Омир
Одисея (20)

Двадесета песен
Произшествията преди избиването на женихите

А Одисей богоравен полегна за отдих на трема.

Волска нещавена кожа постла и въз нея застели

кожи от много овци, от женихите клани за жертва.

Легна си. А Евринома му метна отгоре завивка.

5 Без да притваря очи, Одисей си премисляше легнал

как да затрие момците. Изтичаха ето из трема

тези робини, които общуваха тайно с женихи.

Весели, шумно закачки подхвърляха те помежду си.

А на героя в гръдта възропта мигновено сърцето.

10 Дълго в ума и сърцето обмисляше той в двоумение

в същия миг ли да скочи и всяка със смърт да накаже,

или сега да изчака с женихите те да се срещнат

тази нощ още веднъж. А в гръдта му бушуваше злоба.

Кучката както обхожда безсилните свои кутрета,

15 на непознатия лае, готова за тях и да хапе,

тъй заради волността им клокочеше злобата в него.

Но се удари в гърдите, сгълча си сърцето и рече:

„Трай, о сърце! И по-гнусни дела ти успя да изтраеш

в онзи ден, в който циклопът, несдържано буен, нагълта

20 храбрите твои другари. Изтрая докрай в пещерата,

докато там хитрината от сигурна смъртта те избави.“

Рече така и съвсем уталожи сърцето си мило.

И на гласа му покорно, започна то пак да понася

всичко. Но той непрестанно насам и натам се въртеше.

25 Както орачът пече върху силна жарава търбуха

с плънка от кръв и от мас, ту насам, ту натам непрестанно

той го върти и обръща, да бъде по-скоро опечен,

тъй Одисей се въртеше насам и натам, размишляващ

как да стовари ръка върху тези безсрамни женихи

30 сам пред мнозина. Но ето до него пристъпи Атина,

слязла току от небето, подобна в лице на невеста.

И над главата му ниско застана и с глас заговори:

„Що не заспиваш, от всички мъже най-злочест на земята?

Ето пред тебе в дома ти е твоята мила съпруга,

35 с нея синът ти, какъвто и друг би желал да е раждал.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, отговори и рече:

„Всичко това, ти богиньо, разказа тъй, както е редно.

Само едно ми дълбоко тревожи ума и сърцето —

как да стоваря ръка върху тези безсрамни женихи

40 сам, докато на тълпи непрестанно прииждат в палата…

Още и тази тревога сега ми измъчва душата —

ако ги аз умъртвя според Зевсова воля и твоя,

где да се дяна тогава? Това прецени ти самата.“

Тъй отговори Атина, богинята бляскавоока:

45 „О маловернико, ти и на по-долен мъж се осланяш,

който освен туй е смъртен и много съвети не знае.

А у мен виждаш богиня, която при всички неволи

бди непрестанно над тебе. И аз ще ти кажа открито:

петдесетина отряди от смъртни човеци да дръзнат

50 да ни нападнат, да търсят смъртта ни в кипежа на боя,

също и техните крави и тлъсти овце ще откараш.

Но и на сън се отдай! Изтезава се, който будува

цяла нощ. Скоро ще дойде на твоите бедствия краят.“

Рече и сипа съня върху миглите на Одисея.

55 После отлитна назад към Олимпа звездата богиня.

Тъкмо когато сънят, обезсилящ душевните грижи,

го овладя, се събуди угрижена Пенелопея.

Седна въз мекото ложе, зарони тя сълзи горчиви.

И като тъй си насити сърцето на плач и на сълзи,

60 към Артемида най-вече отправи молба Пенелопа:

„О Артемидо могъща, богиньо, о Зевсова дъще,

с тиха стрела ме в сърцето срази, изтръгна ми душата

тозчас, веднага! Или страховит ураган да ме грабне

и по мъглисти пътеки със себе си да ме отвее,

65 в гърлото на Океана, течащ в кръговрат, да ме хвърли!

Щерките на Пандарея отвяха така урагани.

Щом боговете отнеха баща им и майка им, в къщи

осиротяха децата. Със сирене, с вино уханно,

с най-сладък мед ги отхрани сияйната златна Киприда.

70 Хера дари на момите пред всички жени на земята

хубост и ум, Артемида свещена — снагата им кръшна.

Дивни неща да създават научиха те от Атина.

Но Афродита веднъж на върха на Олимп се възнесе,

за да измоли часа на цъфтящия брак на момите

75 от гръмолюбеца Зевс, че знае прекрасно той всичко —

що на човека отсъжда и що не отсъжда съдбата.

