Омир
Одисея

Музо, запей ми за оня герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

и опозна градовете, ума на безбройните хора,

толкова мъки в душата си той по морето понесе,

5 своя живот да запази, другарите вкъщи да върне.

Тях не успя да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те заслепени. Отне им часа на завръщане богът.

10 Ей за това разкажи ни, божествена дъще на Зевса!

Всичките други, които избягаха сигурна гибел,

бяха си по домовете, далече от бран и талази.

Него единствен, бленуващ за родния край, за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

15 там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните свади!). За него изпитаха жал боговете —

20 всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци далечни

(те на самия предел на света са, на две разделени —

слънцето гдето захожда, живеят и гдето изгрява).

25 Там получаваше той в хекатомби овни и волове

и се любуваше седнал на пира. По същото време

всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

Първи започна бащата на хората и боговете,

след като в себе си той си припомни за славен Егиста

30 (него съсече Орест, знаменитият син на Атрида).

В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

35 Мимо съдбата Егист на Атрида законна съпруга

грабна, а него погуби, щом родния праг той прекрачи.

Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

(беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргус),

да не убива мъжа, да не му похищава жената,

40 че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато

вече съзрял закопнее за своята мила родина.

Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

45 „О всемогъщи наш татко Крониде, върховен владетел!

Истина, той си заслужи напълно такава погибел.

Нека така да погине и всеки подобен злосторник!

Но ми более сърцето за мъдрия мъж Одисея.

Клетникът страда отдавна разлъчен от своите близки

50 в остров, далеч сред вълните стаен като пъп на морето.

В острова, с гъсти дъбрави обрасъл, живее богиня —

щерка на страшния Атлас, познаващ навред из морето

тъмните бездни и здраво подпиращ онези огромни

стълбове, дето делят от небесния купол земята.

55 Щерка му пленник държи Одисея злочест безутешен.

Винаги тя го омайва с вълшебни и галени думи,

свидна Итака дано да забрави. Бленува напразно

той да съгледа дима, възвисяван от родна Итака,

и за смъртта си неспирно копнее. Не се ли препъва

60 с мъка сърцето ти, Зевс олимпийски? Нали Одисей ти

жертвени дари за милост принесе край градските чълни

в ширната Троя? Защо си така разядосан, о Зевсе?“

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

65 Мога ли аз да забравя така Одисея божествен —

с ум сред мъжете личи и принасяше толкова жертви

нам — боговете, които владеем нашир небесата.

Не! — Посейдон земедържец без отдих враждува с героя —

гневен, задето лиши от едничко око той циклопа.

70 А Полифем богоравен по своята сила преваря

всички циклопи. Роди го свещената нимфа Тооса,

щерка на Форкин, що бди над морето, вълнувано вечно.

С нея се беше сближил Посейдон в пещера полуздрачна.

Ей затова Посейдон земедържец, макар че не иска

75 сам да погуби героя, го тласка далеч от родина.

Но да помислим сега олимпийците тука задружно

как Одисей да се върне дома. Посейдон пък ще трябва

вече гнева да възпира. Че може ли да продължава

той да воюва едничък против боговете всевечни?“

80 Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„О наш родителю, чедо на Кронос, върховен владетел!

Щом е наистина за блажените вече угодно

своята родна земя Одисей многоумен да види,

нека вестителят Хермес, сразителят зорък на Аргус,

85 в остров Огигия бързо да иде и да възвести там

нашата твърда присъда пред гиздавокосата нимфа.

Нека дома се завърне героят, кален в изпитните.

Аз пък в Итака ще сляза и там на сина Одисеев

с гняв ще изпълня сърцето и смелост ще влея в духа му,

90 да събере на съвет дългокосите свои ахейци

и да разгони той всички женихи, които му колят

сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Ще го изпратя във Спарта, оттам в песъчливи Пилос,

вест от мълвата да чуе — кога се завръща баща му,

95 и да разцъфне за него сред хората слава велика.“

Рече тъй и на нозете си върза вълшебните златни

вечни сандали, които я носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на зефира.

Бойното копие взе си, заострено с меден завършек,

100 тежко, грамадно, с което сломява пълчища от воини,

щом се над тях разгневи дъщерята на мощен родител.

От олимпийския връх като вихър се спусна Палада,

та озова се в Итака до портата на Одисея —

тъкмо пред прага на двора, в десницата с копие медно,

105 образ на гостенин взела, на вожда на тафосци Ментес.

Вътре Атина завари събрани женихите дръзки.

Местеха пулове те и безгрижно сърца веселяха

там върху кожи от бици, които сами са заклали,

а покрай тях глашатаи сновяха и пъргави роби.

110 Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните,

Другите с шуплести гъби почистваха сръчно софрите

и върху тях пред мъжете дробяха камарите с мръвки.

Най-рано пръв Телемах боговидин съгледа Палада.

Той сред женихите мълком седеше печален в сърцето.

115 Мислено виждаше ясно родителя свой благороден —

най-сетне как се явява, женихите как той разгонва,

царския сан как запазва и в собствен дом пак заповядва.

Тъй сред женихите в мисли унесен, съгледа Атина,

спусна се право към входа разсърден, че толкова дълго

120 гост е принуден да чака на прага, пристъпи към нея

бързо, подаде десница и медното копие грабна.

Пръв Телемах заговори и рече словата крилати:

„Поздрав на теб, чужденецо! При нас ще останеш за пира.

Що ти е нужно, ще кажеш, когато ни гозбите вкусиш!“

125 Рече и тръгна напред, подир него Палада Атина.

След като влязоха двама в палата, високо въздигнат,

якото копие взе той и сложи пред стройна колона

вътре в хранилище, гладко излъснато, гдето немалко

копия на Одисей, непреклонен в бедите, стояха.

130 После си госта поведе до трона, прекрасно изписан,

ленена тъкан постла, под нозете му столче постави.

Седна в кресло пъстроцветно до госта, далече от други,

странникът да не попадне в съседство с надменна трапеза,

та отегчен от глъчта, да отблъсне храната, а сам той

135 вест да потърси за своя отсъствуващ татко.

Ето робиня донесе пред тях върху сребрен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономка достопочтена,

140 ястия пищни подбрала със радост от всички запаси.

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви златни стакани самият на масата тури,

а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава нахлуха женихите дръзки

145 и по кресла и столове насядоха те на редици.

А глашатаи поляха на всички ръце да измият,

и на камари в панерки донесоха хляба робини,

млади момци им наляха догоре стаканите с вино.

Мигом присегнаха те към готовите мамещи гозби.

150 Щом като своята жажд и глад утолиха напълно,

нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха —

песни с китара и танци, украса за всяка гощавка.

Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий.

Пееше той по принуда сред безсрамни женихи.

155 Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен.

Към сивоока Атина сега Телемах се обърна,

леко главата си сведе към нея, та друг да не чуе:

„Странниче скъпи, дали ще се сърдиш на моите думи?

Гледай едничката грижа на тези — китари и песни.

160 С леко сърце без отплата пилеят имота на оня,

белите кости на който загниват далече по суша

на дъждовете или ги подмята вълна на морето.

Ех, да го бяха видели, че идва отново в Итака,

щяха да искат да бъдат нозете им много по-бързи,

165 нямаше тука да грабят и злато, и скъпи одежди.

Но той погина, застигнат от орис злощастна. Утеха

нам не остава, дори ако някой от земните хора

каже, че той ще се върне. Помръкна деня му възвратен!

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене!

170 Кой си? Отгде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти,

майка ти? Кораб какъв те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се зовяха?

(Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.)

Още това извести ми открито, добре да го зная:

175 пръв път ли идеш ти тук, или вече си бивал в Итака

гост на баща ми? Нерядко спохождаха нашата къща

странници разни, със всички обичаше той да общува.“

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

180 Ментес зоват ме, а мъдрият цар Анхиал ми е татко.

Славя се аз, че господствам над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах току-що на кораб с другари и плавам

по винобагро море към народи от чужди езици.

Мед ще подиря в Темеса, а возя сребристо желязо.

185 Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи,

в залива Рейтрон ме чака — далеч от града, пред полето.

А се гордея, че още отдавна бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престарял, ще научиш от него сам всичко.

190 Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел

вън по полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му натегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето грозде.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

195 татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели.

Вярвай, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морски простори

в остров, стаен сред вълните далече. На хора враждебни,

диви мъже, той е все още в плен против своята воля.

200 Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат

днес боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго —

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

205 Изобретателен, все ще измисли той някаква хитрост.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си телесният син Одисеев?

Чудно приличаш на него в главата, в очите прекрасни.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме често

210 още преди да отплава за Троя, където и други

най-благородни аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това не видях Одисея, ни той ме е срещал.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

215 Моята майка разказва, че аз произхождам от него.

Но сам не зная. Та кой ли със сигурност знае рода си?

Все пак желая да бъда наистина син на щастливец,

който сред своя имот ще достигне до старост дълбока.

Но ако искаш да знаеш, от тези, които са живи,

220 най е злощастен сега според хората моят родител.“

Тъй отговори Атина, богинята бляскавоока:

„Не! Боговете не искат за бъдните дни да остане

твоят род жалък, щом син като тебе роди Пенелопа.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

225 що означава глъчът и тълпата? Защо ти са нужни?

Пир или сватба уреждаш? Не е то забавна гощавка.

Мен ми се струва, в дома ти безчинствуват гостите дръзко.

Всеки порядъчен мъж яростта си не ще овладее,

тук ако дойде и види това им позорно държане.“

230 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Страннико, щом като питаш, то аз ще ти кажа открито:

някога беше домът ни препълнен с богатства и тачен

беше от всички, когато живееше тука баща ми.

Но боговете в гнева си са вече отсъдили друго,

235 този герой без следа от очите на всички укриха.

Нямаше аз да жалея смъртта му дотолкова много,

паднал да беше в земята троянска в кръг на другари

или в ръцете на близки, когато завърши войната.

Гробна могила над него ахейци щяха да вдигат,

240 щеше синът му навеки сред слава велика да грее.

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Тръгна, изчезна, забравен от всички, на мене остави

сълзи и скръб. Но не жаля, не стена аз само за него.

Ах, боговете и други тревоги на мен причиниха:

245 колкото златни владеят различните острови тука —

първите хора на Сама, Дулихий, гористият Закинт,

още които сега управляват Итака скалиста,

искат на моята майка ръката, съсипват дома ни.

Нито тя явно отблъсква такава натрапна женитба,

250 нито и силите стигат да вземе да вземе решение твърдо.

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще разкъсат.“

С негодувание тъй му отвърна Палада Атина:

„Клетнико, колко ти липсва баща ти, отдавна отсъстващ,

тежка ръка да стовари връз тези безсрамни женихи!

255 Ех, да се върнеше днеска и тука да спреше пред прага

с двете си копия в длани, заварден със шлема и щита!

Тъкмо какъвто за пръв път в палата ни аз го съгледах,

щедро тогава сред пира тешеше сърцето си с вино.

Беше дошъл от Ефира — от Илос, сина на Мермера.

260 Също за там Одисей бе отплавал на бързия кораб,

мъжеубийствено биле да търси, с което да може

медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос —

той се боеше в душата си от боговете всевечни.

Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.

265 Ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал,

щеше да стори живота им кратък и бракът им горък!

Всичко обаче лежи върху скутите на боговете —

той за страхотната мъст ще се върне ли в своята къща,

или пък не? А на тебе предлагам сега да помислиш

270 как от палата далеч да прогониш тълпата женихи.

Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:

утре в зори призови на площада ахейците храбри,

всичко яви, боговете свидетели нека да бъдат.

Искай да се разотидат женихите по домовете

275 и ако твоята майка желае повторна женитба,

нека се върне в дома на родителя много заможен.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много жертвени дари, прилични за скъпата щерка.

Тебе пък мъдро съветвам, дано да послушаш съвета:

280 двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб,

бързай тогава да дириш баща си, отдавна изчезнал.

Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Най-напред в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,

285 в Спарта оттам потърси злтокъдрия цар Менелая,

който се върна последен от вси меднобронни ахейци.

Чуеш ли ти, че баща ти е жив и че той се завръща,

Мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.

Чуеш ли ти, че не е между живите и че е мъртъв,

290 бързо върни се обратно в обичната твоя родина,

гробна могила му насипи с дарове погребални,

както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.

След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,

виж помисли до ума и сърцето си ти се допитай

295 как до един да изтребиш женихите в твоята къща —

с хитра измама или открито със сила. На тебе

възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.

Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,

щом отмъсти на Егист, на коварния отцеубиец,

300 който лиши от живот прочутия негов родител.

Но и на тебе, мой друже, прилича, прекрасен и снажен,

да се покажеш и твърд, да те хвали от внуците някой.

Време за мене настана при бързия кораб да ида.

Моите спътници сигур ме нетърпеливо очакват.

305 Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Виждам говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна

както баща пред сина си, аз няма това да забравя.

Само за малко почакай, макар и да бързаш за пътя.

310 Първо се тук изкъпи, освежи, насити си душата,

весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти връча

скъп и прекрасен подарък за спомен от нашата дружба,

както приятеля гост домакинът приятел дарява.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

315 „Не! Не задържай ме вече, аз трябва веднага да тръгна.

Скъпите дари, които на драго сърце ми отреждаш,

щом се завърна, тогава ще взема дома да ги нося

спомен от тебе, а равни и ти ще получиш тогава.“

Рече и тръгна Атина, богинята бляскавоока —

320 вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна

сила и смелост в гърдите, за скъпия негов родител

по-ясен спомен събуди. А щом се размисли дълбоко,

смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.

И богоравният мъж към женихите тръгна веднага.

325 Песен редеше пред тях песнопоецът славен. Безмълвно

слушаха, седнали, всички за пътя обратен от Троя,

който Атина Палада отсъди за гръцките воини.

В горните свои покои дочу вдъхновената песен

Пенелопея дори, на Икарий разумната щерка.

330 Спусна се тя неудържно надолу по стръмната стълба,

но не сама, че до нея вървяха две нейни робини.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до гредата въз прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила с блестящото було, а редом

335 вдясно от нея застана робиня, а друга отляво.

После със сълзи в очи на певец божествен тя рече:

„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш

за богове и герои, които певците възславят —

хайде, запей ми от тях пред събраните тук и мълком

340 нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме

с тази мелодия тъжна, тя вечно ми къса сърцето.

Мене съдбата ориса да страдам най-неутешимо:

в спомени вечно копнея за образа скъп на съпруга,

който се слави нашир по Елада и в целия Аргос.“

345 А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Майко, защо на певец любим забраняваш да пее,

както сърцето му иска? Не са ни виновни певците,

Зевс е виновен едничък, че той вдъхновение праща

на възвисените хора по собствена воля. На Фемий

350 ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци.

Ето пред всичките песни най-гръмка възхвала намира

винаги песен, която звучи за слуха като нова.

А ти въздържай сърцето и слушай гласа на певеца.

Не Одисей сам загуби деня на завръщане вкъщи —

355 паднаха с него край Троя и множество други герои.

Горе сега ти върни се и своите работи гледай —

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз разпореждам на цялата къща.“

360 Смаяна майката тръгна обратно към своите стаи

и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горе възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруг жадуван, рида тя додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

365 И зашумяха след нея женихите в тъмната зла —

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

А Телемах разсъдливият тъй отговори веднага:

„Чуйте, безкрайно нахални женихи на моята майка!

Нека сега продължава гощавката и веселбата!

370 Шумната глъч прекратете, защото такъв песнопоец

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

Но призовавам ви утре в зори за съвет на стъгдата

всички и там ще ви кажа направо аз своите думи:

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

375 Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само неволник един да съсипвате неотмъстени,

хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

380 Знайте, че тука дома ще загинете вие мърцина.“

Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни,

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Но Антиной, на Евпейта синът, му отвърна тогава:

„Сигурно, теб, Телемахе, сами боговете подучват

385 тъй да се перчиш пред нас и големи слова да говориш.

Само дано над Итака, от морски вълни обградена,

Зевс не даде да царуваш, макар че е твое наследство.“

А на това Телемах разсъдливият бързо отвърна:

„Ти, Антиное, дали ще се сърдиш на моите думи?

390 Чуй! Ако Зевс отреди да царувам, приемам с готовност.

Мислиш ли ти, че това е за хората най-неприятно?

Та да царуваш нима е противно? В чертога си царят

бързо натрупва богатства, на почит е той сред мъжете.

Но без съмнение има в Итака, с вълни обградена,

395 властници още мнозина ахейски — и млади, и стари.

Цар изберете от тях, ако днес Одисей е загинал.

Аз ще остана стопанин над нашата собствена къща,

също над робите, що Одисей завоюва за мене.“

А Евримах, на Полиба синът на това отговори:

400 „Знай, Телемах, лежи върху скутите на боговете

кой занапред ще е цар над ахейците в остров Итака.

Своето ти ще запазиш и своето ти ще владееш.

Надали някой ще дръзне да дойде и граби насила

твойте имоти, додето мъже населяват Итака.

405 Но аз, любезни желая за странника да те попитам:

кой и къдешен е гостът? Коя е страната му родна?

Где е родът му и орната бащина почва?

Може би вест ти донесе, че твоят баща се завръща,

може би иде в Итака по някаква работа лична?

410 Как ненадейно изчезна, съвсем не почака да свържем

с него познанство. Но явно не беше видът му незнатен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Не, Евримахе! Не ще се завърне в палата баща ми!

Вече не вярвам на вести, отгдето и те да пристигат,

415 нито желая да слушам поличби, макар че ги търси

моята майка — тя вечно в чертога гадателки вика.

Гостът, когото видяхте, е бащин приятел от Тафос.

Ментес зоват го, а мъдрият цар Анхиал му е татко.

Слави се той, че господства над веслолюбивите тафци.“

420 Рече така Телемах, но познал бе богинята вечна.

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха и тъмната вечер се спусна.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

425 А Телемах се отправи към своята спалня висока,

дигната в ширния двор върху място, за взора открито.

Там са запъти за отдих, отдаден на множество мисли.

С факел запален пред него вървеше грижовната вечно

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

430 Беше я купил Лаерт преди време със свое имане

в нейната младост и хубост за двадесет бика. В палата

той я ценеше наравно с приличната своя съпруга,

но да не сърди жена си, легло не поделяше с нея.

С факел запален вървеше тя близо. От всички робини

435 най го обичаше тя, че го гледаше още от детство.

Щом той отвори вратата на здраво строената стая,

седна във своето ложе, съблече си меката дреха

и я предаде в ръцете на вярната стара робиня.

Тя пък хитона по гънки надипли и леко приглади,

440 та до леглото, с резба украсено, на гвоздей провеси,

стаята бързо напусна и брънката сребърна дръпна,

дверите с нея притегли и с ремък притегна резето.

Цяла нощ сам Телемах на леглото под овнешко руно

мислеше само за пътя, по който го тласна Атина.

Щом се събуди зора розопръстта, родена из здрача,

скочи от своето ложе любимият син Одисеев,

дрехата той си облече, през рамото меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

5 Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

на гласовитите свои херолди предаде повеля

да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.

Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.

След като шумно тълпата от хора изпълни стъгдата,

10 тръгна и той за съвета със медното копие в длани.

Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.

С божеска прелест зареше вида му Атина Палада.

Ахваха всички мъже като видеха как той пристъпя.

Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.

15 Пръв пред събраните слово изрече героят Египтий.

Беше прегърбен от старост и много научил в живота.

Копиеносец. Антиф бе любимата негова рожба.

Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя

с кораби вити отплава, но него стръвнишки циклопът

20 там в пещерата дълбока разкъса за сетна гощавка.

Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи

буйстваше. Другите двама работеха бащини ниви.

Но не престана Египтий да жали сина си загинал.

Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:

25 „Чуйте, мъже от Итака, словата, които ще кажа!

Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто

с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.

Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?

Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?

30 Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска

точно вестта да разкаже, която е първи научил?

Или желае съвет да предложи за дело народно?

Честен и благословен е безспорно. Дано от Кронион

щастие пълно получи, сърцето му както копнее.“

35 Рече. Зарадва речта му обичния син Одисеев.

Повече той не седя пожела да говори веднага

и сред стъгдата застана. В ръката му скиптъра сложи

там глашатая Пизенор, изпълнен с разумни съвети.

А Телемах се обърна към стареца първом и рече:

40 „Този мъж, старче, е близо. Сега сам ще чуеш за него.

Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.

Нито съм някаква вест подочул, че войска се задава,

та за вестта да разказвам, която съм първи научил,

нито за дело народно желая съвет да предлагам.

45 Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха

нашата къща. Едното: загубих баща благороден,

който над всички ви тука царуваше с бащина обич.

Втората напаст е много по-тежка, от нея домът ни

скоро съвсем ще пропадне, имотът ще бъде разсипан.

50 Моята майка задирят противно на нейната воля

дръзки женихи, потомци на знатните родове наши.

Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,

той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,

да отдаде на угода на този, когото хареса.

55 В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват,

колят безбройни волове, овци и кози угоени,

вечно пируват и пият искрящо вино без срама.

Нашият дом се пилее, защото сега тук ни липсва

мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.

60 Ние по никакъв начин не можем от тях да се браним,

явно, и после ще бъдем безпомощни и беззащитни.

Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!

Ето неща безобразни се случват. Съвсем недостойно

рухва домът ни. Нима с мен не ще възроптаете вие?

65 Срамно поне да ви стане пред близките хора, които

близо до вас обитават. Но бойте се от боговете,

може би те за злините към вас ще обърнат гнева си!

Аз ви заклевам сега в олимпийския Зевс и Темида

(тя на събрания свиква мъжете и пак ги разпуска) —

70 спрете, приятели, нека оставен самотен, се мъча

в най-люта горест, освен ако моят баща благороден

вас, меднобронни ахейци, е с нещо нарочно обидил,

че и на мене с обиди нарочно отвръщате вие!

Що поощрявате тези? Наистина аз предпочитам

75 моя имот и стадата ми вие поне да ядете.

Тъй, ако беше, все нявга отплата от вас ще получа.

Чак дотогава в града би ви следвал с молба настойчива

своя имот да получа, додето ми върнете всичко.

Само че вие слоите в сърцето ми скръб нецелима.“

80 Рече така разгневен и си жезъла наземи хвърли

с бликнали сълзи в очите. Покърти скръбта му народа.

Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой

с груби слова да отвърне на тази реч на Телемаха.

Само един Антиной му отвърна със тежките думи:

85 „Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш

толкова дързостни думи, позора въз нас да стовариш!

Никак не сме ти виновни ахейските знатни женихи.

Своята собствена майка вини, че изплита коварства.

Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,

90 тя откак мами ума на ахейската знатност.

Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,

праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.

Още и тази измама наскоро скрои вероломно:

стана огромен положи в палата и почна на него

95 тънко широко платно да тъче, а на всички ни рече:

«Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал),

малко потрайте за тази женитба, додето платното

аз изтъка, да не иде напразно събраната прежда.

То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато

100 крайно страдалния жребий на мъртвата дрямка го случи,

укор към мен да не хвърлят ахейките после,

че без покров е погребан мъж толкова много имотен.»

Рече така тя и леко предума сърцата ни храбри.

Истина денем тъчеше жената голямата тъкан,

105 но разтъкавала нощем платното под факел запален.

Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.

Щом посред свита от хора настъпи четвърта година,

тайната нам повери посветена във всичко робиня.

Ние я сварихме после да нищи блестящата тъкан.

110 Трябваше тъй да завърши, макар неохотно труда си.

Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш

всичко в сърцето си сам, а узнаят и всички ахейци.

Своята майка върни и склони я да вземе жениха,

който баща й избира и който на нея се нрави.

115 Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски,

от даровете надменна, които Атина й даде —

опитност чудни творби да създава, и светъл разсъдък —

хитрости тя да владее, които не знаем да имат

нито в дълбоката древност ахейците къдравокоси —

120 както Алкмена, Тиро̀, тъй и с челния накит Микена, —

не, ни една между тях Пенелопа не може по разум

да се равни — но сега хитрината не ще й помогне.

Толкова те ще пируват от стада и богатства,

колкото тя не отстъпва от мисли, които гръдта й

125 днес боговете втълпяват. За себе си слава велика,

вярно, ще стигне, но ти ще изгубиш огромно имане.

Няма оттука да мръднем, доде Пенелопа не вземе

мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.“

А Телемах разсъдливия тъй на това отговори:

130 „О, Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня

тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко —

жив ли е той или мъртъв не зная. Възмездие скъпо

аз ще платя на Икарий, пропъдя ли своята майка.

И ще разсърдя бащата, на демон мъстта ще пробудя.

135 Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни

тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.

Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!

Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

140 Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само негодник един да съсипвате неотмъстени,

хайде рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

145 Знайте, че тука дома ще загинете всички мърцина.“

Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи

двойка орли ненадейно отвръх планината висока.

Те отначало летяха по тихия лъх на зефира

в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.

150 Но щом прилитнаха те на площада жужащ над средата,

гъсто с крила заплющяха и почнаха там да се вият

в хорските темета взрени в прокоба за скорошна гибел.

С нокти един друг се драха след туй по страни и по шии

и отлетяха орлите надясно над градските къщи.

155 Слисани всички следяха над себе си птичия полет

с мисъл тревожна в сърцата — каква ли съдба ги очаква?

Вдигна се в миг Алитерсес, героят, достоен

Масторов син, сред връстници прочут по това, че единствен

птичия полет гадае, поличбени знаци изрича.

160 С премъдри мисли изпълнен, започна така да говори:

„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ще кажа,

но към женихите първо с известие аз се обръщам:

бедствия страшни навалят към тях. Одисей от семейството

няма за дълго далеч да остане, дори е пристигнал

165 някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства.

Гибел заплашва и други мнозина, които живеем

в острова, видим от много далече. Затова да помислим

как да отвърнем навреме женихите. Но и сами те

нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.

170 Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател.

Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,

след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,

още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.

Зле ще пострада и всички другари загубил — аз казах, —

175 той непознат у дома подир двадесет пълни години

в острова пак ще се върне. И всичко сега ще се сбъдне.“

А Евримах, на Полиба синът, на това отговори:

„Махай се, старче, оттука, върви да предсказваш съдбата

на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!

180 Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно.

Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?

Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е

вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него

също загинал! Не щеше сега да дърдориш прокоби!

185 Тъй Телемах, без друго разсърден, не би подстрекавал

(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?)

Ясно сега ще ти кажа и сигурно то ще се сбъдне.

Ако успееш, облегнат на своя богат и стар опит,

към непокорство и гняв да предумаш с брътвежи младежа,

190 първо на себе си той ще докара беда по-голяма.

Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?

Старче, на тебе след туй ще наложим безмилостна глоба,

тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш от нея жестоко.

На Телемах пред всички събрани тук давам съвета:

195 майка си той да принуди при своя баща да се върне.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много женитбени дари, прилични за милата щерка.

Вярвам, че няма преди туй да спрат синовете ахейски

своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,

200 нито дори Телемах, макар че е той сладкодумен,

нито предсказните речи, които ти, старче, току-що

нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.

Целият негов имот ще съсипем. Възмездие няма

той да получи, додето ахейците тя разтакава

205 с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен

чакаме нейната прелест в надвара и дните си губим —

други невести не търсим, както за нас подобава.“

А Телемах разсъдливият тъй на това отговори:

„О Евримахе и вие, останали златни женихи!

210 Повече няма това да ви моля, това да говоря —

знаят го вече добре боговете и всички ахейци.

Само ми дайте бърз кораб и двайсет веслари, които

да се готови да тръгнат след мене натам и обратно.

Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

215 гдето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал,

все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Чуя ли аз, че баща ми е жив и че той се завръща,

мъката твърдо ще нося година, но ще го дочакам.

220 Чуя ли аз, че не е между живите и че е мъртъв,

бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,

гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни

ще принеса, и тогава за брак ще склоня Пенелопа.“

Рече така и си седна. Сега сред ахейците стана

225 на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор.

Нему героят, преди да отплава, остави дома си —

на престарелия татко покорен да пази имота.

С премъдри мисли изпълнен той почна така да говори:

„Чуйте мъже от Итака, словата, които ще кажа:

230 благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!

Че Одисея божествен не спомня си повече никой

мъж от народа, най който царуваше с бащина обич!

235 Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки,

дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства —

те си залагат главите, когато ограбват имота

на Одисей и не вярват, че той ще се върне обратно.

Но на народа останал се сърдя, защото тук всички

240 най-равнодушно седите, не смеете с укор да спрете

малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!“

А на Евенор синът Лейокрит му така отговори:

„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш

нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде

245 и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият.

Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде

и пожелае в сърцето си от своя дом да ни изгони

нас, благородните женихи, пируващи тука в палата,

няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,

250 дето го чака с тъга. Ще го стигне на място зла гибел,

почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.

Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.

Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.

Бяха открай време те на баща му приятели близки.

255 Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака

вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.“

Рече женихът така и веднага разпусна съвета.

Всички се пръснаха бързо, към своето жилище всеки.

Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.

260 А Телемах се запъти далеч по брега на морето.

В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:

„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера

и пожела да отплавам далече по морски простори,

вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.

265 Моля за твоята помощ — ахейците пътя ми спъват,

Най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.“

Рече така умоляващ. Яви се пред него Атина,

образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.

Тя се обърна към него и рече крилатите думи:

270 „Не, Телемахе, не бива да бъдеш страхлив и безумен,

след като в тебе живее на татко ти страшната сила —

всичко сполучваше той да завърши със слово и дело.

Пътят ти няма да бъда така провален и напразен.

Но ако ти не си рожба на него и Пенелопея,

275 аз се страхувам, че няма да свършиш, каквото замисляш.

Рядко се случва чада да приличат досущ на бащата —

по-лоши има мнозина, а по-добри само — малцина.

Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,

жив ако бъде у тебе разсъдъка на Одисея,

280 има надежди с успех да изпълниш подетото дело.

А за женихите дръзки, за техните думи и козни

грижи си нямай — не знаят глупците разсъдък и правда,

своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,

дето настъпва към тях — да ги глътне внезапно в един ден.

285 Скоро, тъй както замисляш, в открито море ще излезеш.

Аз като предан приятел на твоя баща ще подготвя

съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.

Ти завърни се дома при женихите и с тях общувай,

но приготви си храна за пътя, сложи я в съсъди —

290 виното в амфори, хляб ечемичен — мощта на мъжете —

в кожени мехове плътни. Самият аз пък доброволци

ще подбера тогаз из народа, а кораби има

много в Итака, с вълни обградена — и нови, и стари.

Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе,

295 ще го подготвим за път и по морската шир ще се впуснем.“

Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго

там Телемах се не бави, защото чу глас на богиня.

Тръгна назад към дома той угрижен в сърцето си мило.

Вътре в палата завари събрани женихите дръзки.

300 Козешки кожи деряха и пърлеха в двора шопари.

А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,

хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:

„Ех, Телемахе, надут самохвалко, сега успокой се

и на ума си не слагай дела и слова на омраза.

305 Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш.

Всичко това ще намерят за тебе ахейците после —

кораб извит и отлични веслари, да стигнеш по-скоро

с тях до свещения Пилос за своя родител прославен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

310 „Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци

в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!

Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте

нашето скъпо имане, додето бях още невръстен?

След като вече пораснах и слушам словата на други,

315 много неща аз разбрах, смелостта удвои се у мене

и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,

в Пилос ли ида, остана ли тука на родния остров.

Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.

Пътник на чужд съд ще тръгна, че нямам веслари и кораб.

320 Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.“

Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката

на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.

Над Телемах се присмиваха те и го хулеха с думи.

Тъй му подхвърляше някой от тези надменни младежи:

325 „Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля —

или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,

или дори чак от Спарта. Сега той е ревностен страшно.

Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносно,

там да намери отрова, която убива живота,

330 в кратери той да я сипе и нас наведнъж да погуби.“

Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:

„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,

може би както баща си далече от близки ще падне?

Повече грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва

335 да поделим помежду си имота му, но без палата,

той ще е на Пенелопа и нейният бъдещ избраник.“

Казваха тъй. Телемех пък в просторната бащина изба

сводеста слезе. Лежаха там златни и медни богатства,

скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.

340 Делви от глина със старо услаждащо вино стояха

редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси

сока божествен несметен, за оня ден пазен, през който

в своя дом Одисей ще се върне след много неволи.

Порта двукрила и яко кована затваряше входа.

345 Там разпореждаше денем и нощем ключарка, която

пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит —

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Нея сина Одисеев покани да влезе и рече:

„Моля те майко, ела да налееш в двуухите кани

350 от благовонното вино — най-сладко след виното, дето

пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник —

зевсороден Одисей подир бягство от страшните кери.

Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.

Мехове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.

355 Двадесет мерки да бъде брашното ечемичено ситно.

Само не казвай на друг — на едно място всичко наслагай.

Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе

в горните свои покои готова за сън и отмора.

После ще ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

360 вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.“

Рече така. Евриклея, усърдната дойка, захълца,

гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?

Где надалеч през широкия свят се гласиш да отиваш,

365 наша едничка утеха? Нали Одисей зевсороден

падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?

Тръгнеш ли, то зад гърба ти женихите зло ще замислят —

как да те в клопка погубят и този имот да заграбят.

Тука при нас остани между близки! Защо ти е нужно

370 там по пустинно море да се скиташ в беди и неволи?“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Майко, не се тревожи — не решавам аз без боговете.

Но закълни се, че няма да кажеш на майка ми нищо,

дни единайсет преди да изминат, дори и дванайсет,

375 или преди да открие самата, че аз съм отплавал.

Как се боя да не би хубостта й плачът да помъти!“

Рече така и се вкле във великата божеска клетва.

След това тя се закле и обета свещен се зарече,

бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино,

380 кожени мехове плътни стъкми и с брашно ги напълни.

А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.

Друго замисли сега светлооката дева Атина.

В образа на Телемаха обходи тя целия град и

где кого срещнеше пътьом, отправяше тая покана:

385 всеки моряк вечерта да придойде на бързия кораб.

После с молба към Ноемон, прекрасната рожба на Фроний,

тя се обърна за кораб. И той обеща й с готовност.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Спусна тогава в морето тя бързия кораб и в него

390 всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни,

и го притегли до края на пристана. Спътници храбри

вече прииждаха там, призовани все от Атина.

Друго замисли сега светлооката щерка на Зевса.

На Одисея божествен в дома тя довтаса чевръсто.

395 Там върху други женихи разля благодатна умора,

техният ум помрачи, из ръцете им чашите грабна.

Всеки забърза за сън към града и не чакаха дълго

те пред леглата, че дрямка натегна на техните клепки.

Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи

400 и светлооката щерка на Зевса така му продума,

образ на Ментор приела, по глас и по вид с него сходна:

„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни

вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.

Но да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.“

405 Тъй го подкани Палада Атина и тръгна пред него

С пъргави стъпки. Веднага и той подир нея закрачи.

След като вече дойдоха до кораба и до морето,

свариха те на брега къдрокосите свои другари.

Там заговори свещената мощ на сина Одисеев:

410 „Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече

всички запаси в палата. Но моята майка не знае,

също робините. Само една от тях тайната чула.“

Рече така и забърза напред, а след него гребците.

Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб

415 сложиха, както заръча любимия син Одисеев.

И Телемах, от Атина поведен, възлезе на борда.

Седна отзад на кормилото тя, а до нея приседна

сам Телемах. Ей гребците развързаха бързо въжата

и надойдоха те горе, насядоха там до веслата.

420 Вятър попътен изпрати им бляскавооката Атина.

Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.

Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани

да се заемат с въжата. Зова му послушаха всички.

Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха

425 в якото средно гнездо, и с въжето привързаха здраво,

с кожени ремъци после подеха платната блестящи.

Ето зефирът изпъна в средата платното и звучно

плиснаха пурпур вълните под кила на лекия кораб.

Той през морето забърза сам към своята цел устремено.

430 Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб,

чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.

За боговете безсмъртни, всевечни, възляха от него,

но преди всички най-много за ведрата щерка на Зевса.

Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.

Хелиос тъкмо се вдигна из дивия залив и плувна

в медния свод на небето да грее над плодни полета

за боговете безсмъртно и смъртнородените хора,

корабът стигна богато строения град на Нелея

5 Пилос. А там край морето народът принасяше в жертва

на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.

Бяха редиците девет — по петстотин хора във всяка,

бикове девет държаха мъжете във всяка редица.

Тъкмо ядоха сърцата, горяха за бога бедрата,

10 и равнобордния кораб навлезе в спокойния пристан;

свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.

Слезе от кораба и Телемах от Атина поведен.

Първа извика от тях светлооката щерка на Зевса:

„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.

15 Ти затова през вълните доплува да чуеш къде е

скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.

Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.

Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.

Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,

20 няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Менторе, как да ида и как да му поздрав отправя?

Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.

Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?“

25 Тъй светлооката щерка на Зевса Атина отвърна:

„О, Телемахе, сърцето ти все нещо ще подскаже.

Нещо и демон пред теб ще разкрие, защото не вярвам

да си роден и възпитан без волята на боговете.“

Рече Палада Атина така и потегли пред него

30 с пъргави крачи. Зад нея закрачи синът Одисеев.

Стигнаха скоро събора на пилосци, гдето седеше

сред синовете си Нестор. Наоколо техни другари

мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.

Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и

35 стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат.

Първи от всички на Нестор синът Пизистрат ги посрещна.

Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира

върху вълнати руна по брега песъчлив на морето

до Тразимед, своя брат и до своя обичен родител.

40 Част от утробите той им подаде, наля им и вино

в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна

пред совооката щерка на Зевса гръмовержеца Атина:

„Ти, чужденецо, сега помоли се на бог Посейдона.

Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.

45 След като по обичая възлееш пред него с молитва,

и на другаря дай чаша от меденосладкото вино

за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,

вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?

По-млад от тебе е той, едновръстни сме двамата с него.

50 Ето защо най-напред на тебе златната чаша предлагам.“

Рече така той, та й връчи той чашата с вино уханно.

И на Атина допадна разумният мъж благонравен,

дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.

Тя от сърце се помоли веднага на бог Посейдона:

55 „Чуй ни сега, земедържецо бог Посейдоне, молбата!

Тези дела, за които те молим, недей да отхвърляш!

Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,

а след това да получат от тебе достойна отплата

на хекатомбата славна и другите хора от Пилос.

60 На Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим

туй, за което дойдохме със черния, бързия кораб.“

След като тъй се помоли, самата тя всичко изпълни.

На Телемаха тя даде прекрасната чаша двууха.

Също така се помоли и милият син Одисеев.

65 Вече опекоха там и от шишове снеха месото,

всеки получи частта си и почна се пир велелепен.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, започна така да говори:

„Странници, след като вие душа усладихте с храната,

70 вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте.

Странници, вие кои сте? Отгде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водя, или по морето безбрежно

скитате вредом наслуки подобно пирати, които

зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?“

75 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори

смело — събуди в гърдите му смелост богиня Атина

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,

та да разцъфне за него сред хората слава велика:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

80 искаш да знаеш отгде сме. От мене сега ще научиш.

Идваме тук от Итака, простряна в полите на Нейон.

Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.

Странствувам аз, да науча какво се мълви за баща ми —

за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,

85 заедно с тебе в ратоборство той сринал троянската крепост.

Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,

всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.

Само смъртта на баща ми с тъма е забулил Кринион.

Никой не може да каже къде точно той е загинал —

90 или че той е погубен от врази мъже върху суша,

или че той е потънал в талазите на Амфитрита.

Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник

95 разказ. Родила го майка наистина само от мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

100 там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.“

Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:

„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които

ние, сърцати ахейци, в онази страна претърпяхме

105 ту върху кораби бързи, когато по морски лазури

бродихме плячка да пипнем там, гдето Ахил ни насочи,

ту край великата крепост на царя Приама, когато

водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст —

там лежи Аякс, тъй смел като Арес, Ахил там почива,

110 там е Патрокъл, мъжът на безсмъртните равен по мъдрост,

там е и моят мил син Антилох благороден и храбър —

както бегач ненадминат, така и решителен воин.

Колко страдания още понесохме ние? Не може

всичко за тях да разкаже от земните жители никой!

115 Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш

колко беди изживяхме там ние, ахейците славни,

няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.

Девет години крояхме усилено вражата гибел

с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.

120 Никой не се осмели с Одисея по разум тогава

да се сравнява открито. Далеч превъзхождаше всички

с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш

негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.

Ти му приличаш по говор, и кой би помислил, че може

125 юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си?

Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние

никога — нито в съвет на царе, ни в събрание воинско.

Винаги единодушни в разумни съвети и мисли,

двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.

130 Най-после, щом разрушихме великия град на Приама,

тръгнахме пак по море, но пръсна ахейците богът —

в своите мисли Кронион склони за аргейските воини

горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък

и справедливи, та жребий печален постигна мнозина,

135 че разнегвиха на бога могъщ ведрооката щерка —

и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина.

