Що е на тебе орисал, понасяй смирен търпеливо.

190 Но като вече си стигнал града ни, полята широки,

нито одежди на теб ще откажем, ни друга потреба,

както на странник прилича, потърсил в бедата си помощ.

Как се нарича народът, какъв е градът, ще ти кажа.

Ние, феаки, владеем града и полята край него.

195 Аз пък самата съм щерка на славния цар Алкиноя.

Сила и мощност феакска облягат се твърдо на него.“

Тъй му изрече и викна на гиздавокоси робини:

„Стойте, девойки! Защо се разбягахте пред чужденеца?

Мисъл нима ви дохожда, че той е човек злонамерен?

200 Няма сред живите смъртен и няма тепърва да има,

който да слезе в земята феакска с коварни кроежи

зло да извърши, че твърде са склонни към нас боговете.

Ние живеем далеч сред стихийната шир на морето,

в крайни предели, и рядко ни смъртните тук посещават.

205 Не! Злополучен бездомник и скитник пред нас се намира.

Нека за него се бързо погрижим. От Зевса са всички

гости, бедняци. Пред него и малкият дар е угоден.

Но донесете, робини, на странника гозба и вино

и го в реката измийте на някое заветно място.“

210 Рече тъй. Дружките спряха, подканяше другите всяка

и към реката на завет поведоха те Одисея —

както им вече заръча на смелия цар дъщерята.

Мантия с тънък хитон те поставиха близо до него,

после донесоха златен лекит със елей благовонен

215 и го подканиха те да нагази реката прохладна.

А Одисей, богоравният мъж, на момите извика:

„Стойте далече, девойки, да махна без ваша намеса

морската тиня от рамо и сам да помажа елея.

Вече отдавна жадува снагата ми свежест такава.

220 Никога няма пред вас да се къпя, че аз се свенувам

гол да стоя пред очите на гиздавокоси девойки.“

Рече тъй. Тръгнаха те да обадят на царската дева.

А Одисей боговиден започна да плакне в реката

всичката тиня, покрила гърба с рамената широки,

225 чистеше и от главата кората от морската пяна.

Щом се изкъпа, намаза си светлото тяло с елея,

сетне одеждите сложи — дара на царкинята млада.

А дъщерята на Зевса Палада тогава направи

по-строен, по-снажен той да изглежда, изля му над лоба

230 пурпурни гъсти къдрици — същински зюмбюлени китки.

Както в сияйна позлата облича среброто си майстор,

който научен от Хефест, ковашкия бог, Палада,

трудно изкуство владее омайни творби да създава,

с блясък му тъй рамената Атина заля и главата.

235 Той до брега на морето пристъпи и седна самичък,

грейнал от хубост и прелест. В захлас го загледа момата.

И се обърна тогава към гиздавокосите деви:

„Чуйте какво ще ви кажа сега белоръки девойки.

Не против волята, мисля, на всички безсмъртни в Олимпа

240 този мъж иде в града на феаките богоподобни.

Първом и мене се стори невзрачен и неблагороден.

Виждам сега, че прилича на бог от небесни простори.

Ах, и на мен тъй прекрасен и строен жених да се падне!

Тук да остане и още със радост при нас да живее!

245 Но донесете, робини, на странника гозба и вино!“

Тъй им царкинята рече. Послушали нейната воля,

сложиха пред чужденеца те бързо напитки и гозби.

Лакомо яде и пи Одисей, богоравният страдник —

много отдавна не беше поставял в устата си залък.

255 Друго намисли сега Навзикая, мома белоръка:

чистите дрехи тя сдипли и сложи в колата прекрасна,

яките мулета впрегна в ярема, сама покачи се

и Одисея прикани, изричайки следните думи:

„Страннико, ставай да идем в града. Да те водя желая

255 право в палата, където премъдър баща ми живее.

Всичките лични феаки, повярвай ми там ще завариш.

Само съвета ми слушай (изглежда, не си неразумен).