Бесните харпии в същия миг похитиха момите

и на омразните зли еринии ги дадоха в робство.

Нека и мене погубят така олимпийските сили

80 или и мен да срази Артемида, но само да видя

своя съпруг, та след туй да потъна в земята ужасна,

вместо на по-долен мъж по неволя да давам утеха.

Злочестината е все пак търпима, когато по цял ден

някой горчиво ридае, сърцето му гасне в нерадост,

85 но през нощта го оборва сънят. Той забравя за всичко

и за печал, и за радост, щом дрямка му клепките склопи.

Но изтезава ме демон с измамни видения сънни.

Тази нощ някой подобен на него при мен пренощува.

Беше такъв Одисей пред далечния поход. Обзе ме

90 радост — аз мислех, че виждам не сянка, а истински образ.“

Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.

Вопълът на Пенелопа докосна слуха Одисеев.

Той се замисли загрижен — така му се стори в душата, —

че го е вече познала и чело склонила над него.

95 Овчите кожи прибра, на които бе спал, и покрова,

в залата после ги сложи на стол, а говеждата кожа

вънка изнесе и вдигна ръце за молитва към Зевса:

„Ако, родителю Зевсе, дома ме доведохте вие

не току-тъй по земя и морета след тежки неволи,

100 нека тук някой неспящ да ми каже вещателно слово,

нека отвън да получа от Зевса знамение друго.“

Рече така, и съветникът Зевс му послуша молбата.

В същия миг загърмя на лъчащия връх на Олимпа —

из висината, за радост на смелия мъж Одисея.

105 Но и мома мелничарка изрече вещателно слово

там, гдето хромели ръчни стояха за вожда и за воини.

Всичко дванайсет робини наоколо шетаха в двора.

Готвеха смлян ечемик и пшеница — храна за мъжете.

Другите бяха премлели зърната и вече си спяха.

110 Най-слаба, тази едничка от всички не беше домляла.

Камъка тя изостави и личба на царя изрече:

„Зевсе, родителю, който царуваш над вечни и смъртни!

Как изведнъж проехтя от звездите небесни гърмът ти!

Няма и облак. Навярно изпращаш на някого личба.

115 О, и мене горката сега изпълни ти молбата.

Нека сегашният пир на женихите дръзки в палата

на Одисея да бъде за сетен, за сетен път вече.

Тези, които в мъчителен труд ми сломиха нозете,

млян ечемик да приготвям, за сетен път нека пируват.“

120 Рече тъй тя. Одисей възсия от речта й предвестна

и от гърма на Кронион. Разбра, че мъстта ще се сбъдне.

Всички други робини дойдоха в дома Одисеев,

за да раздухат веднага в огнището огъня тлеещ.

А Телемах, на безсмъртен подобен, от ложето стана,

125 дрехата той си облече, през рамо си меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

Бойното копие хвана, заострено в меден завършек,

после застана въз прага и на Евриклея продума:

„Майче обична, дали сме почели в палата ни госта

130 с ложе и гозби, или си е легнал без никаква грижа?

Нрава на мойта майка познавам. Макар и разумна,

ту без подбор окръжава с внимание мъж недостоен,

ту по-достойния мъж от палата отпраща без почит.“

Тъй на това Евриклея, разумната дойка, отвърна:

135 „Този път, рожбо, недей обвинява невинната майка.

Най-напред пиеше вино с наслада до нея беднякът,

после отказа да вземе храната. А тя му предложи.

Щом той накрая помисли за сладостен сън и почивка,

тя нареди на жените да сложат леглото за него.

140 Той като някой нещастник, отритнат съвсем от съдбата,

не пожела на постеля да легне под мека завивка,

но на нещавена кожа говежда, на овнешки кожи

в трема се просна. А ние му метнахме плаща отгоре.“

Рече тъй. С тежкото копие той незабавно излезе

145 вън от чертога. Зад него притичаха псета две бързи.

Тръгна и той за съвета на бронеколенните гърци.

Свика робините скоро жената звезда сред жените

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор:

„Всички на работа! Бързо едните дома почистете,

150 пода сметете, след туй застелете креслата разкошни

с пурпурна тъкан, а вие изтрийте със шуплести гъби

всички трапези, измийте дълбоките пъстри стакани,

още двуухите чаши. А трети от близкия извор

бързо вода да начерпят и тук да се върнат веднага.

155 Няма женихите дълго далеч от дома да останат,

раничко те ще довтасат, за всички е днешният празник.“

Рече така, и усърдно изпълниха тази повеля.