Те на събрание общо приканиха всички ахейци,

но безразсъдно, съвсем непривично — при залеза слънчев.

Обременени от вино дойдоха ахейските воини.

140 Двамата рекоха в речи защо са събрали народа.

Пръв Менелай заповяда от цялата рат на Ахея

да се завръща дома по широкия гръб на морето.

На Агамемнон не беше това по сърце. Той поиска

там да остане народът, да жертва там хекатомби,

145 само ужасния гняв на богинята да уталожи.

Той не разбра заслепен, че напразни са святите жертви.

Та вековечните бързо променят ли своите мисли?

Ето един срещу друг, разменили обиди, стояха

двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни

150 с яростна глъчка, в съвета и спора на две разделени.

Злоба стаили един против други, прекарахме ние

тази нощ цяла. Кроеше ни страшните мъки, Кронион.

Плувнахме следното утро в морето свещено едните,

взехме и плячката с нас, и жените препасани ниско.

155 Но половината воини останаха още на суша

при Агамемнон, пастир на народи, сина на Атрея;

влязохме ние в морето, заплавахме срещу вълните

бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.

Стигнахме Тенедос, жертви пренесохме на боговете,

160 за домове закопнели, но бавеше пътя обратен

Зевс непреклонен и свада сред нас той повторно разпали.

Някои вече поеха назад върху витите чълни

около цар Одисей, находчив и способен водител,

да се харесат и те на сина на Атрей Агамемнон.

165 Аз пък забързах напред със съпътните мои веслари —

вече долавях, че някой небесен беди ни замисля.

Също и храбрият син на Тидея подбуди другари.

По-късо тръгнал след нас Менелай Златовласият. В Лесбос

той ни настигна, когато обсъждахме бъдния преход —

170 пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем

право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,

или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?

Зевса помолихме ние да прати поличба, веднага

той ни я даде с повеля морето посред към Евбея

175 да прекосим, да избегнем тъй бързо грозящата гибел.

Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки

нашите кораби бързо поеха и стигнаха Гѐрайст

нощем. Пренесохме там въз олтара на бог Посейдона

гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.

180 И на четвъртия ден с равномерните кораби спряха

хората на Диомеда конеукотителя в Аргос.

Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,

най-напред пратен от Зевса да духа, ни миг не затихна.

Тъй се завърнах аз, сине, без никаква вест и не зная

185 кой от ахейците още живее и кой е загинал.

Но ще ти кажа това, що научих, когато се върнах

в милата своя родина, без нищо от тебе да скрия.

Чух, че лъчащия син на Ахила велики предвождал

Копиеносната рат мирмидонска щастливо до къщи

190 (също бил жив Филоклет, на Поянт лъчезарната рожба).

Идоменей пък до Крит е довел преживелите битки

свои другари и никой от тях не потънал в морето.

За Агамемнон, макар отдалече, и вие сте чули

как се завърна и как му Егист устрои край печален

195 (но и самият накрая изкупи жестоко вината).

Колко добре е баща след смъртта си свой син да оставя!

Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,

който лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе, мой скъпи, прилича, прекрасен и снажен,

200 да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,

истина страшно си той отмъсти! Ще гърми по Ахея

славата негова вредом, да знаят и бъдни потомства.

205 О, богове и мене да опашеха с толкова сила,

да отмъстя на женихите аз за досадната дързост!

Вечно ме те оскърбяват и вечно смъртта ми замислят!

Само че нито за мен са орисали, нито за татко

тази съдба боговете, и все пак ще трябва да страдам.“

210 Нестор, геренският конник с такива слова му отвърна:

„Друже — наистина сам за това ми напомняш в речта си,

казват, че цяла тълпа от женихи на твоята майка

идват в дома ти незвани и много безсрамия вършат.

Но обади ми — ти сам ли това доброволно понасяш,

215 или те мрази народът, подбуждан от глас на оракул?

Кой знае? Може би някой ден твоят баща ще се върне

да отмъсти за гнета им — с ахейците или самичък.

О, ако също и теб ведроока Атина обича,

както и за Одисея прославен полагаше грижи

220 там покрай Троя, където изпитахме много неволи!

Никога аз не съм виждал бог тъй да обича открито,

Както Палада Атина открито закриляше него.

О, да желаеше с тази грижовност и теб да обича!

Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!“

225 А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Старче, не могат, аз мисля подобни слова да се сбъднат.

Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма

то да се случи, дори при желание от боговете.“

Тъй отговори тогава богинята ведра Атина:

230 „Литнаха странни слова, Телемахе, из твоите устни!

Иска ли и от далече бог лесно спасява човека.

Сам предпочитал бих аз, и безчислени бедствия срещнал,

в моя дом да се върна, деня си възвратен дочакал —

не сред огнищния кът да загина завърнал се, както

235 бе Агамемнон убит от Егист и коварна съпруга.

Смъртната орис еднакво не могат дори боговете

и на любимеца свой да отмахнат, когато

крайно страдалния жребий на смъртната мойра го случи.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

240 „Менторе, нека за туй не говорим при всичката грижа.

Никога моят баща не ще дойде под родната стряха.

Черната орис и смърт са решили безсмъртните вече.

Нещо друго желая сега да узная от Нестор —

тъй като другите той превъзхожда по правда и мъдрост,

245 казват, че бил повелител на три поколения хора.

И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.

Несторе, сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай!

Как Агамемнон умря, ширновластният син на Атрея?

А Менелай къде беше, каква хитрина изнамери

250 този лукавест Егист, че погуби мъж много по-силен?

Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди

скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?“

Нестор, геренският конник, тогава на него отвърна:

„Чистата истина, чадо, на теб откровено ще кажа.

255 Всичко действително стана тъй, както и сам предполагаш.

Жив ако беше заварил Егиста в двореца на брата,

щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,

нямаше гробната пръст да покрива мъртвеца Егиста,

щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето

260 хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакван

той ахейски невести — че страшно злодейство извърши.

Докато ние търпяхме безкрайни неволи край Троя,

той си седеше спокойно сред конекърмилният Аргос

и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон.

275 Истина, знатна по род Клименестра отблъсваше първо

срамното дело, защото таеше в сърце благородство.

И покрай нея седеше певец, на когото Атридът,

тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.

Но откогато съдбата изплете у нея поквара,

270 прати тогава Егист песнопевеца в остров безлюден,

там за храна и за плячка на хищните птици да стане.

Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.

Много бедра изгори след това на свещени олтари,

много оброци — платна и съсъди от злато, провеси,

275 след като трудното дело неочаквано беше завършил.

Плавахме заедно двама тогава от обратно от Троя —

аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.

Стигнахме Сунион ние, атически свят нос, и ето

Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая

280 с тихата своя стрела връхлетя и прониза, когато

тъкмо държеше греблото кормилно на бързия кораб —

Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени

бе отличен с вещина да кормува сред вихрени бури.

Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,

285 да погребе с тържества погребални героя и с почит другаря.

После, когато той по море винобагро насочи

своите кораби вити и бързо достигна Малея,

стръмния хребет, замисли за него премеждие страшно

Зевс гръмовержец — обля го с дъха на ревящите бури

290 и планини от вълни затъркаля високо в морето.

Чълните гневно разкъса, едните към Крит запокити,

гдето кидонския род обитава брега на Ярдана.

Там се провесва скала върху бранове — гладка и стръмна

близо до края на Го̀ртин, далече в морето лазурно.

295 Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво

Нот. Но нищожният камък разбива грамадни талази.

Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха

хората. Техните чълни морето удари в подмола.

Другите кораби, пет тъмноклюни, от буря подети,

300 вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха.

Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,

след като странствува дълго сред чуждоезични народи.

В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.

Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.

305 Седем години владя след това многозлата Микена,

в осмата вече се върна за негово зло от Атина

богоподобен Орест и премахна Егиста коварен,

подъл убиец, погубил прочутия негов родител.

Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка

310 за малодушен Егист и за своята майка престъпна.

В същия ден гръмогласния в бран Менелай се завърна

с много богатства, които му витите чълни побраха.

Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,

цялото свое наследство в палата оставяш на тези

315 дръзки мъже, но в гощавка имота ти те ще разсипят

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Но настойчиво съветвам те аз, посети Менелая.

Той у дома неотдавна из чужди страни се завърна

от племена, от които не чака завръщане никой

320 смъртен, когото веднъж отклонили противните вихри

вътре в морето широко, отгдето на съща година

птици дори не долитат — така е грамадно и страшно.

Хайде потегляй със своя си кораб, със свойте другари,

ако ли искаш по суша — ще имаш коне с колесница

325 и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат

чак до свещената Спарта, до русия цар Менелая.

Смело го ти помоли да ти истинни вести обади.

Няма да чуеш лъжи — той е много разумен.“

Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

330 Тъй отговори Атина, богинята с ведрия поглед:

„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.

Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино,

на Посейдон и на други безсмъртни за дар да възлеем:

вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.

335 Ето денят в тъмнината потъва. Не ще е прилично

дълго да бъдем на пира божествен. Да тръгнем е време.“

Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.

И глашатаи поляха на всички ръце да измият.

Млади момци им наляха догоре стаканите с вино

340 и го разнесоха с чаши на всички според обичая.

Хвърлиха в огън езици, възляха отгоре им вино.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

Дадоха знак Телемах боголик и Атина, че искат

двамата да се завърнат на вития кораб.

345 Нестор тогава възпря ги със следните укорни думи:

„Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете

вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.

Сякаш съм аз сиромах и на мен не достигат одежди,

сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,

350 меки за сладка почивка за мен и за моите гости?

Не ще намеря удобни покривки и меки постели.

Няма да бъда съгласен на този герой Одисея

милата рожба да спи върху борда на кораб, додето

аз съм жив и синовете ми тука в палата остават

355 гостите да угощават, които потърсят дома ми.“

Тъй възрази му Атина, богинята с ведрия поглед:

„Скъпи ми старче, изрече ти мъдри слова и е редно

тъй Телемах да постъпи, защото е много по-умно.

Нека веднага те следва да може в палата ти отдих

360 той да намери. Сам аз ще отида на черния кораб

хората да ободря и да дам разпоредби за всичко.

Аз съм наистина пръв по години от мойте другари.

Всичките други мъже с Телемаха мъжествен са връстни

и ни съпътстват все от приятелски чувства към него.

365 Искам сега да нощувам там близо до черния кораб.

Утре в зори ще отида при гордото племе кавкони.

Трябва от тях да получа дълга си — ни нов, нито малък.

Този пък момък, дошъл като гост на палата ти дивен,

ти с колесница прати придружен от сина ти, да иде

370 в Спарта и дай му конете си най-издръжливи и бързи.“

Тъй ведроока Атина богинята рече и литна,

сякаш бе морски орел. Изумени останаха всички.

Старецът също се смая — видя той с очите си чудо.

Хвана след туй Телемах за ръка и така му продума:

375 „Аз не очаквам, мой скъпи, да бъдеш страхлив и негоден,

щом, като още тъй млад, богове те съпътствуват тъй явно.

Беше тук не друг от тези, които Олимп обитават,

а дъщерята на Зевса, Тритопия достопочтена.

Тя отличи и баща ти прославен сред всички аргейци.

380 Склонна бъди и дари, милостива богиньо, със слава

мен, синовете ми, още почтената моя съпруга.

В жертва на теб ще отдам ширночела блестяща юница

неукротена, ярем неусещала още на шия.

В жертва на теб ще я дам, украсил й рогата с позлата.“

385 Тая молба той изрече и чу го Атина Палада.

Щом той завърши, поведе потомци и зетьове златни

Нестор, геренският конник, към своите дивни палати.

А като влязоха вътре в палата прославен на царя,

върху кресла и столове насядоха редом в редици.

390 Мъдрият старец напълни догоре за гостите кратер

С пивкото вино, което лежа единайсет години

(но икономката него избра и захлупката вдигна).

Старецът смеси от него в съсъда, възля и отправи

жарка молба към Атина, на Зевс щитоносната щерка.

395 Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха да отпочинат, към своето жилище всеки,

а Телемаха, обичан потомък на цар Одисея,

Нестор, геренският конник, намести за сън и отмора

над колонадата звънка в леглото, с резби издълбано,

400 до Пизистрат, най-добър от мъжете и копиеборец,

от синовете единствен останал небрачен в палата.

Нестор във вътрешността на високия дом се оттегли,

с него легло сподели и постеля съпругата царска.

Щом се пробуди Зора розопръстта, родена из здрача,

405 Нестор, геренският конник, се дигна от своето ложе

и от дома си излезе, покрай възвисени двери

седна на гладките плочи, поставени вън на седалки —

бели, излъскани сякаш с елей, на които редовно

нявга седеше Нелей, на безсмъртен подобен на мъдрост

410 (но от смъртта поразен, се пресели в дома на Аида).

Нестор, геренския конник, опора ахейска, приседна

с жезъл в ръката. Синовете му около него се сбраха,

бързо от спалните стаи излезли — Арет, Ехефро̀н и

Стратий, героят Персей, Тразимед, с боговете сравняван.

415 Скоро дойде Пизистрат благороден, от братята шести.

А Телемах богозначен поканен до татко им седна.

Нестор, геренския конник, тогава изрече словата:

„Скъпи чада, изпълнете това ми желание бързо,

че да спечеля на своя страна преди всичко Атина.

420 Тя ми се зрима яви на богатия пир Посейдонов.

Някой от вас да изтича сега за юница в полето,

тука да бъде доведена тя от пастир незабавно.

Някой до черния кораб да иде и тук да повика

хората на Телемах. Да останат там само двамина.

425 Други завчас да повика Лаерка, златаря, да дойде,

та да обвие със злато рогата на младата жертва.

Всички останали тук останете при мене. Кажете

вътре в палата робини разкошна гощавка да готвят —

бистра вода и дърва да набавят, седалки да сложат.“

430 Рече така и заеха се всички. Дойде от полето

скоро юница. Дойдоха от бързия, равния кораб

хората на Телемаха безстрашен, дойде и златарят

с медния уред в ръце — сечиво за ковашко изкуство,

чук, наковалня и вити, изящно приготвени клещи

435 за обработка на злато. Яви се Палада Атина,

жертвата да си приеме. Конеукротителят Нестор,

златото даде. Ковачът пристегна рогата в позлата,

да услади на Атина очите. Поведоха Стратий

и Ехафрон за рогата юницата в нейния накит.

440 Арет изнесе отвътре в котел, със цветчета изписан,

бистра вода, а в левицата държеше ечмика за жертва

в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен

сам до юницата спря се, готов да замахне над нея.

Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор

445 ръсна вода и ечмик и помоли сърдечно Атина,

в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.

После поръсиха всички свещеното зърно с молитва.

Близо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и

мощно замахнал, отряза на жертвата вратните жили.

450 Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом

и дъщери, и невести, ведно с Евридика, жената

достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.

Вдигнаха жертвата после мъже от твърдта ширнодрумна.

Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, най-добър от мъжете.

455 Черна изтече кръвта и от костите литна духа й.

Те я насякоха бързо, изрязаха бутове цели,

с два пласта лой ги покриха тогава според обичая

и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.

Сложи ги Нестор на клада и вино искрящо поръси,

460 а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци.

Щом изгориха бедрата и вкусиха дроба, сърцето,

другото вече на пръти нанизаха те надребнено

и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.

Ей Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,

465 най-младата щерка на Нестор, прочутия син на Нелея.

Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло помаза,

тя му завърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.

Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.

470 Щом се опече, щом бе от ръжените снето месото,

седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи

и виночерпеха вино на всички в съсъди от злато.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

Нестор, геренският конник, с такива слова заговори:

475 „Хайде впрегнете, чада, в колесница коне дивногриви

за Телемаха, та той по желания път да се впусне.“

Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.

Впрегнаха те незабавно в ярема конете припрени.

А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,

480 още закусъка, който царе зевсородни обичат.

И Телемах се качи на прекрасната колесница.

Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,

редом до него застана и хвана с ръцете юздите,

шибна с камшика конете и те полетяха послушно

485 към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна.

Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,

и те дойдоха във Фере, направо в дома на Диокъл —

чадото на Ортилоха, на който Алфей бе родител.

490 Там пренощуваха те и прие ги Диокъл сърдечно.

Щом се пробуди зора розопръстта, родена из здрача,

на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,

минаха бързо през двора и през колонадата звънка,

шибнаха с бича конете и те полетяха послушно.

495 Стигнаха скоро полята, с пшеница обрасли, където

свършиха пътя. Припряно препускали бяха конете.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Стигнаха Лакедемон, притаения сред планините,

и към дома на прочутия цар Менелая поеха.

Тъкмо празнуваше той с многобройни роднини и близки

двойната сватба в палата — на син и безукорна щерка.

5 Нея изпращаше дар за сина на Ахил ратоборец.

Още в полята край Троя за него я беше обрекъл,

днес боговете небесни устройваха тази женитба.

Пращаше той с колесници и много коне дъщеря си

за знамения град на владетеля на мирмидонци.

10 А дъщерята на Алектор от Спарта избра за сина си —

момъка смел Мегапент, природен му от млада робиня

в старост; Елена с деца не дариха безсмъртните вече,

след като тя отначало доби Хермиона обична —

прелестен образ, подобен на златната Афродита.

15 Шумно пируваха там под високия свод на палата

сродници на Менелая прославен, съседи, и всички —

развеселени. На лира сред тях вдъхновен песнопевец

пееше звънко. В средата изстъпени двама играчи

виеха кръшни тела според такта на звучната лира.

20 В същото време се спряха с конете пред дворните порти

славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор.

Пръв от високия хълм ги видя и излезе насреща

Етеоней, разпоредникът бърз на прочутия Менелая.

И се завтече да каже на този пастир на народи,

25 близо пред него застана и рече крилатите думи:

„Двама мъже, Менелае божествен, пристъпиха тука —

някакви странници, сякаш потомци на Зевса велики.

Що повеляваш? Дали да разпрегнем конете им бързи,

или при друг да ги пратим сърдечен прием да намерят?“

30 С гняв златовласият цар Менелай на това отговори:

„Етеонее, Боетов потомко, не беше ти глупав

по-рано, а наговаряш днес глупости както децата.

Малко ли ядохме двама, преди да се върнем,

гозби на чужди трапези? (Дано занапред ни избави

35 Зевс от подобна беда!) Разпрегни незабавно конете

на чужденците, а тях доведи да участват в пира!“

Тъй рече. Етеоней от палата изтича и викна

още други чевръсти слуги да го скоро последват.

Освободиха конете, от дългия път заморени,

40 и ги привързаха здраво в обора на конските ясли.

Примес изсипаха вътре — лимец и ечмик жълтеникав,

И о блестящия зид колесницата те прислониха.

Двамата влязоха после в дома, за безсмъртни достоен,

и изумени се взряха в палата на царя божествен.

45 Слънцето как излъчва и месеца блясък, така и

на Менелая прославен домът величаво блестеше.

След като с дивната гледка очи усладиха напълно,

влязоха те да се къпят в прекрасните гладки басейни.

Щом им робини измиха и с масло разтриха телата,

50 щом ги загърнаха в плащи от вълна и леки хитони,

седнаха двамата редом с Атрид Менелай на престоли.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

55 Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви, златни стакани самият на масата тури.

Русият цар Менелай им подаде ръка и покани:

60 „Нашите гозби вкусете, сърцата си с тях усладете!

Щом утолите глада си, тогава ще питам кои сте.

Лесно у вас се познава родът на родители знатни.

Явно сте род на царе жезловластни, от Зевса родени.

Неблагородни мъже синове като вас не отглеждат!“

65 Рече така той, откъсна с ръката от пая си царствен

мръвка от гойния гръб на животното, та я поднесе.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Към Пизистрат Телемах се възви и му тихо прошепна,

70 леко главата си сведе към него, та друг да не чуе:

„Гледай, потомко на Нестор, приятелю скъп на сърцето,

всичко в екливата зала издава сияние — мед и

слонова кост, и сребро, кехлибари и злато искрящо.

Дом като този навярно Кронион на Олимп обитава.

75 Неизмерими богатства! С почуда ги аз съзерцавам.“

А златокъдрият цар Менелай се заслуша в речта му,

Към чужденците тогава отправи крилатите думи:

„Рожби, не може със Зевс да се мери от смъртните никой.

Вечни дворци обитава, у него е всичко нетленно.

80 Някой от хората може със мен по имот да се мери,

други не може. Изстрадах аз много и странствувах много.

Стъпих на кораба, и подир осем години се върнах.

Кипър видях, посетих и Финикия, бродих в Египет,

при етиопците бях, у сидонци, еремби гостувах,

85 в Либия също, където се раждат козлета с рогове.

Там се обагнят овцете по три пъти всяка година,

а господар и пастир на стада не усещат недостиг

нито от сирене, ни от месо, ни от маслено мляко —

кравите там се доят без прекъсване цяла година.

90 Тъй по широкия свят докле скитах и трупах богатства,

други пък в същото време погубил обичния мой брат

тайно, в засада издебнат, с коварство на подла съпруга.

Не във безоблачна радост владея такива богатства.

Туй от бащите си, вярвам, които и те да са, вие

95 вече сте чули. Изстрадах да гледам как гине дома ми —

по-рано толкова светъл, с блага скъпоценни препълнен.

Нека да имах третина от тези съкровища само,

но да живееха още мъжете, които умряха

в ширната Троя, далече от конеобилния Аргос.

100 Все пак, макар че оплаквам аз всички със жалби и вопли

(често в покоите свои прекарвам си дните самотно,

ту облекчавам сърце със стенания, ту прекратявам

своите жалби — тъй скоро дотяга горчива тъгата!),

толкова другите аз не оплаквам, макар че ги жаля.

105 За едного щом си спомня, отлитат веднага от мене

дрямка и глад. От ахейците друг не е толкова теглил,

колкото сам Одисей е претеглил. Отсъди съдбата

мъки безбройни за него, на мене пък скръб нетешима

тъкмо за него безвестен отдавна. И ние не знаем

110 жив ли е той или мъртъв. Сега го оплакват навярно

старият татко Лаерт и разумната Пенелопея,

също синът му, когато невръстен остана в палата.“

Рече така и събуди у него тъга по баща му —

едра сълза той отрони при скъпото татково име.

115 Плаща си пурпурен дигна, очите си той да загърне,

с двете ръце. Забеляза това Менелай и позна го.

Как да постъпи, премисли тогава в ума и душата —

сам да почака ли той да продума синът за бащата,

или пък пръв да запита и всичко от него да чуе.

120 Както в ума и душата героят премисляше още,

от благовонните женски покои пристъпи Елена,

на Артемида, богиня със златно вретено, подобна.

Бързо подаде Адреста кресло украсено да седне,

Меко килимче от вълна й сложи в краката Алкипа,

125 Фило поднесе панерка от светло сребро, на Елена

дар от Алкандра, жена на Полиб от египетска Тива

(там, гдето из домовете се пазят несметни богатства).

А Менелая почете с две сребърни лети къпални,

даде два съда триноги и десет таланта от злато,

130 също жена му дари на Елена подаръци скъпи —

златно вретено й даде и кошничка на колелета

сребърна, а ръбовете й цели в украса от злато.

Нея робинята Фило донесе и наземи сложи,

пълна с пресукани нишки. Отгоре над нежната прежда,

135 с пурпурна вълна обвито, вретеното златно лежеше.

Седна Елена в креслото, протегна нозете на столче,

после започна да пита съпруга подробно за всичко:

„Знаем ли, о Менелае, любимецо на боговете,

тези мъже чуждестранни с какви имена се гордеят?

140 Грешно ли, прави ли съдя, но тъй ми сърцето подсказва,

още в живота си аз не съм виждала тъй да прилича

нито жена, нито мъж — изумена го аз съзерцавам —

гостът ни както прилича на рожбата на Одисея,

на Телемаха, когото невръстен остави в палата

145 оня герой, щом започнахте бран пред троянската крепост

вие, ахейците, за мен кучеоката да отмъстите?“

А Менелай златовласият тъй на това отговори:

„Жено намирам съвсем справедливо това, що изрече.

Вярно, такива му бяха нозете, такива ръцете,

150 същият израз в очите, главата, отгоре косите.

Ето, когато припомнях на гостите за Одисея

и заговорих за тези неволи, които понесе за мене,

едра сълза забелязах, отрони от гъстите мигли

и да закрие очите, той плаща си пурпурен дигна.“

155 А на Нестор синът Пизистрат му така отговори:

„Зевсороден Менелае Атреев, водач на народи,

истина, той е синът Одисеев — ти вярно отгатна,

но е въздържан и смята сърцето му за непристойно,

още пристигнал едва, празнодумства пред теб да говори,

160 тъкмо пред теб, чийто глас като божески глас ни пленява.

Мене пък прати със него конеукротителят Нестор

съпровождач да му бъда. Той искаше сам да те види,

може съвет да получи от тебе с дела и със речи.

Мъка грамадна изпитва синът на изчезнал родител,

165 сиротен щом е в палата, останал без ничия помощ,

както сега Телемах. Надалеч е баща му и няма

днес в общината човек да го брани от зло и неволи.“

А Менелай златовласият тъй отговори и рече:

„Ах, посетил е домът ми синът на другаря привързан,

170 който премина за мене през толкова бедствия тежки.

А се надявам, когато се върне, пред всички ахейци

него най-мило да срещна, гръмовникът Зевс олимпийски

щом позволи да си дойдем щастливо на кораби бързи,

град щях да дигна за него с палат за живеене в Аргос,

175 щях да го тук доведа от Итака със син и богатства,

с целия негов народ, дори селище щях да опразня,

някое близо до Спарта, което признава властта ми.

Заедно щяхме да бъдем тук често и нямаше нищо

двамата нас да смути във взаимната обич и радост,

180 докато облакът чер на смъртта ни накрая загърне.

Но несъмнено това се зловиди на някой безсмъртен,

който лиши от възврата единствено този нещастник.“

Рече така и събуди у всички охота за вопли.

Сълзи зарони Елена, аргивската щерка на Зевса,

185 сам Телемах зарида, зарида Менелай Атреидът,

у Пизистрата дори от очите избликнаха сълзи.

Той си припомни в сърцето сега Антилоха безстрашен —

него срази златозарният син на сияйната Еос —

в спомен на милия брат изговори крилатите думи:

190 „О Менелае Атреев, от смъртните тебе най-мъдър

стария Нестор зовеше, когато говорехме ние

в спомен за тебе в палата и в наши взаимни беседи.

Вслушай се в моята реч и сега, ако можеш. Наслада

аз не изпитвам от плач след гощавка. И утре ще грейне

195 в здрача родена Зората. Разбира се, свян не изпитвам,

смъртен когато се жали, от своята орис постигнат —

тази единствена почит остава на клетите хора —

рязани къдри над гроба, страни, овлажнели от сълзи.

Брат съм загубил и аз. От ахейските воини не беше

200 най-недостоен. Навярно го знаеш. Но никога мене

той не е срещал. И аз не го помня, но както разказват,

бил Антилох ненадминат бегач и решителен воин.“

А Менелай златовласият тъй на това отговори:

„Всичко, което ми каза, мой друже, би казал и свършил

205 само разумният мъж, доживял до години на зрелост.

Виждам, че ти си потомък, достоен за умен родител.

Ясно личи произходът на мъж, на когото Кронион

щастие отредил е при рождение и при женитба,

както е дал и на Нестор през всичките дни непрестанно

210 кротка наслада в палата му собствен, додето старее,

и синовете разумни, и първи на копиеборства.

Нека не ни овладява тъгата! Плача да забравим

и да се върнем отново към пира! Вода на ръцете

нека полеят. И утре отново ще имаме време,

215 мой Телемахе, да водим един с друг подобни беседи.“

Рече така и поля да измият ръце Асфалион —

на Менелая прославен чевръстия разпоредител.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Друго замисли тогава от Зевса родена Елена:

220 незабелязано сипа във виното билка, която

успокоява и грижи, и гняв, а бедите потуля.

Който от билето вкуси, изсипано в кратера с вино,

цял ден едничка сълзица по бузите той не отронва,

нито дори да загинат баща му и майка му мили,

225 нито пред него дори да му брат или син най-обичен

острата мед порази, и с очите си всичко да види.

Светлата щерка на Зевса притежаваше чудното средство.

От Полидамна, жената на Тон, тя веднъж го получи

още в Египет, където твърдта житородна отхранва

230 множество билки за лек между множество билка за гибел.

Всеки в страната е лекар и другите хора надраства

с опит богат. От рода на Пеан произхождат там всички.

След като билето сипа и даде тя знак да разнасят

чашите с вино, отново Елена пред всички изрече:

235 „О Менелае Атреев, божествен потомък, о вие,

на благородни мъже синовете, Кронион изпраща

зло и добро на един или друг, във властта му е всичко.

Вие трапезният пир продължете, сърца веселете

в сладки беседи. Но аз ще ви веела случка разкажа.

240 Няма да смогна сега да разкажа пред вас и пресметна

в колко борби надделя Одисей, устойчивият духом.

Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът

там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци.

Сам си нанесе с камшик по гръб синини недостойни,

245 дрипи окаян навлече на плещи, така се промъкна

сякаш слуга, в ширнодрумния град на мъжете враждебни.

След като тъй се предреши, съвсем заприлича на друг мъж —

станал бе просяк, какъвто за пръв път са виждали в стана.

В чуждия образ проникна в троянската крепост. Героя

250 тъй не познаха. За него единствен аз се досетих

и го засипах с въпроси, но той се изплъзваше хитро.

Само когато след баня с елей му помазах снагата,

дреха когато му сложих и най-тежка клетва положих

да не издам пред троянския рат Одисея, додето

255 в стана си той се завърне при своите кораби бързи,

само тогава изказа ахейските хитри кроежи.

След като много троянци медта дълговръха погуби,

върна се в лагера читав, отнесъл известия много.

Скоро троянски вдовици проплакаха гръмко. Ликувах

260 аз пък в сърцето, че бях закопняла за родната стряха

и се окайвах за онази полуда, в която ме хвърли

Афродита. Отведе ме тя от родина мила,

Своята щерка напуснах аз и брачната стая, мъжа си,

който по ум и хубост съвсем не отстъпва на други.“

265 А Менелай златовласият тъй на това й отвърна:

„Всичко това, ти съпруго, разказвай тъй, както е редно.

Много мъже опознах и изслушах съвети и речи

на знаменити герои, пребродих земи многобройни —

никъде аз не можах да съгледам с очите такъв мъж —

270 на Одисей, непреклонен в бедите, да бъде подобен.

Но ще разкажа какво предприе в дързостта си храбрецът

в оня кон дървен, където се бяхме стаили подбрани

воини аргейски и гибел и смърт на троянци крояхме.

Ето пристъпи към коня ни ти поощрена от демон,

275 който желал синовете на Троя да стигнат прослава,

а Деифоб, богозрачния мъж, съпроводник ти беше.

Триж ти грамадата куха обходи и вредом опипа

и с имената зовеше данайските знатни герои,

взела досъщ гласовете на всички аргейски съпруги.

280 Аз и синът на Тидея, ведно с Одисей богоравен,

скрити в утробата тъмна, ти чувахме повика ясно.

Двама от нас облада ненадейно копнежът да скочим

и да изхвръкнем навън или виком на теб да отвърнем.

Но Одисей ни възпря и подави сърдечния порив.

285 Всичките други чада на ахейци стаиха дъха си.

Все пак единствен Антикъл понечи на теб да отвърне,

но Одисей му затисна с могъщите длани устата

здраво, и всички ахейци така ни от гибел избави.

Той го не пусна, додето оттам те отведе Атина.“

290 А Телемах разсъдливият тъй му насреща изрече:

„Зевсороден Менелае Атреев, водач на войската,

толкова по-зле! Не ще се спаси той от грозната гибел,

нито дори ако бие в гръдта му сърце от желязо!

Но да отидем сега да си легнем, че време настана

295 в сладостен сън да потънем след нашата дневна умора.“

Рече така. А Елена тозчас на жените заръча

при колонадата ложе да сложат, постелки изящни

пурпурни там да стъкмят, да разстелят отгоре килими

и за покров на телата два вълнени плаща да турят.

300 С факел запален в ръце изтърчаха робините вън и

бързо стъкмиха легло. Глашатай чужденците отведе.

Легнаха там под аркадния свод на палата за отдих

славният мъж Телемах и блестящото чадо на Нестор,

а Менелай се оттегли навътре в палата въздигнат

305 при дългополата светла Елена, звезда сред жените.

Щом се пробуди Зора розопръстта, родена от здрача,

скочи от своето ложе Атрид, гласовитият в битки,

дрехата той си облече, през рамото меча преметна

и на нозете блестящи превърза прекрасни сандали.

310 Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

до Телемаха приседна, та рече крилатите думи:

„О Телемахе юначен, кажи ми съвсем откровено —

лично ли или народно желание тук те доведе

върху широкия гръб на морето в свещената Спарта?“

315 А Телемах разсъдливият тъй на речта му отвърна:

„О Менелае Атреев божествен, водач на мъжете!

Тука дойдох, за да чуя за татко си вести.

Моята къща прахосват, пустее земята ни тучна,

моето жилище пълнят враждебни мъже, те ми колят

320 сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

Те са безкрайно нахални женихите на моята майка.

Над коленете ти днес затова се привеждам, по воля

страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че

лично с очи си я виждал, било че си чувал от странник

325 разказ. Родила го майка наистина само за мъки.

Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,

вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.

О, ако моят баща Одисей благородният нявга

твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал

330 там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,

моля те, в спомен за него, кажи ми ти цялата правда.“

Кипна от гняв Менелай златовласият и му отвърна:

„Срамно, наистина срамно! На този герой безбоязнен

в брачното ложе желаят да лягат самите страхливци!

335 Както когато сърната в бърлогата на лъв многомощен

своите новородени бозайни сърнета намести,

после за паша преброжда рътлини и тревни оврази,

но подир нея лъвът в пещерата си пак се прибира

и изведнъж край ужасен постига и майка, и малки,

340 тъй Одисей край ужасен за всичките тях ще докара.

Ако, родителю Зевсе, Атино, и ти, Аполоне,

дойде той силен, какъвто веднъж в многолюдния Лесбос

с мощния Филомелид за борба като враг се възправи

(и го простря на земята за радост на всички ахейци!),

345 ех, да се беше такъв Одисей пред женихите мярнал,

щеше да стори животът им кратък и брака им горък!

А за това, за което ме молиш и искаш да знаеш,

без да прикривам ни дума, готов съм на теб да разкажа.

Също оттуй що разкри на морето всезнайният старец,

350 няма и дума аз да премълча и да скрия от тебе.

Чезнех си аз по дома, но оставах все още в Египет

от боговете възпиран, защото им жертвите бавех

(а боговете желаят да помним повелите техни).

Ей сред стихийната шир на морето разстила се остров,

355 право лежи пред Египет (наричат го хората Фарос),

толкова от бреговете далеч е, колкото кораб

път изминава за ден, що зефирът надува платната.

Има ли сигурен пристан, отгдето извеждат в морето

кораби равноизмерни и с тъмна вода запасени.

360 Двадесет дни ме държаха безсмъртните там, и не лъхна

нито веднъж от брега благосклонно попътния вятър,

съпроводач на плувците по ширния гръб на морето.

Тъкмо изчерпвахме вече храната и мъжките сили,

Ето смили се над мен и спаси ме богинята щерка

365 на издръжливия старец Протей, господар на вълните,

Еидотея. Сърцето й най се покърти от мене.

Срещна ме, както се реех далече от мойте другари —

винаги бродеха те край брега на морето за риба

с куки извити, защото гладът им гризеше стомаха.

370 Близо до мене застана, повика ме тя и ми рече:

«О чужденецо, така ли си глупав, така ли безгрижен,

или нарочно се маеш, сърцето си с мъка да радваш?

Толкова време си пленник на острова, без да намериш

изход, а вече сърцата на твоите хора отпадат!»

375 Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

«Всичко, която да си, о богиньо, пред тебе ще разкажа.

Не по желание свое аз тук пребивавам. Навярно

от боговете небесни съм някого някак засегнал.

Само кажи ми (на вас, боговете, е всичко известно):

380 кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен?

Как у дома да се върна по рибните морски пътеки?»

Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:

«Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено.

Тук на брега се явява извечният бог на Египет —

385 морският старец всезнаещ Персей, опознал на морето

всичките дълбочини и подвластен на бог Посейдона.

Той ми бил, всички разказват, родител, била съм му щерка.

Него чрез някаква хитрост да можеш да пипнеш в засада,

ще ти открие на пътя посоката и дължината,

390 как у дома да си идеш по рибните морски пътеки,

и ще ти каже, потомко на Зевс, ако ти пожелаеш,

що се е случило в твоя дом собствен, добро или лошо,

след като ти отпътува на път продължителен тежък.»

Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

395 «Още, богиньо, кажи как да хвана безсмъртния старец,

да не убегне, когато ме види или се досети.

Трудно е, вярно, за смъртни безсмъртния да овладеят.»

Рекох. Веднага отвърна ми тя, над богини богиня:

«Страннико, всичко това ще ти кажа съвсем откровено:

400 стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен,

и прозорливият старец изплува из морската бездна

с тихия дъх на зефира, обвит в изумрудена пяна.

Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.

Там на стада покрай него, напуснали шумни талази,

405 дремят тюлени, чадата на морската щерка прекрасна,

и неприятният дъх на дълбокото дъно издъхват.

Утре от ранни зори ще те водят натам да ти сместя

ложе сред морското стадо, а ти подбери си веднага

най-смели трима другари от хубавобордния кораб.

410 Всички опасни коварства на стареца ще ти разкажа.

Първо тюлените той преброява по пет и обхожда.

След като всички обходи и броят им старецът сметне,

ляга и сам помежду им, овчар посред овчето стадо.

Щом забележите вие, че той се унася във дрямка,

415 в същия миг прибегнете до вашата ловкост и сила.

Да се изскубне ще иска, но здраво го дръжте с ръцете,

той ще се стори на всичко — на всякакви твари, каквито

странствуват върху земята, вода ще се стори и огън,

но не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте.

420 След като най-после сам се обърне към вас със въпроси,

в образа, в който заспал сте го вече видели, веднага

спрете насилие всяко и стареца бързо пуснете.

Питай, храбрецо сега от безсмъртните кой те гнети и

как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.»

425 Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна,

аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.

Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!

След като стигнах брега на морето и вития кораб,

ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи

430 и се простряхме тогава да спим на брега на морето.

Щом се събуди Зора розопръста, из здрача родена,

стъпки понесох надлъж по брега на морето широко

и коленичих с гореща молба пред безсмъртните. Водех

трима безстрашни другари, пригодни за всякакъв почин.

435 Беше богинята слязла в дълбоките морски простори,

от дълбините изнесла тюленови четири кожи,

всички одрани току-що — за таткото хитрост кроеше.

Вече леговище беше изровила в морския пясък

и ни очакваше. Близо до нея когато дойдохме,

440 всекиго в яма постави и кожи на всички надяна.

Щеше да бъде ужасна засадата. Би ни измъчвал

страшният лъх на тюлени, които морето отхранва.

С тези чудовища морски в съседство лежал ли би някой?

Но тя самата ни даде избава с могъщото средство:

445 Еидотея помаза с амброзия нашите ноздри.

Нейният мирис веднага прогонва смрадта на тюлена.

Тъй със сърца издръжливи изчакахме цялата утрин.

Ей на стада от морето дойдоха тюлените. После

проснаха тяло до тяло по шумния бряг на морето.

450 Старецът точно по пладне дойде из вълните, огледа

гойните свои тюлени, обходи ги, броя им сметна.

Най-напред нас преброи покрай тези чудовища морски,

без да усети кроежа, а после и сам се изтегна.

Скочихме с викове ние веднага и сплетохме мишци

455 около стареца. Той до измамната ловкост прибягна.

Първо се стори на лъв кръвожаден с внушителна грива,

после превърна се в дракон, пантера, глиган исполински,

стана течаща вода и дърво с исполински върхари.

Ние пък здраво държахме докрая с душа упорита.

460 След като вече дотегна на стареца всяко вълшебство,

Той се обърна към мене и този въпрос ми отправи:

«Кой от безсмъртните, сине Атреев, ти даде съвета

мен да надвиваш с измама? Кажи ми какво ти е нужно.»

Рече така, а пък аз на това отговорих и рекох:

465 «Знаеш ти, старче, прекрасно, защо се изплъзваш с въпроси?

Толкова време съм пленник на остров без да намеря

изход, а вече сърцата на моите хора отпадат!

Само кажи ми (на вас боговете е всичко известно):

кой от безсмъртните тук ме задържа от пътя обратен,

470 как у дома да се върна по рибните морски пътеки?»