Виж, докъдето се вие край ниви и посеви пътят,

вкупом с робините следвай колата ми мулешка бързо,

260 с пъргави стъпки. Из пътя аз твоя водачка ще бъда.

Но наближим ли града, що опасват високо стените,

пристани сгодни дълбоки от двете страни ще съгледаш.

Тесен е входът. Стеснили са пътя от дясно и ляво

витите кораби, всеки почива на своя стоянка.

265 После се стига стъгдата край дивния храм Аполонов,

около него в земята вградени са скални отломки,

гдето приготвят потреби за нашите кораби черни —

здрави платна и въжета, и дялат грижливо веслата.

Ние, феаките, никак за лък и стрели се не грижим,

270 а за весла и за мачти, за кораби с бордове равни.

Весело с тях по морето пенливо кръстосваме волно.

Искам аз там да избягна обидни брътвежи, насмешки.

Всякакви дръзки младежи се срещат у нас сред народа.

Смел присмехулко ще каже, когато ни заедно срещне:

275 «Гледай ти! Гост Навзикая довежда — и хубав, и снажен!

Где го момата намери? Навярно съпруг ще го прави.

Води, изглежда, дома си крушенец от морска стихия

из далечни страни. Не живеят наблизо съседи.

Или пък бог от небето, приканен от жарка молитва,

280 слязъл е днес, за съпруг да остане навеки?

По-добре щеше да стори самата да иде в чужбина,

там да намери жених. Недостойни се струват за нея

многото знатни феаки, които й искат ръката.»

Ето така ще злословят. От срам ще потъна в земята.

285 Бих и сама укорила аз някоя друга девойка,

щом тя противно на воля на скъпите майка и татко,

без да е в брак съчетана, започне с мъже да общува!

Страннико, бързо съвета ми чуй, че да може веднага

моят баща да те прати в земята си родна да идеш:

290 пътем ще стигнеш до лес от тополи, свещен на Палада,

извор наблизо разлива потоци от тучна ливада —

там е на татко имотът със цъфнала китно градина.

Толкова близо е той до града, че да викнеш, се чува.

Вътре в дъбравата спри и почакай за малко, додето

295 ние се върнем в града и достигнем палата на татко.

Но прецениш ли, че вече сме стигнали ние палата,

бързо стигни към феакския град и на портите питай

где е палатът на татко — на славния цар Алкиноя.

300 Ти ще го лесно откриеш, че пътя за там ще ти каже

всяко невръстно дете. У феаките няма да срещнеш

жилище друго подобно — красив е домът на героя,

цар Алкиноя. Щом минеш през двора, опасан с постройки,

залата ти прекоси, за да стигнеш до моята майка.

Седнала пред светлината на огън, в огнището лумнал,

305 близо до стройна колона, тя чудна къдели изприда,

багрени в морския пурпур. Зад нея работят робини.

Близо до огъня тронът на татко е сложен. На него

той си почива подобно на бог и подкрепя се с вино.

Ти покрай него мини, за молба прегърни коленете

310 тамо на моята майка, деня на завръщане в къщи

радостен скоро ще видиш, макар че живееш далече.

Ако ли моята майка молбата ти склонно посрещне,

ти се надявай тогава да видиш възлюбена, близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина.“

315 Рече така Навзикая и шибна с камшика си лъскав

своите мулета. Бързо отминаха те бреговете

и запрепускаха в тръс или бавеха своите стъпки.

А Навзикая юздите опъваше, бича пестеше,

че Одисей и момите по нея да следват без мъка.

320 Щом като слънцето зайде, свещения лес на Атина

заедно стигнаха те. Одисей богоравният спря се.

Спря той и почна да моли на Зевса велик дъщерята:

„Чуй, несломима ти щерке на егидоносеца Зевса!

Днес поне чуй ми молбата, от тебе нечута, когато

325 мен земетръсецът славен преследваше с бури в морето.

Нека намеря аз милост и жалост у тези феаки.“

Тъй се помоли героят и чу го Палада Атина,

но не яви се пред него. От властния брат на баща си

тя се боеше, защото преследваше той неотстъпно

330 с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.