Двайсет от тях изтърчаха веднага към тъмния извор.

Всички останали вътре умело с шетня се заеха.

160 Пратиха свои слуги и момците ахейски. Грижливо

те се заеха да цепят дървата. Жените дойдоха

скоро от близкия извор. Пристигна след тях и свинарят.

Беше довел три шопара, от цялото стадо подбрани.

Пусна ги той да пасат до красивата дворна ограда,

165 към Одисей след това се обърна с приятелски думи:

„Страннико, вече не те ли ахейците повече тачат,

или и днеска те хулят в палата тъй, както и вчера?“

Тъй на това Одисей находчивият мъж му отвърна:

„О, ако бяха, Евмее, мъстили безсмъртните тука

за ругатните, които изричат женихите дръзко

170 в чуждия дом! За делата си нямат ни най-малко срама!“

ето такива слова се разменяха те помежду си.

В същото време се върна в палата Мелантий козарят.

Беше подкарал кози, от стадата подбрани за пищен

175 пир на момците женихи, последван от двама пастири.

След като вързаха здраво козите под звънкия портик,

към Одисей се обърна Мелантий с язвителни думи:

„Още ли ти, чужденецо, се маеш дома за просия,

да отегчаваш мъжете? Сега ще изхвръкнеш от двора!

180 Виждам едва ли без разпра ще минем двамината тука.

Първом юмрука ми ти ще опиташ! Съвсем прекаляваш

с тази просия в палата. И в друг дом пируват ахейци.“

Тъй му говореше той. Одисей не отвърна ни дума,

само поклати глава мълчешком и скрои гибелта му.

185 Трети пристъпи до него Филойтий, водач на пастири.

Водеше ялова крава и тлъсти овце за момците —

бяха превозени те от лодкари, които превозват

също и хора, когато пътуват насам по морето.

Под колонадата звънка овцете и кравата върза,

190 до свинепаса пристъпи и почна така да го пита:

„Кой е тук странникът, който, свинарю Евмее, пристигна

в нашия дом неотдавна? С какъв произход се гордее?

Где се намира родът му, земята му бащина орна?

Клетник е той, но по образ прилича на царствен владетел.

195 Ех, сгромолясват в беди боговете скиталци бездомни,

те дори и на могъщи царе изпитания пращат.“

Рече Филойтий така, поздрави Одисея с десница,

глас възвиси и с крилати слова се обърна към него:

„Радвай се, страннико татко! За бъдните дни ти желая

200 щастие пълно, макар че сега си изпаднал в неволя.

Татко на Зевсе, от теб по-жесток сред безсмъртните няма!

Не състрадаваш мъжете, макар че си техен създател.

Ти ги без жалост обричаш на тежки беди и неволи.

Теб пък щом зърнах, изби ме наистина пот, просълзих се.

205 Спомних си за Одисея, помислих си — ето навярно

в същите дрипи облечен обхожда народи далечни,

жив ако е, светлината на слънцето той ако гледа.

Но ако мъртъв блуждаеш в подземния дом на Аида,

о, знаменит Одисее, горко ми! Нали ме изпрати

210 още момче в кефаленския край подир твоите крави?

Те се плодят безконечно. У други такава порода

широкочели говеда не се е плодила тъй много.

Но чужденци ме насилват за пирове тук да им водя

ден след ден крави. Те нито зачитат наследника вкъщи,

215 нито от божеска мъст се боят. Безочливо желаят

да поделят помежду си благата на царя отсъстващ.

Нерядко мисъл такава вълнува сърцето в гръдта ми:

зле би било, докато обитава палата наследник,

заедно с цялото стадо аз в друга страна да премина,

220 помощ от чужди да търся. Но още по-страшно ще бъде

тука за чужди юници страдания аз да понасям.

Можех отдавна в земята на друг от царете могъщи

прием да търся, че става за мене дома нетърпимо.

Все пак през всичкото време си мислих, че най-после може

225 този нещастник да дойде, женихите сам да разгони.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„Крави пастирю, съвсем не изглеждаш ни долен, ни глупав,

а и за мене е ясно, че разум ти пълни сърцето.

Ето защо ти вестявам и с клетва велика се вричам —

230 Зевс да ми бъде свидетел и тази богата трапеза,

също огнището на Одисей, до което съм стигнал —

още додето си тука, дома Одисей ще се върне.