Рекох така и веднага ми той отговори и рече:

«Трябвало ти непременно на Зевс и на други безсмъртни

да принесеш хекатомби, преди да отплаваш, че скоро

по винобагро море да достигнеш земята си родна.

475 Тебе не е отредено да видиш възлюбени близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина,

щом преди туй се не върнеш назад до потока Египет,

от небесата поен, не дадеш ли свещените жертви

на боговете, които владеят небето просторни.

480 Само така боговете по пътя мечтан ще те пратят.»

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса —

бе заповядал отново по път продължителен тежък

да се завърна в Египет обратно по морски лазури!

Все пак веднага намерих аз сили, отвърнах и рекох:

485 «Старче, готов съм веднага да сторя каквото нареждаш,

но откровено кажи ми това и не скривай от мене.

Всички ахейци ли — тези, които оставихме в Троя

Нестор и аз след раздяла, се върнаха по домовете,

или от гибел позорна е някой застигнат на борда

490 или, понесъл войната, в ръцете на своите близки?»

Рече така и веднага отвърна вълшебникът старец:

«Царю Атриде, защо ме разпитваш? Не трябва да знаеш

всичко и моите мисли сега да узнаваш! За дълго

няма да бъдеш безсълзен, когато ти всичко разкажа.

495 Паднаха много от тях, но и много от тях оцеляха.

От меднобронните вожди ахейски потънаха двама

в пътя обратен, а кой в боевете загина, сам знаеш.

Други е жив, но се скита безвестен сред морски простори.

Аякс погина в морето ведно с дълговеслени чълни —

500 метна го бог Посейдон връз гирейските скални подмоли

(все пак той първом жела да изтръгне от бездната Аякс).

Щеше смъртта да избегне, макар на Атина омразен,

ако не беше в безумство изрекъл слова светотатни —

че на безсмъртни напук се измъкнал от морската бездна.

505 Тези надменни хвалби долетяха до бог Посейдона.

Грабна с могъщата длан в яростта си тризъбеца богът,

блъсна гирейския зъбер и на две в мига го разцепи.

Част устоя от вълните, обломък друг рухна в морето.

Беше безверният Аякс изпърво застанал над него,

510 но той го свлече дълбоко в кипежа на морската бездна.

Аякс пропадна така и нагълта водата солена.

Твоят брат първом отбягна съдбата. Брега той достигна

в своите кораби вити, закрилян от мощната Хера.

Ала когато съгледа скалистия нос на Малея,

515 там страховит ураган се изви върху него внезапно

и го отнесе ридаещ по рибните морски пътеки

в крайни предели, където Тиест обитаваше нявга,

а обитаваше после Егист, на Тиеста потомък.

Имаше изгледи вече щастлив у дома да се върне.

520 Някой бог вятъра върна назад и те стигнаха в къщи.

Истина, радостно стъпи Атрид върху родния бряг и

с обич обгърнал целуна родината скъпа. Съгледал

с радост земята, изрони в обилие сълзи горещи.

Но издалече Атрида съзря от въздигната кула

525 бдител, поставен от злия Егист с обещана награда —

злато два цели таланта — да дебне до цяла година,

да не би царят да дойде и буен отпор да подготви.

И се завтече с вестта към дома на водача на войнства.

План смъртоносен скрои властелинът Егист незабавно —

530 двадесет храбри мъже отдели из народа, в засада

той ги постави, отделно повеля за пиршество даде.

Тръгна да срещне след туй Агамемнон, водача на войнства,

на колесници с коне, с недостойни кроежи в сърцето.

Та го възведе в палата лишен от съмнение всяко

535 и го срази насред пира, добиче над яслите сякаш.

Нито един от дошлите с Атрид гибелта не избягна,

Нито един от страна на Егист — там загинаха всички.»

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса.

Плаках на пясъка паднал. Не искаше вече духът ми

540 повече аз да живея и блясъка слънчев да гледам.

След като дълго се валях и дълго ридах на земята,

морският старец, вестител на правда, към мен се обърна:

«Стига, Атреев потомко, си жалил така безутешно

и безконечно. Със сълзи не ще си помогнеш. Но гледай

545 колкото може по-скоро да идеш в земята си родна

жив да завариш Егист. Ако все пак е той от Ореста

вече убит, ще стигнеш преди да го сложат в земята.»

Рече така, и веднага в гръдта ми сърцето безстрашно

колкото и съкрушено да беше, изпълни се с бодрост.

550 И аз така се обърнах към него с крилатите думи:

«Зная за двамата вече. Но третия мъж назови ми,

който бил жив, но се скитал безвестен сред морски лазури,

или бил мъртъв? Готов съм, макар съкрушен, да те слушам.»

Рекох така и веднага ми морският старец отвърна:

555 «Той е синът на Лаерт, господар на палата в Итака.

Аз го видях върху остров проливаше сълзи горещи.

Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои.

Родната стряха отново да зърне копнее напразно.

Веслени кораби няма, и няма другари, които

560 с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Но, Менелае божествен, за теб не отрежда съдбата

смърт да намериш и гибел във конеразвъдния Аргос.

Теб боговете ще пратят далеч в Елисейски полета —

земния край — там, където живей Радамант златокъдър,

565 гдето минава животът на хората лек и спокоен,

няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват,

лее се вечния шумол на лекодиханния вятър,

от океана изпращан да носи на хората свежест,

там обладаваш Елена, така че си зет на Кронион.»

570 Рече така и се гмурна в кипежа на морската бездна.

Аз пък закрачих веднага към спрелия в дюните кораб.

Как зачестено сърцето в гръдта ми туптеше по пътя!

След като стигнах брега на морето и вития кораб,

ние стъкмихме вечеря. Божествена нощ ни споходи,

575 та се простряхме да спим на брега под шума на вълните.

Щом се събуди Зора розопръста, родена от здрача,

кораба свлякохме първо навътре в морето свещено,

вдигнахме мачти, развихме платна върху равните чълни

и надойдоха гребците, насядаха те по скамейки

580 и по вълни посивели удариха мощно веслата.

Пак по потока Египет, поен от небето, успешно

витите кораби спрях и подбраните жертви принесох.

След като на боговете всевечни гнева уталожих,

гробна могила насипах за вечна чест на Агамемнон.

585 Всичко това щом изпълних, повея зефирна прохладна

от боговете, и тя ни отвя до брега на бащите.

Само сега ще те моля в палата ми гост да останеш,

докато дни единайсет изминат, дори и дванайсет,

а след това ще те пратя почетен с подаръци скъпи —

590 най-издръжливи три коня, една колесница искряща,

още прекрасен съсъд, възлияния с него да лееш

пред боговете безсмъртни, за бъдни дни спомен от мене.“

А на това Телемах разсъдливия така отговори:

„Тук да остана за дълго, Атриде, не ме увещавай.

595 Бих ти гостувал на драго сърце дори цяла година,

без да изпитвам тъга по родители и родина.

Сладост за мен е да слушам твоите думи и речи,

но с нетърпение вече ме чакат в свещения Пилос

моите спътници мили. А тук ме задържаш ти дълго.

600 Но ако дар ми отреждаш, то нека е някакъв накит.

Няма да мога да взема конете в Итака, те нека

по-добре тук да ти бъдат за гордост. Царуваш над много

ширни полета. Виреят по тях комунига и кипер,

бял ечемик, изкласил нависоко, лимец и пшеница.

605 Нямаме ние в Итака широки поля и ливади.

Кърми кози тя, но по е чаровна от конските паши.

Остров, опрян о морето, е рядко за друм на конете

или за паша удобен, от всички най-малко Итака.“

Рече така, гръмогласният в бой Менелай се усмихна,

610 нежно с ръка го погали и тези слова му изрече:

„Явно от кръв благородна си, чадо, така щом говориш.

Ще заменя драговолно дара — да, това е възможно.

Измежду всички предмети, които се пазят в дома ми,

най-хубав, най-скъпоценен подарък на теб ще предложа —

615 кратер изящно кован за гощавка на теб ще предложа,

целия в чисто сребро, а покрая с украса от злато,

дело на бога, Хефест. Подари ми го царя сидонски,

храбрият Фѐдим, когато дома му подслон аз намерих

в пътя обратен за тука — но кратера ти ще получиш.“

620 Ето такива слова си разменяха те помежду си.

Гостите идеха вече в палата на царя божествен

водеха много овце и донасяха вино искрящо.

Хляба изпращаха техни прибулени дивно съпруги.

Тъкмо така за гощавка те се гласяха в палата. —

625 В същия час пред дома Одисеев женихите сбрани

върху настлана площадка, разюздани, както по-рано,

мятаха копия ловни и хвърляха диск за забава.

Там Антиной с Евримах, на безсмъртен подобен седяха —

първите вождове техни, най-храбри и най-благородни.

630 Близо до тях се изстъпи Ноемон, потомък на Фроний,

към Антиной се обърна и този въпрос му отправи:

„Знаем ли ний, Антиное, или за ума ни е тайна,

от песъчливия Пилос кога Телемах се завръща?

С моя съд той отпътува, а кораба днес ми е нужен —

635 аз за зелената шир на Елида ще плавам. Пасат ми

там до двайсет кобили и мулета, годни за впряга,

неукротени, желая да взема едно за обяздка.“

Рече така и се смаяха всички. Не знаеше никой,

че Телемах е в града на Нелей. Предполагаха само,

640 че при стадата в полето отишъл, или при свинаря.

И Антиной го тогава запита, синът на Евпейта:

„Право кажи ми! Кога отпътува? Какви придружвачи

тръгнаха с него? В Итака ли той ги намери? Наемни

хора ли, роби ли взе? И това е способен да стори.

645 Още това ми кажи откровено, добре да го зная:

Пряко ли твоята воля той черния кораб откара,

сам доброволно ли ти след молба настойчива го даде?“

Тъй на речта му отвърна Ноемон, потомък на Фроний:

„Аз доброволно го дадох. И всеки друг тъй би постъпил,

650 щом с неспокойно сърце го помоли младеж като него.

Тежко ще бъде за всеки такава молба да отблъсне.

Съпровождачи му бяха все млади мъже от Итака,

най-бележити след нас. Предводителят бе, забелязах,

Ментор, или пък бог, който напълно на него прилича.

655 Само едно ме учудва: видях тук прекрасния Ментор

вчера в зори, а тогава пътувал е вече за Пилос.“

Рече така Ноемон и пое за дома на баща си.

А у двамината болка затисна душите им горди.

Тозчас женихите спряха игрите и седнаха вкупом.

660 И Антиной, на Евпейта синът, се обърна към всички

пламнал от гняв (помрачено в гърдите, сърцето му беше

пълно със злоба и бяс; от очите му святкаше огън):

„Дело велико, горки ни, извършва надменно младежът!

От Телемаха това пътешествие кой да очаква?

665 Въпреки нас се измъква хлапакът оттук самоволно,

кораб изтегля и лични мъже из народа подбира!

Ех, ще си патим от него тепърва! Ано му превие

наглата сила Кронион, преди в мъжество да съзрее!

Бръз кораб само ми дайте и двайсет веслари за свита,

670 за да го сам аз издебна, когато по-късно се връща,

в протока, който дели от Итака скалистия Самос.

Нека тъй срамно завърши презморския път към баща си.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

бързо оттам да се вдигнат да идат в дома Одисеев.

675 Но не остана за дълго в незнание Пенелопея,

що за сина й гласяха женихите в тайни кроежи.

Тях глашатаят издаде. Подслушал бе техните речи

Мѐдонт отвън (те ковяха измамата вътре във двора)

и през дома се завтече да каже на Пенелопея.

680 Прага току той прескочи и рече му Пенелопея:

„Що, глашатае, те пращат при мене женихите славни?

Може би носиш повеля робините на Одисея

да прекратят своя труд и гощавка за тях да приготвят?

Никога — ах! — да не бяха сватосване с мен пожелали,

685 днеска дано за последен, за сетен път те тука пируват!

Вие, които в рояци пилеете наши богатства —

на Телемаха божествен имота, — нима като малки

нито веднъж се не случи на вас да разказват бащите

как се отнасяше с тях Одисей, на безсмъртните равен?

690 Никого той не обиди с неправда ни делом, ни словом

тук в общината, тъй както царете божествени знаят —

някои смъртни възлюбват, а други преследват с омраза.

Никога той не постъпи надменно към някой подвластен.

Но алчността ви безмерна, делата ви срамни излизат

695 явно на свят — за почтено държане такава отплата!“

А глашатаят й рече, изпълнен с разумни съвети:

„Само да беше, царице, това най-великата напаст —

друго нещастие готвят женихите — много по-страшно

и по-голямо. Дано им на време попречи Кронион!

700 Те се гласят с острието на меч Телемах да пронижат

в пътя обратен към къщи. За татко си вест да научи

той се упъти към Пилос свещен и към дивната Спарта.“

Рече така. Колене и сърце прималяха у нея.

Дълго стоя Пенелопа безмълвна. Напълниха сълзи

705 нейните клепки. Гласът й замлъкваше в гърлото бликнал.

Късно едва тя намери слова да отвърне на Медонт:

„Где, глашатае, отиде синът ми? Защо му е нужно

с кораби бързи да плава, които са впрягове конски

вътре в морето и носят далече по водните друми?

710 Или не иска да пазят потомствата спомен за него?“

Тъй и отвърна Медонт, изпълнен с разумни съвети:

„Не! Аз не зная дали божество към това го подтикна,

или той сам пожела да отплава към Пилос да чуе

иде ли вече баща му, или го е стигнала орис.“

715 Рече така и напусна палатите на Одисея.

Сърцераздираща мъка обзе Пенелопа. Да седне

нямаше сили — креслата в покоите немалко бяха, —

но върху прага на крепко строената спалня се свлече

в жалобен плач. Заридаха робините около нея,

720 колкото имаше, всички в палата — и млади, и стари.

В стонове неудържими така Пенелопа им рече:

„Слушайте, мили, от всички, които сте с мене родени,

мен олимпиецът Зевс най-ужасна печал е отсъдил.

Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,

725 който с различни достойнства блестеше сред всички данайци

(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).

Ето сега урагани ненадейно къде са отвели

моя скъп син от дома ми, преди да открия самата.

О безразсъдни, нима ни една, ни една не помисли

730 мен от леглото да вдигне, макар че сте знаели всичко,

щом се упътил сина ми към черния, вития кораб!

Само да бях подразбрала, че той се подготвя за поход,

щеше при мен да остане, макар че морето го мами,

или безжизнена щеше в покоите да ме остави.

735 Но поканете веднага при мен престарелия Долий —

моя служител, когото със зестрата татко ми даде.

Той ми градината плодна реди. Незабавно да иде

сам при Лаерт, да приседне и всичко това да му каже.

Може, обмислил, разумно решение той да намери

740 и да излезе със жал против тези, които замислят

на Одисей и Лаерт богоравния род да затрият.“

Тъй Евриклея тогава, усърдната дойка, отвърна:

„Скъпо дете! С безпощадната мед прободи ме в палата,

или над мен се смили! Но не мога да крия от тебе —

745 знаех аз всичко, сама му подадох каквото заръча —

хляба и сладкото вино. Изтръгна ми клетва велика,

думичка да ти не кажа, преди дни двайсет да минат,

или преди да откриеш самата, че той е отплавал.

Как се боя да не би хубостта ти плачът да помъти!

750 Но изкъпи се сега, премени се във нови одежди,

с твои робини възлез върху горните китни покои,

там отправи към Атина молитва — на Зевс дъщерята

може тогава дори от смъртта да избави сина ти.

А нажаления старец ти повече не нажалявай,

755 че боговете блажени не мразят рода на Аркизий —

негов потомък без друго ще бъде признат за владетел

над величавия дом и далече над плодните ниви.“

Рече, смекчи и скръбта, пресуши от очите плача й.

Тя се изкъпа веднага, облече си чисти одежди

760 и със робини възлезе въз горните китни покои,

в кошничка сипа ечмика свещен и помоли Атина:

„Чуй, несломима ти дъще на егидоносеца Зевса!

О, ако нявга за теб Одисей многоумен в палата

тлъсти бедра на овци и на бици горил е обилно,

765 моля те в спомен за него спаси ми любимата рожба

и разгони тези дръзки, безкрайно надменни женихи.“

Рече във възклик така и богинята чу й молбата.

В същото време шумяха женихите в тъмната зала.

Дръзко подхвърляше някой от тези надменни женихи:

770 „Сигурно сватба подготвя царицата страстно желана,

без да й мисъл минава, че смърт за сина й се готви.“

Рече тъй някой жених, но не знаеха тях що очаква.

А Антиной се обърна към всички и тъй заговори:

„Обезумели, възпрете си високомерните речи

775 всички ведно, да не би да се чуе навън из палата!

Хайде съвсем тихомълком да станем, да свършим на дело

плана си, който допадна сега на сърцата на всички.“

Рече така той, подбра си мъже най-решителни двайсет

и ги поведе към кораба бърз върху морския пясък.

780 Кораба свлякоха те най-напред надълбоко в морето,

дигнаха мачтата после отгоре на черния кораб

и натъкмиха веслата на техните ремъчни възли,

всичко според обичая, развиха платната блестящи.

Струпаха вече на борда оръжие смели слугите.

785 Спуснаха котва на рейда женихите, после на суша

те подредиха вечеря в очакване здрачът да падне.

А Пенелопа разумна там горе в покоя самотна

тъжно лежеше в леглото, не вкусваше гозби, напитка,

с мисъл едничка дали ще избегне синът й погибел,

790 или ще бъде сразен от надменните нейни женихи?

Както лъвът, обкръжен от рояка ловци, се озърта

и пред коварния обръч, край него затяган, потръпва,

тъй тя премисляше смутна, доде я споходи сънят, и

сладко заспа, на леглото отпуснала морното тяло.

795 Друго замисли сега светлоока богиня Атина:

Призрачен образ създаде, присънена сякаш невеста —

Ифтима, нейна сестра, дъщеря на Икарий, която

взе за съпруга Евмел, господар на полята край Фере.

В къщата на Одисей божествен тя призрака прати,

800 за да разсее тъгата и спре многосълзната мъка

на Пенелопа, която униваше в жалост и сълзи.

В спалнята той се промъкна безплътен под ключния ремък

и над главата й ниско застана и с глас заговори:

„Спиш, Пенелопа, нали, и прелива сърцето ти мъка!

805 Но боговете, които живеят блажено, не искат

повече ти да се вайкаш унила. Дома ще си дойде

твоят мил син — боговете не е предизвикал той с нищо.“

Тъй на часа отговори разумната Пенелопея,

чезнеща в сладостна дрямка пред тихите двери на бляна:

810 „Как си пристигнала, сестро? Не си ми спохождала още

моето жилище. Много далече оттука живееш.

Как ме съветваш сега да забравя скръбта и бедата,

дето разкъсва духа и сърцето ми най-нетърпимо?

Първо загубих съпруг благороден със лъвска сърцатост,

815 който с високи достойнства блестеше сред всички данайци

(той надалеч по Елада и целия Аргос се слави).

Моят скъп син по море отпътувал на вития кораб,

още невръстен, не знаещ ни грижи, ни реч на стъгдата.

Повече жаля за него, отколкото за Одисея,

820 тръпна, боя се за него, че може беда да го случи

или в страната, в която пътува, или по морето.

Много противници има, които му готвят уловка,

търсят смъртта му, преди на земята си родна да стъпи.“

Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:

825 „Смела бъди, утеши си сърцето, недей се страхува.

Съпровождачка до себе си има младежът, каквато

всеки друг мъж би желал за закрила, защото е мощна —

тя е Палада Атина, която споделя скръбта ти

и ме изпраща при тебе сега, да ти кажа речта й.“

830 А на това й отвърна разумната Пенелопея:

„Ти ако си божество и си чула гласа на богиня,

о, разкажи ми сега и за оня единствен нещастник —

жив ли е той? Светлината на слънцето гледа ли още?

Или погинал блуждае сред леките сенки на Хадес?“

835 Образът призрачен тъй промълви на сестра си тогава:

„Нищо подробно за него не мога сега да ти кажа —

жив или мъртъв е той. Празнодумствата нам не приличат.“

Образът рече така и през ключният ремък излитна —

леко дихание сякаш. Веднага от сън се пробуди

840 Пенелопея. Сърцето й мило изпълни се с радост,

съновидение ярко пред нея в нощта се показа.

Ето женихите с кораб поеха по водния друм и

за Телемах крояха в сърцето си гибел жестока.

Остров със стръмни скали посред морската шир се разстила

845 в протока, миещ Итака и дивопланинския Самос —

малък, зован Астерида. От двете страни пристани тихи

кораба срещат. На него ахейците спряха в засада.

Ето Зората се вдигна от светлия одър Титонов,

пурпурен зрак да разнася на всички безсмъртни и смъртни,

а на съвет боговете се бяха събрали, сред тях бе

и гръмонежецът Зевс, най-велик между всички по сила.

5 Там им Атина припомни неволите на Одисея —

с болка в душата, че в плен дълготраен задържа го нимфа:

„Татко наш Зевсе и вий, богове вековечни блажени!

Благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

10 нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни,

че Одисея божествен не спомня си повече никой

мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!

В остров далеч е захвърлен, от горест велика измъчван.

Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои,

15 родната стряха да зърне напразно копнее.

Веслени кораби няма, и няма другари, които

с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Ето замислят дори да погубят сина му обичен,

щом от свещения Пилос и дивната Спарта се връща,

20 гдето бе с кораб отплавал, за татко си вест да научи.“

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

С разума собствен сама не реши ли на всички женихи

да отмъсти Одисей, щом в родината той се завърне?

25 Но Телемаха закриляй — това без съмнение можеш —

той невредим да доплава назад до земята си родна,

а да отплават обратно женихите, без да успеят.“

Рече така и към Хермес, сина си любим, се обърна:

„Хермесе (ти си вестител на всичките мои повели),

30 нашата твърда присъда на гиздавокосата нимфа

бързо предай: да се върне сърцат Одисей у дома си,

без да го следва ни бог, нито никой от смъртните хора.

Сам сред безкрайни беди върху сала си здраво пристегнат

нека на двайстия ден в благодатната Схерия стигне,

35 гдето живеят феаки, подобни на нас боговете.

С почести те ще го срещнат, тъй както безсмъртен се среща,

после на кораб ще пратят в родината мила героя,

купища злато и мед, и одежди за дар ще му връчат —

толкова плячка самият не би си спечелил от Троя

40 никога, даже без спънки да беше отнесъл дела си.

Нему съдбата отрежда отново да види той близки,

в своята къща висока и в родна земя да се върне.“

Рече тъй Зевс и послуша вестителят Аргов сразител.

Той на нозете си върза веднага вълшебните златни

45 вечни сандали, които го носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на ефира.

Взе си и жезъла, с който по воля очите на смъртни

в дрямка притваря, на други заспали, отново събужда.

С него в ръка се понесе могъщият Аргов сразител.

50 Стигнал Пиерия той, от ефира сниши към морето

и полетя над вълните подобно на чайка крилата,

дебнеща риба в страхотни въртопи на морската пустош

или топяща крилата си яки в солената пяна.

Тъй като чайка понесен над морската шир безпределна,

55 Хермес до острова стигна, прикътан далеч от Олимпа.

Из теменужна вълна той току-що на сушата стъпи,

към пещерата просторна се мигом запъти, в която

гиздавокосата нимфа живееше. Там я завари.

Огън високо пламтеше в огнището и надалече

60 дъх на ухаен тамян и на леко нацепени кедри

пълнеше целия остров. А нимфата пееше звучно,

шарена тъкан тъчеше със златна совалка.

Край пещерата растяха нагъсто разлистили клони

черни тополи, елхи, с благовонния дъх кипариси.

65 Виеха в тях под листата гнезда бързокрилите птици —

ястреби и кукумявки, и морските врани кресливи,

те край морето, стълпени в орляци, си търсят храната.

Пред пещерата дълбока растеше лоза избуяла,

тежки гроздове висяха по нейните весели клонки.

70 Четири извора близо един покрай други струяха

бистри потоци, които се виеха в разни посоки.

Вред по зелени морави разцъфнали бяха кервизи

и теменуги. Дори и безсмъртен да беше проникнал

в острова, би му сърцето омаяла чудната гледка.

75 Тука застана омаян вестителят Аргов сразител.

И щом насити по воля очи и душа със наслада,

влезе накрай в пещерата просторна. А щом го съгледа,

госта позна незабавно Калипсо, велика богиня —

че боговете безсмъртни се мигом познават взаимно,

80 даже когато дели домовете им дълго пространство.

Но Одисея безстрашен той никъде вътре не срещна.

Там край морето приседнал, ридаеше горко героят,

сълзи и скръб, и въздишки му късаха вечно сърцето.

Вперил бе взор към вълните в безкрая и лееше сълзи.

85 Ей над богини богиня, Калипсо любезно покани

Хермес на трон лъчезарен да седне и после запита:

„Що си ми, Хермесе, тука пристигнал със златния жезъл?

Достопочтен и обичан? Отдавна не си се вестявал.

Своята воля пред мене разкрий. Ще я с радост изпълня,

90 стига да бъде посилна, по моите сили да бъде.

Но по-напред приближи се, гощавка на теб да предложа.“

Рече богинята тъй и постави пред него трапеза,

пълна с амброзия, още и розов нектар му подаде.

Яде и пи до насита вестителят Аргов сразител.

95 После, когато с храната сърцето си вече насити,

с тези слова отговори на гиздавокосата нимфа:

„Бога мен питаш, богиньо, защо съм те тука споходил.

Всичко пред теб ще разкрия, тъй както самата желаеш.

Зевс повели ми да дойда противно на моята воля.

100 Кой на морето солено безбрежната шир драговолно

би превъзмогнал — че нигде по него се град не съглежда,

где хекатомби да колят и жертви нас да принасят?

Но непреклонната воля на егидоносеца Зевса

никой друг от боговете не смее да заобикаля.

105 Казва Кронион, че тука си ти приютила героя

най-злополучен от всички, които обсаждаха Троя

девет години и чак на десета, града разрушили,

с плячка се връщаха вкъщи, ала разгневиха Атина.

Буря, вълни исполински тогава богинята прати.

110 Всичките спътници храбри потънаха, него самичък

бурята грабна и морски талази го хвърлиха тука.

Но повелява ти Зевс да го освободиш незабавно.

Нему не е отредено да гине далеч от родина —

близки отново да види орисва за него съдбата,

115 в своята къща висока и в мила родина да иде.“

Рече така той. Потръпна Калипсо, велика богиня.

В отговор тя му изрече веднага словата крилати:

„Вий, богове, сте жестоки, че ревност голяма таите.

Що се гневите, когато приемаме ние, богини,

120 смъртни във нашето ложе, съпружество с тях пожелали?

Ето Зора розопръста Ориона беше избрала.

Вий, боговете, в живота си лек я преследвахте с ревност

чак докато Артемида, девицата златопрестолна,

с тиха стрела ненадейно в Ортигия него погуби.

125 Гиздавокоса Деметра дари с любовта си Ясион

в триж преоравана нива — отстъпила бе пред сърцето.

След като тайната стана веднага известна на Зевса,

гръм ослепителен хвърли въз клетника той в яростта си.

Тъй и сега, богове, сте ревниви, че смъртен приемам.

130 Него спасих аз от гибел, кога се държеше в морето

сам за греда преломена, че бързия кораб Кринион

на две разби с ослепителен гръм във море винобагро.

Всички спътници храбри загинаха, него самичък

бурята грабна и морски талази захвърлиха тука.

135 Аз приютих и залюбих героя злочест, обещах му

вечен живот, да запази невехнеща никога младост.

Но щом не може повелята на Егидоносеца Зевса

никой друг от боговете да скърши или да престъпи,

нека върви той, където го Зевс неотстъпно насочва —

140 там сред морето безплодно. От мен съпровод да не чака.

Веслени кораби нямам, и нямам другари, които

с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Но съм готова съвет да му дам и не ще скрия от него

как невредим да доплава назад до земята си родна.“

145 Рече сега на Калипсо вестителят Аргов сразител:

„Тъй че пусни Одисея, в боязън пред Зевса смири се!

Иначе той ще стовари жестоко гнева си връз тебе.“

Рече така и си тръгна безстрашният Аргов сразител.

Властната нимфа тогава, повелята Зевсова чула,

150 към Одисея безстрашен потегли със стъпки чевръсти.

Той на брега на морето стоеше и ронеше сълзи.

Ах, тук животът му сладък течеше в копнеж да се върне

в родния край! Охладня му сърцето към нимфата вече.

Нощите в близост до нея прекарваше той по неволя

155 там в пещерата дълбока — невлюбен до влюбена в него.

Денем навън по скалите седеше — далеч край морето, —

сълзи и скръб, и въздишки му късаха вечно сърцето.

Вперил бе взор към вълните в безкрая и лееше сълзи.

Ето до него дойде лъчезарната нимфа и рече:

160 „Доста си, клетнико, сълзи проливал и доста си губил

дните прекрасни. Готова съм аз да те пусна веднага.

Хайде, за сал със секира високи стъбла отсечи си,

здраво гредите свържи и потон издигни им отгоре,

за да се впуснеш да плаваш на него по морски лазури.

165 Хляб и вода, пък и вино обилно тогава

аз ще ти сложа на сала, от глад повален да не бъдеш,

плащ върху теб ще наметна, ще пратя и вятър попътен,

читав и здрав да достигнеш мечтаната своя родина,

тъй боговете, които владеят морето просторно,

170 искат, а в мисъл и дело те повече могат от мене.“

Рече тя тези слова. Одисей многостраден потръпна

и се обърна към нея с крилатите думи:

„Друго, богиньо, замисляш навярно, а не да ме пуснеш,

щом ми предлагаш със сал да преплавам морската бездна,

175 страшна, свирепа — това бързоходните кораби равни

мъчно ще сторят дори при попътния вятър на Зевса.

Но против твоята воля на сала аз няма да стъпя,

ако пред мен не решиш да положиш великата клетва,

че срещу мен не замисляш днес никакво бедствие ново.“

180 Тъй отговори. Усмихна се дивната нимфа Калипсо,

нежно с ръка го погали и тия му думи изрече:

„Истина, ти се представяш хитрец и голям шегобиец,

щом изговори ответно такива обмислени думи.

Нека да знае земята, небето широко отгоре

185 и под земята водата на Стикс — най-великата клетва,

що боговете блажени дори не мълвят без боязън, —

никакво бедствие ново сега срещу теб не замислям.

Но ти предлагам съвета, какъвто за мене самата

бих си избрала, изпадна ли в някоя трудност подобна.

190 От отзивчивост, повярвай, не ми е душата лишена,

не от желязо в гърдите ми бие сърцето, но от милост.“

След като свърши, поведе богинята дивна героя

с пъргави стъпки, а той подир нимфата бързо закрачи.

Влязоха те в пещерата дълбока — богиня и смъртен.

195 Там Одисей върху трона приседна, от който бе станал

Хермес, а нимфата сложи пред него храна и напитки —

всякакви гозби, които на смъртни мъже се услаждат.

После самата тя седна срещу Одисея божествен,

сладък нектар пък донесе с амброзия нейна робия.

200 И към готовата пищна трапеза пресегнаха двама.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

на Одисея продума Калипсо, велика богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Вече, изглежда, решен си обратно дома да се върнеш

205 в родния остров разлъчен от мене. Тогава прощавай!

Но ако знаеше колко премеждия тебе съдбата

готви да минеш, преди да се върнеш под родната стряха,

щеше при мене в това обиталище ти да останеш

и вековечен да бъдеш, макар да копнееш да зърнеш

210 вярната своя съпруга и цял ден по нея тъгуваш.

Смея все пак да се хваля, че аз не отстъпвам пред нея

ни по снага, ни по прелест. Нима с нас, богините, могат

вашите смъртни жени да се мерят по стройност и прелест?“

Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна веднага:

215 „Моля те, мощно богиньо, изслушай ме, без да се сърдиш.

Зная и сам аз прекрасно, разумната Пенелопия

колко пред образа твой е нищожна със земната хубост.

Смъртна е тя, а пък ти си безсмъртна и вечно си млада!

Все пак желая безспирно и цял ден копнея отново

220 аз да се върна дома си, възвратния ден да посрещна.

И ако някой ме бог ме съкруши по море винобагро,

аз ще изтрая, в гръдта ми сърцето калили са мъки.

Толкова много изстрадах и толкова много претеглих

и по море, и във битки, че нека и то ми се случи.“

225 Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

Двама се уединиха в потаен кът на пещерата,

там през нощта неразлъчни се радваха на близостта си.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

метна веднага хитона и плащ Одисей богоравен.

230 Сложи пък нимфата дълга и светлосребриста одежда,

нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс,

целия в злато, след туй над лицето си булото спусна

и тя започна усърдно за път Одисея да готви.

Даде му брадва голяма, за дланите тъкмо пригодна,

235 бронзова, тежка и остра от двете страни, закрепена

плътно за дръжка от яко и гладко дърво на маслина.

Даде му още и остра тесла, след това придружи го

чак до брега, върху който растяха грамадни дървета —

черни тополи, елхи, до небе връх проточили бори,

240 сухи отдавна от зноя и лекоподвижни в морето.

Щом му посочи гората с дърветата, високо израсли,

върна се пак в пещерата Калипсо, богиня велика.

Той заповаля стъблата и спорно вървеше трудът му.

Двайсет из корен изсече, веднага с медта ги окастри,

245 сръчно премахна кората, по връв изравни ги грижливо.

Скоро със свредел се върна Калипсо, богиня велика.

С него проби той гредите една подир друга, сближи ги,

с клинове яки ги свърза и медните стеги постави.

Дъно просторно постави — такова, каквото съгражда

250 опитен мъж, запознат със строежа на кораб товарен.

Сала си тъй нашироко сглоби Одисей остроумен.

Борд след това му издигна и с яки ребра то застегна,

дъбови талпи дебели постави за палуба горе.

Мачта изправи в средата, кръстоса на нея върлина,

255 здраво кормило прибави, тъй сала си да направлява,

с пръти ракитови в края изплете ограда, вълните

тя да възпира. И трупи за тежест на дъното хвърли.

Ленена тъкан подаде Калипсо, богиня велика,

тя за платно да му служи, и той натъкми го изкусно,

260 върза въжета и върви, с които да вдига платното.

Най-сетне с лостове сала притегли в морето свещено.

Ден се изпълни четвърти, когато той всичко завърши.

В петия ден Калипсо на път Одисея отпрати,

след като тя го изкъпан облече в уханни одежди.

265 В сала му нимфата сложи един мях със вино червено,

други грамаден — с вода, що от извор начерпила беше,

хляб и богати закуски пък тури във сака от кожа.

И най-накрая повика попътния, лекия вятър.

Весел от полъха опна платна Одисей богоравен,

270 хвана умело кърмата и сала със смелост насочи.

Сън не спохождаше никак очите му бдящи, следящи

зорко Плеядите и Воловаря, що бавно захожда,

още Голямата мечка, която наричат Колата —

тя се на място обръща и плахо Орион поглежда,

275 в пазвата на океана едничка не се потопява.

Тази заръка му даде Калипсо, велика богиня —

все като плава, звездата от лява страна да оставя.

Дни седемнадесет цели той плава по морски пътеки,

на осемнайстия зърна прибулени в лека омара

280 на феакийския край планините, прострени насреща.

Щит насред планините бе сякаш земята планинска.

Тъкмо сега Посейдон, етиопския край изоставил,

от планините Солимски съзря отдалеч Одисея —

как над вълните се носи. И гняв облада му душата.

285 Къдри лазурни разтърси страхотно и гръмко продума:

„Как? Та нима боговете са друго решение взели

за Одисея, доде с етиопците аз съм празнувал?

Ето насмалко ще стигне феакската суша, където

вече съдбата отрежда да найде предел в изпитните!

290 Но ще наситя, аз вярвам, омразника с нови неволи!“

Рече така и заваля грамадните облаци черни,

грабна тризъбеца той, разбушува морето, надигна

вихри насрещни да веят, морето ведно със земята

в облаци гъсти забули и нощ от небето се свлече.

295 Вкуп връхлетяха и Евър, и Нот, и Зефир бързовеен,

дигна могъщи талази Бореят, роден из ефира.

На Одисей премаляха за миг колената, сърцето

и на душата си храбра изрече той, тежко въздъхнал:

„Клетник, горко ми! Какво ли ще срещна тепърва из пътя?

300 Тръпна сега, че разкри ми богинята чистата правда.

Тя ми предсказа, че много беди ще претегля в морето,

докато в къщи се върна. И всичко се вече изпълва.

С облаци гъсти Кронион забулва небето безкрайно!

Той развълнува морето, от всички посоки надига

305 вихри насрещни. Сега устремената смърт ме очаква.

Тройно, четворно щастливи сте вие, данайци, които

паднахте в ширната Троя във бран за честта на Атриди!

Де да бях също загинал и своята орис изпитал

в оня ден, в който покрай бездиханния труп на Пелида

310 сипеха копия медни по мене безчетни троянци!

Щях да съм с почест погребан и славен от всички ахейци.

Но ми отреди съдбата безславна смърт днеска да срещна.“

Още несвършил речта, исполинска вълна ненадейно

с трясък разби се над него и сала обърна в морето.

315 Той надалече от сала изхвръкна, надвита ръката

пусна кормилото. Точно в средата му мачтата скърши

буря от вихри противни, едни срещу друг връхлетели,

и надалеч в морето платното с върлината падна.

А Одисей във водата потъна и нямаше сили

320 бързо оттам да изплува, притискан от водни стихии

(бреме му дрехите бяха — прощалният дар на Калипсо).

Вдигна се късно едва, из устата избълва водата

солна, горчива, която шуртеше из гъстите къдри.

Но и така не забрави той сала, макар и отпаднал,

325 а устремен по вълните, успя да се хване за него,

стъпи отново отгоре и близката гибел избягна.

Сала грамадна вълна пък понесе тук-там по морето.

Както наесен подгонва Борей сред полето бодливи

бурени сухи, които се сплитат на снопове гъсти,

330 бурите тъй го подеха насам и натам по вълните.

Ту ненадейно го Нот на Борей за гонитба подхвърли,

ту пък го Евър отстъпи, Зефир да си с него играе.

Как го съзря Левкотея — Инд, дъщерята на Кадъм,

някога гиздавонога девойка със говор на смъртна,

335 после богиня, приела безсмъртието в морските бездни.

Стана й жал за героя, попаднал в неволя и мъка.

Сякаш гмурец лекокрил, из вълните нагоре излитна,

стъпи срещу Одисея на сала и тъй му изрече:

„Клети, защо се гневи срещу теб Посейдон земетръсец

340 толкова страшно, че той ти беда след беда изпровожда?

Все пак не ще те погуби, макар да го твърдо желае.

Само съвета ми слушай — а виждам не си неразумен:

Дрехите бързо свали, остави на стихиите сала,

те да го мятат, а ти се хвърли във вълните и плувай

345 към бреговете феакски, където те чака избава.

Дръж, опаши на гърдите си моето було нетленно.

С него недей се страхува от никаква болка и гибел.

Само щом твърдата почва накрая достигнеш с ръцете,

бързо снеми и хвърли го назад в притъмнялата бездна

350 по-надалеч от брега, но извръщай очите от него.“

Рече така и подаде богинята своето було,

после веднага се спусна обратно в морето бурливо —

сякаш бе водна кокошка, и черна вълна я погълна.

А Одисей, богоравен страдалец, размисли тогава,

355 тежко въздъхна и рече така на душата си храбра:

„Тръпна ужасно — горко ми! — че пак хитрина ми изприда

някой безсмъртен, щом иска сега да си сала оставя.

Не! Не желая да слушам — току-що съгледах земята —

още далечна, където съдбата ми готви избава.

360 Ето какво ще направя, и то ми се струва разумно.

Докато здравите скоби на сала пристягат гредите,

тук ще остана, бедите с търпение аз ще претегля.

Щом разярена вълна пък ми сала разбие, ще плувам —

в миг тъй опасен ще мога ли по-добро нещо да сторя?“

365 Както в ума и душата премисляше още героят,

бог Посейдон земетръсец издигна вълна исполинска,

гибелно гребен превила, и силно я метна въз сала.

Както бурливият вятър връхлита връх сухата слама

и във вихрушка извита насам и натам я пилее,

370 тъй и вълната помете гредите. Самичък героят

яко възседна една — като конник на кон състезател.

Дрехата после отмахна — прощалният дар от Калипсо,

храбрата гръд незабавно с вълшебното було загърна,

скочи стремглаво в морето солено, разпери ръце и

375 бързо се спусна да плува. Но бог Посейдон земетръсец,

щом го съгледа, разтърси глава и се люто закани:

„Скитай се по-натам ти по морето в неволя, додето

стигнеш накрая до хора, които Кронион откърмя!

