Омир
Одисея (2)

Втора песен
Народното събрание на итакийците. Пътуването на Телемах

Щом се събуди зора розопръстта, родена из здрача,

скочи от своето ложе любимият син Одисеев,

дрехата той си облече, през рамото меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

5 Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

на гласовитите свои херолди предаде повеля

да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.

Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.

След като шумно тълпата от хора изпълни стъгдата,

10 тръгна и той за съвета със медното копие в длани.

Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.

С божеска прелест зареше вида му Атина Палада.

Ахваха всички мъже като видеха как той пристъпя.

Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.

15 Пръв пред събраните слово изрече героят Египтий.

Беше прегърбен от старост и много научил в живота.

Копиеносец. Антиф бе любимата негова рожба.

Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя

с кораби вити отплава, но него стръвнишки циклопът

20 там в пещерата дълбока разкъса за сетна гощавка.

Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи

буйстваше. Другите двама работеха бащини ниви.

Но не престана Египтий да жали сина си загинал.

Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:

25 „Чуйте, мъже от Итака, словата, които ще кажа!

Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто

с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.

Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?

Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?

30 Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска

точно вестта да разкаже, която е първи научил?

Или желае съвет да предложи за дело народно?

Честен и благословен е безспорно. Дано от Кронион

щастие пълно получи, сърцето му както копнее.“

35 Рече. Зарадва речта му обичния син Одисеев.

Повече той не седя пожела да говори веднага

и сред стъгдата застана. В ръката му скиптъра сложи

там глашатая Пизенор, изпълнен с разумни съвети.

А Телемах се обърна към стареца първом и рече:

40 „Този мъж, старче, е близо. Сега сам ще чуеш за него.

Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.

Нито съм някаква вест подочул, че войска се задава,

та за вестта да разказвам, която съм първи научил,

нито за дело народно желая съвет да предлагам.

45 Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха

нашата къща. Едното: загубих баща благороден,

който над всички ви тука царуваше с бащина обич.

Втората напаст е много по-тежка, от нея домът ни

скоро съвсем ще пропадне, имотът ще бъде разсипан.

50 Моята майка задирят противно на нейната воля

дръзки женихи, потомци на знатните родове наши.

Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,

той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,

да отдаде на угода на този, когото хареса.

55 В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват,

колят безбройни волове, овци и кози угоени,

вечно пируват и пият искрящо вино без срама.

Нашият дом се пилее, защото сега тук ни липсва

мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.

60 Ние по никакъв начин не можем от тях да се браним,

явно, и после ще бъдем безпомощни и беззащитни.

Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!

Ето неща безобразни се случват. Съвсем недостойно

рухва домът ни. Нима с мен не ще възроптаете вие?

65 Срамно поне да ви стане пред близките хора, които

близо до вас обитават. Но бойте се от боговете,

може би те за злините към вас ще обърнат гнева си!

Аз ви заклевам сега в олимпийския Зевс и Темида

(тя на събрания свиква мъжете и пак ги разпуска) —

70 спрете, приятели, нека оставен самотен, се мъча

в най-люта горест, освен ако моят баща благороден

вас, меднобронни ахейци, е с нещо нарочно обидил,

че и на мене с обиди нарочно отвръщате вие!

Що поощрявате тези? Наистина аз предпочитам

75 моя имот и стадата ми вие поне да ядете.

Тъй, ако беше, все нявга отплата от вас ще получа.

Чак дотогава в града би ви следвал с молба настойчива

своя имот да получа, додето ми върнете всичко.

Само че вие слоите в сърцето ми скръб нецелима.“

80 Рече така разгневен и си жезъла наземи хвърли

с бликнали сълзи в очите. Покърти скръбта му народа.

Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой

с груби слова да отвърне на тази реч на Телемаха.

Само един Антиной му отвърна със тежките думи:

85 „Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш

толкова дързостни думи, позора въз нас да стовариш!

Никак не сме ти виновни ахейските знатни женихи.

Своята собствена майка вини, че изплита коварства.

Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,

90 тя откак мами ума на ахейската знатност.

Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,

праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.

Още и тази измама наскоро скрои вероломно:

стана огромен положи в палата и почна на него

95 тънко широко платно да тъче, а на всички ни рече:

«Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал),

малко потрайте за тази женитба, додето платното

аз изтъка, да не иде напразно събраната прежда.

То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато

100 крайно страдалния жребий на мъртвата дрямка го случи,

укор към мен да не хвърлят ахейките после,

че без покров е погребан мъж толкова много имотен.»