С твоите собствен взори ще видиш как той ще затрие

всички женихи, които в палата му господарстват.“

235 Тъй на това отговори пастирът на крави Филойтий:

„О, ако твоите думи, мой госте, изпълни Кронион,

гледай тогава на що са способни ръцете ни яки.“

Също така и Евмей призова боговете всевечни

в родния край да отпратят мъжа находчив Одисея.

230 Ето такива слова си разменяха те помежду си.

В същото време крояха женихите смърт и кончина

на Телемаха, но — гледай! — отляво над тях от небето

царствен орел се извърна с треперещ под клюна му гълъб.

Стана сега Амфином благородният и заговори:

245 „Нашият замисъл да умъртвим Телемаха, другари,

няма да бъде изпълнен. Затуй да помислим за пира.“

Рече така Амфином и допадна речта му на всеки.

Вкупом дойдоха в дома на великия мъж Одисея

и по кресла и столове намятаха своите дрехи,

250 после заклаха грамадни овни и кози угоени,

още заклаха гоени свине и от стадото крава.

Там след жарта поделиха най-първите жертвени части,

Смесиха вино в стакани. Подаде им чаши свинарят.

Хляба поднесе по маси в прекрасни панерки Филойтий,

255 вожд на пастири. Мелантий разля благовонното вино.

Скоро пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

А Телемах науми хитрина. Той вреди Одисея

в здраво строената зала да седне въз прага от камък.

Там му неугледно столче предложи и скромна трапеза.

260 Вътрешни жертвени части му даде, наля му вино

в чаши от злато и с тези слова се обърна към него:

„Тук остани засега и до гостите вино посръбвай.

Аз ще те браня на всяка цена от нападки и хули

сам пред женихите дръзки. Домът съвсем не е кръчма.

265 На Одисей е чертогът, на мене го той завещава.

Вече, женихи, езика въздръжте от резки обиди

и от насилие. Инак ще стигнем до разпра и битка!“

тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

270 А Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички:

„Словото на Телемаха приемете, ахейци, спокойно,

колкото рязко да бъде. Той бълва заплахи към всички.

Не позволява Кронион, а инак запушили бихме

още отдавна устата на този ругаещ вития!“

275 Рече тъй. А Телемах им изслуша речта равнодушно.

Вън из града глашатаи поведоха жертви свещени

за хекатомби. Събра се тълпа дълговласи ахейци

сред гъстолистия лес на стрелеца прочут Аполона.

Вече опекоха те, от ръжените снеха месото,

280 всеки получи дела си и почна се пир велелепен

сложиха пред Одисея слугите от месната гозба

тъкмо такъв дял, какъвто получиха те. Нареди им

тъй Телемах, на сияйния мъж Одисеев потомък.

А не остави Атина женихите да се въздържат

285 от оскърбителни хули, тя искаше още по-силно

на Одисея сърцето да пламне от гняв огорчен.

Имаше между женихите мъж, незачитащ законност.

Той се зовеше Ктезип. Над полята на Сама бе властник.

Той, от огромния бащин имот възгордян, се стремеше

290 също към брак със жената на царя, изчезнал отдавна.

С тези слова се обърна Ктезип към женихите дръзки:

„Слушайте, храбри женихи, словата, които ще кажа.

Странникът вече получи според обичая дела си,

равен на нашия дял. И не е пристойно да хулим

295 гостите на Телемаха, когато в туй жилище дойдат.

Искам и аз да му връча подарък за гостоприемство,

дар да предложи и той на телячката или на други

роби, които обслужват палата на Одисея.“

Рече така, от панерка докопа с ръката си яка

300 кравешки крак и го хвърли със сила върху Одисея.

Сведе глава Одисей и във себе си той се усмихна

с присмех потаен. А кравият крак се удари в стената.

Рязка надумка изрече сега Телемах на Ктезипа:

„Щастие имаш, Ктезипе, че с кравия крак не сполучи

305 да поразиш чужденеца. От удара той се изплъзна.

Иначе в миг с островърхата мед бих уцелил гръдта ти,

та, вместо сватба, тук твоят баща да ти гроба копае,

няма от днес да търпя непристойни дела у дома си!

Вярно в ума си премервам, разбирам отлично аз всичко

310 и благородно, и долно. Надрасъл съм детската възраст.

Все пак с очите си гледам, с търпение все пак понасям

да ни се колят овцете и виното да ни се черпи,

още и хлябът. Не може един срещу всички да иде.

Но занапред да не чуя от вас подигравки и хули.

315 Ако намисляте мене самия с медта да сразите,

същото бих пожелал. Предпочитам наистина гибел,

вместо да бъда свидетел на тези безкрайни злочинства —

как чуждестранните гости се хулят, жените прислужни

как се петнят за противна угода в прекрасните зали.“

320 Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички.