Вярвам не ще се оплакваш, че малко си страдал от мене.“

380 Тъй като рече, той шибна коне гъстогриви и скоро

в Еги се върна, където е вдигнат чертогът му чутен.

Друго намисли тогава на Зевс дъщерята Атина:

Пътя на другите ветри богинята бързо препречи

и заповяда на всички стихии да спрат и да стихнат.

385 Само Борея надигна, вълните сама уталожи,

да се спаси Одисей благородният, смърт да избегне

и да достигне брега на феаките веслолюбиви.

Цели два дни и две нощи го мятаха диви вълните

и пред очите му често заставаше близката гибел.

390 Третия ден щом от здрача Зора златокъдра изведе,

вятърът спря и затихна. Безветрено тихо морето

пред Одисей просветля и насреща съгледа той остров —

зорко надзърна далеч, от вълна исполинска повдигнат.

Както децата ликуват, когато се вдига баща им

395 от изтощителна болест, понасял страдания тежки

и не от скоро линеял, потискан от демон противен,

но боговете за радост на всички съвземат болника —

тъй Одисей засия от вида на брега и гората

и все по-бързо заплува да стъпи на сигурна почва.

400 След като стигна, отгдето се чува екът на гласа чу,

той долови на вълните кипежа в крайбрежния подмол —

ето вълна исполинска ревеше над стръмния бряг и

с грохот разбивани, всичко заливаше с пяна солена.

Нямаше там нито залив, ни плитковина, нито пристан,

405 вдаден бе стръмният със скали непристъпни и остри.

На Одисей прималяха за миг колената, сърцето

и от душата си храбра изтръгна той тежка въздишка:

„Ето — горко ми! — Кронион ми сочи нечакано суша

и превъзмогвам аз, вече кръстосал, страхотната бездна,

410 но от морето пенливо изход не се забелязва —

рифове остри отвред, а по края възвират вълните

шумно. Навсякъде гладки стени се възпират високи.

Чак до брега е дълбоко. Не мога на твърдото дъно

с двата си крака да стъпя, така да избягна бедата.

415 Ако реша да избягна, могъща вълна ще ме грабне,

върху скала ще ме хвърли и напънът мой ще е празен.

Ако заплувам по края за някакъв сигурен изход —

бряг полегат оросяван да търся и заливче тихо,

страшната буря — боя се — в мига ще ме грабне отново

420 и ще ме тласне ридаещ по бранове рибообилни.

Вражески демон за мое нещастие из дълбините

страшен звяр ще изпроводи от стадото на Амфитрита.

Зная аз как се гневи срещу мен земетръсецът славен.“

Както в ума и душата героят премисляше още,

425 бърза вълна го запрати за миг към скалистата суша.

Кожата би си раздрал и премазал би своите кости,

но ведроока богиня Атина го с време поучи —

скочи и с двете ръце за скалата успя да се хване,

в нея се вкопчи задъхан, доде се оттегли вълната,

430 и я за малко избягна, но тя отразена обратно,

неудържимо го сграби и метна далече в морето.

Както когато изтръгнеш полип от легло разклонено,

по пипалцата остават полепнали зрънца от камък,

тъй на скалата остана от мишците, вкопчени здраво

435 кожа одрана. Вълна исполинска покри Одисея.

Мимо съдбата героят загинал би тука нещастно,

но ведрооката дева решителност вля му в душата.

Той от вълна, връхлетяла да шибне скалата, изскочи,

плувна покрай дължината с обърнат към сушата поглед,

440 бряг полегат оросяван да търси и заливче тихо,

и ненадейно плувецът видя на река светлоструйна

устие — най-сгодно място за слизане там според него,

Равно и без камънак, срещу вятър добре защитено.

Речния бог той позна и молба съкровена прошепна:

445 „Чуй ме владетелю, който да си, от сърце аз те моля!

Из дълбините беглец съм от лютия бяс Посейдонов.

За боговете безсмъртни дори е свещен чужденецът,

който, в страдания скитал, пристъпя молител, тъй както

аз пред водите ти днес се явявам и пред коленете.

450 Милост, владетелю! Горд съм, че ида под твоя закрила!“

Рече така. Божеството забави вълната в потока.

Повърхността пред плувеца изглади и тъй го избави

в речното устие. Там колене и ръце отмаляха

у Одисея. Вълните го бяха съвсем изтощили.

455 Беше подпухнал навред. От уста и от ноздри струеше

морска вода. Най-накрая останал без глас, бездиханен

просна се изнемощял на земята от крайна умора.

След като той се съвзе и духът му се върна в сърцето,

сне от снагата си той на богинята ясното було

460 и го отпусна в реката, която се влива в морето.

Мощна вълна го отнесе назад и с ръцете си мили

взе го богинята Ино, а пък той из реката излезе,

легна под тръстиков храст, плодородната почва целуна

и на душата си храбра изрече с дълбока въздишка:

465 „Клетник, горко ми! Какво ли ще срещна тепърва по пътя?

Тук пребудувам ли аз в неспокойната нощ край реката

заедно вредният скреж и росата свежителна лесно

ще ме погубят издъхнал душата и сетните сили —

ледно течение вей от реката пред ранния изгрев.

470 А изкача ли се горе на хълма в туй горско усое,

легна ли в гъстите храсти и там се отпусна за отдих

в нощния хлад и умора, оборен от сладката дрямка,

на зверовете за храна и за плячка — боя се — ще стана.“

Тъй разсъждаваше той и накрая намери за умно:

475 Бързо пое към гората, която откри до потока,

расла открито на хълмче. Растяха там двойка маслини,

стволове сплели — една благородна и друга дивачка.

Нивга през тях не фучеше гневът влагодъхащ на ветри,

нито със знойни лъчи се промъкваше яркото слънце,

480 нито проливният дъжд се процеждаше — толкова гъсто

бяха се клоните вплели. Под тях пропълзя Одисей и

с драги ръце си разрови веднага широка постеля.

Тъй бе покрита земята с грамада нападала шума,

че да намерят под нея защита и двама, и трима

485 даже от зимната буря, когато най-люто беснее.

С радост шумака съзря Одисей, богоравният страдник.

Той се изпъна посред и съвсем се зарови в листата.

Както селякът зарива главнята под черната пепел

вън на полето, где няма съседи, край своята нива,

490 за да запази жарта, да не пали от другаде огън,

тъй Одисей се зарови дълбоко в листата. Атина

сън му разля над очите, да може и бърже, и лесно,

клепки склопил, да отмахне умората непоносима.

Тъй си почиваше сам Одисей, богоравният страдник,

в сън и умора потънал. По същото време Атина

слезе направо в страната, в града на мъжете феаки.

В древност живяха те в хиперийските ширни предели

в досег с циклопите дръзки — мъже великани, които

5 бяха по-силни от тях и враждуваха с тях непрестанно.

Ала накрая Навзитой, боговидният вожд, ги посели

в Схерия — много далече от трудолюбивите хора.

Той със стени им опаса града, домове им иззида,

дигна светилища още, делба на полята извърши,

10 но от съдбата сразен, се пресели в подземното царство.

Цар им е днес Алкиной, от безсмъртните мъдрост получил.

Къщата на Алкиной приближи сивооката дева

с мисъл едничка, да върне дома Одисея юначен.

В китната спалня тя влезе, където бе сладко заспала

15 щерката на Алкиноя, на гордия цар, Навзикая,

тя по снага и по образ бе сякаш богиня безсмъртна.

Спяха от двете страни на затворени блеснали двери

двойка робини, дарени с омая на млади харити.

И като полъх Атина леглото на девата стигна

20 и над глава й ниско застана и с глас заговори —

беше тя образа взела на вярната момина дружка,

нейната връст и дъщеря на Димант, мореходеца славен.

В образ такъв заговори богинята бляскавоока:

„О Навзикая, дали си нехайна от майка родена?

25 Скъпи одежди дома ти непрани се валят. А иде

твоята сватба. Ще трябва да готвиш отрано за тебе

чудна премяна, а също за твоята свита венчална.

Слава и почит създават у хората чистите дрехи,

радост голяма са те и за татко и майка достойна.

30 Хайде, стани да отидем, щом сипне зората, да белим.

Искам и аз да помогна, да свършиш по-скоро ти всичко.

Знай, че безбрачна, о дружке, ти няма за дълго да бъдеш.

Ето ръката ти искат от нашия остров феакски

най-благородни женихи, че знатна и твоята кръв е.

35 Още преди да се съмне, от татко си славен поискай

мулета рано да впрегнат в колата, та вътре да сложиш

всичките пояси, красни одежди и светли покривки.

По е тъй сгодно за тебе, отколкото пеш да пътуваш —

твърде далеч от града са пенливите речни корита.“

40 Тъй ведрооката щерка на Зевса издума и литна

към Олимп, върху който безсмъртните вдигали, казват,

своя обител, где дъжд не вали, ветрове не бушуват,

никога сняг се не сипе. Лазурът се спуска над нея

вечно безоблачен, ясен и свежо сияние лее.

45 Там боговете блажени се радват от низа на дните.

Литна Атина за там, на момата съвета си дала.

Ето Зора златотронна се пукна и леко пробуди

нежната дева в леглото. Почуди се тя на съня си

и се завтече през вкъщи на милите майка и татко

50 чудния сън да обади. В покоите техни ги свари.

Бе сред робините там до огнището нейната майка,

сучеше пурпуробагри влакна, и веднага на прага

татко си срещна, че той за съвета на мъдри велможи

бе се запътил. За там го зовяха феаките знатни.

55 Близо дойде Навзикая до татко си мил и продума:

„Татенце мили, нали ще заръчаш да впрегнат колата

със колелата високи и бързи, че нося одежди

днес за пране към реката, че те ми стоят неопрани?

А и на тебе самия прилича да бъде облечен

60 в чисти одежди, кога се съветваш в съвет на феаки.

Още и пет сина имаш отгледани в твоята къща —

женени двама и трима небрачни в разцветни години.

Дрехи опрани те искат, кога на хорото се хващат.

Мене пък само се пада за всички дома да се грижа.“

65 Тъй му изрече. За сватба мечтана от свян пред баща си

тя не издума, но той се досети за всичко и рече:

„Дъще, не ще ти откажа ни мулета, нито пък друго.

Можеш да тръгнеш. Ще кажа слугите да впрегнат колата

бърза, висока, на нея и кош за товара ще сложат.“

70 Ето извика слугите и те му заръката чуха.

Вънка стъкмиха колата за мулета бързоколесна,

впрегнаха мулета яки в ярема, доведени скоро.

А Навзикая извади из раклите светли одежди

и ги самата прикладе в колата, излъскана гладко.

75 Майка й кошница пълна със всякакви гозби донесе,

но не забрави закуски, наля и от старото вино

в козия мях (Навзикая тогава качи се в колата),

още елей благовонен й в златен съд сипа Арета,

заедно с милите дружки след къпане да се помаже.

80 Взе Навзикая в ръцете камшика с юздите от пурпур,

яките мулета шибна. Те припнаха с тропот чевръсто,

без да се спират, понесли одеждите и на Навзикая.

Пеши колата прекрасна последваха верни робини.

Най-сетне стигнаха те до бряг на река бистролейна,

85 вирове пълни разляла; несекващи никога струи

бликаха из дълбините и миеха всичко нечисто.

Там от ярема момите разпрегнаха бързо ослите

и край реката пенлива ги пуснаха волно да хрупат

сладкия троскот, сами пък с ръце от колата свалиха

90 дреха по дреха, навътре ги в тъмни води потопиха

и ги нагазиха всички в надвара за сръчност моминска.

Дрехите те си изпраха, избелиха всичко грижливо,

редом тогава простряха въз топлия бряг на морето,

гдето вълните са чисто изплакнали камъни ситни.

95 Там се изкъпаха после, натриха се гъсто с елея

и по брега на реката насядоха те на закуска,

докато влажните дрехи изсъхнат на яркото слънце.

Щом се наситиха дружно робините и Навзикая,

снеха була от главите, игра да подемат на топка.

100 Танец подхвана сама Навзикая, мома белоръка.

Как горите обхода с колчан и стрели Артемида —

по необятен Тайгет или по еримантските урви

и се увлича по лов на глигани и бързи елени;

с нея прекрасните щерки на егидоносеца Зевса —

105 полските нимфи, лудеят; в сърцето Лето им се радва —

нимфите нейната щерка с глава и лице надвишава,

лесно сред тях се познава, макар че са прелестни всички.

Тъй Навзикая блестеше по хубост над своите дружки.

Мислеше вече да тръгва обратно за къщи момата,

110 мулета яки да впрегне и светли одежди да сдипли.

Друго измисли сега сивооката мъдра Атина:

как Одисей да събуди, та види ли милата дева,

тя да му пътя покаже към столния град феакийски.

Ето замери със топка девойката своя робиня,

115 топката мина край нея и падна в реката дълбока.

Те изпищяха. Пробуди викът Одисея божествен.

Той се надигна и почна в душа и сърце да размисля:

„Горко на мен! Сред какви ли съм смъртни попаднал?

Варвари диви ли тук обитават, на правдата чужди,

120 или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?

Глъч на девойки достигна слуха ми. Навярно със нимфи,

те обитават тъдява планинските върхове стръмни,

извори речни потайни и дъхави цветни ливади?

Или съм стигнал накрая до хора, дарени със слово?

125 Хайде самичък да ида и лично аз да разузная.“

С тези слова изпълзя Одисей богоравен из храста,

скърши със яките длани веднага от кичести клони

вейката листната и с нея покри голотата си мъжка.

В своята сила уверен, лъвът, в планината израсъл,

130 крачи така през фъртуни и дъжд, а очите му святкат,

стръвно връхлита стада от овци и от бици, а също

бързи елени в гората застига. От бесен глад гонен,

даже и в селски обори се втурва да грабне добиче.

Крачеше тъй Одисей към девойките гиздавокоси,

135 както бе гол. Че към тях го насочваше тежка неволя.

Страшен бе той за момите, овалян в солената тиня.

Те от уплаха се в миг разпиляха и скриха зад хълма.

На Алкиной дъщерята остана. На нея Атина

смелост в гърдите внуши и пропъди страха от сърцето

140 Спря се в очакване тя. Одисей се размисли тогава

как да постъпи — дали коленете й той да обгъне,

или пък тъй отдалеч със слова приветливи да иска

тя да му дрехи даде и да каже градът накъде е.

Тъй разсъждаваше той и накрая намери за умно:

145 както си бе, отдалеч да я моли със ласкави думи

(гняв би събудил у нея, досегне ли й коленете).

И той започна веднага с думи гальовни и хитри:

„Теб умолявам, царице. Човек ли си ти, божество ли?

Ако си от боговете, които владеят небето,

150 то с Артемида едничка, блестящата щерка на Зевса,

аз те сравнявам по стройна снага, и по ръст, и по изглед.

Но ако ти си девойка от земните, смъртните хора,

триж са щастливи баща ти и майка ти достопочтена,

триж са и твоите братя щастливи. Каква ли наслада

155 вечно сърцата им пълни, когато със твоята хубост

весела встъпяш в хорото, такава цъфтяща издънка?

Ала от всички най-пълно блажен е в сърцето женихът,

който дома ще те води, дарена с венчалната зестра.

Никога мъж, ни жена като теб не са виждали още

160 мойте очи по света. Изумен те сега съзерцавам.

Някога в Делос, където е дигнат олтар Аполонов,

стройно израснала палма, на тебе прилична, съгледах.

(В храма бях влязъл, последван от многото спътници мои,

тръгнал по пътя, по който ме чакаха тежки неволи.)

165 Също пред нея застанах и дълго я гледах омаян —

Още фиданка тъй стройна не бе из земята израсла.

Тъй и на теб се любувам, девойко, и слисан не дръзвам

да ти допра коленете. Но страшна беда ме преследва.

Вчера, на двайстия ден, се спасих от вълни притъмнели —

170 толкова дълго бях носен от бури и морски талази.

Бягах от остров Огигия и ме хвърли тук демон,

нови беди да изстрадам. И толкова скоро не чакам

техния край, че ми още неволи кроят боговете.

Милост, яви ми царице! Изпитал нещастия много,

175 първо към тебе пристъпям. От хората, дето живеят

в тази страна и града, не познавам аз никого тука.

Пътя, що води в града, покажи ми и дай да наметна

някоя ленена тъкан, с която си дрехи увила.

Нека безсмъртни изпълнят каквото сърце ти желае —

180 дом и съпруг, да ви ощастливят със съгласие пълно.

Нищо по-хубаво, нищо по-драго от туй на земята —

свързани с обич сърдечна, мъжът и жената да гледат

своята къща — за завист и мъка на всеки противник

и за утеха на близки. Най-много за собствена радост.“

185 А Навзикая отвърна, девойката лилиеръка:

„Странниче, знатен е, виждам, родът ти, и сам не си глупав.

Зевс от Олимп разпределя едничък на смъртните хора —

знатни и неблагородни, съдбата по своята воля.

Що е на тебе орисал, понасяй смирен търпеливо.

190 Но като вече си стигнал града ни, полята широки,

нито одежди на теб ще откажем, ни друга потреба,

както на странник прилича, потърсил в бедата си помощ.

Как се нарича народът, какъв е градът, ще ти кажа.

Ние, феаки, владеем града и полята край него.

195 Аз пък самата съм щерка на славния цар Алкиноя.

Сила и мощност феакска облягат се твърдо на него.“

Тъй му изрече и викна на гиздавокоси робини:

„Стойте, девойки! Защо се разбягахте пред чужденеца?

Мисъл нима ви дохожда, че той е човек злонамерен?

200 Няма сред живите смъртен и няма тепърва да има,

който да слезе в земята феакска с коварни кроежи

зло да извърши, че твърде са склонни към нас боговете.

Ние живеем далеч сред стихийната шир на морето,

в крайни предели, и рядко ни смъртните тук посещават.

205 Не! Злополучен бездомник и скитник пред нас се намира.

Нека за него се бързо погрижим. От Зевса са всички

гости, бедняци. Пред него и малкият дар е угоден.

Но донесете, робини, на странника гозба и вино

и го в реката измийте на някое заветно място.“

210 Рече тъй. Дружките спряха, подканяше другите всяка

и към реката на завет поведоха те Одисея —

както им вече заръча на смелия цар дъщерята.

Мантия с тънък хитон те поставиха близо до него,

после донесоха златен лекит със елей благовонен

215 и го подканиха те да нагази реката прохладна.

А Одисей, богоравният мъж, на момите извика:

„Стойте далече, девойки, да махна без ваша намеса

морската тиня от рамо и сам да помажа елея.

Вече отдавна жадува снагата ми свежест такава.

220 Никога няма пред вас да се къпя, че аз се свенувам

гол да стоя пред очите на гиздавокоси девойки.“

Рече тъй. Тръгнаха те да обадят на царската дева.

А Одисей боговиден започна да плакне в реката

всичката тиня, покрила гърба с рамената широки,

225 чистеше и от главата кората от морската пяна.

Щом се изкъпа, намаза си светлото тяло с елея,

сетне одеждите сложи — дара на царкинята млада.

А дъщерята на Зевса Палада тогава направи

по-строен, по-снажен той да изглежда, изля му над лоба

230 пурпурни гъсти къдрици — същински зюмбюлени китки.

Както в сияйна позлата облича среброто си майстор,

който научен от Хефест, ковашкия бог, Палада,

трудно изкуство владее омайни творби да създава,

с блясък му тъй рамената Атина заля и главата.

235 Той до брега на морето пристъпи и седна самичък,

грейнал от хубост и прелест. В захлас го загледа момата.

И се обърна тогава към гиздавокосите деви:

„Чуйте какво ще ви кажа сега белоръки девойки.

Не против волята, мисля, на всички безсмъртни в Олимпа

240 този мъж иде в града на феаките богоподобни.

Първом и мене се стори невзрачен и неблагороден.

Виждам сега, че прилича на бог от небесни простори.

Ах, и на мен тъй прекрасен и строен жених да се падне!

Тук да остане и още със радост при нас да живее!

245 Но донесете, робини, на странника гозба и вино!“

Тъй им царкинята рече. Послушали нейната воля,

сложиха пред чужденеца те бързо напитки и гозби.

Лакомо яде и пи Одисей, богоравният страдник —

много отдавна не беше поставял в устата си залък.

255 Друго намисли сега Навзикая, мома белоръка:

чистите дрехи тя сдипли и сложи в колата прекрасна,

яките мулета впрегна в ярема, сама покачи се

и Одисея прикани, изричайки следните думи:

„Страннико, ставай да идем в града. Да те водя желая

255 право в палата, където премъдър баща ми живее.

Всичките лични феаки, повярвай ми там ще завариш.

Само съвета ми слушай (изглежда, не си неразумен).

Виж, докъдето се вие край ниви и посеви пътят,

вкупом с робините следвай колата ми мулешка бързо,

260 с пъргави стъпки. Из пътя аз твоя водачка ще бъда.

Но наближим ли града, що опасват високо стените,

пристани сгодни дълбоки от двете страни ще съгледаш.

Тесен е входът. Стеснили са пътя от дясно и ляво

витите кораби, всеки почива на своя стоянка.

265 После се стига стъгдата край дивния храм Аполонов,

около него в земята вградени са скални отломки,

гдето приготвят потреби за нашите кораби черни —

здрави платна и въжета, и дялат грижливо веслата.

Ние, феаките, никак за лък и стрели се не грижим,

270 а за весла и за мачти, за кораби с бордове равни.

Весело с тях по морето пенливо кръстосваме волно.

Искам аз там да избягна обидни брътвежи, насмешки.

Всякакви дръзки младежи се срещат у нас сред народа.

Смел присмехулко ще каже, когато ни заедно срещне:

275 «Гледай ти! Гост Навзикая довежда — и хубав, и снажен!

Где го момата намери? Навярно съпруг ще го прави.

Води, изглежда, дома си крушенец от морска стихия

из далечни страни. Не живеят наблизо съседи.

Или пък бог от небето, приканен от жарка молитва,

280 слязъл е днес, за съпруг да остане навеки?

По-добре щеше да стори самата да иде в чужбина,

там да намери жених. Недостойни се струват за нея

многото знатни феаки, които й искат ръката.»

Ето така ще злословят. От срам ще потъна в земята.

285 Бих и сама укорила аз някоя друга девойка,

щом тя противно на воля на скъпите майка и татко,

без да е в брак съчетана, започне с мъже да общува!

Страннико, бързо съвета ми чуй, че да може веднага

моят баща да те прати в земята си родна да идеш:

290 пътем ще стигнеш до лес от тополи, свещен на Палада,

извор наблизо разлива потоци от тучна ливада —

там е на татко имотът със цъфнала китно градина.

Толкова близо е той до града, че да викнеш, се чува.

Вътре в дъбравата спри и почакай за малко, додето

295 ние се върнем в града и достигнем палата на татко.

Но прецениш ли, че вече сме стигнали ние палата,

бързо стигни към феакския град и на портите питай

где е палатът на татко — на славния цар Алкиноя.

300 Ти ще го лесно откриеш, че пътя за там ще ти каже

всяко невръстно дете. У феаките няма да срещнеш

жилище друго подобно — красив е домът на героя,

цар Алкиноя. Щом минеш през двора, опасан с постройки,

залата ти прекоси, за да стигнеш до моята майка.

Седнала пред светлината на огън, в огнището лумнал,

305 близо до стройна колона, тя чудна къдели изприда,

багрени в морския пурпур. Зад нея работят робини.

Близо до огъня тронът на татко е сложен. На него

той си почива подобно на бог и подкрепя се с вино.

Ти покрай него мини, за молба прегърни коленете

310 тамо на моята майка, деня на завръщане в къщи

радостен скоро ще видиш, макар че живееш далече.

Ако ли моята майка молбата ти склонно посрещне,

ти се надявай тогава да видиш възлюбена, близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина.“

315 Рече така Навзикая и шибна с камшика си лъскав

своите мулета. Бързо отминаха те бреговете

и запрепускаха в тръс или бавеха своите стъпки.

А Навзикая юздите опъваше, бича пестеше,

че Одисей и момите по нея да следват без мъка.

320 Щом като слънцето зайде, свещения лес на Атина

заедно стигнаха те. Одисей богоравният спря се.

Спря той и почна да моли на Зевса велик дъщерята:

„Чуй, несломима ти щерке на егидоносеца Зевса!

Днес поне чуй ми молбата, от тебе нечута, когато

325 мен земетръсецът славен преследваше с бури в морето.

Нека намеря аз милост и жалост у тези феаки.“

Тъй се помоли героят и чу го Палада Атина,

но не яви се пред него. От властния брат на баща си

тя се боеше, защото преследваше той неотстъпно

330 с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Още докле Одисей, благоросният страдник, мълвеше,

яката мулешка двойка отведе в града Навзикая.

Щом тя достигна палата чутовен на своя родител,

спря на предверния друм. Обградиха я нейните братя,

5 на боговете подобни. Разпрегнаха те от ярема

потните мулета, после отнесоха вътре прането.

Тя пък във своята спалня отиде. Разпали й огън

старата апиротянка, робинята Евримедуза.

Витите кораби нея доведоха тук от Апира,

10 почетен дар отредена бе за Алкиноя, за царя,

който бе тачен от всички феаки с божествена почит.

Беше възпитала тя у дома белоръката дева.

Огъня тя й разпали и вкусна вечеря поднесе.

Тъкмо тогава пое Одисей за града. А Палада,

15 в грижа за своя любимец, обля го с мъгла непрогледна,

някой надменен феак да не го забележи по пътя

и да не го наскърби с любопитен въпрос откъде е.

Щом той прекрачи през прага на дивния град феакийски,

там го посрещна Атина, богинята бляскавоока,

20 образ приела на млада девойка със стомна в ръцете.

Щом като тя приближи, Одисей богоравният рече:

„Можеш ли, чадо, ми каза къде се издига палатът

на Алкиноя — мъжа, който царства тук над народа?

Гледай, изстрадал съм много, прокуденик аз на съдбата

25 ида при вас отдалеч и от хората, дето живеят

в тази страна и града, не познавам аз никого тука.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„Татко, сега ще ти кажа палата, за който ме питаш —

близо до него живее и моят безукорен татко.

30 Ти продължи мълчаливо — по пътя пък аз ще те водя.

Ни минувачи поглеждай, ни с някого в разговор влизай.

Никак не са благосклонни тук хората към пришълците.

Гости от чужда страна у дома не посрещат сърдечно.

Само на кораби бързи облегнати, вечно кръстосват

35 морската бездна — това земетръсният бог ги научи

(техните кораби бързи летят като птици и мисли).“

Рече Палада Атина така и поведе пред него

пъргаво. Той пък закрачи след нея с божествени стъпки.

Пътем от целия град от феаките веслолюбиви

40 никой не ги забеляза. Това не допусна Атина,

гиздавокосата мощна богиня, която току-що

беше разляла над своя любимец свещения облак.

Гледаше той възхитено пристанища, кораби равни

и на самите герои стъгдите, високите яки

45 градски стени, затвърдени със зъбери — истинско чудо.

След като стигнаха двама палата чутовен на царя,

първо продума Атина, богинята бляскавоока:

„Страннико татко, това е палатът, за който ме питаш.

Вътре ще свариш без друго на Зевс синовете — царете

50 пир там пируват. Влезни и не влагай боязън в сърцето.

Щом един мъж е сърцат и уверен, във всякакъв почин

той преуспява, дори от далечна чужбина да иде.

Най-напред ти приближи господарката, в залата влязъл.

Тя се нарича Арета, сама произхожда от тези

55 майка и татко, които родиха и цар Алкиноя.

Пръв е в рода Навзитой. Посейдон земетръсец роди го

от Перибея, която засенчва жените по хубост,

най-млада от дъщерите на Евримедонта безстрашен,

който в отдавнашно време владял над гигантите дръзки,

60 но светотатното племе погубил и с него загинал.

Щерка му бог Посейдон овладя и от тяхната близост

бял свят видя Навзитой, благородният цар феакийски.

А Навзитой си роди синове Алкиной и Рексенор,

но среброръкият бог със стрелата Роксенор прониза.

65 Мъжко чедо недобил, той след брака остави сиротна

щерка Арета, която си взе Алкиной за съпруга.

Нея той тачеше, както не беше почитана друга

в цял свят, където жени управляват домашни стопанства.

Тъй бе почитана тя от сърце и се още почита

70 и у дома от чадата й мили, от сам Алкиноя

и от мъжете феаки — за тях е същинска богиня,

с радост я вред поздравяват, кога по стъгдите се весне.

Но очевидно не е тя лишена от ум благороден,

нейната ласкава дума и мъжките разпри заглажда.

75 Страннико, ако Арета молбата ти склонно посрещне,

ти се надявай тогава да видиш възлюбени, близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина.“

Тъй сивоока богиня Атина изрече и литна

към неспокойната шир на морето от Схерия тучна.

80 До Маратон долетяла, до широкодрумна Атина,

в яко строения дом Ерехтеев богинята влезе.

А Одисей към палата на цар Алкиной се запъти.

Спря той пред медния праг развълнуван дълбоко в сърцето.

Слънцето както излъчва и месецът блясък, така и

85 на Алкиноя безстрашен домът величаво блестеше.

Медни стени се редяха насам и натам из палата

горе до крайния кът увенчани с корниз в тъмносиньо.

Входа за плътната сграда препречваха двери от злато,

а върху медния праг се издигаха сребърни талпи.

90 Сребърна стряхата беше, резето излято от злато.

Златни и сребърни псета по две от страните стояха —

беше ги сръчният Хефест изваял с художествен усет,

стражи да бъдат в палата на смелия цар Алкиноя.

Те не старееха, бяха безсмъртни за вечни години.

95 Вътре, в стената опрени, опасваха вдясно и ляво

в ред непрекъснат кресла, на които разстлани лежаха

тънки платна, от ръце на жени изтъкани изящно.

Там постоянно седяха прочути велможи феаки

да се гощават и пият в обилие имаха всичко.

100 Ваяни в злато момци върху здрави поставки стояха

околовръст и държаха в ръцете си пламнали факли,

в пиршества да озаряват палата през тъмните нощи.

До петдесет ратайкини живееха още в палата —

трият едните златисти зърна върху мелничен камък,

105 други въртят вретена или седнали ткаят с разбоя

редом — тъй както листата на стройна шумлива топола,

а от изящната тъкан прокапва елеят избистрен.

Както мъжете феаки пред всички блестят по изкуство

с кораби бързи да порят в морето, така и жените

110 сръчност показват на стана. Самата Атина ги учи

чудни платна да създават и дава им светъл разсъдък.

Близо до портата вън зеленее край двора градина

четири уврата. Вредом наоколо зид се извива.

Тука издигат стъбла към небето високи дървета —

115 Нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен,

сладки смокини и още маслини, разлистени чудно.

Никога техният плод не пропада, не се покварява

цяла година — и лете, и зиме. Лъхът на зефира

вечно зарежда едни и налива на зреене други.

120 Круша след круша расте, след ябълка ябълка зрее,

грозд подир грозд пожълтява, смокинята сменя смокиня.

По-натам за Алкиной се листят многоплодни лозите.

Гроздове жълти — едни на открита и равна площадка

съхнат огрени на слънце, а други прибира лозарят.

125 В делвите мачкат една част, а друга е там за ластари

още разпукнала в цвят, кехлибарено трета се багри.

Там, гдето свършват лозите, започват лехи, засадени

със зеленило различно, което не вехне година.

Извори бликат тук два. Лъкатуши един по лехите

130 всякъде. Друг светлоструен изтича под прага на двора

към възвисения дом и феаките черпят от него.

Тъй вековечните щедро дариха дома Алкиноев.

Тука се спря изумен Одисей, богоравният странник,

и щом насити по воля очи и душа със наслада,

135 смело прекрачи през прага за вътрешността на палата.

Там той завари събрани стареи, велможи феаки,

Както възливаха вино за зоркия Аргов сразител —

винаги беше последен зован той пред нощния отдих.

Залата тук прекоси Одисей, богоравният страдник,

140 стулен в мъглата, която Атина разсипа над него,

и пред Арета и цар Алкиноя пристъпи направо.

Той за молба коленете на майка Арета прегърна

и отведнъж се разля от снагата му гъстия облак.

В залата дъх притаиха, когато съзряха героя,

145 всички захласнати в него. А той на Арета продума:

„Чуй ме, Арето, ти, дъще на златния славен Рексенор,

пред коленете ти падам, огънат от мъки, пред царя

и пред трапезните гости. Дано им дарят боговете

щастие пълно в живота, на мили деца да оставят

150 своя имот и дела, от народа придаден за почит.

Моля ви, помощ ми дайте, в родината аз да се върна

скоро, че страдам отдавна разлъчен от своите близки.“

Рече така, към огнището той приближи и приседна

там в пепелта. Занемяха наоколо всички за дълго.

155 Но проговори накрай Ехеней, благородният старец —

всички стареи феаки надрастваше той по години,

помнеше минали случки и с хубави речи блестеше.

С помисли мъдри изпълнен, той почна така да говори:

„Никак не е, Алкиное, прилично, не е обичайно

160 гост да седи в пепелта до огнището долу пред тебе.

Тези мъже се въздържат, че чакат от тебе повеля.

Странника ти повдигни, покани го на стол среброгвозден

редом до нас да приседне, а сам повели глашатаи

виното в кратер да смесят, и също за Зевс гръмовержец

165 тук да възлеем, че той е опора на госта молител.

А икономката нека на странника сложи вечеря.“

Рече така и събуди свещената мощ в Алкиноя.

Той улови за ръка находчивия смел Одисея,

вдигна го от пепелта и на трон украсен го покани

170 редом до себе си, гдето седеше току Лаодамант,

храбрият негов потомък, когото обичаше нежно.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

После поля им самата и гладка трапеза подаде.

175 Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Лакомо яде и пи Одисей, богоравният страдник.

На глашатая тогава мощта Алкиноева рече:

„В кратера вино смеси, Понтоное, и чаши на всички

180 гости в палата подай, за да можем на Зевс гръмовежец

тук да възлеем, че той е опора на госта молител.“

И Понтоной им размеси от меденосладкото вино,

за възлияние той го на всички в стакани разнесе.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

185 с тези слова Алкиной се обърна към своите гости:

„Слушайте, велможи на всички феаки,

та да изкажа какво повелява сърцето в гръдта ми.

Свърши се пирът. Сега се отдайте на сън в домовете.

Утре на ранина нека поканим старейшини още,

190 да нагостим чужденеца в палата и на боговете

да принесем хекатомба. След туй за молбата на госта

ние ще мислим — без лишни тревоги и трудности как той

с наш съпровод и защита да иде в родината своя

радостен скоро, макар че живее далече в чужбина,

195 как да не го сполети посред пътя злина или тягост,

още преди да е стигнал земята си родна. Да срещне

там ориста на съдбата и неумолимите мойри,

както са нишките прели, когато го раждала майка.

Ако ли някой безсмъртен е слязъл при нас от небето,

200 явно тогава кроят на ума си небесните нещо.

Иначе в истински вид се явяват пред нас боговете

винаги, в тяхна чест щом устроим хекатомби чутовни —

седнали редом до нас, те пируват на пищни трапези.

Даже когато на пътя самотен феак ги пресреща,

205 те се не крият от него, защото сме сродници техни,

както циклопите правят и бясното племе гиганти.“

А Одисей, многоумният мъж, отговори и рече:

„Друго мисли, Алкиное, в ума си. Не съм аз подобен

на вековечните, дето владеят небето обширно,

210 ни по лице, ни по ръст, но съм равен на земните смъртни.

От земнородните хора, които познавате вие,

няма кой с мен да се мери по горчивини изживени.

Мога пред вас да разкажа и още по тежки неволи,

колкото аз съм изстрадал по волята на боговете.

215 Но позволете да хапна, макар и с душа натъжена.

Няма по-кучешко нещо в света от стомаха ни глождещ.

Щем не щем, той постоянно за своето право напомня

въпреки нашата тежка несрета и горест в душата.

Ето сега се измъчвам в душата си аз, а стомахът

220 силом ме кара да ям и да пия, дори да забравя

всичките мъки, едно само иска — да бъде наситен.

Но погрижете се утре, когато зората се пукне,

мене, злощастният странник, да пратите в мойта родина —

много дори да изстрадам, додето съм жив, но да видя

225 своя имот и робини, и къщата ширна висока.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

Странника, който тъй умно говори, дома да изпратят.

Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха да отпочинат към своето жилище всеки.

230 А Одисей подир пира остана в трапезната зала,

седнаха редом Арета и цар Алкиной богозрачен.

Щом отстраниха робини трапезни останки, съсъди,

първа подхвана Арета, царица лилиеръка

(но щом съгледа, позна тя веднага хитона и плаща,

235 дивните дрехи, които бе ткала дома с ратайкини),

тя се обърна към него и рече словата крилати:

„Страннико, най-напред искам самичка сега да те питам:

кой си, отгде си и кой ти е тези одежди предложил?

Ти нали каза, че идеш крушенец нещастен от буря?“

240 Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„Трудно бих могъл, царице, това да разкажа.

Струпаха много беди върху мен боговете небесни.

Но ще разкажа откровено пред теб каквото ме питаш.

Остров Огигия там надалече лежи сред вълните.

245 В него живее Калипсо, коварната щерка на Атлас,

гиздавокосата страшна богиня. В общуване с нея

ни от безсмъртните никой, ни някой от смъртните влиза.

Само нещастника мен до домашното нейно огнище

демон отведе, когато ми Зевс бързоходния кораб

250 с гръм ослепителен надве разцепи в морето пустинно.

Всичките спътници храбри, потънаха в морската бездна.

Аз пък, притиснал в прегръдка гредата на равния кораб,

девет дни бродих така. На десетия в нощ непрогледна

от боговете бях хвърлен в Огигия, гдето Калипсо,

255 гиздавокосата страшна богиня, живее. От нея

бях приютен, нагостен и обикнат. И тя ми обрече

вечен живот, да запазя невехнеща никога младост.

Но да примами сърцето в гърдите ми с лъст не успя тя.

Седем години прекарах аз там и напойвах със сълзи

260 тези нетленни одежди, които ми даде Калипсо.

След като осма година дойде в кръговрата на дните,

тя ме сама поощри да се впусна в морето. Не зная

вест ли получи от Зевс, или помисъл друга й хрумна?

Но ме изпрати на сал заскобен и снабди ме обилно

265 с хляб и със сладка напитка, нетленна одежда ми сложи.

И най-накрая призова тя попътния, лекия вятър.

Дни седемнадесет цели пътувах по морски пътеки,

на осемнайстия зърнах на вашия край планините,

плувнали в лека омара. Обхвана сърцето ми радост.

270 Клетникът аз! Предстояло тепърва да срещам неволи

тежки, които кроеше за мен Посейдон земетръсец.

Той подстрека ветровете насреща, отряза ми пътя

и развълнува безкрайно морето. В стенания тежки

можех ли аз да остана със сала над водовъртежа?

275 Морската буря го бързо разби на парчета. Неволен

с плуване аз прекосявах дълбоката бездна, додето

вихър и мощна вълна ме отвяха до вашия остров.

Но като плувах към суша, едва във въртоп не попаднах,

който на стръмния бряг върху остри скали ме хвърли.

280 Сили напрегнах, отстъпих встрани и след малко достигнах

устие — най-сгодно място за слизане там според мене —

равно и без камънак, срещу вятър добре защитено.

Проснах се изнемощял на брега. Но след време настъпи

тъмна божествена нощ. Припълзях от потока на Зевса

285 и се укрих в храсталак, под листата направих постеля.

Някакъв бог върху мене разля продължителна дрямка.

Там сред опадали листи лежах със сърце нажалено,

спал съм през цялата нощ, утринта и до жаркото пладне.

Слънцето щом се наведе, и сладкия сън ме напусна.

290 Зърнах в мига на брега на морето игра на девойки —

дружките на дъщеря ти, сред тях и самата богиня.

Аз я с молба заговорих, и тя прояви благородство.

Никак не съм аз очаквал на нейната възраст девойка

тъй да ме срещне, постъпват младежите все леконравно.

295 Даде ми вкусна храна според воля и вино искрящо,

тя ме окъпа в реката и тези одежди ми даде.

Цялата истина ето пред теб нажален аз разказах.“

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Но, чужденецо, в едно не постъпила както е редно

300 моята щерка — не те е довела с робините свои

в нашето жилище. Първо пред нея молба си изрекъл.“

А на това Одисей находчивият тъй отговори:

„Не укорявай, герое, в това чистонравната дева —

тя ме покани веднага да тръгна след нея с момите,

305 но отклоних молбата от страх и свенливост —

може да пламне сърцето ти в гняв, щом ни видиш —

лесно избухваме ние, човешкия род на земята.“

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Госте, сърцето ми мило не се разгневява

310 тъй без причина. Във всичко умереност то предпочита.