Рече така тя и леко предума сърцата ни храбри.

Истина денем тъчеше жената голямата тъкан,

105 но разтъкавала нощем платното под факел запален.

Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.

Щом посред свита от хора настъпи четвърта година,

тайната нам повери посветена във всичко робиня.

Ние я сварихме после да нищи блестящата тъкан.

110 Трябваше тъй да завърши, макар неохотно труда си.

Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш

всичко в сърцето си сам, а узнаят и всички ахейци.

Своята майка върни и склони я да вземе жениха,

който баща й избира и който на нея се нрави.

115 Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски,

от даровете надменна, които Атина й даде —

опитност чудни творби да създава, и светъл разсъдък —

хитрости тя да владее, които не знаем да имат

нито в дълбоката древност ахейците къдравокоси —

120 както Алкмена, Тиро̀, тъй и с челния накит Микена, —

не, ни една между тях Пенелопа не може по разум

да се равни — но сега хитрината не ще й помогне.

Толкова те ще пируват от стада и богатства,

колкото тя не отстъпва от мисли, които гръдта й

125 днес боговете втълпяват. За себе си слава велика,

вярно, ще стигне, но ти ще изгубиш огромно имане.

Няма оттука да мръднем, доде Пенелопа не вземе

мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.“

А Телемах разсъдливия тъй на това отговори:

130 „О, Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня

тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко —

жив ли е той или мъртъв не зная. Възмездие скъпо

аз ще платя на Икарий, пропъдя ли своята майка.

И ще разсърдя бащата, на демон мъстта ще пробудя.

135 Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни

тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.

Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!

Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

140 Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само негодник един да съсипвате неотмъстени,

хайде рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

145 Знайте, че тука дома ще загинете всички мърцина.“

Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи

двойка орли ненадейно отвръх планината висока.

Те отначало летяха по тихия лъх на зефира

в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.

150 Но щом прилитнаха те на площада жужащ над средата,

гъсто с крила заплющяха и почнаха там да се вият

в хорските темета взрени в прокоба за скорошна гибел.

С нокти един друг се драха след туй по страни и по шии

и отлетяха орлите надясно над градските къщи.

155 Слисани всички следяха над себе си птичия полет

с мисъл тревожна в сърцата — каква ли съдба ги очаква?

Вдигна се в миг Алитерсес, героят, достоен

Масторов син, сред връстници прочут по това, че единствен

птичия полет гадае, поличбени знаци изрича.

160 С премъдри мисли изпълнен, започна така да говори:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ще кажа,

но към женихите първо с известие аз се обръщам:

бедствия страшни навалят към тях. Одисей от семейството

няма за дълго далеч да остане, дори е пристигнал

165 някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства.

Гибел заплашва и други мнозина, които живеем

в острова, видим от много далече. Затова да помислим

как да отвърнем навреме женихите. Но и сами те

нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.

170 Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател.

Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,

след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,

още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.

Зле ще пострада и всички другари загубил — аз казах, —

175 той непознат у дома подир двадесет пълни години

в острова пак ще се върне. И всичко сега ще се сбъдне.“

А Евримах, на Полиба синът, на това отговори:

„Махай се, старче, оттука, върви да предсказваш съдбата

на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!

180 Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно.

Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?

Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е

вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него

също загинал! Не щеше сега да дърдориш прокоби!

185 Тъй Телемах, без друго разсърден, не би подстрекавал

(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?)

Ясно сега ще ти кажа и сигурно то ще се сбъдне.

Ако успееш, облегнат на своя богат и стар опит,

към непокорство и гняв да предумаш с брътвежи младежа,

190 първо на себе си той ще докара беда по-голяма.

Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?

Старче, на тебе след туй ще наложим безмилостна глоба,

тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш от нея жестоко.

На Телемах пред всички събрани тук давам съвета:

195 майка си той да принуди при своя баща да се върне.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много женитбени дари, прилични за милата щерка.

Вярвам, че няма преди туй да спрат синовете ахейски

своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,

200 нито дори Телемах, макар че е той сладкодумен,

нито предсказните речи, които ти, старче, току-що

нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.

Целият негов имот ще съсипем. Възмездие няма

той да получи, додето ахейците тя разтакава

205 с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен

чакаме нейната прелест в надвара и дните си губим —

други невести не търсим, както за нас подобава.“

А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:

„О Евримахе и вие, останали златни женихи!

210 Повече няма това да ви моля, това да говоря —

знаят го вече добре боговете и всички ахейци.