Късно едва Агелай, на Дамастор синът, проговори:

„За справедливия укор не бива, приятели, никой

на Телемах да отвръща със злобни слова и обиди.

Повече не безпокойте нещастния странник и други

325 роби, които обслужват палата на цар Одисея.

На Телемах и на майка му аз за добро ще предложа,

само дано да допадне на двамата моето слово.

Докато вие в сърцата доскоро таихте надежда,

че Одисей, многомъдрият мъж, ще се върне в палата,

330 нямахме повод за укор, че по домовете държите

всички женихи да чакат. Така би било по-разумно,

ако се върнеше пак Одисей и довтасаше тука.

Но че не ще се завърне, на всички е станало ясно.

Близо до своята майка седни и склони да я вземе

335 измежду нас най-добрия жених и най-щедрия в дари,

сам да се радваш тогава на бащино цяло имане,

ти да ядеш и да пиеш, а тя да се грижи за друг дом.“

Тъй на това Телемах разсъдливият тозчас отговори:

„В Зевс се кълна, Агелае, и в страшните мъки на татко,

340 който далече от нас или мъртъв лежи, или броди.

Не аз отлагам на майка си брака, сам аз я подканям

мъж по сърце да си вземе и дари безчет й обричам.

Но аз не смея насила от този чертог да я гоня

със заповедни слова, че това и на Зевс е противно.“

345 Рече така Телемах. У момците Палада Атина

смях незатихващ възбуди и техните мисли побърка.

Всички ахейци от кикот лицата си чак разкривиха.

Ръфаха още сурови меса, а очите им бяха

пълни със сълзи. Духът им предсещаше стонове горки.

350 Теоклимен, богозрачният мъж, се намеси и рече:

„Що за беда връхлетя върху вас злополучни? Лицата

и коленете, главите ви в тъмна мъгла са обвити.

Тътнат наоколо жалби, обливат страните ви сълзи.

С кръв са облени стените, прекрасните ниши отгоре.

355 Пърхащи призраци трема изпълват, изпълват и двора,

носят се към дълбините на мрачния Ереб. Погасна

слънцето на небосвода. Зловеща тъма се надига.“

Рече тъй, изведнъж се разсмяха женихите вкупом.

Измежду тях Евримах, на Полиба синът, заговори:

„Явно, не си е с ума чужденецът, дошъл отдалече.

360 Но изведете го бързо, младежи, оттук, от палата,

съпроводете го вън до мегдана, щом тук му тъмнее.“

Теоклимен, богозрачният мъж, на това отговори:

„Съпровождачи от теб, Евримахе, съвсем не желая.

365 Имам си яки нозе, и очи, и уши. А в гърдите

моят разсъдък е още запазен, не е той побъркан.

Те ще ме водят оттук. Предусещам, че вече надвисва

страшната гибел над вас. Ни един от женихите няма

да се укрие от нея. Извършвате вие злочинства —

370 в къщата на Одисей богоравен обиждате гости.“

Рече така, от уютния дом незабавно излезе

и у Пирея отиде, а той го прие дружелюбно.

Всички женихи след туй се спогледаха и пожелаха

да докачат Телемаха, на гостите да се надсмеят.

375 Някой от тия надменни младежи подхвърли с насмешка:

„Няма в света, Телемахе, по-лоши от твоите гости.

Ето прибрал си в палата несретник в окаяни дрипи,

лаком за вино и хляб, но за никакъв труд неспособен,

няма ни сила, ни мощ, за земята е бреме ненужно.

380 Оня пък, другият гост, се надигна за нас да предсказва.

Но приеми ни съвета, ще бъдеш доволен от него.

Нека на бързия кораб ги хвърлим и нека ги пратим

право в Сицилия. Плата прилична за тях ще получим.“

Тъй му говореха те, но нехаеше той за брътвежа.

385 Гледаше само към своя баща мълчаливо с надежда

най-сетне той да стовари ръка въз женихите дръзки.

А на прекрасно кресло срещу залата тъкмо седеше

дъщерята на старец Икарий, разумната Пенелопея.

Чуваше тя гласовете на всеки един от мъжете.

390 С глъчка и със смехове веселяха се те на обяда

вкусен и пищен — за него заколиха много животни.

Но не бе готвена още от други вечеря, каквато

щяха наскоро Атина и мощният мъж да приготвят,

след като сториха първо женихите тези злочинства.