Ако родителю Зевсе, Атино и Феб Аполоне,

искаше мъж като тебе и с мисли на моите сродни

моята щерка да вземе и зет мой възлюбен да стане,

да заживее при нас! Бих ти дал и палат, и богатства,

315 ако по воля останеш. Но никой феак не ще смее

да те насила задържа. Това и на Зевс е противно.

Твоето тръгване аз определям, да знаеш, за утре.

Ще отпочиваш тогава отдаден на сладката дрямка

в кораба, който ще плава в безветрена шир, за да стигнеш

320 своята родна земя и палата — където желаеш,

ако дори се простира оттатък Евбея, която

много далече лежи според разказ на нашите хора —

водеха някога те Рамадант русокосия момък,

да посети и да види на Гея потомъка Титий.

325 Пътя натам по морето завършили бяха без отдих

в същия ден и назад се завърнаха по домовете.

Скоро ще видиш самият как бързо умеят да плуват

моите кораби, как мореходците удрят вълните.“

Рече така той и радост обзе Одисея страдален.

330 Жарка молба изрече тогава и каза словата:

„Татко наш Зевсе, дано Алкиной да изпълни каквото

сам обеща! Да получи на тази земя житородна

той неувяхваща слава, в родината аз да се върна!“

Ето такива слова си разменяха те помежду си.

335 А белоръката Арета заръча на свойте робини

под колонадата ложе да сложат, постелки изящни

пурпурни да натъкмят, да разстелят отгоре килими

и за покров на телата два вълнени плаща да турят.

С факел запален в ръце отлетяха робини вън и

340 след като ревностно те устойчивото ложе постлаха,

пред Одисей се явиха и с ласкава реч призоваха:

„Страннико, хайде почивай. Готово те чака леглото.“

Рекоха тъй, а за него почивката беше желана.

И се отдаде на сън Одисей, богоравният страдник,

345 под колонадата звънка в леглото, с резби издълбано.

А Алкиной се оттегли във вътрешността на палата,

с него легло сподели и постеля самата стопанка.

Щом се събуди Зора розопръстта, родена от здрача,

стана свещената сила на цар Алкиной от леглото.

Стана и сам Одисей зевсородния градорушител.

Тръгнаха тозчас — свещената мощ Алкиноева първа —

5 те за мегдана, настлан недалеч от феакския пристан.

Седнаха, щом те дойдоха, на гладки седалки от камък

рамо до рамо. Атина пък тръгна да броди през друми

в образа на глашатай на разумния цар Алкиноя,

с мисъл едничка — да върне дома Одисея безстрашен.

10 Где кого срещнеше пътем, отправяше тая покана:

„Хайде елате сега, феакийски стареи, велможи,

всички след мен на мегдана да видите странника, който

вчера довтаса в палата на мъдрия смел Алкиноя

хвърлен от морската буря, подобен по вид на безсмъртен.“

15 Тъй тя събуди у всеки желание и любопитство.

Скоро мегданът и всички седалки по него гъмжаха

от надошлите феаки. Захласнато гледаха всички

мъдрия син на Лаерта. На госта богиня Атина

блясък божествен разля над главата и над рамената,

20 по-строен стан му придаде и тялото по-снажно стори,

та да спечели сърцата на всички феакски мъже и

почит и страх да внуши с удържана победа в игрите,

ако решат феакийците в тях да изпитат героя.

Щом като шумна тълпата от хора изпълни мегдана,

25 с тези слова Алкиной се обърна към тях и изрече:

„Слушайте вие, стареи, велможи на всички феаки,

та да изкажа какво повелява сърцето в гръдта ми.

Гостът ни — аз го не зная — пристигна крушенец в палата,

или от Изток е той, или нейде от крайния Запад,

30 иска от нас съпровод до дома, настоятелно иска.

Нека според обичая помогнем на госта да тръгне.

Никой друг, който е минал през прага на моята къща,

дълго в тъга не е чакал да бъде молбата му чута.

Хайде да пуснем в морето божествено черен наш кораб,

35 още негазил води, и гребци петдесет и двамина

да подберем из народа — които са най-превъзходни.

Щом на местата скрепят те веслата на техните възли,

нека от кораба слязат и пиршество скоро пред пътя

в нашата къща стъкмете. Аз всички богато гощавам.

40 Тази повеля изричам на младите хора. А вие,

жезлодържащи велможи, елате в палата ми чутен,

да нагостим чужденеца достойно в трапезната зала.

Няма тук място за отказ. На пищния пир призовете

и Демодока божествен. Дарува го музата щедро

45 с песен, която за наша наслада сърцето му ражда.“

Рече така и поведе напред жеслоносците всички.

А глашатаят отиде да вика певеца божествен.

Петдесетте и двамина подбрани веслари поеха,

както повелята бе, към брега на морето безплодно.

50 След като стигнаха близо до кораба и до морето,

кораба свлякоха те най-напред във водата дълбоко,

дигнаха мачтата отгоре на черния кораб

и натъкмиха веслата на техните възли —

всичко според обичая, развиха платната блестящи.

55 Спуснаха котва на рейда гребците и тръгнаха после

към възвисения дом на разумния цар Алкиноя.

Всички аркади, дворове и вътрешни зали гъмжаха

от надошлите феаки — тъй много, и млади, и стари.

Бе наредил Алкиной да заколят овци до дванайсет,

60 осем свине белозъби и бикове два бавноходи.

Снеха им кожите бързо и пищния пир подредиха.

В същия час глашатаят доведе певеца божествен.

Музата, с обич към него и със добро го дарува —

зрака му тя затъмни, а му даде съзвучната песен.

65 Среброковано кресло Понтоной на певеца предложи,

между трапезните гости опряно на стройна колона,

и върху гвоздей провеси звънливата негова лира

там над главата, научи тогава слепецът ръцете

как да я стига. До него панерка с красива трапеза

70 сложи, наля му и вино, когато поиска, да пие.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

богът внуши на певеца чутовни дела да възпява

из повестта, чрез мълвата въздигната чак до небето —

75 за крамолата на цар Одисей със Ахила Пелеев,

как те на празничен пир пред небесните пламнаха в свада

някога с остри слова. А народният вожд Агамемнон

радост в сърцето изпита от спора на първите гърци.

Беше му той предвещан от оракул на Феб Аполона

80 още в питийския храм, щом през прага му каменен стъпи

за прорицание. Вече по воля на Зевса велики

срещу троянци и гърци настъпваше злото ужасно.

Ей за това знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

вдигна с могъщите длани широката пурпурна дреха,

85 в нея зарови глава и забули лице благородно —

в срам, че феаките гледат как сълзи под веждите лее.

Колчем певецът божествен прекъсваше своята песен,

снемаше плащ Одисей от лицето, избърсваше сълзи

и от двуухата чаша възливаше на боговете.

90 Щом пък певеца отново подемаше химни, подканян

от феакийците знатни, доволни от дивната песен,

пак той заравяше в плаща глава и ридаеше горко.

Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,

но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му —

95 близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.

Той се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи, велможи феаки!

Вече сърца насладихме от равна на всички гощавка

и от звънливата лира — другарка на пирове пищни.

100 Време е вече да станем, различни борби да започнем,

нашият гост за да може на своите близки да каже,

в родния край щом се върне, че ний превъзхождаме всички

в скокове, в устремен бяг, и в юмручния бой, и в борбата.“

Рече така Алкиной и поведе, последван от всички.

105 А върху гвозд глашатаят провеси звънливата лира,

Той улови за ръка песнопевеца и го изведе.

Двамата следваха пътя, по който феаките знатни

бяха вървели пред тях, пожелали да видят игрите.

Стигнаха те до стъгдата. По техните стъпки вървеше

110 множество шумно. От него излязоха знатни младежи —

най-напред Тоон, Навтей, Анабесиней с Акроней, а

после Понтей и Примней, подир тях и Прорей с Полинея,

и Ериней, Елатрей, Окиал, Еретмей подир него,

и Амфиал, на Полиний потомък, внукът на Тектон.

115 Дигна се и Евриал Навболид, равностоен на Арес.

Той надминаваше всички феаки по образ и снажност,

но с Лаодомант единствен не можеше сили да мери.

Станаха тримата сина на мъдрия смел Алкиноя —

равният на боговете Клитоней, Лаодомант и Халий.

120 Първо премери сили в надвара на бягане бързо.

Почваше техния бяг от предела. Оттам излетяха

всичките те наведнъж, като вдигнаха прах в равнината.

Но безупречният в бяг Клитоней бе далеч най-добрият.

Колкото мулешки впряг угарта наведнъж набраздява,

125 толкова по-рано стигна пред другите той до народа.

В тежко двуборство пък други на свой ред премериха сили,

но най-добрите борци повали Евриал на земята.

Най-личен измежду всички по скок Амфиал се показа,

а Елатрей най-изкусно от всичките диска преметна.

130 В боя надви Лаодомант, най-прекрасният син Алкиноев.

След като всички борци насладиха сърца от игрите,

тъй се обърна към тях Лаодомант, синът Алкиноев:

„Нека попитаме, скъпи, и госта дали той не иска

на състезание с нас да излезе. Слабак не изглежда.

135 Сила лъчат коленете, бедрата, нагоре ръцете,

шията жилеста, снажна гръдта му. Съвсем не му липсва

сила младежка. Съсипан е само от много неволи.

Друга злина по-ужасна в света от морето не зная.

То е способно мъжа да прекърши, дори да е най-твърд.“

140 Тъй на това Евриал отговори веднага и рече:

„Ти, Лаодамант, сега произнесе слова справедливи.

Но приближи чужденеца ти сам и това предложи му.“

След като славният син Алкиноев изслуша словата,

бързо напред се изстъпи и на Одисея продума:

145 „Страннико татко, опитай и твоята сила в игрите,

ако си в тях упражнен. Подобава и ти да ги знаеш.

Нищо така не прославя мъжете, додето са живи,

както делата, които с ръце и нозе изпълняват.

Хайде излез и опитай, разсей от душата тъгите!

150 Скоро в открито море ще излезеш, извитият кораб

вече е спуснат в морето, гребците отдавна се готвят.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„О, Лаодамант, дали ми предлагате туй за насмешка?

Аз за игри и не мисля — тежат на душата ми грижи.

155 Толкова много изстрадах и толкова много претеглих,

че на стъгдата ви седнал, копнея за връщане вкъщи

и умолявам за него аз царя и всички феаки.“

А Евриал на това му отвърна с насмешка в лицето:

„Не, чужденецо, не бива да бъдеш сравняван с мъжете

160 опитни в тези игри, що навред по света се играят.

По-скоро бих те сравнявал с водач на търговци, които

с кораби с много гребла по морето насам-натам бродят,

дебнат къде да стоварват и кораба пак да препълват

за примамлива печалба. Съвсем на атлет не приличаш.“

165 Вежди присви Одисей находчивият и му отвърна:

„Друже, не беше речта ти красива. Изглеждаш надменен.

Тъй боговете не дават на всички мъже миловидност —

всичко ведно: сладкодумство, и образ прекрасен, и мъдрост.

Ето че някой човек притежава неугледен образ,

170 но боговете засенчват с пленителна реч външността му —

всички го гледат с възторг, несмутимо говори, без спънки,

кротко, почтително; личен е той на събрание всяко;

щом през стъгдите минава, в лицето му сякаш бог виждат.

Други по външност напълно прилича на бог вековечен,

175 но от речта му оскъдна чуждее словесната сладост.

Както и ти — с хубостта си блестиш между всички и богът

повече хубост не ще сътвори, но умът ти е плитък.

Ето сега ми засегна сърцето в гърдите обични

с недружелюбни слова. Но новак за борбите не съм аз,

180 както твърдиш. Между първите бях преди време, когато

можех на моята младост, на мишците да се осланям.

Но изтощен сега съм от неволи и скърби. Изстрадах

не малко в бран с враговете си и сред вълни и стихии.

Но и така след безбройни беди, ще участвам в игрите.

185 Беше хаплива речта ти, в сърцето ми огън разпали.“

Рече така той и плаща не снел, се надигна и грабна

диск по-огромен, по-плътен и по-тежък от тези, с които

при надпревара преди са премятали много феаки.

И Одисей го размаха и с яка ръка запокити.

190 Камъкът литна със свист. Преклониха глави до земята

веслолюбивите смели феаки, моряците славни,

под полетелия камък. Надмина той всичките цели,

леко из дланите литнал. Постави отметка Атина —

образ на феакиец приела — и рече отсреща:

195 „Даже слепец, чужденецо, тук белега твой ще познае

опипом. Той не лежи покрай купа на другите знаци,

но е далече пред тях. Утеши се! Спечели победа!

Никой феак не ще може от теб по-далеко да хвърли!“

Рече така тя и радост обзе Одисея страдален,

200 че за игрите намери съчувственик свой сред народа,

и с облекчено сърце към феаките той се обърна:

„Този стигнете, младежи! Веднага и втори диск, вярвам,

също далече ще метна, а може и по-надалече.

Нека и други, когото духът и сърцето подбуждат,

205 тук срещу мен да излезе — до болка ме вий оскърбихте —

в боя юмручен, в борба и в надбягване — всичко приемам,

но с Лаодомант единствен в борба не желая да встъпвам.

Той ми е гостоприемник. Закрилника кой би нападнал?

Трябва да бъде без ум и лишен от достойнства човекът,

210 който напира да встъпи в борба с приютител любезен

в чужда страна. Ще навреди безспорно на себе си само.

Който от другите иска, да дойде. Не ще му откажа.

Всекиго ще опозная, насреща му аз ще изляза.

Никак не съм некадърен във всяка игра на мъжете.

215 Моите длани умеят и с гладкия лък да се справят.

Бърза, стрелата ми първа улучва сред вражата паплач

този, в когото се мери, дори ако много другари

има наблизо и всеки се цели по някой противник.

Само бях от Филоктет по изкуство на лък побеждаван

220 нявга пред Троя, където ахейците мерехме сили.

Но — уверявам ви в лъка превъзхождам аз всички други

измежду земните хора, които се хранят със хляба.

Само мъжете от древност не дръзвам аз да преборвам —

както с Еврит Ехалийски, така и с героя Херакъл.

225 Неведнъж бяха по лък те съперници на боговете.

Падна така и Еврит, знаменитият без да дочака

старост дълбока дома — Аполон го погуби в гнева,

дето го с подбив подкани на лък да се с него премери.

Копие по-далеч мятам, отколкото други стрелата.

230 Само на бягане аз се боя да не ме превъзходне

от феакийците някой — отслабиха водни стихии

моите сили. На сала през всичкото време аз нямах

ястие, сън и покой. Изнурено е моето тяло.“

Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички.

235 Само един Алкиной му така отговори и рече:

„Страннико, твоите думи не будят у нас недоволство.

Искаше ти да покажеш присъщото твое достойнство,

след това бе оскърбен пред народа от дързък безумец —

твоята доблест не може сега да оспорва тук смъртен,

240 който е вече привикнал разумно пред нас да говори.

Чуй ми словата сега, та да можеш след някое време

да ги разказваш на други герои, когато пируваш

в своя въздигнат палат до жена си в кръга на чадата,

да си припомняш за нас и за нашата доблест, която

245 Зевс от бащите ни още у нас непрестанно поддържа.

Ние не сме най-отлични в юмручния бой и борбата,

но затова сме чевръсти в нозете и първи в морето.

Свидни за нас преди всичко са пирове, песни и танци,

свежи одежди, горещи басейни и меки постели.

250 Но пристъпете насам, превъзходни феакски танцьори,

нашият гост подир време на своите близки да каже,

в родна земя щом се върне, че ний надминаваме всички

по мореходство и бяг, в песента и ритмичните танци.

Някой веднага да иде да вземе звънливата лира

255 на Демодока, която сега се намира в палата.“

Рече така Алкиной богозрачният. А глашатаят

тръгна към царския дом, за да вземе овалната лира.

Станаха и деветте от народа избрани съдии —

при състезание те разпореждаха винаги всичко.

260 Те изравниха стъгдата, откриха широка площадка.

Ей глашатаят дойде и донесе звънливата лира

на Демодока. Застана певецът в средата. Край него

се подредиха левенти, изкусни в ритмичните танци,

и за свещен съпровод заситниха с нозе. Одисей пък

265 с тиха почуда загледа игривите танцови стъпки.

А песнопевецът дрънна и почна пленителна песен —

за любовта на бог Арес и с челния накит Киприда,

как те се срещнаха първо в палата на Хефест потайно,

нея той щедро дари, оскверни пък на властника Хефест

270 ложе и брачна постеля. На него вестта пък предаде

Хелиос — той ги съгледа, когато лежаха в прегръдка.

След като Хефест научи вестта, причиняваща болка,

тръгна с лукави кроежи за свойто ковашко огнище,

сложи на пън наковалня огромна и неразрушими

275 тежки вериги скова да обвързват завинаги здраво.

След като тази измама скрои озлобен срещу Арес,

влезе в покоя, където бе ложето на любовта му.

С примки от всички страна омота на леглото крачката

и от тавана провеси надолу безбройните нишки,

280 предени сякаш от паяк — не бяха за никого видни,

и за блажени безсмъртни дори, — изкова ги изкусно.

След като цялата тази измама разся край леглото,

той се престори, че тръгва към яката крепост на Лемнос —

островът беше му най-скъп от всички страни на земята.

285 Арес, блестящият в злато, не дремеше в същото време.

Щом забеляза, че Хефест, прочутият майстор, замина,

тайно побърза да иде в дома на чутовния Хефест,

късан от страстна любов към богинята дивновечна.

Слязла току от дома на могъщия татко Кронион,

290 тя за отмора седеше. И Арес в покоите влезе,

Хвана я той за ръка, назова я, та рече словата:

„Мила, да идем в леглото за пълно любовно блаженство.

Хефест не е у дома си — съпругът ти вече навярно

гост на синтийците в Лемнос, на грубоезичните, стигнал.“

295 Рече така, но и тя възжелаваше тази наслада.

Ето възлязоха те на леглото, възлегнаха там, но

хитрите примки на Хефест се смъкнаха и ги сковаха.

Нямаше начин за тях да помръднат или да се вдигнат

и не след дълго разбраха, че бягството е невъзможно.

300 Скоро се върна обратно прочутият хром огневластник

и половината път не изминал, до Лемнос не стигнал.

(Хелиос бдеше за него и мигом вестта му донесе.)

Тръгна назад за дома той угрижен в сърцето си мило.

Щом през вратата престъпи, обхвана го ревност свирепа

305 и зарева той жестоко, че всички безсмъртни го чуха:

„Татко наш Зевсе, и вий, богове вековечни блажени,

ето елате и вижте постъпки за смях, непристойни,

как хромоногия мен дъщерята на Зевс Афродита

все безчести, а обича безсрамния, дръзкия Арес,

310 тъй като той е красавец и твърдо стои на нозете,

аз от рождение куцам. Но никой не ми е виновен —

мойте родители само. Горко ми! Защо ме родили!

Но погледнете как двама в прегръдка с любов съчетани

моето ложе сквернят. Като гледам, сърцето ми плаче!

315 Вярвам, че друг път и миг дори няма така да полягат,

колкото и да се любят, желание няма да имат.

Двамата тях ще задържа тук хитро скованата примка,

докато нейният татко не върне подаръка брачен,

който получи от мене за тая безсрамна невеста!

320 Щерка му, вярно, е дивна, но нейният нрав е безпътен.“

Рече така, и дойдоха пред медния праг боговете.

Тозчас дойде Посейдон земетръсец, дойде властелинът

Феб Аполон далнострелец, дойде и дарителя Хермес.

Всички богини от свян си останаха в своите стаи.

325 А боговете, що дават благата, се спряха на входа.

Мигом избухнаха в смях поривист боговете блажени,

щом те видяха какво изнамери разумният Хефест.

Тъй се провикваше някой, обърнал очи към съседа:

„Няма злината успех. Бавността бързината надвива.

330 Ето и Хефест сега — бавноног, но настигнал и Арес,

най-пъргав от боговете, които Олимп обитават.

Хром, но го хванал изкусно. Сега му е блудникът длъжен.“

Ето такива слова си разменяха те помежду си.

Цар Аполон пък, на Зевс синът, се обърна към Хермес:

335 „Хермесе, сине на Зевсе! Вестител, дарител на милост!

Би ли желал да лежиш окован от веригите яки

тук на постелята редом до златната Афродита?“

Тъй му отвърна тогава вестителят Аргов сразител:

„О, да се случеше туй, далнострелецо цар Аполоне,

340 нека ме стягаха тройно по-яки безкрайни вериги!

И богове, и богини да бяхте ме гледали всички,

само да легнех в постеля до златната Афродита!“

Рече така, и избухнаха в смях боговете безсмъртни.

Но Посейдон се не смя. Настойчиво той молеше Хефест,

345 дивноизкусния майстор, да снеме окови от Арес,

и се обърна към него, та рече словата крилати:

„Освободи го! По твоя повеля — открито се вричам —

плата законна ще връчи на тебе пред всички безсмъртни.“

Тъй на това отговори прочутия хром огневластник:

350 „Не, не желай туй от мен, земетръсецо бог Посейдоне!

Лошо е, щом поръчител за лош поръчителство дава.

Как да те аз окова пред безсмъртните, пред боговете,

ако се Арес измъкне от мрежата и от дълга си?“

Тъй на това земетръсецът бог Посейдон отговори:

355 „Ако дори се измъкне могъщият Арес от плата,

след като тайно избяга, дълга му сам аз ще ти връча.“

С тия думи отвърна прочутият хром огневластник:

„Твоята воля не дръзвам и редно не е да отблъсна!“

Рече така, и разкъса веригите мощният Хефест.

360 Освободени и бог, и богиня от здравите връзки,

скочиха двамата живо. Към Тракия той се завтече,

а Афродита политна с усмивка към Кипър, към Пафос,

гдето сред лес е въздигнат за нея олтар благовонен.

Там я харити измиха и нейното тяло разтриха

365 с масло свещено, което зари боговете всевечни,

и премениха я с дивни одежди — за погледа чудо.

Ей за това знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

сети наслада в сърце. Насладиха се още и всички

веслолюбиви феаки, прочути чада на морето.

370 А Алкиной заповяда на Халий и на Лаодомант

двамата танц да подхванат. Не мереше никой с тях сили.

Скочиха те и веднага поеха красивата топка,

нея похватния По̀либ за тях произведе от пурпур.

Мяташе някой от тях нависоко до облаци зрачни

375 силно извърнат надире, а другият, скочил високо,

Хващаше топката бързо, преди на земята да стъпи.

След като хвърляха топка доволно все тъй до небето,

двамата танц заиграха върху многохранната почва

с бързо редуване. В кръг на площадката ловко момците

380 пляскаха в такт равномерно. Надигна се страшна гълчава.

Към Алкиной се обърна сега Одисей богозрачен:

„О, над мъжете феаки велики царю Алкиное!

Ти се похвали, че никой не ви надминава по танец.

Имаш наистина право. С почуда ги аз съзерцавам.“

385 Рече така и зарадва мощта Алкиноева свята.

Той се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи велможи феаки!

Виждам, че нашият гост притежава отличен разсъдък.

Нека му връчим подарък според обичая за гости!

390 Властвуват тук над народа дванайсет царе знаменити,

вождове мъдри, пък аз съм тринайстият цар между всички.

Всеки от тях да набави за госта по мантия свежа,

още хитон и талант пълноценен от най-чисто злато.

Дарите тозчас накуп да му връчим. Щом странникът има

395 всичко в ръцете, ще дойде на пира ни с радост в сърцето.

А Евриал да изкупи вината си не само с думи,

но и с подарък, защото съвсем не говори пристойно.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

всеки да прати дома глашатай даровете да вземе.

400 Тъй на това Евриал отговори веднага и рече:

„О, над мъжете феаки владетел велик Алкиное!

Аз ще изкупя вината пред госта, тъй както предлагаш.

Този мой меч ще му дам — целомеден със сребърна дръжка

в ножница нова, по края със слонова кост украсена.

405 Много достоен ще бъде подаръка за чужденеца.“

Рече така и му даде в ръка среброгвоздния свой меч,

глас възвиси и с крилати слова се обърна към него:

„Страннико татко, прости! Ако аз съм ти някоя тежка

дума изрекъл, дано да я вятър безследно отвее!

410 Теб да дадат боговете да видиш съпруга, родина

скоро, че страдаш отдавна разлъчен от своите близки.“

А Одисей, находчивият мъж, отговори и рече:

„Радвай се, скъп и ти! Да те ощастливят боговете!

Никога в бъдеще жалост дано не изпиташ за меча,

415 който ми даде току-що, изкупил вината си с думи.“

С тези слова среброгвоздния меч той през рамо преметна.

Слънцето щом се наведе, и пищните дари дойдоха.

А глашатаите славни ги внесоха вътре в палата —

Там ги приеха чадата на смелия цар Алкиноя

420 и пред почтената майка положиха дивните дари.

Тръгнаха вкупом — поведе мощта Алкиноева свята,

и на високи кресла настаниха се всичките гости.

А на Арета тогава мощта Алкиноева рече:

„Хайде, съпруго, внеси превъзходна и най-скъпа ракла,

425 в нея на дипли сложи и хитона, и светлата дреха.

Огън стъкмете, на него вода затоплете в котела.

Гостът ни, щом се изкъпе и види надиплени всички

дрехи изпратени тука за дар от феаките славни,

весело пир да пирува и весело химни да слуша.

430 Аз от сърце ще добавя ей този мой съд скъпоценен,

гостът през дните си бъдни за възпоминание вечно

в своя палат да възлива на Зевс и на други безсмъртни.“

Рече така той. Арета поръча на свойте робини,

без да се бавят, да сложат на огъня тежка тринога.

435 Скоро триногият съд бе поставен на яркия пламък,

вътре наляха вода и подкладоха съчки под него.

Пламъкът лизна търбуха и стопли водата в съсъда.

В същия миг из покоя Арета изнесе за госта

ракла изящна и в нея надипли богатите дари —

440 злато и дрехи, които феаките дар му дариха.

Сложи от себе си още хитона прекрасен и плаща,

та се обърна към госта и рече крилатите думи:

„Сам ти опитай сега похлупака, вържи му и възел,

да не те някой ограби по пътя през време, в което

445 сладостна дрямка натегне над тебе на тъмния кораб.“

Щом чу от нея това, Одисей, богоравният страдник,

тозчас похлупката спусна и по-скоро възела върза

сръчно — тъй както го нявга научи могъщата Кирка.

А икономката госта покани в басейна да влезе

450 да се изкъпе. Зарадва се силно, когато съгледа

топлата баня. Откакто напусна дома на Калипсо

гиздавокосата, беше лишаван от всякакви грижи.

Там като бог постоянно с внимание беше отрупван.

Щом го робини измиха, с елей благовонен разтриха,

455 те му обвиха снагата с хитон и разкошна хламида.

Свеж из къпалнята той при мъжете пируващи влезе.

На Алкиной дъщерята, обляна в божествена хубост,

спря до гредата пред входа на залата, зидана яко,

и съзерцаваше тя със захлас Одисея божествен,

460 та се обърна към него и рече словата крилати:

„Радвай се, страннико, ти, но си спомняй за мене и после

в родния край! За живота си първо на мене си длъжен.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„О, Навзикая, ти, дъще на гордия цар Алкиноя!

465 Ах, да ме прати Кронион, съпругът гръмовен на Хера,

в родния край да се върна, деня си възвратен дочакал,

също и там ще въздавам на тебе божествена почит

винаги вечно. Чрез тебе, девойко, намерих избава!“

Рече така и приседна до трона на цар Алкиноя.

470 А разпределяха вече месата и лееха вино.

В същия час глашатаят доведе певеца божествен —

слепия тачен от всички мъже Демодок. Настани го

там до трапезните гости, облегнат на стойна колона.

А Одисей от гърба на свиня белозъба отряза

475 своя почетен пай (но за себе си повече сложи),

с бяла сланина отгоре, и тъй призова глашатая:

„Чуй, глашатае, вземи тази мръвка и дай за похапка

на Демодока, когото при своята мъка почитам.

Всички земнородени човеци посрещат певците

480 със уважение, с почит, защото на сладостни песни

муза ги учи. Тя люби сърдечно рода на певците.“

Рече тъй, и глашатаят чевръсто поднесе месото

на Демодока героя. А той го прие с благодарност.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

485 Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Към Демодок се обърна сега Одисей остроумен:

„Теб, Демодоке, възхвалвам пред всички останали смъртни.

Музата, щерка на Зевса, или Феб Аполон те научи.

Вярно поред участта на ахейците ти превъзнасяш,

490 техните подвизи, мъки, тегла, претърпени край Троя,

сякаш си бил очевидец или си участници слушал.

Но продължи и запей за строежа на оня кон дървен,

който създаде Епей с помощта на богиня Атина,

как го въведе в града Одисей богоравният хитро,

495 как го напълни с бойците, които порутиха Троя.

Ти ако всичко разкажеш правдиво, тъй както се случи,

ще възвестя незабавно навред и на всичките хора,

че божество благосклонно ти вдъхва божествена песен.“

Рече така и запя Демодок по подбуда от бога.

500 Почна той от повестта, как на кораби, яко споени,

как синовете ахейски потеглиха, как върху стана

хвърлиха огън, а вече ведно с Одисея прославен

други пред сбора троянци седяха в търбуха на коня,

който самите троянци прибраха накрай в крепостта си.

505 Конят стоеше в града, докато, настанени край него,

те безразборно гълчаха, на мнения три разделени:

или с безжалостна мед да пронижат ребрата на коня,

или от скалния връх на твърдта в пропастта да го сринат,

или сред Троя да бъде той жертвен дар на боговете,

510 както накрая приеха и по-късно то се изпълни.

Беше отсъдено Троя да рухне, когато разтвори

порти пред този кон дървен, в търбуха на който седяха

всичките най-храбри ахейци и гибел на Троя крояха.

Пееше как синовете ахейски града разрушиха,

515 щом, из грамадата куха излезли, напуснаха коня,

пееше как те навред разоряваха гордата крепост,

как Одисей като Арес се втурна в дома Деифобов

заедно с Менелая, подобния на боговете.

Там устоя — продължаваше той — в изтребителна битка

520 и надделя най-накрая с помощта на безстрашна Атина.

Ей затова знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

ронеше сълзи по светли ланити и чезнеше в горест.

Както ридае жена над трупа на съпруга обичен,

който край своя град роден пред воински редици е паднал,

525 за да отмахне от град и семейство деня на разруха;

вижда го тя, че умира, че в тръпки предсмъртни се гърчи,

пада въз него и гръмко ридае; отзад враговете

с копия удрят без жал по гърба и по нейните плещи,

да я откарат в робия за труд и ужасни неволи;

530 нейните нежни ланити ще вехнат от жалостна горест —

ронеше жалостни сълзи така Одисей из очите.

Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,

но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му —

близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.

535 И се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи, велможе феаки!

Нека затихне сега на певеца звънливата лира.

Никак не е по угода на всички каквото възпява.

Още откакто на пира въстана певеца божествен,

540 гостът за миг не сподавя тук своите вопли на горест.

Може би някаква тежка печал му лежи на сърцето.

Нека замре песента, да ликуваме заедно всички —

странник ведно с домакини, защото е много по-умно.

Ей за достойния странник устройваме тази гощавка,

545 връщане вкъщи и дари, които поднасяме с обич.

Гостът молител еднакво е драг като брата за всеки,

който едва-едва пази в главата си малко разсъдък.

Ето защо не прикривай и ти с пресметливост изгодна,

госте, каквото те питам. Така по-разумно ще бъде.

550 С име какво те зовяха там твоята майка и татко

заедно с всички, които живеят в града и край него?

Няма човек на земята, останал напълно без име —

ни благороден, ни долен, доколкото той се е раждал.

Всеки, щом види света, от родители име приема.

555 Родния край и народа, града си пред мен именувай,

мисъл към тях да насочат, когато те водят по пътя,

нашите кораби бързи. Те нямат на борда кормчии,

ни кормилата, каквито на всеки друг кораб са нужни,

те отгадават сами мисълта и целта на мъжете.

560 Знаят добре градовете и тучните ниви на всички

земнородени, кръстосват чевръсто те морската бездна

и през мъгла, и през мрак и съвсем не изпитват боязън,

че от вълни ще пострадат или ще погинат от бури.

Само че моя баща Навзитой ми разказваше в детство

565 как Посейдон земетръсец останал от нас недоволен,

че без вреда по морето отвеждаме всякакви смъртни.

Някога щял да разбие той кораб чевръст феакийски,

щом се завръща, отвел чужденец, по морето лазурно,

щял Посейдон да опаше града ни с планинска верига.

570 Старецът тъй го предрече. Дали ще го богът изпълни,

или не ще го изпълни, да бъде по негова воля.

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене!

Как се залута, какви местожителства ти си обходил,

хора какви си открил в градовете, уютни строени?

575 Варвари диви ли там обитават, на правдата чужди,

или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?

Още кажи ми защо ти ридае сърцето, когато

за участта на аргивски данайци и Троя се пее?

От боговете е тя отредена. За земните хора

580 те гибелта са изпрели, за нея да пеят потомства.

Може би родственик твой е сразен в равнината пред Троя,

доблестен зет или тъст? На сърцето ни те са най-близки

и най-обични след тия, които са наши издънки.

Или е паднал другар, безпределно към тебе привързан,

585 доблестен? Вярно, съвсем не е по-лош от брата ни роден

нашият искрен приятел, изпитан в разумни съвети.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„О Алкиное, велики царю на мъжете феаки!

Истинска радост изпитвам да слушам такъв песнопевец,

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

5 Блян по-възвишен в живота не зная от бляна да гледам

как се изпълват със радост сърцата на всички в народа,

как на гощавка в палата насядали гостите редом

слушат певеца от всички трапези, отрупани пищно

с хляб и месо, виночерпец от кратер как сок животворен

10 лее, трапези обхожда и чаши пенливи разнася.

Ето кое ми се струва в живота велико блаженство.

Днес те подбужда сърцето да искаш за горестни мъки

тук да разказвам, че още по-силно да стена в бедата.

Но откъде да започна, какво да оставя за края?

15 Струпаха много беди върху мен боговете небесни.

Най-напред своето име ще кажа, да знаете вие

кой съм, та сетният час безпощаден додето ме стигне,

гостенин ваш да се славя в земята си родна далечна.

Аз Одисей съм Лаертов, известен сред земните хора

20 с хитрости много. Достига небето чак моята слава.

Слънчевосветлият остров Итака е моя родина.

В него надига снага планината Нерит шумнолиста.

Множество острови още осейват съвкупно морето —

Сама, Дулихий, с дъбрави зелени обраслият Закинт.

25 Равна Итака лежи сред вълните към крайния Запад,

другите всички към Изток Зората и Слънцето гледат.

Почва скалиста тя има, но кърми безстрашни герои.

Аз на света не познавам земя от Итака по-сладка.

Да, задържа ме напразно лъчистата нимфа Калипсо

30 там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стана.

Също с коварство плени ме напразно в палата си Кирка,

властна вълшебница ейска, с надежда съпруг да й стана.

Но да примамят сърцето в гърдите ми с лъст не успяха.

Нищо по-свидно за нас от родина и сродници драги,

35 даже когато живеем разкошно в блестящи палати

някъде в чужда страна, от родители мили далече.

Ех, ако искаш да чуеш за жалното връщане, дето

Зевс ми отсъди, когато отплавах от Троя, ще почна.

Буря от Илион мене в Исмар пред киконите свлече.

40 Сринахме ние града и без милост избихме мъжете,

но от града задържахме жените и много богатства,

тях поделихме така, че да има за всеки по равно.

Аз настоявах пред всички оттам да побегнем веднага

с най-бързи крачки, но тези безумци не чуха съвета.

45 Вино в обилие пиха те там край брега на морето,

много овци те изклаха и бавно вървящи волове.

Чудом спасени кикони приканили тайно тогава

други съседи кикони, и много на брой, и безстрашни

жители на континента, изкусни на бой с колесници,

50 щом пък е нужно, способни и пеш да нападат врага си.

Призори те връхлетяха безброй като листи, цветчета

в пролетен ден. Над злочестите нас се надвеси от Зевса

злата съдба, да ни хвърли в безкрай изпитания тежки.

Бой закипя без пощада до нашите кораби бързи,

55 копия, с мед обковани, един друг замятахме люто.

Още додето растеше денят след свещеното утро,

ний устоявахме храбро напора на враг многоброен.

Слънцето щом се наведе към този час, в който разпрягат,

в бягство киконското племе обърна сразените гърци.

60 Спътници красноколенни шестима от всеки наш кораб

паднаха. Всичките други избягахме смъртната орис.

Бързо заплавахме ние оттам със сърца съкрушени,

с радост, че бяхме спасени, но в скръб за другарите клети.

Витите кораби все пак напред не изведох, додето

65 триж не извикахме всеки от нашите спътници мили,

дето погинаха в бой, от киконския меч поразени.

Но събирачът на облаци Зевс изпроводи Борея

заедно с вихрена буря, забули той с облаци черни

всичко — море и земя. И нощта от небето се свлече.

70 Витите кораби в миг полетяха стремглаво. Платната

мощният вятър раздра по на три, по на четири къса.

Ние, смутени пред злото, ги бързо прибрахме на борда

и на греблата напряхме да стигнем до близката суша.

Цели два дни и две нощи след туй на брега пролежахме

75 в мъка дълбока, гнетяща сърцата, и в тежка умора.

След като блесна на третия ден дивнокоса Зората,

вдигахме мачти, развихме блестящи платната и на борда

седнахме. Сочеха пътя и вятърът, и кърмилата.

Щях да се върна сега невредим в земята си родна.

80 Но докато аз кръжах край Малейския нос, от Китера

бързей и буйна вълна, и Бореят далеч ме отбиха.

Девет дни цели бях носен от буря, вещаеща гибел,

над притъмнелите рибни води, а в десетия стигнах

при лотофагите, които с растения само се хранят.

85 Слязохме там върху твърда земя и вода си наляхме.

Сложихме скоро трапеза до нашите кораби бързи.

Щом утолихме напълно глада си с храни и напитки,

мои подбрани другари изпратих напред да проучат

кой върху плодната почва живее и с хляба се храни

90 (двама мъже аз избрах, глашатаят придружник бе трети).

След като тръгнаха те, лотофагите скоро открили.

Без да желаят на тях, лотофагите зло да извършат,

дали на гостите само да вкусят от техния лотос.

Който опитвал веднъж плодовете му меденосладки,

95 вече не искал назад да се връща и вест да изпраща,

но пожелавал сред тези мъже лотофаги навеки

лотосов цвят да бере и забравял за връщане вкъщи.

Аз затова ги довлякох до морския бряг просълзени

и под скамейките хвърлих, и здраво с въжета ги вързах.

100 Дадох тогава повеля на другите мили другари

бързо да дойдат на борда на нашите кораби бързи,

да не би някой, от лотос омаян, за дом да нехае.

Пъргаво те се качиха, насядоха пак на редици

и по вълни посивели удариха мощно веслата.

105 Бърже отплавахме ние оттам със сърца съкрушени.

Стигнахме скоро в страната на дивото племе циклопи.

Правдата те не познават, без мяра надменни, опрени

на боговете, не сеят с ръце и не порят земята.

Всичко у тях без сеитба, без оран обилно се ражда —

110 ръж, ечемик и пшеница, а вейките лозови леят

вино по гроздове тежки, и Зевс ги подсилва с дъжда си.

Нито събрания свикват, ни правни закони познават,

волно сами обитават високите чуки планински

и пещерите дълбоки. А властвува всеки отделно

115 и над жени, и над рожби, за другия никой нехае.

А срещу морския залив се стеле и остров равнинен,

нито далеч от циклопския край, нито близо до него.

Булят го гъсти гори, по които пасат неизбройни

диви кози. А тях никога крак на човек не е сепвал.

120 Още ловец не е стъпвал по глухите горски гъстаци,

за да обхожда усилно със псета планинските урви.

И не осейват стада, не осейват посеви земята.

Островът, още несят и от рало несегнат, остава

пуст и безлюден, еднички козите вресливи той кърми.

125 Кораби червенобузи не знаят циклопите още,

и дърводелци те нямат в страната си, да построяват

палубни кораби яки, които да порят вълните

и да спохождат страни на различни народи (тъй често

с кораби хората с хора общуват през морската бездна).

130 Можеше пустият остров да стане богат, обитаем.

Краят безплоден не е и по всякакво време би раждал.

Широм ливади цъфтят край брега на морето пенливо,

росни и меки. По тях биха раснали чудно лозите.