Само ми дайте бърз кораб и двайсет веслари, които

да се готови да тръгнат след мене натам и обратно.

Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

215 гдето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал,

все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Чуя ли аз, че баща ми е жив и че той се завръща,

мъката твърдо ще нося година, но ще го дочакам.

220 Чуя ли аз, че не е между живите и че е мъртъв,

бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,

гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни

ще принеса, и тогава за брак ще склоня Пенелопа.“

Рече така и си седна. Сега сред ахейците стана

225 на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор.

Нему героят, преди да отплава, остави дома си —

на престарелия татко покорен да пази имота.

С премъдри мисли изпълнен той почна така да говори:

„Чуйте мъже от Итака, словата, които ще кажа:

230 благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!

Че Одисея божествен не спомня си повече никой

мъж от народа, най който царуваше с бащина обич!

235 Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки,

дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства —

те си залагат главите, когато ограбват имота

на Одисей и не вярват, че той ще се върне обратно.

Но на народа останал се сърдя, защото тук всички

240 най-равнодушно седите, не смеете с укор да спрете

малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!“

А на Евенор синът Лейокрит му така отговори:

„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш

нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде

245 и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият.

Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде

и пожелае в сърцето си от своя дом да ни изгони

нас, благородните женихи, пируващи тука в палата,

няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,

250 дето го чака с тъга. Ще го стигне на място зла гибел,

почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.

Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.

Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.

Бяха открай време те на баща му приятели близки.

255 Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака

вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.“

Рече женихът така и веднага разпусна съвета.

Всички се пръснаха бързо, към своето жилище всеки.

Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.

260 А Телемах се запъти далеч по брега на морето.

В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:

„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера

и пожела да отплавам далече по морски простори,

вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.

265 Моля за твоята помощ — ахейците пътя ми спъват,

Най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.“

Рече така умоляващ. Яви се пред него Атина,

образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.

Тя се обърна към него и рече крилатите думи:

270 „Не, Телемахе, не бива да бъдеш страхлив и безумен,

след като в тебе живее на татко ти страшната сила —

всичко сполучваше той да завърши със слово и дело.

Пътят ти няма да бъда така провален и напразен.

Но ако ти не си рожба на него и Пенелопея,

275 аз се страхувам, че няма да свършиш, каквото замисляш.

Рядко се случва чада да приличат досущ на бащата —

по-лоши има мнозина, а по-добри само — малцина.

Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,

жив ако бъде у тебе разсъдъка на Одисея,

280 има надежди с успех да изпълниш подетото дело.

А за женихите дръзки, за техните думи и козни

грижи си нямай — не знаят глупците разсъдък и правда,

своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,

дето настъпва към тях — да ги глътне внезапно в един ден.

285 Скоро, тъй както замисляш, в открито море ще излезеш.

Аз като предан приятел на твоя баща ще подготвя

съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.

Ти завърни се дома при женихите и с тях общувай,

но приготви си храна за пътя, сложи я в съсъди —

290 виното в амфори, хляб ечемичен — мощта на мъжете —

в кожени мехове плътни. Самият аз пък доброволци

ще подбера тогаз из народа, а кораби има

много в Итака, с вълни обградена — и нови, и стари.

Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе,

295 ще го подготвим за път и по морската шир ще се впуснем.“

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго

там Телемах се не бави, защото чу глас на богиня.

Тръгна назад към дома той угрижен в сърцето си мило.

Вътре в палата завари събрани женихите дръзки.

300 Козешки кожи деряха и пърлеха в двора шопари.

А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,

хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:

„Ех, Телемахе, надут самохвалко, сега успокой се

и на ума си не слагай дела и слова на омраза.

305 Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш.

Всичко това ще намерят за тебе ахейците после —

кораб извит и отлични веслари, да стигнеш по-скоро

с тях до свещения Пилос за своя родител прославен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

310 „Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци

в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!

Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте

нашето скъпо имане, додето бях още невръстен?

След като вече пораснах и слушам словата на други,

315 много неща аз разбрах, смелостта удвои се у мене

и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,

в Пилос ли ида, остана ли тука на родния остров.

Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.

Пътник на чужд съд ще тръгна, че нямам веслари и кораб.

320 Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.“

Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката

на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.

Над Телемах се присмиваха те и го хулеха с думи.

Тъй му подхвърляше някой от тези надменни младежи:

325 „Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля —

или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,

или дори чак от Спарта. Сега той е ревностен страшно.

Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносно,

там да намери отрова, която убива живота,

330 в кратери той да я сипе и нас наведнъж да погуби.“

Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:

„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,

може би както баща си далече от близки ще падне?

Повече грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва

335 да поделим помежду си имота му, но без палата,

той ще е на Пенелопа и нейният бъдещ избраник.“

Казваха тъй. Телемех пък в просторната бащина изба

сводеста слезе. Лежаха там златни и медни богатства,

скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.

340 Делви от глина със старо услаждащо вино стояха

редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси

сока божествен несметен, за оня ден пазен, през който

в своя дом Одисей ще се върне след много неволи.

Порта двукрила и яко кована затваряше входа.

345 Там разпореждаше денем и нощем ключарка, която

пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит —

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Нея сина Одисеев покани да влезе и рече:

„Моля те майко, ела да налееш в двуухите кани

350 от благовонното вино — най-сладко след виното, дето

пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник —

зевсороден Одисей подир бягство от страшните кери.

Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.

Мехове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.

355 Двадесет мерки да бъде брашното ечемичено ситно.

Само не казвай на друг — на едно място всичко наслагай.

Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе

в горните свои покои готова за сън и отмора.

После ще ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

360 вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.“

Рече така. Евриклея, усърдната дойка, захълца,

гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?

Где надалеч през широкия свят се гласиш да отиваш,

365 наша едничка утеха? Нали Одисей зевсороден

падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?

Тръгнеш ли, то зад гърба ти женихите зло ще замислят —

как да те в клопка погубят и този имот да заграбят.

Тука при нас остани между близки! Защо ти е нужно

370 там по пустинно море да се скиташ в беди и неволи?“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Майко, не се тревожи — не решавам аз без боговете.

Но закълни се, че няма да кажеш на майка ми нищо,

дни единайсет преди да изминат, дори и дванайсет,

375 или преди да открие самата, че аз съм отплавал.

Как се боя да не би хубостта й плачът да помъти!“

Рече така и се вкле във великата божеска клетва.

След това тя се закле и обета свещен се зарече,

бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино,

380 кожени мехове плътни стъкми и с брашно ги напълни.

А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.

Друго замисли сега светлооката дева Атина.

В образа на Телемаха обходи тя целия град и

где кого срещнеше пътьом, отправяше тая покана:

385 всеки моряк вечерта да придойде на бързия кораб.

После с молба към Ноемон, прекрасната рожба на Фроний,

тя се обърна за кораб. И той обеща й с готовност.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Спусна тогава в морето тя бързия кораб и в него

390 всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни,

и го притегли до края на пристана. Спътници храбри

вече прииждаха там, призовани все от Атина.

Друго замисли сега светлооката щерка на Зевса.

На Одисея божествен в дома тя довтаса чевръсто.

395 Там върху други женихи разля благодатна умора,

техният ум помрачи, из ръцете им чашите грабна.

Всеки забърза за сън към града и не чакаха дълго

те пред леглата, че дрямка натегна на техните клепки.

Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи

400 и светлооката щерка на Зевса така му продума,

образ на Ментор приела, по глас и по вид с него сходна:

„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни

вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.

Но да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.“

405 Тъй го подкани Палада Атина и тръгна пред него

С пъргави стъпки. Веднага и той подир нея закрачи.

След като вече дойдоха до кораба и до морето,

свариха те на брега къдрокосите свои другари.

Там заговори свещената мощ на сина Одисеев:

410 „Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече

всички запаси в палата. Но моята майка не знае,

също робините. Само една от тях тайната чула.“

Рече така и забърза напред, а след него гребците.

Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб

415 сложиха, както заръча любимия син Одисеев.

И Телемах, от Атина поведен, възлезе на борда.

Седна отзад на кормилото тя, а до нея приседна

сам Телемах. Ей гребците развързаха бързо въжата

и надойдоха те горе, насядоха там до веслата.

420 Вятър попътен изпрати им бляскавооката Атина.

Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.

Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани

да се заемат с въжата. Зова му послушаха всички.

Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха

425 в якото средно гнездо, и с въжето привързаха здраво,

с кожени ремъци после подеха платната блестящи.

Ето зефирът изпъна в средата платното и звучно

плиснаха пурпур вълните под кила на лекия кораб.

Той през морето забърза сам към своята цел устремено.

430 Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб,

чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.

За боговете безсмъртни, всевечни, възляха от него,

но преди всички най-много за ведрата щерка на Зевса.

Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.