Оран полята равнинни жадуват. Посеви високи

135 биха навреме класили, защото е почвата тучна.

Ето и сигурен пристан, излишно е в него да спускаш

тежката котва, с въжета съда към брега да привързваш.

Спрелият кораб почива спокойно, додето морякът

сам пожелае да тръгне, дочакал попътния вятър.

140 В края на залива горе протича поток светлоструен,

от пещера той извира под сянка на черни тополи.

Слязохме в залива ние. В нощта ни посочваше пътя

сигурно някакъв бог. Не съглеждахме острова още.

Мрак непрогледен лежеше край нашите кораби вити.

145 Лунният сърп на небето се криеше в облаци гъсти.

Острова никой от нас не съгледа с очите си ясно.

Ширните бранове също, които догонват брега му,

ний не видяхме, преди да допрем бреговете му с кила.

Яките кораби спряха и всички платна намотахме.

150 Слязохме после самите на шумния бряг на морето,

в дрямка изчакахме там да изгрее свещена Зората.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

тръгнахме ние да бродим в почуда из пустия остров.

Погнаха нимфите, щерки на егидоносеца Зевса,

155 диви кози срещу нас за закуска на мойте другари.

Грабвахме мигом от борда заострени копия ловни,

жилави лъкове също и в хайки на три разделени

метнахме бодро. С богата ловитба ни богът зарадва.

Кораби водех дванайсет след мене. По жребие всеки

160 с девет кози се сдоби, а по избор аз десет получих.

Цял ден до залеза слънчев пирувахме ние без отдих,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

В моите кораби вити червеното вино не беше

още пресекнало. Бяхме го ние налели обилно

165 в амфори, щом разрушихме свещената крепост киконска.

Зърнахме вече дима на циклопския бряг и дочухме

и гласове на циклопи, и блеене овче и козе.

Слънцето щом се катурна и мрак над земята припадна,

легнахме всички да спим на брега под шума на вълните.

170 Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

свиках събрание аз и на всички другари заръчах:

«Мили приятели, вие почакайте тука без мене!

Заедно с мойте веслари и с кораба аз ще отида

сам да узная какви са мъжете на тези предели —

175 варвари диви ли тук обитават, на правдата чужди,

или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?»

рекох така, възкачих се на кораба и заповядах

моите хора да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха, насядоха пак на редици

180 и по вълни посивели удариха мощно веслата.

Стигнахме с кораба бързо до близкия бряг и съзряхме

там пещера исполинска накрай в канара до морето.

Лаври засеняха входа. До него почиваха нощем

много стада от овце и кози, а покрай пещерата

185 двора опасваше зид от вкопани отломъци скални,

борови стволове мощни и дъбове високолистни.

А в пещерата живееше мъж исполин, той пасеше

винаги сам надалече стадата и с друг не дружеше.

Бе саможив той, свиреп и таеше в душата коварство.

190 Слисваше страшният изрод, не беше по образ привичен

на хлебоядните хора — същински бе връх той обрасъл

на планина непристъпна, над всички корони възправен.

Дадох тогава повеля на другите мили другари

близо до кораба там да останат да бдят неотстъпно.

195 Аз пък дванайсет другари избрах и със тях се запътих.

Взехме и козия мях с искрометното, тъмното вино,

който ми даде синът на Евантес Маро̀н и на Феба

жрецът, закрилящ Исмар, благодарен, че ний пощадихме

не само него, но още детето ведно със жена му

200 и му почетохме сана. Живееше в гъста дъбрава

на Аполон. Затова надари ме с блестящите дари —

даде ми седем таланта от злато, изкусно ковано,

даде ми кратер от чисто сребро и накрая напълни

амфори цели дванайсет грамадни за мене със сладко

205 вино без примес — божествен напитък. Не знаеше никой,

нито роб, нито робиня и никой друг в къщи за него,

тайната знаеха той, икономката, още жена му.

Жадни ли бяха да вкусят от сладостно вино червено,

смесваше чаша от него на двадесет водни стакана:

210 лееше пълният кратер из отвора мирис приятен,

чудноомаен. Че кой устояваше на питието?

С него грамадния мях аз напълних, в торба пък от кожа

припаси сложих. Сърцето ми смело веднага усети,

че великан ще ни среща, облечен в чудовищна сила,

215 див и суров, от закон невъзпиран, нехаещ за право.

До пещерата след малко дойдохме, но без да го сварим

вътре. В ливада наблизо пасеше стадата си гойни.

Влязохме ний в пещерата и ахнахме в миг от почуда.

Сирене цели кошове открихме. Гъмжаха кошари

220 с агнета, още с козлета, от него редени по възраст —

първите рожби отделно, родитбата средна отделно,

малките също отделно. Препълваше и суроватка

всички съсъди — ведра и гърнета, в които доеше.

Другите почнаха първо към мене молби да отправят,

225 сирене само да вземем и бързо оттам да излезем,

агнета избор, козлета към кораба лек да подгоним

и по обратния път по солени вълни да се впуснем.

Аз и да чуя не исках (а по-добре щеше да бъде!),

исках да видя циклопа, дано ни гощавка предложи.

230 Ах, след това към другарите той не излезе любезен!

Ние накладохме огън, на него принесохме жертва,

хапнахме сирене после и сити зачакахме вътре

той да докара стадата. Довлече циклопът грамадно

бреме от сухи дърва, за вечерята те да му служат.

235 Тръшна ги той в пещерата със трясък. От ужас обзети

ние се дръпнахме в миг до най-далечния ъгъл.

Към пещерата просторна подбра той овците, козите —

майките заедно всички, остави пък мъжките вънка —

вкупом овните с козлите на двора, високо опасан.

240 Скален отломък повдигна и отвора с него препречи —

толкова тежък, че двадесет и две колесници големи

четириколни не биха го мръднали нито за малко.

Ето такава скала необхватна постави на входа.

Седна тогава овците си той да дои и козите

245 всички поред и под всяка наместваше нейното малко.

В същото време отля половина от бялото мляко

и го подсири, изсипа го в кошници, плетени гъсто,

втората част исполинът разля из различни съдини,

щом зажаднее, да има напитка, и после вечеря.

250 След като свърши чевръсто това занимание свое,

огън запали, веднага съзря ни и грубо извика:

«Странници, вие кои сте? Отгде прекосихте вълните?

Сделки ли тука ви водят, или по морето безбрежно

скитате вредом наслуки подобно пирати, които,

255 зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?»

рече така, ужасени сърцата ни мили замряха.

Грубият глас и гигантският ръст ни уплашиха страшно.

Все пак веднага намерих аз сили, отвърнах и рекох:

«Ний сме ахейци. От Троя доплувахме. Тук ни отнесе

260 мощна стихия от вихри през морската бездна дълбока.

Искаме в родния край да се върнем, но явно сме взели

друмища други. Така е било на Кронион угодно.

Горди сме ние, че сме от войската на цар Агамемнон,

най е велика сега поднебесната негова слава.

265 Крепост велика порути, погуби безбройни народи.

Ние пък, пред коленете ти паднали, молим покорно

прием бездомни у теб да намерим с прилична гощавка,

или и дар да получим, тъй както е редно за гости.

Пред боговете, мой скъпи, бери страх. Убежище търсим.

270 Зевс е самият закрилник на странници, молещи помощ —

бог гостолюбец, той сам съпровожда достойните гости.»

Тъй му говорех, а той ми отвърна с нескривана злоба:

«Глупав си, страннико, ти или идеш от много далече,

щом ме придумваш сега боговете да тача в боязън.

275 Ние, циклопите нехаем за егидоносеца Зевса,

за боговете всевечни, защото сме много по-силни.

Нивга не ще пощадя ни тебе, ни твойте другари

плах пред гнева на Кронион. Ще правя каквото си искам!

Само кажи ми къде си закотвил прекрасния кораб,

280 с който дойдохте — да зная, — далеч или много наблизо?»

тъй ме подпита коварно. Но аз подразбрах мисълта му

и се обърнах повторно към него с измамните думи:

«Кораба мой преломи Посейдон, що разтърсва земята.

Хвърли го той връз скали надалече от твои предели,

285 в стръмния нос го разби, а отломките вихър отнесе.

Аз пък и тези другари избягнахме близката гибел.»

Тъй му говорех. И дума не ми отговори злодеят.

Само подскочи, ръце към другарите клета протегна

и като хвана двамина от тях, ги удари в земята,

290 паленца сякаш. Опръска потеклият мозък земята.

Той ги разкъса на части, приготви ужасна гощавка

и като лъв, в планината откърмен, ги стръвно нагълта,

без да остави от тях ни месо, ни утроба, ни кости.

Дигнахме жалобно длани към татко Кронион, когато

295 зърнахме страшната гледка, и смут ни обхвана сърцата.

Щом людоеда натъпка обилно с месото човешко

своя търбух великански и млечната чиста напитка

в него изля, на земята сред свойте овце се изтегна.

Дръзко решение взех аз веднага в ума си безстрашен:

300 близо до него да ида и острия меч да измъкна,

право в гръдта му, където е черният дроб, да забия,

мястото с длан да опипам. Но друго веднага помислих.

Можеше също и нас там да стигне жестоката гибел —

нямаше ние с ръце да отместим огромния камък,

305 който циклопът препречи пред изхода на пещерата.

С трепет зачакахме ние да дойде свещеното утро.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена из здрача,

огън циклопът накладе, овцете поред и козите

той задои и под всяка наместваше нейното малко.

310 След като свърши чевръсто това занимание свое,

смачка отново двамина и с тях си приготви закуска.

Той ги нагълта, без мъка отмести скалата от входа,

из пещерата изведе стадата си гойни и леко

блока затъкна отново с капак сякаш стрелник нахлупва.

315 Свирна циклопът пискливо, подкара стадата си гойни

към планината. Пленен в пещерата, останах да мисля

как да накажа врага и помолих Атина за помощ.

Ето какво, като дълго размислях, намерих за умно:

там до кошарата лежеше огромната негова гега —

320 ствол от маслина дивачка. Отсякъл го беше циклопът

с него, когато изсъхне, да броди по паша. Той беше

истинска мачта на тъмен, на двадесетвеслен товарен

кораб, който с търбуха преплува огромната бездна.

Гегата тъй ни се стори дебела и също тъй дълга.

325 Близо до ствола пристъпих, отрязах си колкото разтег

и повелих на другарите аз да окастрят дървото.

Те го изгладиха скоро, аз собственоръчно заострих

края, та острия кол обгорих върху яркия пламък.

После го наземи сложих, грижливо зарових го в тора,

330 който на смрадни грамади лежеше отзад в пещерата.

А на другарите аз наредих да посочат чрез жребий

кой да се с мен осмели нажежения кол да повдигне

и го в окото му вбие, щом сладкия сън го обори.

Жребият падна връз тези четирима, които охотно

335 сам бих избрал, а към тях се придадох и аз като пети.

В здрач исполинът дойде, тънкорунното стадо подкарал,

и в пещерата просторна въведе гоеното стадо.

Нито коза, ни овца в оградения двор не остана

(нещо предчувствува той или някак си бог го подучи).

340 Вдигна отломъка скален и отвора с него препречи.

Седна тогава овците си той да дои и козите —

всички поред, и под всяка наместваше нейното малко.

След като свърши чевръсто това занимание свое,

смачка отново двамина и с тях си приготви закуска.

345 Аз до циклопа тогава пристъпих безстрашно и рекох,

чаша в ръце му подадох, препълнена с тъмното вино:

«След като яде месото човешко, циклопе, пийни си,

за да узнаеш каква скъпоценна напитка таеше

нашият кораб. За жертва пред теб го донесох с надежда

350 милост у теб да събудя, но ти нетърпимо беснееш.

Кой, кръвожаднико, вече от многото земнородени

теб занапред ще спохожда, щом тъй непристойно злодействаш?»

Тези слова му изрекох. Той чашата взе и опразни.

Сладкият сок му допадна ужасно. Поиска повторно.

355 «Още налей ми — той каза — и своето име веднага

ти ми кажи, с гостолюбен подарък да те зарадвам.

И за циклопите носи земята, с родитба богата,

вино по гроздове тежки, а Зевс ги подсилва с дъжда си.

Само че твоята чаша нектар и амброзия лее.»

360 Тъй ми изрече и пак му налях от искрящото вино.

Чашата триж му напълвах и триж я опразва безумен.

След като тъмното вино помъти ума на циклопа,

аз се обърнах веднага към него с любезните думи:

«Мойто прославено име желаеш, циклопе, да знаеш.

365 Ти ще го чуеш, но дай ми подаръка, в който се врече.

Н и к о й е моето име, така назовават ме всички —

моята майка и татко и моите скъпи другари.»

Тъй му говорех. А той ми отвърна без никаква жалост:

«Драги ми Н и к о й, ще бъдеш последен разкъсан от мене,

370 след като с другите свърша. Това ще е моят подарък.»

Рече така, олюля се и падна по гръб на земята,

после извърна дебелия врат в пепелта. Покори го

всеукротителна дрямка. Забълва из гърлото вино,

залци от мръвки човешки забълва препил исполин.

375 Мушнах веднага аз пръта на огнището исках

да нажежа острието. Другарите с думи сърцати

аз ободрих, да не би да ме някой от страх изостави.

Малко оставаше още във жаркия огън да рукне

стволът маслинен. Макар и суров, нажежи се ужасно.

380 Грабнах го и доближих исполина. Застанаха в помощ

всички другари край мен. Божество окрили ни сърцата.

Взеха те ствола маслинен със жежкия остър завършек

и го забиха в окото на спящия. Почна провесен

другия край да завъртам, тъй както строител на кораб

385 свредел в гредата забива, а другите с ремък я дърпат

вляво и вдясно надолу, а свределът стърже неспирно.

Тъй нажежения връх завъртяхме в окото циклопско.

Кръв го обливаше топла, щом стволът навлизаше в него.

Пламъкът целите клепки с мъхнатите вежди опърли.

390 Вътре окото гореше, а дъното страшно цвърчеше.

Както когато ковачът топор или бойна секира

в ледена течност потапя и съска звънливо металът,

за да получи закалка, така якостта си усилва,

тъй на циклопа окото засъска под ствола маслинен.

395 Ревна циклопът ранен, от рева прокънтя канарата.

Скочихме ние встрани ужасени. А той от окото

яростно кола изтръгна, потънал в кипящите кърви,

хвърли го обезумял надалеч и размаха юмруци.

Почна след туй да зове гръмогласно циклопи, които

400 из пещерите наблизо живеят по височините.

Чуха му воплите те и оттук и оттам надойдоха.

Спряха се пред пещерата да питат какво го тревожи:

«Що, Полифеме, те мъчи, че рев гръмогласен издаваш

в тази божествена нощ и ни сладката дрямка отнемаш?

405 Някой от смъртните хора ли стадо откара,

някой ли тебе погубва насилствено или с коварство?»

От пещерата извика тогава всемощен циклопът:

«Братя, погубва ме Н и к о й с коварство, но не и със сила!»

А на това отговориха те хвърковатите думи:

410 «Щом не те никой насилва и сам си лежиш в пещерата,

туй ще е болест от Зевса, за нея не знаем лекарство.

Своя баща Посейдон, господар на морето, повикай.»

Рекоха и продължиха. Засмя се сърцето ми мило,

дето ги моето име и хитрата мисъл измами.

415 А пък циклопът, ридаещ от болка, през гърчове грозни

бързо опипа зида и отхвърли от входа скалата,

седна до входа сам той и разпери ръце нашироко,

та дано някого спипа, когато минава с овцете.

Смяташе явно циклопът, че аз съм лишен от разсъдък.

420 Но аз премислях в сърцето си как най-добре да постъпя,

че да избавя и мене самия и моите хора

от гибелта. През ума ми се нижеха хитрости много.

Беше в опасност животът. Грозеше ни скорошна гибел.

Ето какво, като дълго размислях, намерих за умно:

425 имаше там в пещерата овни гъстовълнести, гойни,

твърде грамадни, прекрасни, с руна теменуженотъмни.

Тихичко ги аз ги овързах с преплетени върбови клонки,

върху които нощува циклопът, страхотният урод.

Вързах овните на тройки. В средата под всеки увисна

430 някой другар. А пък двата встрани за прикритие бяха.

Носеше тройки овни по един от мъжете. Аз пък…

Имаше стадото рунест овен, той стърчеше над всички.

Хванах се аз за гърба, под търбуха му вълнест се спуснах

и се провесих. С ръцете за гъстото руно се вкопчих

435 и устойчиво прилепнал останах с душа търпелива.

С трепет зачакахме ние да дойде свещеното утро.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена из здрача,

пусна циклопът на паша от стадото всички мъжкари —

майките неиздоени в кошарите блееха силно,

440 виметата пълни пращяха. Самият стопанин, от болка

силно измъчван, ловеше на всички овни гърбовете,

както заставаха прави. Не сещаше той в глупостта си,

че под овните вълнати навързани виснат другари.

Крачеше бавно към входа последен овенът със бреме

445 гъстото руно и мене — героя със замисли хитри.

Също и него опипа всемощен циклопът и рече:

«Овньо, любимецо скъпи! Защо ми напускаш последен

днес пещерата? По навик зад стадото ти не оставаш,

пъргаво припкаш напред към ливадата първи да хрупаш

450 нежни цветчета и първи достигаш потоците струйни,

първи от паша избързваш в кошарата тук да се върнеш

надвечер. Днес си последен от всички. Нима те измъчва

на господаря окото, което избоде злосторникът

заедно с жалки другари, помътил ми чувството с вино?

455 Ах, този Н и к о й! Но аз се заклевам не ще ми убегне!

Само да имаше ти като мене разсъдък и слово,

та да ми кажеш къде се изплъзва от моята ярост!

Черепа аз ще му прасна в земята и вред пещерата

мозъка аз ще му пръсна! Ще имам тогава утеха

460 в силните болки, които ми стори негодникът Н и к о й!»

Рече така и пропусна овена да мине през входа.

От пещерата и двора едва се измъкнахме ние,

пръв от овена се спуснах и всички другари развързах.

Бързо подкарах пред тях тънконогото стадо кръвено

465 по многобройни завои да стигнем до вития кораб.

Нашите скъпи другари ни срещнаха с изблик на радост,

че се спасихме от смърт, а за другите горко ридаха.

Аз ги възпрях да се вайкат, към всекиго веждите свъсих

и краснорунното стадо на кораба вит да прехвърлят

470 аз наредих, за да плувнем веднага по морската гладкост.

Пъргаво те се качиха, насядоха там на редици

и по вълни посивели удариха мощно греблата.

След като стигнах, отгдето се чува екът на гласа ми,

аз на циклопа тогава извиках словата за присмех:

475 «Хей ти, циклопе, не можеш ти вече да схрускваш без милост

във пещерата дълбока мъжете на гост беззащитен!

Трябваше точно така да завършиш, злодеецо гнусен,

щом като в своя си дом ти разкъсваш нещастните гости.

Ето отплата от Зевс и от всичките други безсмъртни!»

480 Рекох така. Разгоря се тогава в душата му злоба.

От планината грамадна върха той откърти и хвърли.

Бухна отломъкът близо до кораба наш тъмноклюнест

(малко му трябваше още носа му накрай да засегне).

От строполения камък възвряха високо вълните.

485 Както при буйния прилив, кипяща вълна отразена

кораба мощно подхвана и пак на брега го заметна.

Грабнах с ръце незабавно грамадна и дълга върлина

и настрани го оттласнах, а моите хора подканих

дружно весла да наблегнат, бедата от нас да отмахнем.

490 Кимнах с глава и веднага наблегнаха те на веслата.

След като дваж по-далече доплавахме ние в морето,

пак на циклопа се канех да викна. Наскачаха всички,

с думи любезни от всички страни настойчиво ме спряха:

«О дръзновени, защо предизвикваш свирепия изрод?

495 Той преди малко запрати скала и едва не подхвърли

кораба пак върху суша, където ни чакаше гибел.

Чуе ли само гласа ти и чуе ли дума от тебе,

мрамор ръбат ще заметне и заедно с витите чълни

той ще ни смачка главите. Умее да мята далече.»

500 Но не успяха с речта да превият сърцето ми дръзко.

На великана отново извиках с душа разгневена:

«Слушай, циклопе! Попита ли някой от смъртните хора

кой ти така безобразно извади окото, да кажеш:

„Ах, Одисей на Лаерта синът, градовете порутващ,

505 който Итака владее, окото ми той изтърбуши!“»

Рекох му тъй. Изрева великанът и гръмко отвърна:

«Древна прокоба над мене — горко ми! — сега ме застига!

Тука живееше нявга способен и мъдър гадател

Тѐлем, синът на Еврим, надарен със пророческа дарба.

510 Дълго, до старост дълбока, веща той в страната циклопска.

Днеска изпълва се всичко, което ми той пророкува:

ще ме лиши от окото ми на Одисея ръката.

Чаках го аз непрестанно, но мислех — ще видя пред мене

мъж величав и прекрасен, облечен в чудовищна сила.

515 То пък един дребосък недорасъл, джудже мекушаво

Моето зрение взе, като най-напред с вино ме гътна.

Но, Одисее, върни се, подарък за гост да ти връча

и земетръсеца славен да моля да плаваш безбурно.

Негов син аз съм, а слави се той, че е моят родител.

520 Той би ми върнал при воля светлика, но иначе никой

от боговете блажени и смъртнородените хора!»

Рече така Полифем. А насреща му аз се провикнах:

«О, ако сигурно можех да грабна дъха ти, душата

и да те пратя в света на безплътните сенки, тъй както

525 и земетръсецът сигур не ще ти възвърне окото!»

Тъй се провикнах. Протегна към звездния свод исполинът

двете ръце, Посейдон, господар на морето, да моли:

«Чуй ме сега, земетръсецо ти, тъмновлас Посейдоне!

Ако наистина твой син съм аз и зовеш се мой татко,

530 то Одисея, мъжа градоборец, живеещ в Итака,

син на Лаерт, не допускай да види родината мила.

Но ако е отредено да види отново той близки,

своята къща висока и мила родина, то нека

късно, беди претърпял, без другари дома да се върне

535 носен от съд чуждестранен и бедствия в къщи да свари.»

Рече така и послуша го богът с лазурните къдри.

Пипна циклопът нов камък, от първия още по-тежък,

и със замах го захвърли, напънал си страшната сила.

Бухна отломъкът близо до кораба наш тъмноклюнест.

540 Малко му трябваше още носа му накрай да засегне.

От строполения колос възвряха високо вълните.

Тласна вълната съда, на спасителна суша го хвърли.

Бяхме на козия остров, където лежаха в стоянка

другите кораби яки, до тях натъжени седяха

545 моите спътници мили в очакване да се завърнем.

Там върху пясъчна дюна извлякохме нашия кораб.

Слязохме после самите на шумния бряг на морето

и от извития кораб свалихме стадата циклопски,

тях поделихме така, че да има за всеки по равно.

550 Мен при делбата отделно другарите бронеколенни

дадоха още овена. Пък аз на брега го принесох

на вседържителя Зевса, обвития в облаци мрачни.

В огън горих му бедрата, но жертвата богът отблъсна

и оттогава започна да мисли той как да погуби

555 моите кораби яки и милите мои другари.

Цял ден пирувахме ние без отдих до залеза слънчев,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Слънцето щом се търкулна и мрак над земята припадна,

легнахме всички да спим на брега под шума на вълните.

560 Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

своите спътници свиках и бърза повеля им дадох

всичките те да се качат и отвържат въжата задръжни.

Пъргаво те се качиха, насядоха пак на редици

и по вълни посивели удариха мощно греблата.

565 Вече заплавахме ние оттам със сърца съкрушени

в радост, че бяхме спасени, но в скръб за другарите клети.“

Скоро достигнахме остров Еолия. Там обитава

драгият на боговете Еол, на Хипотес потомък.

Островът плава опасан от медна стена непристъпна.

Гордо скалистият бряг се въздига наоколо гладък.

5 Там във дома на Еол са родени днанадесет рожби —

шест дъщери миловидни и шест синове възмъжали.

Своите щерки отдал той в съпружество на синовете.

Те до баща си обичен, до своята майка достойна

вечно седят на трапеза пред ястия вкусни безчетни —

10 мирис от гозби изпълва дома, огласява се дворът

денем. А нощем те, всеки до свойто свенлива съпруга,

спят на легла, украсени с резба, върху губери меки.

Ето дойдохме в града и в красивия дом на Еола.

Цял месец той ме гощава и пита подробно за всичко —

15 и за аргивския стан, и за Илион, как се завръщам.

Всичко това му разказах подробно и както се случи.

После от него поисках на път за дома да ме прати.

Той не отказа молбата и сигурен път ми подготви —

даде ми кожа, одрана от деветгодишен як бик, и

20 в нея напора на диво ревящите вихри завърза —

беше избран от Кронид, за пазител на всичките вихри,

да ги подбужда или обуздава по собствена воля, —

здраво завърза меха във вдълбания кораб с блестяща

сребърна връв, да не вейне от него и най-малък повей.

25 Само лъха на Зефира остави да духа пред мене,

кораба с нас да подкарва. Но всичко напразно —

ние със своята глупост сами си навлякохме злото.

Девет дни храбро браздяхме и денем, и нощем вълните

и на десетия вече съзирахме родната почва.

30 Виждахме яркия пламък на близки пастирски огньове.

Само за миг изнурен съм потънал във сладостна дрямка —

бях ден и нощ на въжата, на друг не възлагах платната,

за да достигнем по-скоро земята си бащина, орна.

Мойте другари тогава един друг се сдумали тайно.

35 Возел съм — мислели — много сребро за дома си и злато,

Почетен дар от Еол, благородния син на Хипотес.

Тъй се е някой провиквал, обърнал очи към съседа:

„Чудно наистина как уважават навред и обичат

този мъж, в който и край или град пожелае да иде!

40 Явно за себе си носи безценни съкровища много

плячка от Троя, а ние, които пътуваме с него,

трябва със празни ръце да се върнем в земята си родна!

Ето сега го почел и Еол с даровете за дружба.

Но да надзърнем по-скоро и видим какво има вътре.

45 Колко сребро ли и колко ли злато в меха е укрито?“

Казали тъй и надвил у мъжете съветът злотворен.

И те развили връвта. Излетели навън ветровете.

Моите спътници мигом извит ураган запокитил

вътре в открито море надалече от родния остров.

50 Аз се пробудих и дълго премислях в сърце благородно:

или в морето да скоча и себе си сам да погубя,

или безмълвно да страдам, додето сред живите бродя?

Но изтърпях и останах. Прострях се на дъното долу

и се загърнах. Отново на остров Еолия буря

55 нашите кораби метна. Другарите стенеха тежко.

Слязохме там върху земната твърд и вода си наляхме.

Сложихме скоро трапеза до нашите кораби бързи.

Щом утолихме напълно глада си с храни и напитки,

спътници взех глашатай и един от другарите мили

60 и към прочутия дом на Еол се упътих. Седеше

той на гощавка в кръга на съпругата и на чадата.

Стигнахме скоро палата и седнахме там върху прага

близо пред дворните порти. Възкликнаха смаяни всички:

„Пак ли при нас, Одисее, се връщаш, от демон преследван?

65 Ние току-що грижовно за път те стъкмихме, да стигнеш

своята родна земя и палата — където желаеш!“

Рекоха тъй, а пък аз със сломено сърце им отвърнах:

„Туй ми направиха лоши другари и дрямка позорна.

Но помогнете ми, скъпи! Това е по вашите сили.“

70 С ласкави думи към тях се обърнах и тъй им говорех.

В залата дъх притаиха. Оттам изкрещя ми бащата:

„Вън, недостоен човече! От острова бързо се махай!

Мога ли аз да приемам за гост и за път да подготвям

този, когото преследва омразата на боговете?

75 Махай се! Щом се завръщаш, омразен си на боговете!“

Рече тъй и от дома ме прогони — аз стенех отчаян.

Бързо отплавахме ние оттам със сърца съкрушени,

но от труда непосилен духът у гребците отпадна,

бяхме от собствена глупост лишени от вятър попътен.

80 Шест дена порехме храбро вълните и нощем, и денем.

Стигнахме в седмия ден пред високите порти на Ламос —

град Телепил лестригонски. Овчаря овчар там подвиква,

щом се прибира. Отвръща му друг и изкарва стадата.

Надница двойна там може безсънния мъж да получи

85 денем подкарал волове, а нощем с овците сребристи.

Пътят на нощите близо минава по пътя на дните.

Ето навлязохме ние в чудесния пристан. Край него

остри отвесни скали като зид непрекъснат се точат,

около входа се вдават един срещу други два върха

90 стръмно над морската бездна. Стеснен е на пристана входът.

Всички закотвиха там равнобордните кораби вити

и доближиха навътре един до друг вързани здраво

в тихия заливен пристан. Вълна — ни голяма, ни малка,

никога там не едрее. Ведрее спокойната гладкост.

95 Аз пък единствен останах в открито море и привързах

черния кораб с въжа о скалата наблизо до входа.

А след това се качих на върха на скала и загледах.

Но не личаха в полето следи от мъже и от бици.

Виждахме само как дим отдалеч към небето се вие.

100 Мои подбрани другари изпратих напред да проучат

кой върху плодната почва живее и с хляба се храни —

двама мъже аз избрах, глашатаят придружник бе трети.

Те, като слезли, поели по пътя, по който колите

смъквали към равнината товари от дънери сухи.

105 Срещнали там пред вратите девойка със стомна в ръцете,

на Антифат, лестригонския цар, дъщерята могъща.

Тъкмо пред бистрите струи на извор Артакия слязла,

гдето от ручея всички си черпели за домовете.

Те поздравили момата с молба да узнаят от нея

110 кой тук над хората властва и той над кои управлява.

Тя им посочила тозчас палата висок на баща си.

Влезли в прекрасния дом и заварили вътре жена му —

цяла планинска вършина, и мигом изпаднали в ужас.

Пратила тя от мегдана да викнат съпруга й славен

115 цар Антифата. Дошъл, но скроил им той гибел печална.

Смазал единия мъж и със него наситил глада си.

Хукнали другите двама към нашите кораби лудо.

Рев той нададе по целия град. Лестригоните мощни,

чули зова му, оттук и оттам заприиждали вкупом

120 хиляди, на великани подобни, а не на човеци.

Почнаха те от скалите да мятат огромни отломки.

Грозна гълчава се вдигна на нашите кораби вити —

вопли предсмъртни на хора и трясък на корабни части.

Както на риби, бодяха телата за стръвни гощавки.

125 Докато гинеха грозно мъжете в дълбокия залив,

острия меч на бедрото реших да измъкна и бързо

на черноклюния кораб въжата задръжни разсякох.

А след това насърчих и подканих другарите мили

дружно весла да наблегнат, бедата от нас да отмахнем.

130 Всички, смутени от злото, удариха яко веслата.

Корабът весел отмина ужасните скални навеси

и полетя по вълните. Загинаха всичките други.

Вече заплавахме ние оттам със сърца съкрушени

в радост, че бяхме спасени, но в скръб за другарите клети.

135 Скоро достигнахме остров Еея. На него живее

гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки,

родна сестра на Еет, на коварния цар и вълшебник.

Двама на Хелиос, който за смъртните грее, са рожби.

Тяхната майка е Перса, на бог Океан дъщерята.

140 Кораба там на брега тихомълком привързахме ние

в сгодния пристан, че пътя ни сочеше бог благосклонен.

След като слязохме ние на суша, два дни и две нощи

в мъка дълбока лежахме гнетени и в тежка умора.

След като блесна на третия ден дивнокоса Зората,

145 копие грабнах, на рамо преметнах двуострия меч и

бързо от кораба аз се запътих от хълм да надзърна,

орна земя дано видя и говор човешки да чуя.

А след това се качих на върха на скала да огледам.

Тъй ми се стори, че дим от земята обширна се вие

150 иззад клонатия лес над високия дом на Цирцея.

Как да постъпя, премислях тогава в ума и душата —

мястото исках да видя, отдето дима се сребрее.

След като дълго премислях, накрая намерих за умно

първо при кораба бърз на брега на морето да ида,

155 обед да дам на мъжете, след туй съгледвачи да пратя.

Вече когато насмалко достигнах до вития кораб,

някакъв бог съжали се над мене — аз крачех самотен,

и ми изпрати пред пътя елен дългорог и грамаден.

След като пасъл в гората, той търсеше близкия ручей

160 за водопой, зажаднял под лъчите на жаркото слънце.

Тъкмо излезе навън от леса, и в гърба го улучих,

а острието ми медно прониза в средата гръбнака.

Той изхриптя и се свлече в праха, отлетя му душата.

С крак въз елена аз стъпих, от раната бързо изтръгнах

165 медното копие и на земята го сложих до него.

Върбови клони и пръти довлякох след туй до потока,

още лика, и до разтег въже аз от всичко усуках

и на огромния дивеч краката с въжето овързах.

Тъй го преметнах през шия и тръгнах към черния кораб.

170 Дългото копие бе ми подпора. Не можех на рамо

само с ръка да го нося — грамадно животно беше.

Смъкнах го аз пред съда на земята и почнах да будя

моите спътници — всички с приятни слова заговорих:

„Рано е още, другари, да слезем в дома на Аида,

175 ако и тъжни, преди съдбоносният час да удари.

Нека сега да похапнем, защото на кораба носим

гозби и много напитки. Не бива гладът да ни мъчи.“

Рекох така и с готовност изпълниха моята воля.

Те си откриха главите край шумния бряг на морето

180 и се почудиха всички — грамадно животното беше.

След като с дивната гледка очи усладиха напълно,

те си измиха ръцете и пищна трапеза стъкмиха.

Цял ден пирувахме ние без отдих до залеза слънчев,

Ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

185 Слънцето щом се търкулна и мрак над земята припадна,

легнахме всички да спим на брега под шума на вълните.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

свиках събрание аз и на всички другари заръчах:

„Чуйте какво ще ви кажа, приятели опечалени!

190 Ние не знаем къде е тъмата, къде е Зората,

нито къде под земята потъва сияйното слънце,

нито отгде то възхожда. Затуй да обмислим веднага

има ли някакъв изход. На мене се струва, че няма.

След като аз се качих на върха на скалата, огледах

195 остров, опасан от всички страни от море безгранично.

Равно е той разположен. В средата му дим се издига

иззад клонатия лес, според както с очи го съгледах.“

Рекох така, и сърцата им драги се свиха в покруса,

спомнили бяха делата на цар Антифат лестригонски

200 и на циклопа насилник, свирепия човекоядец.

Те заридаха горчиво, зарониха сълзи горещи,

но плачовете им жални не носеха никаква полза.

На две сега разделих другарите бронеколенни.

Сложих водачи от двете дружини. Едната предвождах

205 аз, а на другата вожда Еврилох богоравния сложих.

В меднокования шлем запремятахме жребии бързо —

на Еврилоха безстрашен се падна по жребий да иде.

Той се запъти ведно с придружители двайсет и двама.

Плакаха те на раздяла. Останали ние скърбяхме.

210 В горските дебри те скоро открили палата на Кирка,

Зидан от камъни гладки на място, за взора открито,

а край палата гъмжало от лъвове, вълци планински —

някога хора, които Цирцея магьосала с биле.

Не връхлетели свирепо, пристъпили те до мъжете

215 и завъртели гальовно за поздрав грамадни опашки.

Както си псетата махат опашки пред своя стопанин,

щом от гощавка се връща — той все ще им хвърли по залък,

тъй се умилквали вълци и лъвове с лапи широки,

нашите тръпнели в ужас пред тези чудовища страшни.

220 Спрели се те пред дома на богинята хубавокоса

и долетяла до тях сладкозвучната песен на Кирка.

С припеви тя си на стана тъчала божествена тъкан,

мека и тънка, досущ като всяка творба на богиня.

Пръв между тях заговорил Полит, на мъжете водител,

225 измежду всички другари ми беше той най-мил и близък:

„Кой ли, другари, на стана големи платна изтъкава,

пее песен звънлива и целия дом огласява —

или богиня е тя, или смъртна, но нека й викнем.“

Рекъл така, а пък те се провикнали и призовали.

230 Тя се подала веднага, разтворила светлите двери

и ги поканила. Никак не се усъмнили и влезли.

Вънка останал един Еврилох, предугадил той хитрост.

Щом ги въвела, подала кресла и столове да седнат.

Сирене, още брашно ечемичено смесила Кирка

235 с мед златожълт и във вино прамнийско го сипала, още

сложила в чашата биле, та родния край да забравят.

След като дала и пили, докоснала Кирка мъжете

с жезъл вълшебен, след туй ги затворила в своя свинарник.

Техните власи, глави, гласове, външността им изцяло

240 станала свинска. Останал им само човешкият разум.

Паднали жалостни в плен. За прехрана им подхвърляла Кирка

жълъди, орехи диви и дренки стипчиви, каквито

лакомо хрускат свинете, дълбаещи с рило земята.

А Еврилох се притече до бързия, черния кораб,

245 да съобщи за съдбата злочеста на нашите хора.

Но не можа да продума ни слово, макар че се сили.

Тегнеше тежка тъга на сърце му. Очите му бяха

пълни със сълзи, духът предугаждаше стонове тежки.

Тъй като всичките ние в почуда го питахме дълго,

250 той ни разказа бедата на другите наши другари:

„Ние, прочут Одисее, в дъбравата както вървяхме,

в горските дебри открихме след малко палата прекрасен,

зидан от камъни гладки на място, за взора открито.

Някоя ткаеше тъкан голяма и пееше звънко —

255 или богиня, или жена. Призоваха я други.

Тя се подаде веднага, разтвори блестящите двери

и ги покани. Не се усъмниха и влязоха всички.

Вън аз едничък останах, предчувствувах някаква хитрост.

Всички изчезнаха вътре и никой назад не се върна.

260 Дълго останах да чакам, но никого тъй не дочаках.“

Рече така той, пък аз си преметнах огромния меден

меч среброгвозден на рамо, вземах и лъка със стрелите

и му поръчах веднага по същия път да ме води.

Той за молба ми обгърна и с двете ръце коленете,

265 гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

„Там не води ме насила, божествени, тук остави ме!

Зная, че нито назад ще се върнеш, ни някои други

спътници ще доведеш. Затова да избягаме бързо

заедно с тия! Дано да избегнем съдбата злочеста!“

270 Рече така той. Но аз на това отговорих и рекох:

„Щом е така, остани, Еврилохе, ти тук край морето,

за да ядеш и да пиеш до вития, черния кораб.

Аз и без теб ще отида, подбуждан от властната нужда.“

Рекох така и потеглих от кораба и от морето.

275 Вече се бях приближил, долината свещена пребродил,

до възвисения дом на вълшебката в билките Кирка

и ненадейно ме срещна бог Хермес със златния жезъл,

тъкмо да вляза в палата. Той имаше образ на момък

с първия мъх по брадата, цъфтеше във прелестна младост.

280 Той ми подаде ръка, извиси си гласа и ми рече:

„Где си, нещастнико, тръгнал по тези вършини самичък,

без местността да познаваш? Другарите твои превърна

Кирка в свине и в свинарника тя ги натясно затвори.

Тръгнал си може би тях да спасяваш? Боя се, че няма

285 също и ти да се върнеш, при другите там ще останеш.

Но ще те освободя и спася от бедата велика.

Смело иди с тази билка полезна в палата на Кирка.

Тя ще отмахне далече от тебе деня на злината.

Ето ще открия коварните мисли на Кирка.

290 Тя питие ще разбърка и в чашата биле ще сипе.

Но с питието не ще те магьоса. Това не допуска

моята билка, която ти давам. Послушай и още:

щом те вълшебката Кирка докосне със дългия жезъл,

ти измъкни от бедрото веднага двуострия меч и

295 сякаш живота й искаш да вземеш, хвърли се връз нея.

Сплашена, тя ще поиска да легнеш при нея в леглото.

Ти не отказвай тогава с богинята в ложе да идеш,

за да ти пусне мъжете и теб да приеме любезно,

но да се първо врече пред блажените с клетва велика,

300 че срещу теб не замисля никакво бедствие ново

и че не ще те лиши беззащитен от смелост и сила.“

Рече сразителят Аргов така, от земята изскубна

чудното биле, подаде го и ми описа вида му.

Беше му коренът черен, цветът му лъщи като мляко.

305 „Моли“ — така го зоват боговете. За смъртен е трудно

да го изскубне из корен. Но всичко безсмъртните могат.

Хермес пое незабавно оттам към върха на Олимпа

пряко гористия остров, а аз — към палата на Кирка.

Как зачестено сърцето ми почна да бие по пътя!

310 Спрях най-накрай пред дома на богинята гиздавокоса.

Там спрях и викнах високо. Богинята чула гласа ми.

Тя се подаде веднага, разтвори ми блеснали двери

и ме покани. Но аз я последвах с душа нажалена.

Щом ме въведе, подаде ми стол среброгвозден да седна

315 (с дивна резба украсен), под нозете ми столче постави.

В златен стакан питие ми тогава разбърка да пия,

в него тя билето сипа с коварни кроежи в сърцето.

Щом ми го даде и аз го изпих (но не ме омагьоса!),

с жезъла тя ме докосна, гласа възвиси и ми рече:

320 „Хайде в свинарника лягай при другите твои другари!“

Рече така, но измъкнах двуострия меч връз бедрото

и се нахвърлих връз Кирка, уж тъй да й взема живота.

Гръмко извика, преви се, обгърна ми тя коленете

и през избликнали сълзи изрече словата крилати:

325 „Кой си, отгде си? Градът ти къде е? Кои те родиха?

Чудно наистина питието не те омагьоса!

Никой друг смъртен не е на омайното биле удържал,

щом през оградата зъбна се плъзне веднъж питието.

Неумолимо сърце се таи, както виждам, в гръдта ти.

330 Сигур си многоумният смел Одисей, за когото

Хермес, сразителят Аргов със златния жезъл предсказа,

че ще пристигне от Троя на бързия, черния кораб.

В ножнята своя меч ти затъкни, след това ние двамата

нека в постелята наша да легнем и тъй съчетани

335 с връзка любовна, сърцата си нека един друг да открием.“

Рече богинята тъй, а пък аз й отвърнах и казах:

„Може ли, Кирко, да искаш да бъда към теб благосклонен,

щом като моите хора превръщаш в свине у дома си,

мене пък тука задържаш, замислила зло, и ме каниш

340 в твоята спалня да вляза и с тебе легло да споделям,

да ме лишиш в голотата от мъжка сърцатост и сила?

Няма за нищо, богиньо, да дойда във твоето ложе,

ако пред мен не решиш да положиш великата клетва,

че срещу мен не замисляш днес никакво бедствие ново!“

345 Рекох така и веднага се вкле тя по моята воля.

След като тя се закле и с оброка свещен се зарече,

заедно с Кирка възлязох на дивно постланото ложе.

Припнаха четири сръчни робини тогава в палата.

Всичко в чертога на Кирка уреждаха тези девойки.

350 Бяха те все дъщери на дъбрави, на извори бистри

и на свещени потоци, които се втичат в морето.

Сложи едната от тях на креслата изящни от пурпур

губери, а най-отдолу подложи платнени покривки.

Друга от тях пред креслата наблизо наслага трапези

355 сребърни и върху тях заблестели от злато съсъди.

Трета пък медено вино размеси във сребърен кратер

и пред креслата разля от напитката в чаши от злато.

Дева четвърта донесе вода. Под огромна тринога

огън разпали тя бързо, да кипне на него водата.

360 След като кипна водата в котела от мед заблестяла,

тя ме заведе в басейна и там от огромния медник

смес разхладена поля на главата ми и рамената,

за да премахне от мене телесната тежка умора.

Щом ме момата изкъпа, с елей благовонен помаза,

365 тя ми загърна снагата с хитон и прекрасна хламида

и ме изведе, подаде ми стол среброгвозден да седна

(с дивна резба украсен), под нозете ми столче постави.

Ето робиня донесе пред мен върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

370 после поля ми самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред мене икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Тя ме покани да ям, но не можех да вкуся храната.

В мисли потънал седях и в сърцето беди предугаждах.

375 След като Кирка видя, че седя и с ръцете храната

аз не докосвам, че тежка печал ми измъчва душата,

близо до мене пристъпи и рече словата крилати:

„Що седиш като ням, Одисее, пред моя трапеза,

що си сърцето ломиш и не вкусваш напитка, ни гозба,

380 или долавяш тук хитрост? Не бива от днеска нататък

страх да изпитваш пред нищо, че тежката клетва положих!“

Рече така, а пък аз на това й отвърнах и рекох:

„Има ли, Кирко, един поне доблестен мъж на земята,

който да бъде готов да опитва храна и напитка

385 още преди да съгледа свободни другарите свои?

Но ако искрено каниш да пия, да вкусвам от гозби,

нека с очите си видя, че пускаш другарите мили!“

Рекох така аз, а Кирка излезе навън от палата

с жезъл в ръка, отвори свинарника тя и изведе

390 моите хора, подобни на деветгодишни шопари.

Спряха се те срещу мене, богинята всички обходи

и ги помаза един подир други с целебното биле.

Мигом изкапа от тях тази гъста четина, която

от питието ужасно на мощната Кирка порасла.

395 Пак се превърнаха те на мъже, ала много по-млади,

с много по-хубава външност, снагата им по-стройна стана.

Те начаса ме познаха и всеки ми стисна ръката.

Радостни сълзи пророниха всички. От техните вопли

екна палатът. Самата богиня се трогна от жалост.

400 Близо застана и рече ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаерте, герой находчив Одисее!

Бързо иди върху кораба вит на брега на морето,

кораба най-напред вие на твърдия бряг изтеглете

и в пещера подслонете богатства и корабни вещи,

405 после върни се обратно със твоите верни другари.“

Рече така и сърцето ми храбро послуша зова й.

Аз се запътих към кораба бърз, към брега на морето.

Близо до бързия кораб намерих другарите верни

в тежка печал. От очите им течаха потоци от сълзи.

410 Както запрени телета към своите майки, които

сити от паша в лъките се връщат в обора закътан,

вкупом се втурват насреща, по пътя си пречки не виждат

и непрестанно с мучене край своите майки подскачат,

също така и онези, когато с очи ме видяха,

415 с плач връхлетяха на мен. Сърцата им силно забиха,

сякаш са вече в града си, в скалистата родна Итака,

гдето са някога расли и гдето са бял свят видели,

и през избликнали сълзи изрекоха думи крилати:

„Зевсороден Одисее, дойде си и тъй ни зарадва,

420 сякаш се върнахме вече в Итака, земя на бащите.

Но разкажи ни бедата на другите наши другари!“

Рекоха тъй, а пък аз отговорих с приятелски думи:

„Кораба най-напред вие на твърдия бряг изтеглете

и в пещера подслонете богатства и корабни вещи.

425 И подир моите стъпки вий вкупом елате,

вътре в палата на Кирка да видите всички другари,

как се гощават и пият — в обилие всичко те имат.“

Рекох така и веднага изпълниха моята воля.

Но Еврилох сам реши да попречи на всички другари.

430 Той се обърна към тях и изрече крилатите думи:

„Но накъде, безразсъдни! Защо сте стремите към гибел

при чародейката Кирка в палата? Но тя ще превърне

всички ни или в глигани, във лъвове или във вълци,

та по неволя да вардим голямата нейна обител!

435 Същото стори циклопът, когото запря в пещерата

нашите хора, тъй дръзко предвождани от Одисея.

Беше едничка причина за тяхната смърт дързостта му!“

Рече така Еврилох, а сърцето ме тласкаше вече

в миг да изтегля кръз яко бедро острието на меча,

440 с него главата му да отсека и в праха да я хвърля,

ако и родственик той да ми беше. Но всички другари

с думи любезни от всички страни настойчиво ме спряха:

„Нека по твоята воля, божествен, да го оставим

тука при кораба бърз да остане да бди неотстъпно,

445 ние без него да идем в дома на свещената Кирка!“

Рекоха тъй и поеха от кораба и от морето.

Но Еврилох не остана самичък на вития кораб,

а ни последва изтръпнал от моите укорни думи.

В същото време в палата грижливо изкъпала Кирка

450 другите мои другари, с уханен елей ги разтрила

и ги загънала в плащи от вълна и меки хитони.

Ние ги сварихме тъкмо в разгара на пира в чертога.

Щом се видяха, те мигом лице във лице се познаха

и възридаха от радост. От вопли палатът кънтеше.

455 Близо застана и рече звездата над всички богини:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

хайде обилния плач прекратете. Самата аз зная

колко беди по морето пустинно понесохте вие,

колко вреди претърпяхте по суша от хора враждебни.

460 Но усладете сърцата от гозби, налейте си вино,

да съберете отново в гърди мъжеството, с което

първо напуснахте вие скалистия остров Итака,

гдето сте някога расли. Унили сега от умора,

мислите вечно злините от вашето бродене тежко,

465 няма в сърцата ви радост, защото изстрадахте много.“

Рече така тя и лесно предума сърцата ни смели.

Ден подир ден без почивка седяхме там цяла година,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Месец след месец отмина, големите дни се явиха,

470 щом посред свита от хора накрая настъпи година,

моите спътници мили започнаха да ме предумват:

„Време, безумецо, стана за родния край да помислиш.

Тебе съдбата отрежда да бъдеш спасен и отново

в своята къща висока и в родния край да се върнеш.“

475 Казваха тъй и сърцето ми храбро послуша зова им.

Цял ден до залеза слънчев пирувахме ние без отдих,

ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Слънцето щом се катурна и мрак над земята припадна,

легнаха моите хора за дрямка в покоите хладни,

480 аз пък със Кирка възлязох на дивнопостланото ложе

и за молба й обвих коленете. Богинята чу ме.

Аз се обърнах към нея и рекох крилатите думи:

„О, изпълни ми ти, Кирко, оброка, във който се врече,

в родния край да ме пратиш. Копнея аз там да се върна,

485 още и моите хора, които ми късат сърцето —

винаги те възридават, когато от мен се оттегляш.“

Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

никога няма насила в палата си да те задържам,

490 само че трябва най-първо друм други да минеш — да слезеш

в мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна.

Там да попиташ душата на тивския старец Тирезий —

слепият кобник запазва и днес още своята мъдрост,

само у него ума след смъртта Персефона остави.

495 Всички останали пърпат в дома на Аид като сенки.“

Рече така, а в гръдта ми сърцето се сви от покруса.

Плаках на ложето рухнал. Не искаше вече духът ми

повече аз да живея и блясъка слънчев да гледам.

След като дълго се валях и дълго ридах на леглото,

500 с тези слова отговорих на гиздавокосата Кирка:

„Кирко, в това пътешествие кой ще ми бъде водител?

Кой е достигнал дома на Аида със черния кораб?“

Рекох така, и отвърна ми тя, над богини богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

505 никак не се безпокой, че ти липсва водач през морето.

Мачтата само сложи, върху нея платната опни и

плавай без страх. Ще повее веднага дъхът на Борея,

щом като с кораба вече преплаваш нашир Океана,

гдето е равният бряг и дъбравата на Персефона

510 от чернолистни тополи и неродовити ракити,

кораба там закотви до въртопа дълбок океански,

ти пък самият слезни в плесента на дома на Аида.

Там в Ахеронт устремява водите си Пирифлегѐтон

заедно с Ко̀кит, а той е ръкав на водите на Стикса.

515 Сливат се край канара многошумно и двата потока.

Най-сетне стигнеш ли близо, герое, където те пращам,

ров изкопай на квадрат приблизително лакът на лакът,

около рова възлей възлияние на мъртъвците

най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,

520 трето с вода. Посипи го със светло брашно ечемично.

И към безмощните сенки молба възнеси, обещай, че

ще принесеш от Итака най-тлъстата ялова крава

в жертва на тях върху клада със дарове много изрядни,

а на Тирезий отделно дарение да обещаеш

525 в жертва овен чернорунен и личен от твоето стадо.

След като там се помолиш на славия сонм от покойни,

черна овца и овен принеси им въз ямата жертва.

Нека към Ереб да гледат. А ти настрани извърни си

към океанските струи лицето. Тогава при

530 тебе цели рояци души от покойници скъпи ще дойдат.

В същото време поръчай на своите мили другари

да одерат умъртвените с мед безпощадни животни,

в огън да ги изгорят и безсмъртните те да приканят —

бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,

535 бързо пък сам измъкни кръз бедрото двуострия меч и

седнал въз рова, недей позволява на сенки безмощни

да приближават кръвта, докато не разпиташ Тирезий.

Скоро и сам той, водачо на воини, ще дойде при тебе,

да ти открие на пътя посоката и дължината,

540 как у дома да се върнеш по рибните морски пътеки.“

Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.

Кирка тогава ми даде и плащ, и хитон да надяна.

Сложи си нимфата дълга и светлосребра одежда,

нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс —

545 целия в злато, след туй на лицето си булото спусна.

Аз, през палата преминал, заръчах на моите хора,

след като с кротки слова ги пробуждах, на всеки отделно:

„Хайде станете, другари, от сладкия сън се свестете!

Време е вече да тръгнем. Напъти ме мощната Кирка.“

550 Рекох така аз и лесно придумах сърцата им смели.

Но и оттам не изведох без загуби всички другари.

Най-млад от всички ни беше на нашия кораб Елпенор,

в битките най-малко храбър и в разума най-малко силен.

Той от другарите там надалече, натегнал от вино,

555 място прохладно потърсил в свещения дом на Цирцея.

И щом в просъница чул суетене и говор на хора,

скочил в мига на крака, но уплашен забравил, че трябва

да се извърне назад, за да слезе по дългата стълба,

а се търкулна от покрива долу. Строши си веднага

560 вратния прешлен. Душата му слезе в подземното царство.

После, преди да излезем на другите рекох словата:

„Може би мислите вий, че се връщаме по домовете

в мила родина! Но Кирка ни друга цел предопределя:

мрачния дом на Аид и на Персефонея ужасна,

565 там да попитам душата на тивския старец Тирезий.“

Рекох така, в сърцата им мили се свиха в покруса.

Паднаха те в пепелта, заридаха, заскубаха власи,

но плачовете им жални не носеха никаква полза.

Ние докле на брега на морето към бързия кораб

570 опечалени вървяхме и леехме сълзи обилни,

Кирка по същото време отишла до черния кораб,

вързала близо до него овен и овца чернорунна,

минала леко край нас. Против волята на божеството

кой ще го види с очи, като идва или отминава?

След като вече дойдохме до кораба и до морето,

кораба свлякохме първо навътре в морето свещено,

вдигнахме мачтата, още платната на черния кораб,

вкарахме вътре овцете, а после и ние самите

5 влязохме опечалени, потънали целите в сълзи.

Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър —

съпровождача отличен в морето, надуващ платната,

гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки.

Всичките корабни вещи поставяхме в ред и спокойно

10 седнахме. Сочеха пътя и вятърът, и кормилата.

Целия ден през вълните оставаха пълни платната.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припадаха сенки.

Корабът най-сетне стигна отвъд океанското дъно.

Там кимерийски мъже населяват града и земята.

15 Те са обвити от вечна тъма и мъгла. Не излъчва

никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце,

нито когато възхожда по звездния свод на небето,

нито когато към суша се спуска назад от небето,

но безотрадна нощта там обгръща нещастните хора.

20 Бързо изтеглихме ние съда на брега и от борда

снехме овена с овцата и тръгнахме край океана.

Стигнахме скоро междата, която ни Кирка посочи.

Жертвите на Перимеда предадох на Еврилоха,

сам кръз бедрото измъкнах двуострия меч и със него

25 ров изкопах на квадрат приблизително лакът на лакът,

около рова възлях възлияние на мъртъвците

най-напред с мляко и мед, след това с кехлибарено вино,

трето с вода. С ечемично блестящо брашно го посипах.

И към безмощните сенки възнесох молба, обещах, че

30 ще принеса от Итака най-тлъстата ялова крава,

а на Тирезий отделно дарение аз обещавах —

в жертва овен чернорунен и личен от моето стадо.

След като там се помолих на славния сонм от покойни,

черна овца и овен им принесох във ямата жертва.

35 Гледаха всички към Ереб. Но аз настрани си извърнах

към океански талази лицето. Тогава при мене

цели рояци души от покойници скъпи дойдоха —

юноши, млади невести и мъки претеглили старци,

крехки девойки, едва със страдание първо в сърцата,

40 множество още мъже, смъртоносно от копия медни

в яростни битки сразени, в доспехи, опръскани с кърви.

Множества, те налетяха на рова от всички посоки

с викове необичайни. Изтръпнах от бледа уплаха.

В същото време поръчах на моите мили другари

45 да одерат умъртвените с мед безпощадна животни,

в огън да ги изгорят, боговете след туй да приканят —

бога всемощен Аид и ужасната Персефонея,

бързо пък сам кръз бедрото измъкнах двуострия меч и

не позволявах, приседнал до рова, на сенки безмощни

50 да приближават кръвта, докато не разпитам Тирезий.

Първа при нас се яви на другаря Елпенор душата.

Той не бе още погребан във широкодрумната почва.

Бяхме оставили ние трупа му в палата на Кирка,

в гроб незарит, неоплакан — гнетяха ни други тревоги.

55 Сълзи пророних. Видът му извика в сърцето ми жалост.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

„Как ти, наш друже, попадна в царството на тъмнината?

По-рано пеш си пристигнал, отколко аз по вълните.“

Рекох така, а разридан от стонове, той ми отвърна:

60 „Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

аз съм погубен от демон противен и вино без мяра.

Легнах в палата на Кирка, не съм забелязал, че трябва

да се извърна назад, за да сляза по дългата стълба,

и се търкулнах от покрива долу. Строших си веднага

65 вратния прешлен. Душата ми слезе в дома на Аида.

Но зарад тези, които са вкъщи, далече оттука —

зарад жена ти, баща ти, отгледал те още от детство,

за Телемаха, когото остави невръстен в палата —

зная, когато излезеш оттук, от дома на Аида,

70 здравия кораб ти пак ще насочиш към остров Еея, —

моля те, щом като стигнеш, за мен, господарю, спомни си!

Там неоплакан и в гроб незаровен недей ме оставя,

та да не стана причина за божески гняв върху тебе,

но ме тури върху клада със всичките мои доспехи,

75 гробна могила сипи на сребристия бряг на морето,

тя да напомня за мене горкия на бъдното време.

Всичко свърши и побий върху гроба веслото, с което

порех вълните, додето бях жив между свои другари.“

Рече така Елпенор, а пък аз му отвърнах и рекох:

80 „Клетнико, всичко това ще изпълня и свърша за тебе.“

Ние седяхме така и разменяхме думи тъжовни,

аз от едната страна върху кървите меча размахвах,

а срещу мене редеше словата си тъжната сянка.

Ето дойде и душата на моята майка покойна,

85 Щерката на Автолик, на безстрашния мъж, Антиклея.

Беше тя жива, когато отплавах за святата Троя.

Сълзи пророних. Видът й извика в сърцето ми жалост.

Все пак и нея със болка в душата си аз не допуснах

да приближи до кръвта, докато не разпитам Тирезий.

90 Ето пристъпи душата на тивския старец Тирезий

с жезъла златен в ръка. Разпозна ме веднага и почна:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Клети, защо си оставил лъчите на яркото слънце

и си дошъл, за да гледаш покойници, тъжна обител?

95 Но отмести се от рова и скрий остротата на меча,

с кървите да се напия, съдбата ти тъй да предскажа.“

Рече така той. Отстъпих и меча си сребърогвозден

в ножнята сложих обратно. Веднага вещателят верен

с черната кръв се напи и такива слова изговори:

100 „Сладко завръщане в къщи жадуваш, прочут Одисее,

но божество ще ти пътя безкрай утежнява и няма

от земетръсния бог да убегнеш. Сподавя той злоба

гневен, че ти на сина му обичен отне светлината.

Но и така, претърпели беди, ще се върнете в къщи,

105 ако и себе си ти въздържиш, и другарите свои

в този миг, в който напуснал най-после море теменужно,

с кораба крепко строен ти на остров Тринакия стигнеш.

Там е изкарал на паша овците и гойните крави

Хелиос — всичко той вижда и всичко отвсякъде чува.

110 Тях ако ти пощадиш и за родния край, ако мислиш,

скоро в Итака, беди претърпели, ще стигнете вие.

Но ако ти ги докоснеш, на тебе и твоите хора

аз предвещавам погибел. Когато ти сам я избегнеш,

късно, след много беди, без другари дома ще се върнеш,

115 носен от съд чуждестранен, и бедствия в къщи ще свариш:

смели младежи, които прахосват имота ти дръзко

и се домогват със зестра до твоята дивна съпруга.

Но ще им ти отмъстиш за гнета, щом един ден се върнеш.

След като всички женихи в палатите свои изтребиш

120 със острието на меча открито или чрез измама,

тръгвай веднага да бродиш с удобно весло във ръката,

докато стигнеш до хора, които не знаят морето,

нито кога и да е за подправка солят ядивата,

нито, разбира се, знаят за корали пурпурногръди,

125 ни за удобни весла — за крилата на бързия кораб.

Сигурен знак ще ти кажа сега и добре запомни го:

щом като някакъв странник те срещне и пита по пътя

що си понесъл на рамо блестящо веялна лопата,

спри се и мигом забий във земята веслото удобно,

130 жертва достойна отдай на властителя бог Посейдона —

бик заколи, и овен, и глиган, оплодяваш свинете,

после върни се дома и отдай хекатомби свещени

на боговете, които владеят навеки небето,

редом на всички. Накрая далече от бурни талази

135 смърт ще те стигне спокойна, ти сетния ден ще дочакаш

немощен в старост приятна, край тебе ще бъдат щастливи

твойте подвластни. Това ти предричам и то ще се сбъдне.“

Рече така и веднага му аз отговорих и рекох:

„Сигур това са изпрели, Тирезий, сами боговете.

140 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

тука аз виждам душата на моята майка покойна.

Тя мълчаливо стои до кръвта и не се осмелява

ни да погледне сина си, ни думичка да му продума.

Старче, кажи, що да сторя, та тя да познае сина си?“

145 Рекох така, и веднага ми той отговори и рече:

„Лесни слова ще ти кажа, добре запомни ми съвета:

този, когото от сонма покойници скъпи допуснеш

да приближи до кръвта, ще открие каквото го питаш.

Този, когото не пуснеш, безмълвно назад ще се върне.“

150 Тъй отговори душата на властния старец Тирезий

и към на Аид се оттегли, вестил ми съдбата.

Аз пък при рова зачаках, додето до черните кърви

майка ми дойде да пие от тях. Тя позна ме веднага

и през избликнали сълзи изрече словата крилати:

155 „Сине мой, как си попаднал в царството на тъмнината

още жив? Тези места ужасяват на живите взора.

Страшни реки и ужасни потоци текат помежду ни,

е най-отпред Океанът, през който не може да мине

никой по бродове — могат единствено кораби яки.

160 Или от Илион идеш, тъй дълго блуждал по морето

заедно с твоите хора на кораб? Нима не си ходил

още в Итака, нима не си виждал жена си, дома си?“

Рече така, а пък аз отговорих с крилатите думи:

„Майко, мен нуждата тука в дома на Аида доведе,

165 за да разпитам душата на тивския старец Тирезий.

Още не съм се завръщал в земята ахейска и още

в нашата родна земя, а се скитам в нещастия вечно,

още откакто последвах великия цар Агамемнон

към конехранната Троя за битки с чадата троянски.

170 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

как те орисана срина смъртта, нажаляваща всички —

с дълга ли болка? Или Артемида, богинята ловна,

с тихите свои стрели те погуби внезапно? Кажи ми

как са баща ми, синът ми, които оставих в Итака?

175 Сана ми още ли те съхраняват, или вместо мене

друг го държи и не вярва, че аз ще се върна обратно?

Още разкрий мисълта на жена ми и нейната воля.

Тя при сина ли остава и здраво ли брани имота,

или е най-знатен някой ахеец за нея оженен?“

180 Рекох така и веднага достойната майка отвърна:

„Още, разбира се, с храбро сърце Пенелопа удържа

в твоето жилище, гдето във вечно очакване тъжна

целите нощи и дни проживява в потоци от сълзи.

Твоя владетелски сан не е никой до днес присвоявал,

185 сам Телемах управлява имота ти, той е участник

в общите пиршества, както прилича на съдник народен.

Всички го канят. А твоят родител живее в полето,

никога не посещава града. За нощувка си няма

нито покров, ни постеля, ни губери меки, разкошни.

190 В зимните нощи почива наред със слугите си в къщи

и в пепелта край огнището спи под окъсани дрехи.

Дойде ли знойното лято и времето на плодобера,

вредом намира по ръта на своето цъфнало лозе

върху земята постеля от купчина паднали листи.

195 Там той лежи безутешен, отдаден на мъка велика,

вечно копнее за тебе, безрадостна старост го стига.

Тъй си угаснах и аз, повалена от моята орис.

Нито във моя палат Артемида, стрелкиня безгрешна,

с тихите свои стрели ме погуби съвсем ненадейно,

200 нито ме болест налегна да чезна, каквато най-често

след изтощение страшно изтръгва от тяло душата.

Само тъгата по тебе и страхът ми за теб, Одисее,

твоето кротко сърце ме лиши от живота ми сладък.“

Рече така и замлъкна. Дълбоко покъртен, поисках

205 в миг да прегърна душата на моята майка покойна.

Триж аз простирах към нея ръцете си да я прегърна,

три пъти тя като сянка и съновидение леко

чезна, тъй още по-остро нарастваше моята болка.

И се обърнах към нея, та рекох словата крилати:

210 „Мила ми майко, защо се изтръгваш от мойта прегръдка,

нека в дома на Аида един друг с ръце се обгърнем,

двама сърцата си да утешим с вледеняващи вопли.

Или ми може би праща могъщата Персефонея

някакъв призрак да стена с ридания още по-горки?

215 Рекох така, и веднага достойната майка отвърна:

«Скъпи ми сине, от всички мъже най-злочест на земята!

Тя, дъщерята на Зевс, Персефона, не те заблуждава,

но е такава съдбата на смъртните, щом те погинат.

Жилите вече не свързват месата и техните кости.

220 Те се рушат от стихийната сила на буйния пламък

още когато духът си отива от белите кости.

Сякаш видение, пърпа от нас излетяла душата.

Но завърни се по-скоро ти на светлината и всичко

запамети, да разкажеш на своята мила съпруга.»

225 Тъй си разменяхме думи тъжовни. Но ето дойдоха

сенки на чутни жени (Персефона прочута ги прати),

бяха те все дъщери и съпруги на храбри герои.

Те на тълпи придойдоха и черната кръв обкръжиха.

Аз пък премислях дълбоко как всяка от тях да разпитам.

230 Ето какво, като дълго премислях, намерих за умно:

в миг да изтръгна кръз яко бедро острието на меча,

да не допусна да пият кръвта едновременно всички.

Те приближиха рова една подир друга и всяка

казваше целия свой родослов, и разпитах ги всички.

235 Първа съгледах Тиро̀, дъщерята на знатен родител.

Щерка била — тя разказа — на храбрия цар Салмонея,

а на Кретея, сина на Еола, била тя съпруга.

Страстно обикнала тя Енипея, потока божествен,

пръв хубавец между всички реки, по земята течащи,

240 и посещавала често сребристите негови струи.

Но земетръсецът бог се превърнал в потока и с нея

в речното устие легнал сред врящите водовъртежи.

Речна вълна — планина сякаш — около тях се извила,

с пурпурен свод ги покрила — и бога, и смъртната дева.

245 В дрямка я той потопил и развързал й пояса девствен.

След като богът завършил със нея любовното дело,

хванал я той за ръка, назовал я по име и рекъл:

«Радвай се на любовта ни! Година преди да измине,

славни чада ще родиш, че леглото на бог не остава

250 нивга без плод. Откърми и отгледай добре синовете.

Хайде, върни се дома, но мълчи и не ме назовавай.

Знай, че на теб се разкривам аз, бог Посейдон земетръсец.»

Рекъл така и се гмурнал в кипежа на морската бездна.

Тъй натежала Тиро и родила Нелей ведно с Пелий.

255 Станали двата близнака служители смели на Зевса,

мощния бог. Обитавал е Пелий равнинния Йолкос

с многото вакли овци, а Нелей песъчливия Пилос.

Но на Кретей, над жените царица, родила чадата

Амитао̀н, колесничния воин, и Езон, и Фѐрет.

260 После видях Антиопа, прекрасната щерка на А̀сон.

Тя се похвали, че спала в прегръдките и на Кронион

и че родила на бога близнаците Зет и Амфион.

Първи издигнали те седмовратата Тива и с кули

те укрепили, защото без крепост в равнината Тива,

265 храбри макар да били, не са можели там да живеят.

После съгледах Алкмена, жената на Амфитриона.

Тя пък Херакъл родила, героя със лъвска сърцатост,

след като се съчетала в прегръдките с могъщия Зевса.

Още видях дъщерята на смелия Креонт — Мегара.

270 Нея на Амфитриона потомъкът взел за съпруга.

И Епикаста видях, на Едипа прекрасната майка.

Със заслепена душа тя извършила скверното дело —

встъпила в брак със сина си, убиец на своя родител.

Но боговете веднага разкрили това светотатство.

275 Все пак Едип продължил да царува в любимата Тива

въпреки тежките мъки по божеска пагубна воля.

Майката слязла в дома на Аида, ключаря всесилен —

стегнала тя на таванска греда умъртвяваща примка

в миг на безумство, а него оставила в мъки, каквито

280 винаги майчини клетви обилно на хората пращат.

Ето видях и Хлорида. От нейната хубост омаян,

взел я съпруга Нелей срещу сватбени дари безчетни —

най-млада щерка била на потомъка Ясов Амфион,

който царувал в Орхомен, града на минийците, славно.

285 В Пилос царица, прекрасни чада на Нелея родила —

Нестор и Хромий, и Периклимен, несломимия в битки,

още и щерка родила — Перо, с удивителна хубост,

дева, желана от всички, но давал Нелей дъщеря си

само на момъка, който из Филака силом отмъкнел

290 широкочелите бици на царя всесилен Ификъл.

Трудна задача. Едничък Меламп прорицателят дръзнал

да се наеме. Но скоро го стигнала страшната орис

на божеството — и груби пастири, и тежки вериги.

Месец след месец изминал и ден подир ден се изпълнил,

295 цяла година изтекла, и хорите пролет довели.

Освободил го Ификъл, защото пророкът изказал

тайните на боговете, така според Зевсова воля.

После съгледах и Леда, съпругата на Тиндарея.

От Тиндарей тя родила близнаци мъжествени двама —

300 Кастор, с конете прочут, Полидевк, със борбата юмручна.

Жизнетворящата почва поела и двамата живи.

Те и в подземното царство се радват на почит от Зевса.

Редом един ден живеят и редом един ден умират.

Към боговете безсмъртни съдбата ги тъй причислила.

305 Ифимедея съгледах, съпругата на Алоея,

тя се похвали, че спала в прегръдките на Посейдона

и че родила на бога два сина, тъй кратко живели —

От, като бог величав, Ефиалт, надалече известен.

Тях житородната почва откърмила с ръст исполински

310 и най-красиви от всички мъже след Ориона славен.

Още на девет години и двамата били дебели

лакътя девет, а ръстът им стигал до разтега девет.

Почнали те да заплашват дори боговете безсмъртни,

че ще изпълнят Олимпа с глъча на стремителни битки.

315 Оса да награмадят връз Олимпа те решили, връз Оса

Шумливолистия Пелий, да стигнат така до небето.

Биха сполучили те, ако бяха в мъжествена зрелост.

Но ги погубил и двама синът на Лето дивнокъдра

и на Кронида, преди върху техните бузи да цъфне

320 първия мъх и преди да обагрят брадите им косми.

Федра видях и Прокрида, видях след това Ариадна,

щерка на хитрия Минос, която от Крит преди време

грабнал Тезей да я води към святия хълм на Атина,

но не успял да го стигне. Прониза я с мед Афродита

325 в Дия, с вълни обградена, след донос на бог Диониса.

Мера, Климена видях и женището зло Ерифила,

за скъпоценното злато продала съпруга си верен.

Колкото щерки видях и съпруги на древни герои,

няма да мога сам да назова и пресметна, додето

330 трае безсмъртната нощ. А за мене отдавна настъпи

време за сън покрай кораба бърз при другарите мили

или пък тук. С боговете за пътя ми вий помислете.“

Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички,

в пълна омая седяха в голямата сенчеста зала.

335 Първа подхвана Арета, царицата лилиеръка:

„Как преценявате вие, феаки, сега чужденеца

по красота и по снажност, по дух благороден в гърдите?

Той е наистина мой гост, но всеки дели почитта ми.

Не настоявайте той да си ходи, не се и скъпете

340 да надарите богато търпящия нужда — дома сте

струпали много богатства по волята на боговете.“

Стана и рече пред тях Ехеней, благородният старец

(всички мъже феакийци надрастваше той по години):

„Скъпи, не е против нашата цел, против нашите мисли

345 туй, що царицата рече. Послушайте нейните думи.

На Алкиной след това ще подхожда и дело, и слово.“

С тези слова Алкиной на това отговори и рече:

„Всичко предложено тук ще изпълня, тъй както е вярно,

че аз съм жив и съм цар над феаките веслолюбиви.

350 Но дано може, макар че за родния остров копнее,

гостът до утре при нас да остане, додето му всички

дари приготвя. Ще бъде за пътя му грижата обща,

най-вече моя, защото е моя властта над народа.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, му отвърна и рече:

355 „О, над мъжете феаки велики царю Алкиное,

цяла година дори да желаете тук да остана,

пътя ми да уредите и дарове да съберете,

пак бих приел да остана, за мене е много изгодно

с пълни ръце да се върна в обичната моя родина.

360 Повече почит към мене и повече почит ще хранят

всички, които ме видят, че пак се завръщам в Итака.“

С тези слова Алкиной отговори веднага и рече:

„О, Одисее, тъй както те гледам, съвсем не приличаш

на празнословец хитрец като многото други, които

365 храни разпръснати вред между хората черна земята.

Те съчиняват лъжливи неща, от човек невидени.

Твоята реч е чаровна, издава тя ум превъзходен.

Ти като същ песнопевец разкриваш пред нас повестта си

за участта на ахейската рат и за своята участ.

370 Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

скоро дали си видял богоравни герои от битки,

Троя нападнали с теб и намерили там ориста си?

Дълга е нашата нощ и безкрайна. Не е дошло още

време за сън. Продължи да разказваш чудесните случки.

375 Бих издържал до Зората божествена чак да те слушам,

стига да бъдеш съгласен за свойте тегла да разказваш.“

В отговор на тези слова Одисей находчивият рече:

„О, над мъжете властител велик Алкиное,

има за речите време, и време за сън ще остане.

380 Но щом желаеш ти още да слушаш, не ще ми дотегне

други по-скръбни беди и от тези пред теб да разкажа,

как аз по-късно загубих и тези другари, които,

от многостонната бран оцелели в полята край Троя,

паднаха в родния дом от измяна на злобна съпруга.

385 След като вече разпръсна свещената Персефонея

всички души на жените насам и натам в дълбините,

сянката на Агамемнон, сина на Атрея, пристъпи

тъжна, от всички души обградена, които със него

бяха в дома на Егист похитени от смъртната участ.

390 Той ме позна на мига, щом от черната кръв се налока,

и зарида гръмогласно, зарони той сълзи горещи,

спусна се да ме прегърне, протегна ръце срещу мене,

но беше останал без мощ и без гъвкава сила, каквато

имаше приживе нявга в подвижното тяло героят.

395 Сълзи пророних. Видът му извика в сърцето ми жалост.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

«Сине Атреев прочут, Агамемноне, цар на мъжете,

как те орисан обори смъртта, нажаляваща всички?

В кораб ли бърз те сломи разгневен Посейдон земетръсец,

400 грозната сила пробудил на яростна буря в морето,

или те хора враждебни сразиха на суша, когато

ти си желал да откараш стада от овце, от волове,

или за град и жени си участвал в кървави битки?»

Рекох така, и веднага ми той отговори и каза:

405 «О Лаертиде божествен, герой находчив Одисее,

Нито ми кораб сломи разгневен Посейдон земетръсец,

грозната сила пробудил на яростна буря в морето,

нито ме хора враждебни убиха на твърдата суша,

но ме покани Егист у дома си, за мене подготвил

410 смъртната участ, сговорен с невярната моя съпруга,

и ме срази насред пира, добиче над яслите сякаш.

Тъй от окаяна смърт аз загинах и с мене заклаха

сякаш свини белозъби един след друг всички другари,

както се колят в дома на владетел могъщ и всевластен

415 при угощение или при сватби, при пиршества пищни.

Бивал съм явно свидетел на много убийства на воини,

паднали или в двубой, или в смута на кървава битка,

но удивил би сърцето си ти, ако беше съгледал

как край трапези, отрупани с гозби и пълни стакани,

420 проснати бяха в палата на пода, димящ от кръвта ни.

Стон най-печален издаде Касандра, Приамова щерка.

Нея в гръдта с меч прободе въз мен Клименестра коварна.

Аз полумъртъв протегнах ръката си хладна към меча,

но на земята тя падна. Безсрамната твар се извърна,

425 без да посмее очите ми тя със ръка да затвори,

още устата, когато отивах в дома на Аида.

Нищо по-гнъсно и нагло не е от жената, която

в своята мисъл крои да извърши такова коварство,

както онази реши да извърши позорното дело —

430 смърт за съпруга законен подготви. А аз се надявах,

че ще ме радостни срещнат децата и моите близки,

щом се завърна дома. Но стаила в душата си злоба,

тя си самата навлече позор и навеки посрами

бъдните нежни жени, ако бъдат дори непорочни.»

435 Рече така и веднага отвърнах му аз със словата:

«Тежко наистина! Зевс гръмовержец с омраза преследва

още от древност рода на Атрей чрез коварни съпруги.

Колко герои от нас за Елена загинаха само,

а и на теб отдалеч Клименестра коварството плела.»

440 Рекох така, и веднага ми той отговори и каза:

«Ето защо към жена си и ти доверчив да не бъдеш.

Своите помисли тайни недей да разкриваш пред нея.

Само едно й разкривай у себе си друго потайвай.

Но Одисее, не си ти заплашен със смърт от жена си,

445 че дъщерята разумна на славния старец Икарий

е незлоблива и храни в душата си помисли мъдри.

Млада невеста дома я оставихме, помня, когато

тръгнахме ние за битки, с невръстно дете върху скута.

Днес заседава синът ти в съвет на мъжете. Щастливец!

450 Татко му пак да го види, когато дома се завърне,

той ще се нежно притисне до него със обич синовна,

докато мойта съпруга не ми позволи на сина си

да се нагледам: погуби ме тя преди аз да го видя.

Друго сега ще ти кажа, добре запомни ми съвета!

455 Скришом, а не пред очите на всички към родния остров

кораба свой отправи, на жените след всичко не вярвай.

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

можеш ли някаква вест за сина ми Орест да ми кажеш —

где той живее, в Орхо̀мен или в песъчливия Пилос?

460 Или в обширната област на Спарта при цар Менелая?

Вярвам, не е на земята погинал синът ми прекрасен.»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

«Що ме разпитваш, Атреев потомко? Съвсем аз не зная

жив или мъртъв е той. Празнодумствата нам не приличат.»

465 Ние стояхме така и разменяхме думи тъжовни,

в скръб потопени един срещу друг и проливахме сълзи.

Ето при мене дойде на Ахила Пелеев душата,

и на Патрокъл душата, и сянката на Антилоха

храбрия, още на Аякс, надминал по снажност и образ

470 всички данайски мъже след безстрашния син на Пелея.

Мигом духът на Ахил бързоноги застана пред мене

И през избликнали сълзи изрече крилатите думи:

«Зевсороден Лаердите, герой находчив Одисее,

може би още по-дръзка постъпка в ума си замисляш?

475 Как си посмял да се спускаш в дома на Аида, където

само безчувствени сенки на хора покойници пърпат?»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

«Сине Пелеев Ахиле от всички ахейци най-храбър!

Тука дойдох за съвет от Тирезий, дано той ми каже

480 как да се върна дома в канаристия остров Итака.

Още не съм се завръщал в земята ахейска и още

в родния край, а се скитам нещастен. От тебе, Ахиле

по-щастлив няма от всички предишни и бъдни човеци.

Жив, с боговете наравно преди те почитахме ние,

485 всички ахейци, а днес над покойници властно царуваш,

та затова от смъртта си не се огорчавай, Ахиле.»

Рекох така, и веднага отвърна ми той със словата:

«О, Одисее чутовен, не ме утешавай в смъртта ми.

Бих предпочел като ратай в чужбина на друг да робувам

490 в служба на някой бедняк, без имот и без ниви останал,

вместо над цялата гмеж от покойници тук да царувам.

Но по-добре разкажи ти сега за сина ми прославен —

с тебе ли тръгна за битки, или у дома си остана?

Вест за Пелея безстрашен дали си научил, кажи ми!

495 Над мирмидонците още ли той управлява почитан,

или загубил достойнство, живее в Елада и Фтия,

след като старост проклета ръце и крака му сковава?

Ех, ако бъдех сега под лъчите на ясното слънце

негов защитник, какъвто аз бях из полята край Троя —

500 воини най-храбри повалях в защита на всички ахейци!

Аз ако тъй се явях не за дълго в дома на баща ми,

ужас би всяла ръката ми мощна у тези, които

стареца грубо насилват и искат да тъпчат честта му.»

Рече така, и веднага отвърнах му аз със словата:

505 «Никаква вест за Пелея велики не съм научавал.

Но за любимия твой син, за Неоптолема, желая

чистата истина тук да разкажа, тъй както ме молиш.

Аз върху кораба вит равноборден от острова Скирос

сам го доведох до стана на бронеколенните гърци.

510 Колчем събирахме ние съвет в равнината пред Троя,

ставаше първи от всички и винаги с речи уместни.

Богоподобният Нестор и аз го наддумвахме само.

Колчем с убийствена мед се сражавахме около Троя,

не пожела ни веднъж сред навалица да се спотайва,

515 тичаше вечно напред, неостъпващ на никого в смелост,

немалко воини срази в изтребителни кървави битки.

Няма да смогна сега да ги аз назова и пресметна

колко мъже умъртви, защитавайки воини аргейски,

както например погуби с медта си сина на Телефа —

520 колко бе смел Еврипил! — а мнозината други китийци

паднаха заедно с него, от женския дар съблазнени

(враг по-красив не съм виждал освен богоравния Мемнон).

После, когато се скрихме най-храбрите воини ахейски

вътре в търбуха на коня и грижата мен повериха

525 нашия плътен заслон да отварям или да затварям,

всичките други данайски съветници, вождове славни

бършеха сълзи, у всеки ръце и крака се тресяха,

само у него с очите си нито веднъж не съгледах

да побледнее цветът му прекрасен и той от ланити

530 сълзи да бърше. С молба се обръщаше често към мене

да го пропусна от коня. С една ръка хващаше меча,

тежкото копие с друга, кроящ на троянците гибел.

Най-после щом разрушихме високия град на Приама,

почетни дари понесъл и плячка богата, отплава

535 той невредим върху кораб, не беше ранен ни един път

нито чрез удар отблизо, ни с някакъв хвърлей, тъй както

често се случва при бран: безразборно свирепствува Арес.»

Рекох така, а душата на бързия син на Еака

с крачки широки закрачи назад по поля асфоделни

540 развеселен от вестта, че синът му се много прослави.

Всички други души на покойници скъпи дойдоха

тъжни една подир друга да питат за своите мъки,

само душата на Аякс, сина Телемонов, стоеше

мълком далече, сърдита за тази победа, която

545 бях аз добил в препирня за доспеха на вожда Ахила

покрай морето. Борбата предложи богинята майка,

спора троянските щерки решиха с Палада Атина.

Но за какво ли в това състезание стигнах победа?

Ето такава глава за залога погълна земята —

550 Аякса, който по образ и който по мощ превъзхожда

всички други данайци след смелия син на Пелея.

Аз се обърнах тогава към него с приятелски думи:

«Аяксе, на Телемона безстрашния рожбо, защо ли

и след смъртта не забравяш онези проклети доспехи,

555 що боговете за зло на аргейците пратили бяха?

Ти, твърдината ни в битки, загина. За теб непрестанно,

както бе и за главата на славния син на Пелея,

всички ахейци сме вечно в печал потопени. Но никой

няма вина освен Зевс. Той данайските копиеносци

560 гонеше грозно, затуй върху тебе насочи съдбата.

Но приближи се, царю, за да чуеш гласа и речта ми,

и укроти яростта, обуздай си духа непокорен!»

Рекох така. На това не отвърна ни дума и тръгна

заедно с всички души на покойници към тъмнината.

565 Може би бих разговорил аз Аякс, макар че е гневен,

ако не бе се явило в гръдта ми желание силно,

също и други души на покойници бледи да видя.

Скоро и Минос съгледах, на Зевса потомъка светъл.

Жезъл от злато държеше и съдеше мъртвите сенки

седнал, а около него те чакаха своята съдба

570 седнали или на крак в ширнодверния дом на Аида.

А подир него пред мен се яви великанът Орион.

Гонеше из асфоделни поля зверовете, които

някога жив умъртвяваше той из планинските дебри

575 Със целомедния свой боздуган, несломяван от нищо.

Още съгледах и Питий, сина на прочутата Гея.

Върху земята прострян, той заемаше плетъра девет.

Два лешояда стръвнишки от двете страни му кълвяха

черния дроб, без да може с ръцете си да ги пропъди.

580 Той на Лето бил посегнал, съпругата славна на Зевса,

в пътя й през Панопей за Пито̀ в хороводна поляна.

Още съгледах и Тантал, подхвърлен на мъка ужасна —

беше потънал до шия в средата на блато, от жажда

страшно измъчван. Напразно опитваше глътка да сръбне.

585 Колкото пъти той жаден навеждаше устни да пие,

тозчас водата под него се свличаше и под нозете

черното дъно личеше, от демон в мига изсушено.

Скланяха своите клонки над него шумнати дървета —

нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен,

590 сладки смокини и още маслини, разлистени чудно.

Колкото пъти той гладен се силеше плод да откъсне,

вдигаше клоните вихър високо до облаци тъмни.

Още съгледах Сизифа, подхвърлен на мъка ужасна —

каменен блок исполински търкаляше с двете си длани.

595 Мишците той и нозете напънал до сетните сили,

тикаше камъка все по нагорнище. Тъкмо да стигне

горе върха, го строполва назад прекомерната тежест,

и в равнината отново се връща позорният камък.

Пак той напрягаше сили. Струеше му пот от снагата,

600 с облак от черен прах беше главата му цяла обвита.

А подир него съгледах свещената мощ на Херакъл —

сянката само, че той на Олимпа сред всички безсмъртни

пие наслада на пира до гиздавоногата Хеба,

златносандалната щерка на Зевса велики и Хера.

605 Пърпаха сенки край него подобно на птици, които

се разхвърчават в уплаха. На тъмната нощ той приличен,

вън от калъфа извадил лъка, тетивата изпънал,

все се озърташе страшен, готов да отпусне веднага.

А пред гръдта му висеше опасният негов презрамник

610 и върху златния ремък чудесно изваяни бяха

мечки, свирепи глигани и лъвове огненооки,

кървави схватки, кланета и мъжеубийствени битки.

Вече дано не създава създалият този презрамник

други подобни картини със своето дивно изкуство!

615 Той ме позна незабавно, когато с очи ме съгледа,

гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:

«Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

тъй ли и ти подир себе си влачиш противната орис,

както я влачех и аз под лъчите на ясното слънце?

620 Син бях на Зевса Кронион, но въпреки всичко изпитах

мъки безбройни, защото на по-недостоен от мене

служех подвластен. На мене възложи той подвизи трудни.

Прати ме също оттук да отмъкна триглавото куче,

той не може да измисли задача по-трудна от тази.

625 Все пак изведох аз песа из мрачния дом на Аида —

пътя ми сочеха Хермес и светлата щерка на Зевса.»

Рече така и запърпа назад към дома на Аида,

аз пък застанах при рова да чакам дали не ще дойдат

още герои, които загинаха в минало време.

630 Исках и други мъже от дълбоката древност да видя —

И Пейритой, и Тезей, все прочути чада на безсмъртни,

но се стълпиха над рова безчетни пълчища от мъртви

с яростна глъчка. Обхвана ме бледия ужас, че може

мощната Персефонея из мрачния дом на Аида

635 да ми изпрати главата на страшния изрод Горгона.

Бързо тогава възлязох на кораба. Там заповядах

моите хора да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха и седнаха пак до веслата.

Корабът плувна надолу в поток на вълна океанска

640 с гребане първо, а после понесен от вятър попътен.“

Нашият кораб остави потоците на Океана

и през широкия друм на шумящи талази достигна

остров Еея, където ранила Зората владее

дом, хоровидни поля и местата на светлия изгрев.

5 Там върху пясъчна дюна извлякохме нашия кораб.

Слязохме после и ние на шумния бряг на морето,

в дрямка изчакахме там да изгрее свещената Еос.

Щом се показа Зора розопръста, родена от здрача,

спътници пратих тогава напред към палата на Кирка,

10 за да намерят и вдигнат трупа на другаря Елпенор.

Бързо натрупахме стволи на най-възвисеното място

и му изровихме гроб натъжени, потънали в сълзи.

Щом изгорихме трупа и доспехите заедно с него,

сипахме гробна могила и вдигнахме камък надгробен,

15 а върху гроба отгоре забихме греблото му гладко.

Всичко това уредихме. От Кирка вестта не убягна,

че сме се върнали пак от пределите на тъмнината.

Бързо дойде разкрасена при нас. Подир нея робини

носеха мръвки и хляб и искрящо янтарено вино.

20 Тя, над богини богиня, застана пред нас и ни рече:

„Смели герои! В дома на Аида се спуснахте живи!

Дваж ще умирате вие, а другите само един път.

Но усладете сърцата от гозбите, налейте си вино.

Цял ден пирувайте тука. Когато Зората изгрее,

25 плавайте вече. А аз ще ви пътя покажа, подробно

всичко на вас ще явя, да не би занапред да ви хвърли

някое ваше безумство в беди по море или суша.“

Рече така тя и лесно предума сърцата ни смели.

Цял ден до залеза слънчев пирувахме ние без отдих,

30 ядохме печени мръвки и пиехме сладкото вино.

Слънцето щом се търкулна и мрак над земята припадна,

легнаха всички гребци до въжата на кораба близо.

Тя ми подаде тогава ръка, настрана ме отведе,

легна до мене и тъй ме разпита подробно за всичко.

35 Всичко това й разказах подробно и както се случи.

Тези слова ми изрече тогава могъщата Кирка:

„Благополучно си всичко завършил. Но чуй по-нататък

моите думи, които след време сам бог ще ти спомни.

Ти край сирените първо ще минеш. С пленителна песен

40 те омагьосват плувците, които към тях се насочват.

Който до тях доближи, без да знае, и чуе гласа им,

никога той се не връща и нито децата невръстни,

нито съпругата нявга дома ще го срещнат щастливи,

него веднага омайват сирените с глас сладкозвучен

45 седнали в цветна ливада, от всички страни обградени

с купища кости на хора изтлели и с кожи изгнили.

Но ти, преди да преплаваш край тях, да затъкнеш със сладък

восък ушите на твойте другари, от тях да не може

никой да чуе гласа им, а ти да ги слушаш по воля.

50 Но за ръце и нозе да те вържат на бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан да останеш,

докато двете сирени със звучния глас те омайват.

А ако почнеш да молиш или повеляваш да снемат

твойте другари въжата, те по-силно нека ги стягат.

55 След като твоите хора отминат сирените вече,

повече няма съвети на тебе да дават по кой път

кораба да направляваш. С ума си самичък решавай

где да отидеш. Но аз ще опиша и двата ти пътя.

Вдясно надвисват скали над морето, въз тях се разбиват

60 шумните мощни талази на модрата Амфитрита.

«Планкти» — така боговете блажени наричат скалите.

Тях не прелитат ни птици, ни плахите гълъби, дето

носят на Зевс, на бащата, амброзия в своите човки.

Острият зъбер си грабва от тях непрестанно по някой.

65 Други изпраща бащата, числото им с него попълва.

Кораб дотам приближи ли, загива ведно със плувците.

Заедно корабни талпи и трупове на мореходци

морските бранове грабят и страшните огнени бури.

Само един мореходен съд там невредим е преминал —

70 всичко го знаят — Арго̀, от Еет се завръща тогава.

Също и него тогава вълна би преметнала върху подмола,

Но бе отведен от Хера, която закриляше Язон.

Вляво стърчат две скали. Възвишава се чак до небето

острият връх на едната, от всички страни го загръщат

75 облаци гъсти и мрачни и никога в лято и есен

ясно небе над върха не открива прозрачният въздух.

Смъртен не може по него да се катери и слезе,

ако дори и по двайсет ръце и нозе да напъва.

Гладка е в края скалата, издялана сякаш нарочно.

80 А на скалата посред пещера се тъмнее дълбока,

зинала страшно към запада, към Ереб. Натам насочете

вашия кораб извит, благороден герой Одисее.

Даже и пъргав стрелец от извития кораб не може

гърлото на пещерата от лък със стрела да достигне.

85 Там в пещерата живее ужасно пискливата Сцила.

Тя по гласа си прилича на паленце новородено,

Но е самата ужасно чудовище. Който я види,

няма доволен да бъде, дори божество да я срещне.

Има дванадесет крака, дванадесет все уродливи,

90 вият се над раменете й шест шии и върху всяка

страшна глава се надига с по три реда зъби по челюст

яки и остри, безбройни, набъкани с черна отрова.

До половината скрита стои в пещерата дълбока,

а из ужасната яма навън си показва главите.

95 С тях край скалата се взира и риби под нея нагълтва,

кучета морски, делфини, а още чудовища едри

из неизбройното стадо, което пасе Афродита.

От мореходците никой не се е похвалвал, че с кораб

там без вреда е минавал. Със всяка уста тя му грабва

100 от тъмноклюния кораб по мъж и го вътре завлича.

Близо ще видиш и друга скала, находчив Одисее,

малко по-ниска. Едната от другата изстрел отделя.

Там зеленее висока смокиня с разлистени клони.

Сърба под нея Харибда богинята тъмни потоци.

105 Три пъти в ден ги избълва и три пъти в ден ги насърбва.

Ужас! Тежко ти, оттам ако минеш, когато ги сърба!

И земедържецът даже не би те от злото изтръгнал.

Ти край скалата на Сцила по-близо се дръж и подкарай

кораба бързо край нея, че по-добре там да загубиш

110 само шестима другари, отколкото в кораба всички.“

Рече така, и веднага отвърнах й аз със словата:

„Хайде, тогава кажи ми богиньо, съвсем откровено:

ако избягна въртопа на дивия урод Харибда,

мога ли Сцила отблъсна, щом моите хора нападне?“

115 Рекох така аз, а тя, над богини богиня, отвърна:

„Клетнико, още и тук ли жадуваш за подвизи бранни

и не желаеш дори пред безсмъртните ти да отстъпиш?

Смъртна не е, но остана безсмъртно чудовище Сцила,

страшна е тя, ненаситна, свирепа, непобедима.

120 Тук смелостта не помага. Бегът е единствено средство.

Миг до скалата в доспехи за бой ако ти се забавиш,

аз се страхувам, връз тебе тя пак ще се спусне стремглаво

с всичките свои глави, да отмъкне по още един мъж.

Бързо отплавай оттам и на помощ зови Кратеида —

125 майката, дето е Сцила, човешката напаст, родила.

Тя ще попречи на Сцила повторно връз теб да се спусне.

После ще стигнеш до остров Тринакия. Там са на паша

гойните крави безчет и овцете на Хелиос бога —

кравите седем стада са, и седем стада са овцете —

130 по петдесет брави всяко — те ново потомство не дават

и не измират. Стадата се пазят от двете богини —

гиздавокосите нимфи Лампетия и Фаетуза —

рожби са те на Неера и Хелиос Хиперионов.

Щом ги роди и откърми, почтената майка ги прати

135 остров далечен и двете — Тринакия, да обитават,

за да пасат на баща си овцете и гойните крави.

Тях ако ги пощадиш и за родния край ако мислиш,

скоро в Итака, беди претърпели, ще стигнете вие.

Но ако ти ги докоснеш, на тебе и твоите хора

140 аз предвещавам погибел. Когато ти сам я избегнеш,

късно след много беди, без другари дома ще се върнеш.“

Рече така, и веднага изгря златотронна Зората.

Стъпки понесе веднага през острова светлата нимфа.

Бързо възлязох отново на кораба. Там заповядах

145 моите хора да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха, насядоха пак на редици

и по вълни посивели удариха мощно греблата.

Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър,

съпровождача отличен в морето, надуващ платната,

150 гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки.

Всичките корабни вещи поставихме в ред и спокойно

седнахме. Сочеха пътя и вятърът, и кормилата.

Рекох потресен тогава на моите мили другари:

„Не за един или двама, другари, е редно да знаят

155 що ми предрече сега над богини богинята Кирка.

Ще ви го кажа, че всеки да знае дали ще загинем,

или е някак възможно от орис и смърт да избегнем.

Първо поръча ми тя да страним от брега разцъфтял и

от чародейния зов на примамливи морски сирени.

160 Само на мен позволи да ги слушам. Но трябвало вие

да ме овържете здраво за яката корабна мачта

с върви и прав, да не мърдам, и тъй омотан да остана.

А ако почна да моля или повелявам да бъдат

снети от мене въжата, да стягате още по-силно.“

165 Общата орис разкрих на другарите аз чрез речта си.

Пъргаво якият съд, от попътния вятър понесен,

стигна пред острова, в който живееха двете сирени.

Вятърът стихна внезапно, в безветрие сглъхна морето.

Силата на божество уталожи веднага вълните.

170 Станаха мойте другари и свиха платната — излишни,

та ги надиплиха в трюма на дъното, после отново

седнаха, с гладки весла да разпенят водите спокойни.

С острия меч аз самият от восъчна пита огромна

дребни частици отрязах и с яките длани размачках.

175 Восъкът скоро омекна, надвит от могъщия натиск

и от лъча топлоносен на Хелиос Хиперионов.

С восъка редом затъкнах ушите на всички другари.

Те за ръце и нозе ме овързаха в бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан аз останах.

180 Седнаха пак и с веслата запениха морската бездна.

Стигнали бяхме, отгдето се чува екът на гласа ни.

Плавахме живо, но скрит не остана чевръстият кораб,

щом изравни се с брега. И запяха сирените звънко:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

185 кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил.

Знаем ний всичко, което в полята край Троя аргейци,

190 още троянци търпяха по волята на боговете.

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.“

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

195 А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Корабът щом се изплъзна от двете сирени далече

и не долиташе вече дотам нито глас, нито песен,

моите мили другари извадиха мекия восък,

200 който им втиках в ушите, и махнаха моите върви.

След като островът скоро изчезна зад нас, ненадейно

чух аз бучене и зърнах вълна исполинска и пара.

Моите хора от страх из ръце изтърваха веслата.

Те се повлякоха с шум по вълните. На място застана

205 корабът — губеха тласък веслата, заострени в края.

Минах пред кораба аз и заръчах на моите хора,

след като с кротки слова се обърнах към всеки отделно:

„Скъпи, привикнахме ние към всякакви бедствия вече.

Няма да срещнем беда по-голяма от тази, когато

210 нас Полифем задържа в пещерата дълбока насила.

Но и оттам ви изведох с решителност, доблест и разум.

Тъй ще си спомняте, вярвам, и в тази опасност след време.

Само каквото ви кажа сега, изпълнете с готовност.

Дружно с гребла ударете дълбоките морски талази

215 всеки от своето място. Дано с помощта на Кронион

да се избавим от тази беда и смъртта да избегнем.

Ето какво пък на тебе, кормчийо, нареждам да помниш

твърдо в ума си, додето насочваш извития кораб:

кораба дръж надалече от парата и от прибоя

220 и към онази скала се стреми, да не би неусетно

корабът да се изплъзне нататък за обща погибел.“

Рекох така, и с готовност изпълниха моята воля.

Но не обадих за Сцила, за неотменимата напаст,

моите мили другари от страх да не хвърлят веслата

225 и да не се натълпят към търбуха на черния кораб.

Но бях забравил в бедата печалния позив на Кирка.

Тя ми съвсем забрани да обличам доспехи за битка,

аз пък веднага навлякох прекрасни оръжия, грабнах

копия две във ръце и на предната палуба стъпих.

230 Бях предположил, че първом оттам върху нас ще се хвърли

скалната жителка Сцила, да грабне другарите мили.

Но не можах да я видя. Напразно насилвах очите

да се вторачвам във всеки овраг на скалата мъглива.

Ето че плавахме вече в уплаха през тесния проток.

235 Вляво заплашваше Сцила, Харибда богинята вдясно,

ужас! — тя гълташе жадно солените морски потоци.

После изригваше всичко, водата клокочеше страшно,

сякаш котел върху огън ламтящ, а обилната пяна

стигаше до върховете на двете скали. И когато

240 сръбнеше още веднъж тя солените морски потоци,

нейното гърло пред нас се разтваряше цяло. Скалата

страшно гърмеше, отдолу кипеше по черното дъно

пясък и тиня. Обхвана другарите бледият ужас.

И докато от Харибда очаквахме своята гибел,

245 спусна се Сцила и сграби от вития кораб шестима

мои другари, и то най-добрите в мощта и ръцете.

Щом към другарите аз и към бързия кораб погледнах,

само видях как ръце и нозе се размахват над мене.

Както висяха, със вопли те диреха моята помощ

250 и ме зовяха по име за сетен път с ужас в сърцата.

Както когато рибар от скалистия бряг за примамка

спуща на въдица дълга в морето за дребната риба

стръв, прикачена на бог от ливадния бик, и след малко

той я подхвърля нагоре, във въздуха тя се премята,

255 тъй се премятаха те към скалата летящи нагоре.

Пред пещерата на входа шестглавият звяр ги разкъса.

Жално към мене ръце те протягаха в страшната схватка.

Много неволи изпитах по морските пътища бурни,

никъде нищо по-страшно с очите си не наблюдавах.

260 Минахме вече скалите, Харибда и дивата Сцила

и забелязахме скоро красивия божески остров.

Там по морави пасяха на Хелиос Хиперионов

широкочелите крави прекрасни, овцете му гойни.

Още в открито море аз от черния кораб долавях

265 ясното краве мучене и силното блеене овче,

идеше то из кошари. Тогава си спомних в сърцето

за ясновидното слово на тивския старец Тирезий

и на еейската Кирка, която ми строго поръча

аз да отбягвам земята на Хелиос — хорската радост.

270 Рекох потресен тогава на моите мили другари:

„Чуйте какво ще ви кажа, приятели опечалени!

Искам пред вас да открия какво ми предсказа Тирезий,

също еейската Кирка, която ми строго поръча

аз да отбягвам земята на Хелиос — хорската радост.

275 Там според техните думи ни чакало зло най-ужасно

и затова насочете край острова черния кораб.“

Рекох така и сърцата им мили се свиха в покруса.

А Еврилох на часа със слова непокорни отвърна:

„Неумолим Одисее, безкрайна е твоята сила.

280 Няма у тебе умора — у тебе е всичко желязно.

Ти на другарите свои, от труд уморени, от бдене,

не позволяваш да слязат на суша и там да приготвят

в остров стаен сред вълните приятна вечеря за бодрост.

А заповядваш без друго в припаднала нощ да блуждаем

285 вън от удобния остров отхвърлени в тъмни морета.

Нощните бури са страшни, на бързите кораби носят

черната гибел. А кой ще избегне ужасната орис,

щом изведнъж върху нас връхлети с неочаквана буря

Нот или буйният нощен Зефир, от които предимно

290 бързите кораби гинат, дори без божествена воля?

Нека, застигнати тука от тъмната нощ, да отстъпим

и на брега да приготвим вечеря до бързия кораб.

Утре отново в зори по морето обширно ще тръгнем.“

Рече така Еврилох. Съгласиха се другите с него.

295 Стана ми ясно тогава, че демон беди ни отрежда.

Аз се обърнах към него и рекох словата крилати:

„Аз, Еврилохе, съм сам, затова ме заставяте силом.

Но закълнете се всички пред мене с обвързваща клетва,

че ако срещнете пътем стада от овци или крави,

300 никой от вас не ще дръзне да вдигне ръка светотатна

нито овца, нито крава да коли. Но вие спокойно

яжте храната, която ни даде безсмъртната Кирка.“

Рекох така, и веднага се вклеха по моята воля.

След като те се заклеха и свършиха своята клетва,

305 здравия кораб прибрахме в опасан със зъбери залив

близо до сладки води и напуснаха всички другари

кораба. Почнаха те да приготвят умело вечеря.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

почнаха те да си спомнят със сълзи за свойте другари,

310 дето ги Сцила отвлече от кораба вит и разкъса.

Както те ронеха сълзи, и тъмната вечер се спусна.

Стигна в последната трета нощта преди звездния залез.

Но срещу нас гръмовержеца Зевс изпроводи Борея

заедно с буря от вихри и с облаци черни забули

315 всичко — море и земя. И нощта от небето се свлече.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена из здрача,

най-напред черния кораб под пещерен свод подслонихме,

гдето за отдих и танц се оттегляха полските нимфи.

Свиках събрание аз и на всички другари заръчах:

320 „Има на бързия кораб, другари, храна и напитка.

Нека страним от стадата, че иначе зле ще изпатим.

Всичките крави и гойни овце притежава тук богът —

страшният Хелиос. Всичко той вижда и всичко той чува.“

Рекох така аз и лесно предумах сърцата им смели.

325 Но непрестанно през целия ден свирепствува Нот и

никой друг вятър не вя освен Нот и от изтока Евър.

Докато имаха хляб и достатъчно пурпурно вино,

те от стадата страняха, че мил бе на всеки животът.

Щом се изчерпаха вече на кораба всички запаси,

330 почнаха мойте другари от нужда на лов да излизат.

Всичко, каквото попадне, ловяха — и птица, и риба

с куки извити, защото гладът им гризеше стомаха.

Тръгнах веднъж аз самичък из острова, за да измоля

от боговете, дано ми покажат за връщане пътя.

335 След като аз се оттеглих далече от моите хора,

заветно място намерих, наквасих ръце и в молитва

всички безсмъртни приканих, които владеят Олимпа.

Сладостен сън те разляха веднага над моите клепки.

Зле Еврилох посъветвал тогава другарите мили:

340 „Чуйте, другари, речта ми, макар че сте опечалени:

истина всичките смърти са страшни за тленните хора.

Но е най-страшно от всичко от гладната смърт да погинем.

Нека гоените крави на Хелиос хванем за жертва

за боговете, които владеят небето широко,

345 а ако някога идем в Итака, земя на бащите,

там ще въздигнем веднага на Хелиос Хиперионов

най-пищен храм и прекрасни подаръци в него ще сложим.

Ако поиска той гневен зарад праворогите крави

нашия чълн да погуби в съгласие с други безсмъртни,

350 по-добре в мига да нагълтам вълна и така да намеря

гибел, отколкото дълго на пустия остров да чезна.“

Рекъл така Еврилох. Съгласили се другите с него.

И те подбрали веднага на Хелиос гойните крави —

От синьоклюния кораб пасели си ненадалече

355 кравите широкочели, прекрасни с извити рогове.

Тях, те, глупци, обградили, безсмъртните те призовали,

ръснали кравите с гладки листа от дъб високолистен —

нямало жълт ечемик върху борда на здравия кораб.

Те след молитва заклали животните и ги одрали,

360 та им насекли бедрата, с по два пласта лой ги покрили

и на бедрата отгоре поставили кървави мръвки.

Но като нямали вино да ръснат горящите жертви,

те ги полели с вода и утробата пекли на пламък.

Щом изгорили бедрата, опитали дроба, сърцето.

365 Другото вече на пръти нанизали те ненаситнено.

Сладката дрямка тогава отлитна от моите клепки

и се упътих към кораба бърз край брега на морето.

Вече когато достигах на връщане вития кораб,

там изведнъж ме обгърна лъхът на горената жертва.

370 Стон аз изтръгнах от гръд и приканих небесните гръмко:

„Татко наш Зевсе, и вий богове вековечни блажени,

неодолимата дрямка ми пратихте само за гибел,

моите спътници тук светотатствено дело да свършат!“

Бързо при Хелиос стигна Лампетия дългоодеждна

375 и извести за клането на гойните негови крави.

Пламнал от гняв, той веднага така призова боговете:

„Татко наш Зевсе, и вий, богове вековечни блажени,

хората на Одисея Лаертов за мен накажете!

Моите крави заклали безкрайно нахално. Те бяха

380 моята радост, когато по звездния свод се възкачвах

или когато отгоре към твърдата суша се спусках.

Ако за кражбата вие не отмъстите достойно,

слизам в дома на Аида на мъртвите сенки да светя.“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

385 „Хелиос ти продължавай да светиш над плодната почва

за боговете всевечни и смъртнородените хора.

Сам аз ще тресна със гръм оглушителен техния кораб

и сред море винобагро на късове ще го разбия.“

Туй аз узнах от Калипсо, богинята гиздавокоса.

390 Тя пък самата призна, че от вестника Хермес го чула.

Щом се завърнах обратно до кораба и до морето,

всички другари един подир други обходих и смъмрих,

но безполезно — лежаха животните вече заклани.

Скоро пред нас се явиха знамения на боговете:

395 кожи пълзяха, мучаха на острите шишове мръвки

печени или сурови и виеха с глас на животни.

Моите верни другари пируваха цели шест дена,

след като бяха подбрали на Хелиос гойните крави.

Седмият ден щом настъпи, проводен от Зевса Кронион,

400 най-сетне вятърът стихна, престана страхотната буря.

Вдигнахме мачтата ние, развихме платната блестящи

и по морето широко ударихме скоро веслата.

След като островът лека-полека изчезна зад нас и

вече не виждахме суша, а само небе и талази,

405 облаци тежки и черни Кронид гръмовержецът спусна

върху извития кораб, смрачи се под него морето.

Корабът по-надалеч не можа да доплава. Внезапно

с рев налетя върху нас ураганният западен вятър,

скъса и двете въжета на мачтата буйната сприя.

410 Мачтата падна назад. Полетяха платна и въжета

към наводнения трюм. Изведнъж острието на стълба

тресна в главата кърмача и смаза му целия череп,

а той самият, подобно гмурец, във въртопа цамбурна

и тъй духът му безстрашен отлитна от своите кости.

415 Блесна Кронион сред гръм и връз кораба мълния метна.

Цял се разтресе съдът, от гърма на Кронион улучен.

Мирис на сяра ни лъхна. Изпаднаха всички от борда

и като морските врани заплуваха те по вълните

около кораба. Зевс им отказваше пътя обратен.

420 Аз се разтичах по чълна, додето вълна не откъсна

двете стени от дървото на кила и той се оголи.

Заедно с него се скърши и мачтата, но от върха й

още висеше въжето, от ремък изплетено здраво.

Кила за мачтата мигом привързах със здравия ремък,

425 седнах отгоре и плувнах понесен от грозните вихри.

Скоро затихна Зефирът, надигнал страхотната буря.

Нот подир него повя и ме в нови страдания хвърли:

тласна ме той по обратния път към пастта на Харибда.

Цяла нощ бях от вълните подмятан. При изгрева слънчев

430 аз пред скалата на Сцила и злата Харибда осъмнах —

тъкмо тя сърбаше жадно солените морски талази.

Скочих, на ствола на дива смокиня високо се вкопчих

и като прилеп увиснах на него. Не беше възможно

нито с краката да стъпя, ни по-горе да се повдигна.

435 Корени беше тя впила дълбоко, и вдигнала беше

клони грамадни и дълги, та с тях да засенчва Харибда.

Аз устойчиво прилепнал зачаках, додето Харибда

мачтата с кила избълва обратно. Те пак се явиха —

късно, по време, когато дома за вечеря се връща

440 съдникът, вече разгледал делата на много младежи.

Ето Харибда отново изригна из гърло гредите.

Бързо отпуснах ръце и нозе и се тъй сгромолясах

право във водовъртежа, встрани от гредите грамадни.

Седнах веднага на тях и, с гребла сякаш, гребнах с ръцете.

445 Вече не ми даде бащата на хората и боговете

Сцила да ме забележи, и аз гибелта си избегнах.

Девет дни бродих така. На десетия в нощ непрогледна

от боговете бях хвърлен в Огигия, там сладкопойната

гиздавокоса властна богиня Калипсо живее.

450 Тя ме прие и обикна. Защо ли това ви разказвам?

Вчера в палата на тебе и твоята мила съпруга

вече аз всичко разправих. На мене изглежда противно

пак да излагам, каквото веднъж съм подробно разказал.

Рече така Одисей. Занемяха наоколо всички,

в пълна омая седяха в голямата сенчеста зала.

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Щом, Одисее, прекрачи на моята къща висока

5 медния праг, то, надявам се, няма по пътя обратен

повече пречки да срещнеш, макар че си немалко страдал.

Тази поръчка на вас ще възложа, стареи, които

пиете ден подир ден искрометното почетно вино

заедно с мене в палата, заслушани в дивната песен:

10 сдиплихте дрехите вече в прекрасно изгладена ракла,

сложихте златни съсъди и дари прекрасни, които

вие, съветници знатни, донесохте на чужденеца.

Но да даде към това по котел и грамадна тринога

всеки от нас. Ще получим възмездие от общината.

15 За едного непосилен ще бъде подаръка щедър.“

Рече така Алкиной, и допадна речта му на всеки.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

с якия меден съсъд се упъти към кораба всеки.

20 Мина през целия кораб мощта Алкиноева свята

и под седалките сам даровете прибра, да не пречат

там на гребците, когато заудрят весла по вълните.

Всички поеха тогава на пир към дома Алкиноев.

Бик за дошлите мощта Алкиноева свята принесе

25 жертва на Зевс буреносец, всевластен потомък на Кронос.

Хвърлиха в огън бедрата и почнаха пир велелепен

развеселени. Запя между тях вдъхновен песнопоят —

слепият тачен от всички мъже Демодок. Одисей пък

често обръщаше взор неспокойно към ясното слънце —

30 искаше то да залезе, че родният край го влечеше.

Тъй за вечеря жадува мъжът, за когото са цял ден

влачили здравия плуг в угарта винобагрите бици —

той засиява, щом види, че светлото слънце залязва,

и за вечеря дома с подкосени нозе се завръща.

35 Също така Одисей се зарадва на залеза слънчев.

И се обърна в мига към феаките веслолюбиви,

най-вече към Алкиноя изрече крилатите думи:

„О над мъжете феаки велики царю Алкиное!

Хайде, устройте ми пътя подир възлиятелна жертва.

40 Щастие вам пожелавам! Сърцето ми всичко получи —

кораб и дари богати. Дано боговете небесни

с тях да ме ощастливят — непорочна съпруга да видя,

щом у дома се завърна сред сродници живи и здрави.

Вие пък тук останете за радост на нежни съпруги

45 и на обични потомци, дано ви дарят боговете

благополучие лично. И зло да не стига народа.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

странника, който тъй умно говори, дома да изпратят.

На глашатая тогава мощта Алкиноева рече:

50 „В кратера вино смеси, Понтоное, на всичките гости

чаши подай, да въздигнем към Зевса бащата молитва,

странника тъй да изпратим на кораб в страната му родна.“

А Понтоной им размеси от меденосладкото вино,

чаши на всеки поднесе, и всички веднага възляха

55 на боговете, които владеят небето просторно,

всеки от свойто кресло. Одисей богоравният стана,

чаша двууха предаде в ръка на Арета, след всичко

той се обърна към нея с крилатите думи:

„Дните навеки, царице, прекарвай безскръбно, додето

60 старост и скръб те споходят, които връхлитат на всеки.

Аз се прощавам. Бъди ти щастлива в палата въздигнат

с твоите рожби, с народа и с твоя съпруг Алкиноя!“

Рече така Одисей богоравният, прага прекрачи.

Заедно с него мощта Алкиноева прати вестител

65 да заведе Одисея до кораба бърз, до морето.

Също Арета проводи след него жени за прислуга —

първа робиня държеше хитон и прекрасна хламида,

друга получи поръка да мъкне затворена ракла,

а след тях трета понесе храната с червеното вино.

70 След като всички дойдоха до кораба и до морето,

скоро гребците подбрани приеха във вития кораб

всичко — храни и напитки, и в трюма ги те настаниха.

За Одисея веднага разстлаха те губер с възглавка,

та несмущаван да спи върху гладкия под на кърмата.

75 Ето че той се качи мълчешком върху борда и легна.

Седнаха всички по пейките един подир друг на редици,

от провъртения камък отвързаха бързо въжето,

после извиха назад и заудряха яко вълните.

Сън освежителен склопи клепачите на Одисея,

80 Сладостен сън и дълбок, на смъртта най-подобния образ.

Както четворка жребци под ярем из полето широко,

шибани с жилест камшик, едновременно всички препускат

бясно напред и едва им нозете докосват земята,

също тъй дигаше нос и съдът, а отзад, зад кърмата,

85 плискаше пурпур вълна и премяташе гребена шумно.

Коралът леко, без пречки, летеше. И ястребът даже,

бързата птица, соколът, не би го с крилете си стигнал.

В полет така устремено разсичаше морската бездна,

взел върху борда героя, сравним с боговете по разум,

90 който преди бе изпитал в сърцето си много неволи

в яростни битки с врага, сред стихийните морски талази.

Но сега спеше спокойно, забравил тегла и несгоди.

Щом откъм изток възлезе лъчиста звездата, която

първа вести близостта на Зората, родена из здрача,

95 и мореходният кораб в мига доближи до Итака.

Там бе свещеният пристан на Форкин, на морския старец,

на итакийска земя. От самия му вход към морето

две канари се издигат отвесно, снишени навътре —

пристана те защитават отвън от вълни исполински

100 и урагани, а вътре стои без въжа и без котва

всеки здрав кораб, когато пристане на своя стоянка.

В края на залива горе расте дълголиста маслина.

Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,

жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.

105 Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,

цели от камък, в които пчелите приготвят храната.

Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги

тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.

Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат —

110 входът от север едничък открива за хората достъп,

входът от юг отреден е единствено за боговете.

Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.

Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.

Техният кораб се вряза във сушата дополовина

115 в бързия бяг, тъй мощно бе тласнат от яките мишци.

Скочиха бързо гребците от крепко строения кораб

и от издутия кораб изнесоха те Одисея

заедно с мекия губер, с платното под него постлано,

и го свалиха оборен от сън на крайбрежния пясък.

120 После свалиха благата, които феаките славни

дар му дариха пред пътя по воля на мъдра Атина.

Скътаха всичко грижливо мъжете до ствола маслинен

не съвсем близо до пътя, оттам минувач да не дойде

някоя вещ да плячкоса, доде Одисей си почива.

125 Взеха те пътя обратен. Но бог Посейдон, незабравил

тази закана, която преди бе запратил в гнева си

към Одисея божествен, въздигна молба към Кронион:

„Зевсе, родителю, няма да бъда аз повече тачен

от боговете безсмъртни, щом смъртни над мен се надсмиват,

130 даже и тези феаки, които са мое потомство!

Знаех добре, че след много беди Одисей ще се върне

в родния край. Аз съвсем не желаех от връщане вкъщи

да го лиша — обеща му го ти, и с главата си кимна!

Но през море го отведоха, спящ върху бързия кораб,

135 и го свалиха в Итака, дариха му дари несметни —

купища злато и мед, и тъкани одежди той носи,

толкова плячка самият не би спечелил от Троя

никога, даже без спънки да беше отнесъл дела си!“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

140 „Странна е твоята реч, земетръсецо широковластен!

Тебе ли никак не тачат безсмъртните? Как е възможно

с най-стар и най-знатен бог тъй презрително да се отнасят?

Ако пък смъртен подведен от сила и дързост, на тебе

почит откаже, ти можеш да му отмъстиш безпощадно!

145 Действувай както желаеш, сърцето ти както поиска.“

А Посейдон, земетръсният бог, му веднага отвърна:

„Аз, Чернооблачни, тозчас постъпвал бих, както ми казваш,

ако не бях непрестанно възпиран от твоята ярост.

Но ще разбия сега феакийския кораб прекрасен,

150 щом се завръща, отвел чужденеца по морския пурпур,

най-после те да престанат по родни страни да изпращат

странници, и ще опаша града им с планински вериги.“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Ето, мой драги, какво според мене е мъдро и прави:

155 щом като всички мъже от града отдалеч забележат

корабът как се задава, пред тях на скала превърни го,

но да запазиш вида му за обща почуда на всички,

после самия им град ще опашеш с планинска верига.“

След като бог Посейдон земетръсец изслуша съвета,

160 тръгна за Схерия, гдето живее народът феакски.

Там той зачака. Когато съдът мореходен изникна

в своя стремителен бяг, земетръсният бог доближи го

и на скала го превърна, на дъното той го затъкна,

с яката длан го затисна и после оттам си отиде.

165 Много крилати слова на брега си разменяха шумно

веслолюбивите смели феаки, моряците славни.

Тъй се провикнеше някой, обърнал очи към съседа:

„Кой ли — горко ни! — скова сред морето чевръстия кораб,

идещ към родния остров? Видяхме го толкова близо!“

170 Викнеше някой така, но не знаеха що ги очаква.

А Алкиной им отвърна тогава и тъй заговори:

„Древна прокоба — горко ми! — над мене сега се изпълва,

сам Посейдон земетръсец останал от мен недоволен,

че без вреда по морето отвеждаме всякакви смъртни.

175 Някога щял да разбие тук кораб чевръст феакийски,

щом се завръща отвел чужденец, по морето лазурно,

щял Посейдон да опаше града ни с планинска верига.

Старецът тъй ми предрече и всичко напълно се сбъдва.